Решение по дело №2035/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 960
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330202035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 960

                                     гр. Пловдив, 19.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2035 /2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К.И. *** против Наказателно постановление № 20-1030-001013 от 14.02.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –Пловдив, с което  на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 лв. и „право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуалния му представител адв. М. К.от АК-Пловдив, която поддържа жалбата, представя и допълнителни писмени мотиви към нея.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, съгласно което се моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение бл. № АА019219 от 21.01.2020 г. за това, че на 19.11.2019 г. в 13:57 ч. в гр.Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ до №1 управлява л.а. БМВ 330 ХД с рег. ..., собственост на И. Г. ***  със скорост 103 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч след отчетен толеранс от 3км/ч.

Скоростта на управление на автомобила е установена с ARH CAM S1 11743СА.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно  постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била възпроизведена по идентичен начин.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните устни и писмени доказателства – показания на разпитния в качеството на свидетел С.Г.С., както и копие на видеоклип № 11743ID/0248448, копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 19.11.2019 г, снимка на разположение на уреда, копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, писмо във връзка с приключила първоначална проверка на уреда за измерване; справка от АИС на сектор „Пътна полиция-КАТ“ при ОД на МВР за регистрация на МПС, с рег.№ ...; копие на Декларация по чл.188 от ЗДвП, справка за нарушител, копие на Заповед 8121з-515/ 14.05.2018 г.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител и намира същите за обективни, логични и в пълно съответствие с приобщените по реда на чл.283, вр.чл.84 от ЗАНН  писмени доказателства.

Пред съда свидетелят заяви, че нарушението е установено с преносима система за измерване, тип АRН САМ S1 № 11743СА.

От  приложения към административнонаказателената преписка снимков материал на видеоклип се установява движението на описания в АУАН автомобил, датата – 19.11.2019 г., мястото - на бул. „Санкт Петербург“ до №1, часа на нарушението -13:57 ч. и установената скорост на движение, която е значително над разрешената в населено място , а именно 106 км/ч.

 С оглед изложеното съдът приема, че жалбоподателката е осъществила от обективна страна нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като водач на посочения в АУАН  и НП автомобил не се е съобразила с общото въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., което е относимо и за бул. „Санкт Петербург“ до №1 в гр.Пловдив, по който е пътувала на процесната дата. Движейки се със скорост от 103км/ч , след отчитане на възможното техническо отклонение при засичане на скоростта, водачът на управляваното МПС е нарушил забраната, като е превишила максимално допустимата скорост с 56км/ч., а деянието е осъществено в населено място.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на НП съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване паровото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е установено с мобилна система за измерване , която е от одобрен тип средсво за измерване предвид приложеното към административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126. От приложеното по делото писмо от Български институт по метрология се установява, че мобилната система, с която е установено нарушението, е преминало през първоначална проверка.

Твърдението на жалбоподателя, че водачът на МПС не  е установен по надлежния ред, е неоснователно. Редът за усановяваване на водача на МПС  и за съставяне на акт за установяване на административно нарушение е предвиден в чл.188 от ЗДвП. Към материалите от административнонаказателната преписка е приложено копие на   декларация, изходяща от собственика на автомобила, а последният е установен след направена сравка в АИС на сектор „Пътна полиция-КАТ“ към МВР. Според общата норма на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, като е въведена оборимата презумпция, че собственикът се наказва, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Следователно  тежестта за установяване на водача на МПС носи неговия собственик. В случая това е И. Г. Ц., на чието име е регистрирано МПС и същият е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като в срок е депозирал писмена декларация, в която е посочил данните на лицето управлявало МПС, а именно К.И.И.. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН водачът на МПС не е възразил срещу установеното, че е посочен като нарушител.

По отношение на датата, посочена от собственика на МПС в декларацията, прави впечатление, че в декларацията е посочена дата 04.07.2019 г.,  а час на нарушението 13:57 ч. Тази е информацията, посочена от собственика в попълнената от него декларация по чл.188 от ЗДвП. В НП се твърди, че нарушението е осъществено на 19.11.2019 г. и отново в същия посочен и в декларацията по чл.188 от ЗДвП час 13:57 ч. ,т.е. налице е несъответствие между датата, посочена в декларацията  и тази, посочена в НП. Въпреки констатираното несъответствие съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Що се касае до несъответствието в датата, видно от справката за нарушител, приложена към административнонаказателната преписка жалбоподателят има издадено на негово име единствено обжалваното наказателно постановление, предмет на разглеждане по настоящото дело. Няма съставени АУАН и издавани НП за нарушения, установени на дата 04.07.2019 г., поради което и абсолютно нелогично и несъответстващо на приложената към административнонаказателната преписка справка за нарушител на нейно име е твърдението, че е останала с впечатление, че й се съставя Акт за нарушение на 04.07.2019 г., тъй като такъв на нейно име за нарушение на тази дата няма издаден. Прави впечатление също, че жалбоподателката не е навела подобни възражения нито при връчването на акта, нито в депозираната пред съда жалба, а ги излага едва пред съда, което е абсолютно нелогично, ако действително тя не е управлявала автомобила на процесната дата, понеже това би следвало да е първото й възражение, щом счита, че не е извършила нарушението. Също така и няма как да се приеме за сериозно оплакването, че при връчване на АУАН нарушителят остава с впечатление, както се твърди в писменото становище към жалбата, че става дума за нарушение, отнасящо се за друга дата. АУАН се съставя в писмен вид, дава се за запознаване на нарушителя с цел да бъде прочетен , а не се съобщава устно.

