Р Е
Ш Е Н И Е № 21
06.03.2020г. Гр.В**
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС
гражданско отделение в открито заседание на четвърти
март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Д** М**
Членове :1. СВ** С**
2. Г** Й**
при секретаря В** К** и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело № 16
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Глава 20 ГПК /въззивно обжалване/
С решение №478/18.10.2019 г.по
гр.дело №241/2019 г. по описа на ВРС са определени на основание чл.128, ал. 1
от СК мерки на лични отношения на Н.Л.К. с ЕГН ******* с нейните внучки Б** Б**
Ц** с ЕГН ********** и Т** Б** Ц** с ЕГН **********, и двете живущи в с. Ж**,
общ. ** ул. „Д**“ № **, както следва:
-за период от четири месеца, считано от влизане в сила
на решението Н.Л.К. с ЕГН ********** има право да вижда и взима внучките си Б**
Б** Ц** с ЕГН ********** и Т**Б** Ц** с ЕГН ********** всяка втора събота от
месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, като личните контакти с бабата се
осъществяват на територията на с. Ж**, общ. В**;
-след изтичане на посочения период от време Н.Л.К. с
ЕГН ********** има право да вижда и взима внучките си Б** Б** Ц** с ЕГН **********
и Т**Б** Ц** с ЕГН ********** всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00
часа в съботния ден до 17.00 часа в неделния ден с преспиване в дома на бабата
по майчина линия, както и 10 дни пред лятото, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата.
Постановено е ,че за осъществяване на мерките на лични
отношения Н.Л.К. с ЕГН ********** има задължение да взима децата от дома на
бащата и да ги връща там.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б.Ц.И. с ЕГН********** с адрес *** , чрез адвокат пълномощник П** В** Т** .Иска се да се отмени Решението ,с което се давала възможност
децата да бъдат взимани от баба им.Въззивникът твърди ,че по никакъв
начин не отказвал, контакт на бабата с внучките ,като и давал възможност да
идва да ги гледа в селото ,където живеел.
Поддържа ,че не било в интерес на децата да се виждат и баба им да
ги взима при себе си всяка втора събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в
съботния лен до 1 7.00 часа в неделния дан с преспиване в дома и , както и 20
дни през лятото ,които да не съвпадат с годишния му платен отпуск.Децата
живеели в село Ж** ,което се намирало в
община В**, а бабата Н.К. , видно и от адреса представен при депозирането на
исковата молба ,живеела в друга община , именно село М**, община М**.Твърди ,че
битовите условия,при които живеела
бабата ,не били добри и че децата не
биха се чувствали добре ,ако се наложи да преспиват всяка втора събота от
месеца при баба си в село М**, както и 20 дни през лятото .
Твърди ,че от 3 години
сам отглежда двете си дъщери заедно с
родители си и че до настоящия
момент майката на децата К. не била потърсила никакъв контакт с бащата
или с дъщерите си и че майката на К. по никакъв начин не се била опитала да
осъществи контакт с въззивника или с
родителите му.И двете дъщери Т** и Б**
по някакъв начин не желаеле да виждат баба си Н.К. , майка на К. ,тъй като откакто
се били
родили не били имали контакт с тази си баба , тя не ги била взимала никога при себе си.
Твърди ,че ако
бабата -майка на К.К. иска да вижда своите внучки Т** и Б** , то тя можела през
времето, определено за лични контакти от съда , да идва да ги вижда при бащата в село Ж** , като децата не следвало да бъдат
оставяни без контакт с бащата или негови
близки и че въззиваемата не следвало да
взима децата при себе си с преспиване.
Въззиваемата не е представила писмен отговор на въззивната
жалба,а в с.з. чрез своя процесуален представител изразява доводи относно неоснователността на въззивната
жалба.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен съд-Видин приема за
установено от фактическа страна следното:
Пред районния съд е предявен иск от Н.Л. ***, чрез адв. М**В** против Б.Ц.И.
