Решение по дело №87/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на "ДОМИНАНТ” ООД с ЕИК ********* със седалище в гр. Разград, срещу решене № 26 от 28.02.2024 год., постановено по АНД № 653/2023 год. по описа на районен съд – Разград. С него е потвърдено НП № В-003688 от 16.08.2023 год. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите /РД – Варна на КЗП/, с което на касатора е наложена имуществена санкция от 500 лв. на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127, ал. 3 от същия закон. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че оспореното решение е необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че решението на съда е немотивирано, тъй като не е отговорил на всички възражения на жалбоподателя относно липса на съставомерно деяние, както и по същество, че в случая наказаното лице не е извършило административно нарушение. Твърди се още, че дори да има такова, то се явява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени решението на районния съд и потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.

Ответникът - Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт В. Подбалканска, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска съдът да я отхвърли и да остави в сила въззивното решение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Като алтернатива прави възражения за прекомерност на предявения размер на адвокатско възнаграждение от касатора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

С оглед разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 348, ал. 1 от НПК е недопустимо в настоящото производство съдът да се произнася по наведеното в жалбата касационно основание „необоснованост на въззивното решение”.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна, че по повод подадена потребителска жалба вх.№ 11-15/16.06.2023г. последвала проверка от старши инспектор в КЗП, РД - Варна, звено – Разград в офиса на ДОМИНАНТ” ООД с ЕИК *********. По време на проверката контролният орган разяснил какво е естеството на потребителската жалба, а именно, че става въпрос за рекламация на извършена услуга за един лаптоп, който е извънгаранционен и за който е оформена заявка за ремонт на 04.05.2023 г. Както и че жалбоподателката твърдяла в жалбата си, че на 12.05.2023 г. като потребител посетила офиса на Доминант, където е предявила рекламация. След справка в регистъра контролният орган установил, че такава рекламация изобщо липсва. В Регистъра нямало нито една описана рекламация, като обяснението на присъстващата при проверката служителка на дружеството-жалбоподател било, че не е била в офиса при предявяване на рекламацията, а служителите, които са били там не са били запознати, че трябва да вписват тези рекламации. Въз основа на направените констатации при проверката длъжностното лице поканило управителя на дружеството и съставило процесния АУАН за нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП.

При така установените факти районният съд приел от правна страна, че нарушението на наказаното дружество е установено по несъмнен и безспорен начин. Позовавайки се на показанията на актосъставителката и св. А. Г. съдът е приел, че на 04.05.2023 год. потребителката е сключила с дружеството жалбоподател договор за услуга – ремонт на лаптоп. Същият бил ремонтиран и потребителката си го е получила на 11.05.2023 год. На следващия ден – 12.05.2023 год. потребителката е отишла в офиса на дружеството и е заявила, че не е доволна от ремонта. Съдът е счел, че по този начин потребителката устно е заявила рекламация и дружеството е било длъжно на основание чл. 127 от ЗЗП да приеме рекламацията и да я опише в регистъра. Като не е сторил това, касационния жалбоподател е извършил нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Районният съд е приел, че размерът на наказанието е правилно определен, както и че не е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо, но неправилно.

При постановяване на решението си районният съд в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН не е изяснил всички обстоятелства по делото и е взел решението си по вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила.

Районният съд е приел за безспорно установено, че наказаното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. За да възникне задължение на един търговец по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП да опише предявената пред него рекламация на потребител на първо място е необходимо потребителят да е упражнил надлежно правото си на рекламация, като я предяви съобразно изискванията, посочени в чл. 125 от ЗЗП. Съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗЗП при предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт, а според ал.5 задължително прилага и документите, на които се основава претенцията: касова бележка или фактура; протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на услугата с договореното; други документи, установяващи претенцията по основание и размер. Ненапразно в разпоредбата на чл. 127, ал. 3 законодателят е употребил понятието „предявяване на рекламацията”

Още във въззивната си жалба наказаното лице е направило възражения, че в случая потребителката не е предявила надлежно рекламация, тъй като не е спазила разпоредбите на чл. 125, ал. 4 и 5 от ЗЗП, не ставало ясно от какво е недоволна и какво желае, поради което за него не е възникнало задължението по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Тези възражения са докладвани от въззивния съд, но в мотивите на обжалваното решение няма изложени никакви фактически и правни твърдения по тях. Същите не са обсъдени. Съдът не е отговорил на въпроса приема ли тези възражения, и ако не ги приема въз основа на кои доказателства е стигнал до извода за неоснователността им. Районният съд не е събрал всички относими доказателства за изясняване на този основен за правния спор въпрос. Задоволил се е да разпита само актосъставителя и още едно лице, които обаче нямат никакви лични възприятия за случилото се на 12.06.2023 год., когато потребителят е посетил офиса на наказаното дружество.

Следвало е с оглед изясняване на този въпрос да бъдат разпитани като свидетели служителят на търговеца, който е бил на 12.05.2023 год. в офиса и който е разговарял с потребителя, както и самият потребител.

По изложените съображения Разградският административен съд счита, че решението на районния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни напълно всички фактически обстоятелства по делото, относими към състава на нарушението, за което е наказан търговецът.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по исканията за разноските пред касационната инстанция следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал.2 от АПК, Разградският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решене № 26 от 28.02.2024 год., постановено по АНД № 653/2023 год. по описа на районен съд – Разград

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение

Решението е окончателно.