Доколкото в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП наред с наказанието глоба е предвидено и наказание лишаване от право да се управлява МПС, то правилно и по аргумент за противното от чл.189, ал.4 ЗДвП е избран и редът за санкциониране на деянието – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Единствено за нарушения, при които не е предвидено налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“, се се прилага облекчената процедура – издаване на  електронен фиш.

Оплакването, че АУАН не е подписан от актосъставителя е неоснователно. Пред съда актосъставителят заяви, че е подписал АУАН. Същият заяви, че АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели. Липсата на подпис на един от свидетелите не може да се приеме за нарушение на разпоредбата на чл40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН.  Наличието и само на един свидетел е достатъчно, за да се приеме, че АУАН  е съставен по предвидения ред. В  цитираните разпоредби, законът не поставя категорично изискване за необходим минимален брой свидетели. От логическото и граматическо тълкуване на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН може да се формира извод, че дори и един свидетел е достатъчен, когато е присъствал при извършване или установяване на нарушението. Непосочване на ЕГН на свидетеля/ите при съставянето на АУАН съдът счита също за несъществено нарушение, доколкото и с оглед разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН .  наличието му или липсата не би довело до различен извод от този, който е направил административнонаказващият орган.

Спазени са изискванията за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя. Неоснователно е оплакването, че на жалбоподателя е представен индигиран екземпляр, което затруднявал възможността да разбере в какво се състои нарушението. При съставяне на акта се предоставя възможност на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, вкл. и с екземпляра, който остава към административнонаказтелната преписка. Не случайно и по тази причина законодателят е въвел изискването АУАН да се състави в присъствие на нарушителя, а по изключение в негово отсъствие. По тези съображения  е предвидена възможност в графа възражения да депозира ако има такива.  Видно от съдържанието на съставения АУАН жалбоподателят не е депозирал възражения, че не разбира в какво се състои нарушението, че не е получил екземпляр от АУАН, че полученият екземпляр от АУАН е нечетлив.

Неоснователно е според съда  и оплакването, изложено в жалбата, че е налице противоречие в часа на извършване на деянието между АУАН и НП. Посоченият в АУАН час е около13:57 ч., а  в НП в 13:57 ч. Независимо от различната техника, използвана от актосъставителя и администартивнонаказващият орган относно словесното описание на точността на установяване на нарушението, и в двата случая е посочен пълният времеви интервал на установяване на нарушението, който е достатъчен, а за прецизност и при съмнения относно часа на нарушението, следва да се вземе предвид и информацията, отразена в паметта на автоматизираното техническото средство за измерване на скоростта, посочена и в снимковия материал от видеоклипа, която е 13:57:11 ч. Следва да се отбележи, че в случая става дума за нарушение, изразяващо се в движение на МПС при определена скорост.

Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба, предвиждаща за нарушение по чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП наказание глоба в размер на 700,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Предвидените наказания са във фиксиран размер, поради което  размерът му не подлежи на ревизиране.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, предвид характера на обществените отношения които се охраняват с разпоредбата на чл. 21,ал.1 от ЗДвП,  а именно сигурността на участниците в движението по пътищата и с оглед обстоятелството, че процесното нарушение  по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

С оглед изхода на делото не следва да се уважи искането жалбоподатея  и за присъждане на разноски. За пълнота следва да се отбележи, че върху претенидраното присъждане на разноски не се дължи лихва, каквото искане пълномощникът на жалбоподателя е направил в писмените мотиви към жалбата. Разноските са вид акцесорно вземане като тяхната основателност и размер се поставя с оглед главното вземане и по ред, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-001013 от 14.02.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –Пловдив, с което  на К.И. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено администартивно наказание „глоба“ в размер на 700,00 лв. и „право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

                                    Районен съдия :.......................................................

 

Вярно с оригинала! МК

 

 

 

 

 

.