*** и К.Л.К. *** с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.
Твърди се от ищцата, че е майка на втората ответница и
баба на родените от дъщеря й деца от фактическото съжителство с първия ответник
– Т** Б** Ц** и Б** Б**а Ц**а. Посочва, че ответниците, които са родители на
децата са се разделили от м. 10.2016г. С решение по гр.д. № 2662/2016г. по
описа на ВРС било определено местоживеенето на децата при бащата, както и му
било предоставено упражняването на родителските права, а на майката е определен
режим на лични контакти.
Поддържа, че неразбирателствата между ответниците довели до влошаване на отношенията на ищцата с
първия ответник, който възпрепятствал контактите на ищцата с нейните внуци.
Ищцата твърди, че е силно привързана към децата и желае да има лични контакти с
тях.
Иска от съда да постанови решение, с което да определи
режим на лични отношения на ищцата с нейните внучки,като ищцата да има право да
ги вижда и взима при себе си всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00
часа в съботния ден до 17.00 часа в неделя с преспиване в дома на ищцата, както
и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката
и бащата на децата.
Ответникът Б.Ц.И. в срока за отговор е оспорил
предявения иск. Навел е доводи, че бабата по никакъв начин не е правила опити
да осъществи контакт с ответника. Посочил е, че битовите условия при нея не са
добри и поради това не е в интерес на децата да преспиват при нея. Посочил е
също, че децата не желаят да виждат бабата.
Ответницата К.Л.К. в срока за отговор е посочила, че
исковата молба е основателна и моли да се уважи.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
назначен и изслушан е социален доклад от Д"СП" – В** и
Д"СП" – Д**, назначена и изслушана е съдебно - психологическа
експертиза на децата, приложено е гр.д. № 2661/2016г. по описа на РС – В**.От
приложеното гр.д. № 2661/2016г. по описа на РС – В* се установява, че от
съвместното съжителство на ответниците Б.Ц.И. и К.Л.К. са се родили две деца –
Б** Б* Цв* с ЕГН ********** и Т** Б* Ц** с ЕГН **********.С решение №
282/26.07.2017г. съдът е определил местоживеенето на децата на адреса на техния
баща, както и е предоставил упражняване на родителските права на бащата Б.Ц.И.,
а на майката К.Л.К. е определил режим на лични контакти с децата да има право
да ги вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00 ч. в съботния ден до 17.00ч. в неделния ден с преспиване и 20 дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Със същото
решение съдът е осъдил ответницата К.Л.К. да заплаща месечна издръжка на
малолетните деца.
От представения препис на удостоверение за раждане на
ответницата К.Л.К., се установява, че ищцата Н.Л.К. е нейна майка и баба на
малолетните деца по майчина линия.
Разпитаните по
делото свидетели Т** Л. И* В*И. К* и Д** Д** Д** установяват неоспорвани от страните факти и
обстоятелства –раздяла на родителите ,полагане на грижи за децата от бащата и
неговата майка ,факта ,че след раздялата
ищцата не е виждала внучките си, че им е мъчно за тях ,че има подходящи за
отглеждане условия в дома си .
В приетия по делото социален доклад, изготвен от
Д"СП" – В** е посочено, че от раждането си малолетните деца са
отглеждани в с. Жеглица от двамата родители. След раздялата им през м. октомври
2016г. децата продължават да живеят на същия адрес при бащата, подпомаган в
отглеждането и възпитанието им от неговата майка –Т**а Л.К.. Жилищните условия,
при които се отглеждат децата са много добри. Семейството разполага с
необходимите уреди и вещи за бита. Децата имат своя стая, обзаведена с две
легла, телевизор и принадлежности.Социалните работници са посочили, че майката
на децата живее и работи в Г** и поради това не е осъществен контакт с нея.
