Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 15.12.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
в закрито заседание на петнадесети декември, през
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като изслуша докладваното от
съдията Кюркчиев ч. гр. д. № 8930 по
описа на СГС за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Г.Ф., срещу
Постановление от 24.04.2019г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по
възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя по изпълнително дело № 20198500400282 съгласно описа на ЧСИ А.Б.с
рег. № 850 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.
Жалбоподателят, в
качеството на длъжник по изпълнението, поддържа твърдение, че размерът на възнаграждение
на процесуално представителство в изпълнителното производство, които били
възложени в негова тежест, са прекомерни. Според жалбоподателя, точно такъв
извод се налагал, като се отчитат установените минимални размери на
адвокатските възнаграждения и очевидната липса на правна и фактическа сложност
на процесуалните действия, които били извършени в рамките на изпълнителното
производство от страна на взискателя. Моли за отмяна на Постановлението на
съдебния изпълнител от 24.04.2019г., в частта, в която е оставено без уважение възражението по чл.
78, ал.5 от ГПК – за сумата над 200 лева.
Насрещната страна
по жалбата – А.В.П., легитимиран в качеството на взискател в изпълнителния
процес - изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа твърдение, че
разноските за процесуално представителство били реално заплатени, а размерът на
разноските не бил прекомерен, доколкото ангажираният с процесуално
представителство адвокат положил необходимите усилия и разходвал време за осъществяване
на процесуалното представителство Моли за отхвърляне на жалбата.
В предоставеното до
съда писмено становище, съдебният изпълнител ЧСИ А.Б.с рег. № 850 при КЧСИ и
район на действие Софийски градски съд поддържа становище за допустимост, но за
неоснователност на жалбата, доколкото обжалваното постановление било съобразено
не само с нормативно установените изисквания за минималните размери на
разноските, които се дължат в изпълнителното производство и с доказателства за
фактически изплатена сума на адвокатски хонорар, но и с фактически извършените
от адвоката действия.
Като взе предвид
съдържанието на приложения препис от изпълнително дело № 20198500400282
съгласно описа на ЧСИ А.Б.с рег. № 850 при КЧСИ съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Изпълнителното дело
е образувано на 11.04.2019г. по молба на А.В.П. /взискател за парично
притезание/ срещу Г.Ф. /длъжник по изпълнението/, въз основа на изпълнителен
лист от 10.04.2019г. издаден по гр.д. № 3475/18г. съгласно описа на АС София.
В изпълнителното
дело са представени Договор за процесуално представителство и пълномощно, чието
съдържание предвижда задължение на представлявания да заплати за услугата по
процесуално представителство сума в размера по чл. 38 от ЗАдв.
На 19.04.2019г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която е посочено
задължение за разноски, включващи възнаграждение за процесуален представител в
размер на 385 лева, а на 24.04.2019г. длъжникът по изпълнението е уведомен, че е
оставено без уважение релевираното от него възражение за прекомерност на
разноските, които са му възложени – в частта по отношение на възнаграждението
на процесуалния представител на взискателя.
Съдът
приема, че в съдържанието на споменатото съобщение е обективирано и обжалваното
Постановление от 24.04.2019г., в което съдебният изпълнител се е произнесъл по
възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя. Споменатото постановление от 24.04.2019г. е връчено на длъжника и
обжалвано от него в предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените
доказателства, достигна до следните правни изводи:
Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
В тази част,
жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от
ГПК срок срещу подлежащо на обжалване постановление на съдебен изпълнител.
Разгледана по
същество, подадената жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Размерът на
разноските, които взискателя има право да получи в рамките на изпълнителното
производство е нормативно регламентиран, като минимум. Това означава, че е налице минимална
стойностна граница, която не може да бъде преминавана, дори при изпълнителни
дела, които се отличават със съвсем минимална правна и фактическа сложност. При
възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл. 78, ал.5 от ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да прецени, дали размерът на заплатените
разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия по
конкретното изпълнително дело.
В конкретния случай
- при определяне на размера на дължимите разноски за възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя – точното приложение на разпоредбите на
чл. 10, т.1 от НМРАВ определят минимално възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 385 лева, като се има предвид размера на паричното
притезание, за което е реализирано принудителното изпълнение.
С оглед изхода на
делото, при липса на списък по чл. 80 от ГПК и при липсата на доказателства,
подкрепящи тезата на взискателя, че за конкретното производство по жалбата -
той е направил съдебни разноски, съдът намира, че в конкретния случай не следва
да присъжда такива.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ф., с адрес ***, срещу
Постановление от 24.04.2019г., с което съдебният изпълнител е оставил без
уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20198500400282 съгласно
описа на ЧСИ А.Б.с рег. № 850 при КЧСИ и район на действие Софийски градски
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.