РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Силистра, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №
20213420101791 по описа за 2021 година
Ищецът Я. Н. Я. твърди, че бил служител в Регионална дирекция ПБЗН – С. към ГДПБЗН,
а със заповед № 8121к-899 от 02.02.2017 г. бил назначен на длъжност „главен с.“ в сектор
„Административен“ към РДПБЗН – С. при ГДПБЗН, считано от 01.02.2017 г. С изменение
на ЗМВР, обн. ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. били въведени структурни
промени в организацията на МВР и статута на служителите, като съгласно чл. 142, ал. 1
ЗМВР били обособени три категории служители и ищецът попадал в категорията по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР, чието правоотношение следвало да се регулира от ЗДС. Съгласно § 86 от
ПЗР на ЗИД на ЗМВР обн. ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г., за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, заемащи длъжности за държавни служители по чл.
142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.,
следвало да се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения.
Същевременно в § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР обн. ДВ бр. 81/2016 г. в сила от
01.01.2017 г., било посочено, че за държавните служители на МВР, за които се прилага § 86
от ПЗР на ЗИД на ЗМВР обн. ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г., се определя левовата равностойност
на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Ищецът попадал в хипотезата на § 86, поради което
статутът му бил приравнен на този на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР;
същевременно на него не му били изплащани суми за храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, чиято
равностойност чрез съответните заповеди била определена на 120 лв. месечно, поради което
той моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4320 лв., представляваща сбора
от полагащите му се плащания за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2021 г., обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 01.01.2019 до 01.12.2021 г. в размер на 550 лв., както и
1
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021
г., до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ оспорва
предявените искове. Твърди, че съгласно § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР обн. ДВ бр.
81/2016 г. в сила от 01.01.2017 г., при назначаването на служителите по ал. 1 се определя
индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на
този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на
вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.
Счита, че при действието на тази разпоредба възнаграждението за прослужено време и
стойността на храната не се начисляват отделно, а са включени в заплатата за длъжност,
поради което всъщност са заплатени на ищеца, и допълнителни плащания по чл. 181, ал. 1
ЗМВР не следва да се извършват. При отхвърляне на иска претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С изменение на чл. 142, ал. 1 ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015 г.) е
дефиниран статута на служителите в МВР като държавни служители – полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито права и задължения са
регламентирани в ЗМВР (т. 1), държавни служители с права и задължения, уредени в ЗДС
(т. 2), и лица, работещи по трудово правоотношение с права и задължения съобразно КТ и
ЗМВР (т. 3). Съгласно § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от
1.04.2015 г.) за държавните служители в Министерството на вътрешните работи, заемащи
длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения
не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото
законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на
служебните им правоотношения. Към момента на тези законодателни изменения ищецът
бил служител в РДПБЗН – Силистра и със заповед № 1983р-428 от 15.04.2015 г. на
директора на ГДПБЗН неговата длъжност (главен счетоводител) била определена като
такава по посочения § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР. Чрез заповед № 1983К-31 от 04.01.2017
г. ищецът, заемащ към този момент длъжност инспектор – специалист IV степен (главен
счетоводител) към РДПБЗН – С. при ГДПБЗН – МВР, бил преназначен на длъжност
специалист IV степен (главен с.) в сектор „Административен“ към РДПБЗН – С. при
ГДПБЗН – МВР с основно месечно възнаграждение от 936 лв.
Чрез § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.02.2017 г.)
служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ,
бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение
2
на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по §
70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. С оглед на тази законодателна
промяна министърът на вътрешните работи издал заповед № 8121К- 899 от 02.02.2017 г.,
чрез която назначил ищеца на длъжност „главен счетоводител“ в сектор
„Административен“ към РДПБЗН – С. при ГДПБЗН – МВР с основна месечна заплата в
размер на 1723 лв.
