Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260321
гр. Пловдив 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на eдинадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д.
№1400 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 294 от ГПК.
С решение № 85/21.06.19г. на ВКС ІІІ-то
г. о. постановено по гр. д. № 2456/18г. е отменено решение № 280/01.03.18г. по
гр. д №3022/17г. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР гр. Пловдив,
с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 моли съда да отмени решението на
районния съд и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове. В
писмената защита при условията на евентуалност, ако съдът счете исковете за
основателни моли съда да ги намали със сумата, представляваща възнаграждението,
което ищецът би получавал, ако беше заел придложената му длъжност „***“ в
седемдневния срок от полуаване на поканата за това. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В.С.К. чрез адв. Н.С. моли съда
да намали присъденото от първата инстанция обезщетение от 18 462.22лв. на
8 642.22лв., а мораторните лихви от 2 320.61лв. на 1 119.72лв.,
както и разноските при условията на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
С първоинстационното решение Областна дирекция на
МВР гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив е осъдена да заплати на В.С.К., ЕГН **********,***
сумата 18 462.22лв. представляваща обезщетения за имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между възнаграждението, което би получавал като
полицай и получената пенсия за инвалидност за периода 01.12.2014г. до
01.01.2017г., ведно със законната лихва от 30.03.2017г. до окончателното
ú изплащане, както и сумата 2 320.61лв. представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко едно задължение
до предявяване на исковата молба.
Не се спори, че с Решение от 31.05.99г. постановено
по гр. д. № 2926/97г. на ПдОС е установена причинната връзка между претърпяната
злополука на 10.05.1995г. и настъпилата нетрудоспособност на въззиваемия, който
е уволнен по здравословни причини и на когото е определена пенсия пожизнено.
В настоящото дело В. К. претендира заплащане на
обезщетение за последващ период.
Няма спор, а и от представените преписи от докладна
записка от 04.05.2016г. и нотариална покана от 07.07.2016г. се установява,че
Областна дирекция на МВР гр. Пловдив е предложила на В.С.К. да заема длъжността
„***“ в ОД на МВР Пловдив, но К. е отказал да започне работа на тази длъжност.
От приетата по делото съдебно – неврологична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р К. Ш. се установява, че здравословното състояние
на подекспретният К. е позволявало да изпълнява длъжността „***“.
При тези констатации и с оглед указанията дадени от
Върховния касационен съд в отменителното решение, които са задължителни с оглед
разпоредбата на чл. 294, ал.1, изр. второ от ГПК във връзка с цитираната
съдебна практика (Р. 144/22.07.14г. на ВКС по гр. д. № 4053/13г., ІV г. о.) в
случаи, като настоящия когато служителят е отказал да заеме предложената му от
работодателя работа той може да търси обезщетение в размер на разликата между
заплатата, която би получавал преди злополуката и сбора от пенсията и
възнаграждението, което би получил за работата, която е отказал да приеме.
От неоспореното заключение на съдебно счетоводната
експертиза с вещо лице М.М. се установява, че посочената по – горе разлика в
заплатите за процесния период възлиза на 8 642.22лв., а мораторната лихва
върху тази главница за периода 01.12.2015г. до 29.03.2017г. възлиза на 1 119.72лв.,
в които размери исковете са доказани и следва да се уважат като върху
главницата се присъди и законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Изложеното дотук обосновава извода, че решението на
районния съд следва да се отмени в частта, с която е уважен иска над размера от
8 642.22лв. относно главницата и над размера от 1 119.72лв. относно
мораторната лихва, а за разликата до пълния уважен размер от 18 462.22лв.
за главницата и 2 320.61лв. за мораторни лихви следва да се постанови ново
решение, с което в тази част исковете следва да се отхвърлят. В останалата част
решението е правилно и ще се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати
на адв. С. адвокатско възнаграждение дължимо по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в
размер на 3 272,40лв. - по 818.10лв. за всяко едно разглеждане на делото в
районния съд, първото въззивно, касационното производство и настоящето
производство и на въззиваемия - 270лв. за експертизи, а по сметка на ПдОС
256.20лв. за медицинска експертиза, като възизваемия следва да заплати на
жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв. (по
100лв. за всяка една инстанция на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3278/25.09.2017г. на
Пловдивския районен съд, ХІІІ-ти гр. с., изменено по реда на чл.
248, ал.1 от ГПК с определение № 10 279/06.11.2017г., в частта му, с която
се осъжда Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди“ № 7 да заплати на В.С.К., ЕГН **********,*** сумата 8 642,22
(осем хиляди шестстотин четиридесет и два лева и
-стр.3 от решение по в. гр. д. № 1400/19г. на ПдОС-
двадесет
и две стотинки) представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разликата между възнаграждението, което би получавал като полицай и
получената пенсия за инвалидност за периода 01.12.2014г. до 01.01.2017г., ведно
със законната лихва от 30.03.2017г. до окончателното ú изплащане, както
и сумата 1 119.72 (хиляда сто и деветнадесет лева и седемдесет и две
стотинки) представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от падежа на всяко едно задължение до предявяване на исковата молба.
ОТМЕНЯ Решение № 3278/25.09.2017г. на Пловдивския
районен съд, ХІІІ-ти гр. с., в частта му, с която се осъжда Областна
дирекция на МВР гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7 да
заплати на В.С.К., ЕГН **********,*** обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между възнаграждението, което би получавал като
полицай и получената пенсия за инвалидност за периода 01.12.2014г. до
01.01.2017г., ведно със законната лихва от 30.03.2017г. до окончателното
ú изплащане за разликата от 8 642,22 (осем хиляди шестстотин
четиридесет и два лева и двадесет и две стотинки) до 18 462.22
(осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и два лева и двадесет и две
стотинки), както и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
падежа на всяко едно задължение до предявяване на исковата молба за разликата
от 1 119.72 (хиляда сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки)
до 2 320.61 (две хиляди триста и двадесет лева и шестдесет и една
стотинки) вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В.С.К., ЕГН **********,***
против Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди“ № 7 за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между възнаграждението, което би получавал като полицай и получената
пенсия за инвалидност за периода 01.12.2014г. до 01.01.2017г., за разликата от
8 642,22 (осем хиляди шестстотин четиридесет и два лева и двадесет и две
стотинки) до 18 462.22 (осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и два
лева и двадесет и две стотинки), както и обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от падежа на всяко едно задължение до предявяване на
исковата молба за разликата от 1 119.72 (хиляда сто и деветнадесет лева и
седемдесет и две стотинки) до 2 320.61 (две хиляди триста и двадесет лева
и шестдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, с адрес
гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7 да заплати на В.С.К., ЕГН **********,***
сумата 270 (двеста и седемдесет) лева разноски, а на адвокат Н.Д.С., ЕГН**********,***
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 3 272.40
(три хиляди двеста седемдесет и два лева и четиридесет стотинки) и по сметка за
държавните такси на Пловдивския окръжен съд сумата 256.20 (двеста петдесет и
шест лева и двадесет стотинки) разноски за медицинска експертиза.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********,*** да заплати на
Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“
№ 7 сумата 400 (четиристотин) лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:
Членове:1.
2.