Същата не изпраща редовно месечната издръжка за децата.Посочено е също, че
малолетното дете Б** е завършила втори клас в ОУ - гр. Д** с отличен успех, а
малолетното дете Т* посещава ЦДГ в гр. Д**. При проведен разговор с децата, е
установено че по-голямото дете Б** е заявила, че не желае да поддържа контакти
с бабата по майчина линия - Н.Л.К., разплакала се е по време на срещата,
споделила е, че й е много мъчно за майка й и обвинява бабата по майчина линия,
че е подкрепила решението на майката да ги изостави. При разговор с по-малкото
дете Т**, е установено, че същата е гостувала на баба си Н. и желае да я
посещава в с. М*.
В приетия по делото социален доклад, изготвен от
Д"СП" – Д**, е посочено, че ищцата Н.Л.К. е вдовица, живее сама в
жилище, собственост на свекъра й, който е починал.Подробно са описани стаите и
обзавеждането им.Според заключението в социалния доклад, бабата по майчина
линия притежава необходимото жилищно пространство и хигиенно-битови условия, за
да може да осъществява режим на лични контакти с двете си внучки.
При изслушването на децата в т.нар „синя стая"
детето Б* Б** Ц** споделя усещанията си от това, че майката ги е напуснала
преди около три години, че отначало й е било много мъчно, но сега вече не
толкова, както и че не иска да я вижда. Детето споделя, че има една баба и това
е майката на баща й, която се грижи за нея и сестра й. Детето посочва, че има и
една друга баба. Тя се казва Н. и е от М**, но нея изобщо не иска да вижда,
нито пък иска да ходи при нея, защото е знаела, че майка им ще избяга, но не им
е казала. Б** споделя, че тази баба изобщо не ги е търсила, нито се е обаждала.
Смята баба Н. за лош човек. Последно я е видяла преди няколко години и заявява,
че не иска да я вижда.
Детето Т** Б* Цв** също споделя, че се е натъжила
защото майка е избягала, също заявява, че има една баба и това е бабата по
бащина линия. За бабата по майчина линия споделя, че ако я извика да я види, ще
й каже да се маха, защото тя е казала на майка й да избяга.
Вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-психологическа експертиза е посочило, че е изготвила заключението си
след като се е запознало с материалите по делото, след проведени разговори с
ответника, с двете деца – Б* и Т**, майката на децата - К. К**, както и с двете
баби – Т** и Н.. Изследванията са на основание направен тест на Р** Ж** и
рисунките на децата.
Вещото лице посочва, че малкото дете подражава на
сестра си. То е жизнено, не помни и не е обременено от тази връзка, която има
голямото дете с майка си. По -различно приема отношенията си с баба Н..
Голямото дете е затворено и това, което става в душата му, е в резултат на
отсъствието на майката. Има гняв, че е изоставена. Това рефлектира и върху
бабата по майчина линия. Развива се чувство за лоялност към бащата и майката по
бащина линия.
Вещото лице посочва, че при един подходящ контакт Б**
ще приеме майка си. Тя е наранена от факта, че майка й я е изоставила. Трябва
време да се възстанови емоционалния контакт на бабата Н. и детето. Голямата
дъщеря приема бабата като средство за заминаване на майката. Ако майката
възстанови контакта с детето си, тя ще приеме и баба си Н.. Бавно и постепенно
трябва да се възстанови емоционалния свят на детето към майката и бабата по
майчина линия.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, ВОС
намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал. 1 от СК дядото и
бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да
определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като
според предложение второ това право има и детето. С тази разпоредба е признато
отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес
на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес
на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на
чл.59,ал.4 СК, вр.чл.124, чл.125 и др. СК се налага извода, че интересът на
детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява
нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие,
който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование
и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския
оборот. Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при
действието на сегашния СК под „интереси на децата" се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране
на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо
изграждането на детето като съзнателен гражданин.
Определянето на мерки за лични отношения на бабата и
дядото с детето, съобразно чл.128 СК е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила
на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на
детето". Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага
извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните
характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността -
физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало,
индивидуални потребности и др.Интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива
опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му.
