Решение по дело №1687/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ф. Б., [ЕГН], гр.София, [улица], вх.В, ет.2, ап.6, чрез адв.П. В., против Решение № 795/18.06.2024г. на Районен съд – Варна, IV-ти състав, постановено по НАХД № 1458/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 2024-436-377; 436а-9/2024г. от 22.02.2024г. на Началник на РУ във Второ РУ ОДМВР – Варна, с което за нарушение на чл.60, ал.1, т.3, буква „е“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и на основание чл.184а, ал.1 ЗОБВВПИ, му е наложена глоба, в размер на 500лв. и отнемане на разрешението за срок от една година.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че НП е основано на неверни обстоятелства и сигнал от лицето А. С., целящ да унижи човешкото и професионално му достойнство, както и да му причини болка и страдание. Твърди, че в сигнала С. е изложил неверни обстоятелства и нереална обстановка, а именно, че притежава огнестрелно оръжие пистолет „Sig Sauer“ и е създавал заплаха за него и майка му О. Н. С. от Украйна, и двамата живеещи неправомерно в апартамента в гр.Варна, [улица], ет.6, ап.13, собственост на Б., но нежелаещи да го освободят. Твърди, че всички твърдения в сигнала са опровергани от събраните доказателства – разрешителното му за носене оръжие не е изтекло, О. С. отрича да е била заплашвана и не е бил „мъртво пиян“ и агресивен, а стреснат от присъствието на полицейските служители, получил сърдечна болка, която понякога лекувал с няколко грама алкохол. По изложените съображения твърди, че НП почива на лъжлив донос и неправилно е потвърдено от ВРС. Твърди и че ВРС неправилно е преценил вината му, както и че като не е допуснал като свидетел А. С., е допуснал съществено процесуално нарушение, което е препятствало установяването на мотивите за лъжливите му твърдения. Относно дадената правна квалификация на нарушението по чл.60, ал.1, т.3, буква „е“ ЗОБВВПИ сочи, че както АНО, така и ВРС не са съобразили, че е употребил алкохол след като оръжието е било иззето. В този смисъл твърди и че неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.184а, ал.1 ЗОБВВПИ, както и че полицейските служители са превишили правата си и в нарушение на Хартата за основните права на ЕС, са злоупотребили с достойнството му. Относно присъдените с обжалваното решение разноски сочи, че НП не е подписано от юрисконсулт, както и че в съдебното производство не е участвал такъв.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.В., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – ОДМВР-Варна, чрез гл.юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки С.д. № 13788/02.10.2024г. Счита, че обжалваното решение е постановено при правилно установени факти, без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че касационната жалба бъде уважена, моли разноските за адвокатско възнаграждение да се присъдят в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че установените по делото факти и събраните доказателства обосновават извод за извършено нарушение по чл.60, ал.1 ЗОБВВПИ, което е основание за налагане на санкция по чл.184а. В производството пред ВРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС приел за установено, че на 09.01.2024г., около 19,00 часа, по подаден сигнал, служители на 2-ро РУ при ОДМВР – Варна – св.П. и св.П., посетили апартамент в гр.Варна, [улица], ет.6, ап.13. На място се намирали автопатрул на 2-ро РУ ОДМВР-Варна, Н. Б., неговия син и бившата му съпруга. Сигналът бил подаден от сина на Б., който заявил, че се страхува баща му да не използва притежаваното от него оръжие. В присъствието на св.П. и св.П., Б. употребявал алкохол, като си сипвал от бутилка, поставена на маса в апартамента. Б. говорел несвързано и лъхал на алкохол. Оръжието му се намирало в чанта, в спалнята на апартамента. Тъй като на лицата, употребили или употребяващи алкохол по силата на ЗОБВВПИ било забранено носенето или употребата на оръжие, и боеприпаси при, и след употреба на алкохол, на Б. било предложено да предаде доброволно оръжието си, но той отказал. Предложено му било да бъде тестван за наличие на алкохол, но той отказал и това. Прието било, че Б. е извършил нарушение на чл.60, ал.1, т.3, буква „е“ ЗОБВВПИ, за което му бил съставен АУАН № 436а-9/10.01.2024г., а въз основа на него било издадено НП № 2024-436-377; 436а-9/2022, с което на основание чл.184а, ал.1 ЗОБВВПИ му е наложена глоба, в размер на 500лв. и отнемане на разрешението за срок от една година.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения - АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, при спазване на сроковете и на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Преценявайки събраните доказателства ВРС е приел, че АНО е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение. От показанията на св.П. и св.П. е прието, че е изяснен начина на извършване и установяване на нарушението. При определяне на размера на глобата и на лишаването от право да носи огнестрелно оръжие, правилно е съобразено, че нарушението не показва завишена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което адекватен за конкретния нарушител се явява минималния размер на глобата и максималния на лишаването от права. За недоказани са приети твърденията, че Б. е спял в апартамента си и оръжието е било прибрано в чанта, не е използвано и не се е намирало в ръцете му, т.к. анализът на доказателствата извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и при коректна правна квалификация, правилно и обосновано е ангажирана отговорността на въззивника. Според ВРС, приложените по преписката писмени доказателства са в унисон с показанията на св.П. и св.П., и обосновават еднозначен извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на нарушение. Правилно АНО не е приложил чл.28 ЗАНН, т.к. конкретният случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Относно възраженията на Б. – че разрешителното му за носене на оръжие не е изтекло, не е заплашвал бившата си съпруга и не е бил „мъртво пиян“, а е употребил само 50-100 грама алкохол, ВРС е приел, че същите са неотносими, т.к. е безспорно установено, че е консумирал алкохол и в същото време е носил огнестрелно оръжие, като е отказал да бъде изпробван за алкохол в кръвта. Отделно, в АУАН и НП не са отразени такива обстоятелства - че носи оръжие с изтекло разрешително и че е заплашвал със същото бившата си съпруга. Мотивите за употреба на алкохол са преценени от ВРС като ирелевантни, а отделно – като недоказани, т.к. от показанията на св.П. и св.П. се установява, че в хода на проведената от тях проверка, в рамките на около 2 часа, Б. системно е употребявал алкохол като си сипвал от бутилката на масата и бил вербално агресивен.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за доказаност на вмененото нарушение и законосъобразност на наказателното постановление.