Чл. 181, ал. 1 ЗМВР гласи, че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й
равностойност. При така изложените данни съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е неоснователен, тъй като статутът на ищеца не се урежда
от ЗМВР и той не разполага с правата на служителите по този закон, при положение че
попада сред тези служители, чиито правоотношения са преобразувани в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител чрез посочения § 69, ал. 1 от ПЗР към
ЗИД. Първоначално след разграничаването на служителите на МВР в три категории чрез
изменението на чл. 142, ал. 1 ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015 г.) заварените
правоотношения на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР са продължили да се развиват под
регулацията на ЗМВР по силата на § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в
сила от 1.04.2015 г.). За част от служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР (сред които и
ищеца) тази ситуация се е променила с приемането на § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР
(ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.02.2017 г.), тъй като по силата на посочената разпоредба
правоотношенията им са се преобразували като такива по ЗДС. Следва да се приеме, че
посочените в § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР служители са изведени от приложното
поле на § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, който до този момент е приравнявал статута им на
такъв по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, и същите преминали изцяло под регулацията на ЗДС, без
възможност да се ползват от правомощията и привилегии по ЗМВР с изключение на
посочените в закона (според чл. 142, ал. 4 ЗМВР това са правомощия по чл. 56, чл. 151, ал. 1
и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233,
всред които не попада правото на храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР).
§ 69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР гласи, че при назначаването на служителите по ал. 1 се
определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане
в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на
вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.
От текста на тази разпоредба става ясно, че тя съдържа механизъм за определяне на
основната заплата на визираните в нея служители, така че преобразуването на служебните
им правоотношения да не накърни финансовия им статут към този момент, т.е. да не бъде
намалено получаваното от тях общо възнаграждение за изпълняваната длъжност. Според
тази норма заплатата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за
научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 представляват основа за
образуване на първоначалното възнаграждение на служителите по § 69, ал. 6 от ПЗР към
3
ЗИД на ЗМВР, но тя не регламентира изискване същите да получават и за в бъдеще
допълнителни възнаграждения за прослужено време, за научна степен и за храна по чл. 181,
ал. 1 отделно от основното им възнаграждение, нито основното им възнаграждение да търпи
промяна при изменение на така посочените суми, които всъщност не са негови компоненти.
Поради тези причини не е необходимо във фиша за работната заплата на ищеца сумите за
храна да се извеждат в отделно перо и да се изваждат от облагаемия му доход, тъй като на
него не му се полагат такива суми – храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР заедно с други плащания
е послужила като измерител при първоначалното формиране на възнаграждението му като
държавен служител, но след преобразуване на правоотношението му ищецът може да
получава единствено така установената си основна заплата, както и допълнителните
възнаграждения по чл. 67, ал. 7 ЗДС, но не и допълнителни възнаграждения по друг закон.
Накрая следва да се добави, че при първоначалното определяне на възнаграждението на
ищеца като държавен служител по ЗДС е спазено изискването на § 69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД
на ЗМВР, тъй като е видно, че общият размер на начисленията през м. януари 2017 г. преди
преобразуване на служебното му правоотношение в такова по ЗДС (заедно с храната по чл.
181, ал. 1 ЗМВР) възлиза на сумата от 1378,24 лв., а основната му заплата като държавен
служител през м. февруари 2017 г. е определена на сумата от 1723 лв., която е по – висока от
получаваната до момента.
Поради неоснователността на предявения иск, същия следва да се отхвърли ведно с
акцесорния такъв за присъждане на законна лихва за забава и с искането за присъждане на
деловодни разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното
и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ЯК. Н. Я. с ЕГН ********** от гр.
С., ул. „Х. Б.“ № .., вх. ., ап. ..против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ с ЕИК .............. и адрес: гр. С., ул. „П.“ № ..., представлявана от Н. Н., за
заплащане на сумата от 4320 лв., представляваща сбора от суми по чл. 181, ал. 1 ЗМВР,
дължими за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2021 г., обезщетение за забава върху тези суми
за периода от 01.01.2019 до 01.12.2021 г. в размер на 550 лв., законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021 г., до окончателното
ѝ плащане, както и на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Я. Н. Я. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. Б.“ № .., вх. ., ап. ..за заплати
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с ЕИК ...............и
адрес: гр. С., ул. „П.“ № ..., представлявана от Н. Н., направените по делото разноски в
размер на 150 лв. (сто и петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
4
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5