Районният съд е изложил най-подробни доводи относно
това ,какъв е най-добрият интерес на детето
,като е посочил ,че при определяне на конкретен режим на лични отношения
на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото
на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и
дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност. Конкретният режим при условията
на чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение,
почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на
родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид
при определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното местоживеене
на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на
детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага
пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на
седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и
дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и
подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед
възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към
установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се
определи и постоянен режим на лични контакти.
След като е посочил приложимите правни норми
,конкретизирани в разпоредбите на задължителната съдебна практика ,районният
съд е приложил законосъобразно тези правни и теоретични постановки към
конкретните факти по делото .
В конкретния случай, ищцата живее в друго село -с. М**,
общ. М**, обл. В**,различно от селото ,където живеят децата. От изготвения
социален доклади свидетелските показания се установява, че същата разполага с всичко
необходимо за отглеждане на малолетни деца, жилищно- битовите условия са добри
и същата може да осъществява режим на лични контакти с внучките си при тези
условия.Разполага и с лек автомобил ,с който да пътува.
От събраните доказателства безспорно се установявя, че
малолетните деца са силно привързани към баща си и баба си по бащина линия.
Изслушана в съдебно заседание ,ищцата заявява категоричното си желание да може
да вижда и взима внучките си при себе си.
Въззивната инстанция приема за безспорно ,че е в
интерес на малолетните деца е да осъществяват лични контакти и с бабата по
майчина линия и че режимът на лични отношения на ищцата с нейните внучки няма
да възпрепятства нормалното им физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие,дори напротив - при контактите на децата с ищцата, същите ще
имат възможност да получават приемане и подкрепа, да придобиват опит и знания в
различни житейски ситуации, да изградят чувството за родова принадлежност и
семейни традиции. В конкретния случай, тези контакти са необходими за
правилното развитие на децата поради установената липса на тяхната майка,
тъгата по нея, което е и основната причина за отхвърлянето на бабата по майчина
линия. За да се формират като пълноценни личности децата следва да общуват и да
получават грижи и обич не само от бащата, но и от своите баби, както по бащина
линия, така и по майчина линия.С оглед възрастта на децата и техните физически, психически и емоционални
потребности, способността на ищцата да се грижи за децата , обстоятелството, че постоянното
местоживеене на децата и на ищцата е в различни населени места ,както и с оглед
на липсата на емоционална връзка между бабата по майчина линия и
внуците,въззивният съд намира ,че контактите трябва да са постепенни, за да се даде
възможност на децата да свикнат с присъствието на бабата по майчина линия
,поради което намира за съответстващ на закона определения от районния съд
режим на лични отношения.
Въззивникът поддържа ,че не било
в интерес на децата да се виждат и баба им да ги взима при себе си всяка
втора събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в съботния лен до 1 7.00 часа в
неделния ден с преспиване в дома и , както и 20 дни през лятото ,които да не
съвпадат с годишния му платен отпуск ,но не излага пред въззивната
инстанция убедителни доводи в тази
насока.
Обстоятелството ,че децата живеели в едно село ,а бабата Н.К. – в друго не може да бъде причина да се откажат
на бабата лични отношения с внуците ,тъй като законът /Чл.128 СК/ не
поставя изискване бабата и внуците да живеят е едно и също населено място.
Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод
относно това ,че битовите условия,при
които живеела бабата ,не били добри и че децата
не биха се чувствали добре ,ако се наложи да преспиват всяка втора
събота от месеца при баба си в село М**, както и 20 дни през лятото .От
изготвения социален доклад от
Д"СП" – Д** е видно, че ищцата
Н.Л.К. е вдовица, живее сама в жилище, собственост на свекъра й, който е
починал,че същото представлява едноетажна тухлена къща, която се състои от
три стаи, кухня,
коридор и баня
с вътрешна тоалетна.