Оплакванията на касатора, че НП е основано на неверни твърдения от сигнала на лицето А. С. – разрешителното му оръжие не е било изтекло, не е заплашвал О. С. и не е бил пиян – които впоследствие се опровергавали от събраните доказателства, са неотносими към нарушението, за което Б. е санкциониран. Както правилно е приел ВРС, такива обстоятелства не са отразени в АУАН и НП.

Отговорността на Б. е ангажирана за нарушение на чл.60, ал.1, т.3, буква „е“ ЗОБВВПИ, която въвежда забрана за носенето или употребата на оръжие и боеприпаси, при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества. От обстоятелствената част на АУАН и НП се установява безспорно, че в случая отговорността на касатора е ангажирана за това, че в нарушение на цитираната забрана – след като е употребил алкохол, „носи“ законно притежаваното от него късо огнестрелно оръжие „Sid Sauer“, кал. 9х19, сер. № SP0121675, и боеприпаси към него, и отказва да му бъде извършена проверка за алкохол. Описаното деяние безспорно осъществява състава на нарушението по чл.184а, ал.1 ЗОБВВПИ, за което същата разпоредба предвижда налагане на глоба от 500 до 3000лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Независимо че в разпоредбата на чл.184а, ал.1 ЗОБВВПИ е посочено „носи и употребява“, същата не следва да се интерпретира в смисъл, че се прилага само когато едновременно се установи, че едно лице носи и употребява оръжие, и отказва да бъде тествано за употреба на алкохол. След като разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3, буква „е“ ЗОБВВПИ въвежда забрана, както за носенето, така и за употребата при или след употреба на алкохол, и носенето на оръжие е предвидено изрично като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето - в случай че откаже да бъде изпробвано за употреба на алкохол, касае се за самостоятелна форма на изпълнителното деяние, тъй като самата употреба предполага лицето да държи (носи в себе си) оръжие. Всяка една от формите - носи и употребява, е самостоятелно нарушение, в случай на отказ от проба за употреба на алкохол – така в Решение № 596/29.03.2018г. на Адм.съд - Бургас по КАНД № 344/2018г. и Решение № 814/26.04.2018 г. на Адм.съд - Бургас по КАНД № 597/2018г.

Както правилно е приел ВРС, нарушението и извършването му от касатора се установява безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Оплакването, че не е доказано твърдението на подателя на сигнала, че Б. бил „мъртво пиян“ и че поради стресовата ситуация е употребил няколко грама алкохол, е неосносимо към нарушението, за което е санкциониран, т.к. е приложена санкционната разпоредба на чл.184а, ал.1 ЗОБВВПИ, а не тази по чл.184, ал.1 от с.з., която касае случаите на доказана употреба на алкохол. Макар св.П. и св.П. при разпита си да сочат, че по време на проверката Б. на няколко пъти си е сипвал алкохол, доколкото разпоредбата на чл.184, ал.1 ЗОБВВПИ изисква употребата на алкохол да е доказана по реда на ЗДвП, правилно Б. е санкциониран по реда на чл.184а, ал.1 - за това, че отказва да бъде тестван по надлежния ред.

Неоснователно е оплакването, че деянието е несъставомерно по чл.184а, ал.1 ЗОБВВПИ, т.к. е употребил алкохол след като оръжието му е отнето, съответно, че действията на полицейските служители са злоупотреба с права и в нарушение на Хартата на основните права на ЕС накърняват достойнството му. Видно от приложената по преписката Справка за извършена проверка по преписка с писмо № 436р-2709/19.02.2024г., сигналът е постъпил в 02 РУ ОДМВР – Варна на 09.01.2024г. около 18:30 часа, според докладна записка от 10.01.2024г. св.П. и св.П. са изпратени на адреса в 18:45 часа, според показанията им в с.з. на 8 май 2024г., Б. е употребявал алкохол пред тях, още при провеждане на разговорите с него. В тази връзка е извикан втория автопатрул, който да му извърши тест с Дрегер, но Б. отказал. Оръжието е отнето със съставянето на АУАН (вж. докладна записка № 436р-1518/10.01.2024г. на мл.ПИ Л. П.), т.е. след като е отказано тестването за употреба на алкохол. От страна на касатора не са ангажирани доказателства оръжието да е отнето в по-ранен момент.

По изложените съображения настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като правилно. Същото е валидно и допустимо, и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 и 3 ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Неоснователно касаторът поддържа, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи, т.к. няма нито един документ, съставен от юрисконсулт, такъв не се явява в производството, както и че присъжданите възнаграждения не се изплащат на юрисконсултите. Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според ал.4 от с.р., в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Защитата не се изразява само в лично явяване в съдебно заседание, като в случая от страна на АНО е постъпило писмено становище по делото. Обема на предоставената защита – явяване в с.з. и осъществени процесуални действия, има отношение към размера на възнаграждението, което, както в настоящата инстанция, така и във въззивната, е определено в минималния размер.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, вр. чл.63в ЗАНН, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 795/18.06.2024г. на Районен съд – Варна, IV-ти състав, постановено по НАХД № 1458/2024г.

ОСЪЖДА Н. Ф. Б., [ЕГН], гр.София, [улица], вх.В, ет.2, ап.6, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна разноски за касационното производство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!