№ 668
гр. Шумен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630100721 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Й. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***
кантора на адвокат А.П. от ВАК, твърди, че през периода от 11.09.2017 г. до
14.06.2019 г. работил по трудово правоотношение при ответника „***,
представлявано от Н.Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на
управление: *** адрес на завода за призоваване и по месторабота: *** Ищецът
изпълнявал длъжността „Настройчик“ в Цех Керамично производство КП 3 и
4-глазир линии. Ищецът имал, освен задължения за правилното и прецизно
глазиране и декориране на керамичните плочки по предварително зададен
модел и мостра, и при необходимост да извършва ремонтни дейности по
линията, включително подмяна на ножове на ротоколор, смяна на ракелна
гума, залепване или подмяна на ремъци, подмяна на ролки на декориращите
глави и на износени водачи по линията. Сочи се в молбата, че на 08.01.2019 г.,
при извършване на планиран годишен ремонт на глазир линиите в завода, на
ищеца му била поставена задача да провери седма глазир линя за
неизправности и при констатиране на такива, същите да бъдат отстранени
веднага. Около 08:30 часа ищецът, заедно с колегата му Димо Атанасов,
започнал да работи, като целта била отстраняване на повреден ремък. В
същия момент някой от работниците в отдел КИП внезапно включил глазир
линията, при което колегата му щял да пострада. Ищецът и колегата му
веднага предупредили всички от отдел КИП, които също работели по тази
линия, да не я включват, защото самата линия няма звукова или друга
1
сигнализация. Работата по тази линия продължила, с оглед отстраняване на
други неизправности. Докато работел, внезапно, някой от работещите в
другия отдел, въпреки предупреждението, пуснал отново линията.
Задвижващото колело захванало пръста на ищеца, следствие от което част от
кутрето на дясната му ръка било откъснато/ампутирано/. Ищецът твърди, че
болките, които изпитал в следствие на тази злополука и от лечението му били
много силни. Същият през периода от 08.01.2019 г. до 06.04.2019 г. ползвал
отпуск поради временна неработоспособност, а считано от 14.06.2019 г.
трудовото правоотношение между страните било прекратено. В молбата се
твърди, че на деня на злополуката, негови колеги от завода му казали, че са
открили отрязаната част от пръста, като му изпратили и снимки на тази част
от пръста му. Същите му обяснили, че в последствие котка в завода му била
изяла пръста. Тези факти допълнително влошили емоционалното състояние
на ищеца, тъй като последният, освен неудобството, болката и дискомфорта
от физическия недъг, започнал да изпитва и страх от животни, в частност от
котки. Ответникът, в качеството му на работодател, подал декларация за
трудова злополука в *** Злополуката била приета за трудова. С оглед
изложеното ищецът счита, че са налице законовите предпоставки за
ангажиране имуществената отговорност на ответника, в качеството му на
работодател. Предвид злополуката на ищеца били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие телесната
повреда, подробно описани в молбата. Твърди се в молбата, че трудовата
злополука трайно променила емоционалното му състояние. Ищецът станал
затворен и напрегнат, получил тремор на двете ръце, като страдал и от
безсъние. Продължавал да изпитва болки в ръката.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 25 100, 00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова злополука,
настъпила на 08.01.2019 г. и призната за такава с Разпореждане
№22967/17.01.2019 г. на НОИ ТД София, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от дата на трудовата злополука 08.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сума в
размер на 218, 82 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за закупени медикаменти, извършени прегледи и
изследвания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 08.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на трудовата
злополука – 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез процесуален представител депозира отговор, в който
оспорва иска като неоснователен и недоказан, излагайки правни и фактически
доводи, и възражения. Излага твърдения за наличие на груба небрежност от
страна на ищеца, което поведение е допринесло за настъпване на злополуката.
2
Излага и възражения срещу размера на причинените на ищеца
неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Не се спори между
страните, че през периода от 11.09.2017 г. до 14.06.2019 г. страните са били
във валидни трудови правоотношения, като ищецът е работил при ответника
по силата на трудов договор №126/08.09.2017 г. Не се спори, че ищецът е
изпълнявал длъжността „Настройчик“ в Цех Керамично производство КП 3 и
4-глазир линии. Не се спори, че със Заповед №103/14.06.2019 г. на
работодателя, трудовото правоотношение, на основание чл.326, ал.1 от КТ е
прекратено, считано от 14.06.2019 г. Безспорно е, че по време на действие на
трудовия договор, а именно на 08.01.2019 г., ищецът е претърпял злополука,
квалифицирана по съответния ред и от компетентното длъжностно лице като
трудова злополука съгласно чл.55, ал.1 от КСО. Посочените обстоятелства се
потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства- частно
заверени преписи от трудов договор №126/08.09.2017 г., Заповед
№103/14.06.2019 г., декларация за трудова злополука, Разпореждане
№22967/17.01.2019 г. От представения официално заверен препис от
Съдебномедицинско удостоверение №15/2019 г., се установи, че ищецът на
08.01.2019 г. в 10.30 ч. е бил приет в ***-Спешно отделение, като му е
поставена диагноза „Частична ампутация на проксималната фаланга на пети
пръст на дясната ръка; травматично изтръгване на нокътя. От същия
документ, а и от представените болнични листи става ясно, че в следствие на
това нараняване, през периода от 08.01.2019 г. до 06.04.2019 г. ищецът е
ползвал отпуск, поради временна неработоспособност. От представеното по
делото заключение по извършената СПЕ, по отношение на което съдът няма
основание да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че
претърпяната телесна травма при процесната трудова злополука е
предизвикала у ищеца остър стрес с преживяване на реален страх за здравето
му, съпътстван с повишена тревожност, безпокойство и физическа болка. В
периода на възстановяване на ищеца у последния са били налични негативни
емоционални преживявания от тревожно-депресивния регистър, нарушения
на съня, ограничения в самообслужването, ползване на външна подкрепа,
което е довело до нарушено качество на живот. Поредицата от последващи
събития- манипулации, превръзки, хроничен болков синдром, ограничена
автономност, последвалата рехабилитация са преживени като травмиращи и
са довели до хроничен субективен дистрес, нарушаващ обичайното
функциониране във всички сфери- семейство, контакти, социум в периода на
няколко месеца след случилото се. Към момента на изследването все още са
налице изживявания за малоценност, ищецът все още изпитвал притеснения и
напрежение в контактите с околните във връзка с козметичния дефект. В тази
връзка за преодоляване на емоционалния дискомфорт, ВЛ препоръчва
психотерапия за преодоляване на психичната травма и приемане на
физическото увреждане. От събраните гласни доказателства, показанията на
3
К.Д., трето, незаинтересовано от изхода на делото лице, се установи, че след
злополуката ищецът видимо се променил, станал резервиран към хората,
дистанцирал се и не искал да излиза и да се среща с хора. Ищецът се чувствал
като инвалид. По време на отпуска му, поради временна неработоспособност,
ищецът не можел да се обслужва напълно сам, имал нужда от помощ при
ежедневни дейности. От показанията и на двамата, разпитани по искане на
ищеца свидетели, се установи, че след злополуката, ищецът получил
съобщение, заедно със снимка на отрязаната част от пръста му от негови
колеги, като последните му обяснили, че пръстът му е хвърлен на котка, която
го изяла. Този факт допълнително стресирал и травмирал ищеца. Същият
започнал да спи неспокойно, сънувал кошмари. Злополуката довела до трайна
промяна в неговото емоционалното състояние. Ищецът започнал да изпитва
страх и притеснения и за бъдещата си трудова реализация. Съдът дава вяра на
тези доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно
непротиворечиви, а от друга страна кореспондират и с останалите, събрани по
делото доказателства. От заключението по приетата СПЕ, стана ясно, че при
вида на снимките с ампутираната част на пръста му, емоциите на ищеца са
интензифицирали от напрежение и тревожност до раздразнителност и яд.
Всичко това се извеждало и от субективно преживяване на ищеца на
пренебрежително отношение към неговата личност, в съчетание с
омаловажаване на ситуацията.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от
трудова злополука, причинили смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпване на
увреждането. Посочената норма установява общите предпоставки на
задължението на работодателя да обезщети работника или служителя за
претърпени от него вреди поради трудова злополука и професионална болест,
а именно настъпило увреждане на здравето или живота на работника или
служителя, причината за увреждането да е трудова злополука или
професионална болест и причинна връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат, в настоящия случай- временната
неработоспособност. По делото безспорно бе установено, че е настъпила
злополука, която съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО се
квалифицира като трудова, който факт е констатиран от съответното
длъжностно лице и по предвидения законов ред. Безспорно и с оглед на
установената фактическа обстановка, ищецът, в следствие на претърпяната от
него трудова злополука, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, настъпили в следствие на увреждането,
подлежащи на обезвреда съгласно нормата на чл.200, ал.3 от КТ. Ищецът е
претърпял болки и страдания и във връзка с лечението му, като по делото
безспорно се установи, че се е наложило да ползва отпуск, поради временна
неработоспособност за период от около три месеца. На следващо място, съдът
4
съобрази факта, че злополуката е предизвикала трайно осакатяване на ищеца,
предвид настъпилата ампутация на част от пръста му. От друга страна, с
оглед данните по делото, стига до извода, че злополуката, както и
последващите действия на работници при ответното дружество са се
отразили съществено и върху психическото и емоционално състояние на
ищеца. Безспорно настъпилата злополука е дала негативни отражения върху
психиката на ищеца, имайки предвид неговата възраст, съпоставена с
възможността и желанието му да полага пълноценно труд. Ето защо при
определяне размера, водейки се от разпоредбите на чл.212 от КТ, вр. с чл.52
от ЗЗД, съдът приема, че следва да се определи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по справедливост, в размер на 15 000 лева. За да
определи този размер съдът се съобрази и с икономическата обстановка в
страната.
В случая работодателят наведе доводи за недължимост на обезщетение
на ищеца за претърпяната от него трудова злополука, респ. за намаляване на
отговорността му, излагайки твърдения, за съпричиняване от страна ищеца на
вредите, тъй като последният е допуснал груба небрежност. Съгласно текста
на нормата на чл.201, ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. От събраните по делото гласни доказателства-
показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели, става ясно, че
основна причина за настъпване на злополуката е поведение на други
работници на ответника, които не са съобразили, че ищецът и друг негов
колега извършват ремонт на глазир линията, и без предупреждение са
пуснали същата, което задействане е предизвикало трагичния инцидент. От
показанията на свидетелите, се установи, че по време на инцидента заводът е
бил в профилактика и са извършвани планови ремонти на линиите, при които
ремонти е следвало линиите да са изключени, за да може да се ремонтират.
Не се събраха доказателства за наличие на предпоставките на чл.201, ал.2 от
КТ- ищецът да е допринесъл за настъпване на злополуката, като е допуснал
груба небрежност. Според правната теория и съдебната практика груба е
небрежността тогава, когато работникът не е положил грижата, която и най-
небрежният бил положил. По юридическото си съдържание грубата
небрежност по ал.2 на чл.201 от КТ съответства на самонадеяността
/съзнаваната небрежност/ по терминологията на наказателното право. С груба
небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да
настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. В случая от
събраните както в полза на ищеца, така и в полза на ответника гласни
доказателства, се установи, че в случая ищецът е нямало как да предположи,
че при планов ремонт, при който работниците и служителите са били наясно,
че линиите са изключени, някой ще пусне същите без предупреждение.
Показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели в този смисъл
са неясни, уклончиви и противоречиви. Изводът на работодателя, че при
5
злополуката ищецът не е спазил условията за безопасен труд е основан на
извършено от негови служители „разследване“ на злополуката, което
разследване, от изявленията на свидетеля Василев, се установи, че е
повърхностно и некомпетентно. Ето защо счита, че в случая не се установи
виновно поведение от страна на ищеца, което да доведе намаляване риска на
работодателя.
Поради изложеното намира, че главният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сума в размер
на 15 000 лева, като за остатъка, до пълния предявен размер се отхвърли,
поради неоснователност. Следва да бъде уважена, в пълен размер /218, 82
лева/ и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
тъй като от представените по делото писмени доказателства /медицински
документи и фискални бонове/, се установи, че след злополуката, по повод
лечението на ищеца, последният е извършил разходи за закупуване на
средства и медикаменти, и е посещавал специалисти. Върху така
определените обезщетения, на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, се
дължи и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от деня
на увреждането, в случая от 08.01.2019 г.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответното
дружество следва да заплати държавна такса съразмерно с уважените искове
общо в размер на 608.75 лева, както и направените разноски за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза, в размер на
312.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сума в размер на 1 131, 85 лева, представляваща извършените по
делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сума в размер на 143, 61 лева, представляваща извършените по делото
разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, представлявано от Н.Д. - изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: *** адрес на завода за призоваване и по
месторабота: *** ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***
кантора на адвокат А.П. от ВАК, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова злополука,
настъпила на 08.01.2019 г. и призната за такава с Разпореждане
№22967/17.01.2019 г. на НОИ ТД София, ведно със законната лихва върху
6
тази сума, считано от дата на трудовата злополука 08.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сума в
размер на 218, 82 лева /двеста и осемнадесет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
закупени медикаменти, извършени прегледи и изследвания, в следствие на
трудова злополука, настъпила на 08.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на трудовата злополука – 08.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сумата от
1 131, 85 лева /хиляда сто тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част
от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в останалата му част, до пълния предявен размер, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „***, представлявано от Н.Д. - изпълнителен директор,
седалище и адрес на управление: *** адрес на завода за призоваване и по
месторабота: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в размер на 608.75
лева /шестстотин и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, както и
направените разноски за възнаграждение на вещо лице по допуснатата
експертиза, в размер на 312.00 лева /триста и дванадесет лева/.
ОСЪЖДА Й. М. Д., ЕГН **********, с адрес: *** кантора на адвокат
А.П. от ВАК, ДА ЗАПЛАТИ на „***, представлявано от Н.Д. - изпълнителен
директор, седалище и адрес на управление: *** адрес на завода за
призоваване и по месторабота: *** сумата от 143, 61 лева /сто четиридесет и
три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща извършените по
делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7