Жилището е електрифицирано и
водоснабдено. Стаята, която се използва за кухня е обзаведена с мивка, малка
масичка, диван, автоматична пералня, печка на твърдо гориво, ел.готварска печка,
газов котлон, фритюрник, шкафчета - 3 броя за домакинска посуда. В коридора има
хладилник, кафе - машина, микровълнова печка, тостер за сандвичи,
сокоизтисквачка, закачалка за дрехи и две маси.За децата има определена
самостоятелна стая, която е обзаведена със спалня, детско креватче, плазмен
телевизор, има сателитна телевизия, камина за отопление на твърдо гориво,
секция към спалнята, две малки масички, плюшени играчки. На прозорците има
пердета, пода е дюшеме, застлано с домашен килим.В стаята, която ползва бабата,
е направен ремонт, като стените са изолирани с гипсфазер, подовата настилка е
ламинат, има едно легло персон и половина, диван, шевна машина, бюро, две малки
масички, като на едната има плазмен телевизор, вентилатор, камина за твърдо
гориво. В третата стая има диван, два фотьойла, гардероб, печка на твърдо
гориво, малка масичка и кашони с детски играчки.Заключението в социалния доклад
е категорично ,че бабата по майчина
линия притежава необходимото жилищно пространство и хигиенно-битови условия, за
да може да осъществява режим на лични контакти с двете си внучки.В социалния
доклад се сочи,че в жилището има добра хигиена и че бабата Н.К. има лек автомобил,с който може да взима
внучките при себе си.
Неоснователен е и развитият във въззивната жалба довод
,че бабата Н.К. не се била интересувала досега от внуците си и че децата не искали да я виждат,защото
изграждането на духовна връзка между децата и бабата е винаги в техен интерес
независимо от възрастта на децата и наличието или липсата на предишни контакти
.От контактите на децата с баба им по майчина линия същите ще
получат приемане и подкрепа,ще изградят чувство за родова принадлежност
и семейни традиции. Въззивната инстанция намира ,че тези контакти са необходими за правилното развитие
на децата и поради установената липса на тяхната майка и тъгата по нея .За да се формират като
пълноценни личности децата следва да общуват и да получават грижи и обич не
само от бащата, но и от разширеното семейство ,включващо и бабите по бащина линия и по майчина линия.
Негативното отношение на голямото дете към бабата Н.Л.К. е формирано у детето под влиянието на бащата
и неговия семеен кръг и не се дължи на негативно поведение на бабата към
внучката .Това негативно отношение съгласно заключението на експерта следва да
се преодолява постепенно,а не да служи като основание да се изключи напълно
бабата Н.К. от света на децата .
Въззивната инстанция приема,че Районният съд, в съответствие с установената практика, е
преценил в съвкупност всички релевантни
за случая обстоятелства, определяйки мерките за личните отношения между бабата
и внучките , съобразно нормата на чл.
128 СК, която изисква конкретна преценка за интереса на детето, дефиниран
съгласно разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето / желанията
и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата,други обстоятелства,
имащи отношение към детето. Конкретният интерес на децата да контактуват със
своята баба /която е родител на родителя на детето, който
по решение на съда не упражнява родителските права/, се преценява на плоскостта
на възпитателските и качества и на влиянието, което тя може да окаже върху личността на децата. Водещ критерии, в
настоящата хипотеза, освен нейното желание да контактува с внучките си, следва
да е и оценката, която експертът по делото, който притежава специални познания
е дал –заключението му е ,че е в интерес на децата да осъществяват пълноценно общуване със
своята баба.След като режимът на лични отношения е определен при съобразяване с
приетото по делото заключение на психологическата експертиза, с оглед възрастта
на децата, при отчитане на особеностите на съществуващото ниво на емоционална
връзка между бабата и внучките , след преценка на риска с оглед неукрепналата им
психика, при отчитане на установения
режим на децата за обучение, почивка и начин на живот , може да се приеме, че
интересът на децата е защитен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Пред въззивната инстанция не следва да се присъждат
разноски ,тъй като липсват както искане в тази насока,така и доказателства за
направени разноски .
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК В**окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №478/18.10.2019 г.по гр.дело №241/2019 г. по
описа на Районен съд-В** .
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :