Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 375
Стара Загора, 09.11.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.А
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. Т.а административно дело № 335 по описа за 2023г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на М.П.И. с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.Ч. от АК
– Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-1228-000389 от 07.05.2023г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание
чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на М.И. е наложена принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед и на приложената със заповедта принудителна административна
мярка (ПАМ), по съображения за постановяването на административния акт при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че с оглед наличното
противоречие между посочените в заповедта и съотв. в съставения акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) време на извършване на
проверката и номера на контролния талон, който му е иззет, оспореният
административен акт се явява издаден при неизяснена фактическа обстановка. Счита,
че доколкото в тежест на административния орган е да установи съществуването на
основание за наложената ПАМ, липсата на ангажирани в случая каквито и да било
доказателства, установяващи и доказващи
наличието на материалноправните предпоставки по възприето основание за
прилагането на ПАМ, обуславя извод за материална незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Твърди, че с издаването на заповедта са нарушени основни
принципи на закона, тъй като органът не е изпълнил задължението си за пълно и
всестранно обсъждане на всички факти и обстоятелства, релевантни за случая и по
този начин е допуснал непропорционална намеса в правата и свободите на адресата
на приложената ПАМ. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от
пълномощника на жалбоподателя съображения, е направено искане за отмяна на
оспорения административен акт, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – Началник
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от
компетентен орган и при доказано наличие на материалноправните предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е правилна и законосъобразна.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – М.П.И., е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 971755/ 07.05.2023г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 07.05.2023г., в 13.05ч в гр. Стара Загора, ул. „Св. Апостол Карп“
до Патриаршията, е извършена проверка на лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ******,
собственост на Я.М.З., управляван от М.П.И.. Водачът е тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, отчело 0.00 промила в издишания въздух. М.И. категорично
е отказал да бъде тестван за наркотични вещества и техни аналози с дръг тест
5000 ARLK – 0072, като му е издаден талон за кръвно изследване № 141979 и седем
броя холограмни стикери с номер 141979 в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора.
Прието е, че водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000389 от
07.05.2023г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора, на жалбоподателя М.И. е наложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като
от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу
М.И. АУАН серия GA № 971755/ 07.05.2023г., за това, че на 07.05.2023г., в гр.
Стара Загора по ул. „Св. Апостол Карп“ до Старозагорска Митрополия, около 11.50
часа, М.И. управлява лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ******, собственост
на Я.М.З., като в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора водачът И. категорично
отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство дръг тест 5000 ARLK – 0072. На водача е издаден талон за
изследване № 141979 и връчен със седем броя холограмни стикери.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в
т.ч АУАН серия GA № 971755/ 07.05.2023г.; Талон за изследване; Докладна записка
рег. № 7607 П/ 07.05.2023г. на ст. полицай в група „ООР“ в Първо РУ – Стара
Загора П. Стоянов; Справка за нарушител/водач за лицето М.И. и др.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата П.И.З. и П.Т.Т..
Свидетелят П.З. – баща на жалбоподателя М.И., заявява, че на 07.05.2023г. имали
уговорка със сина си да се срещнат на градинката до Аязмото, до тенис
кортовете, където да разходят домашните любимци. М.И. взел едната семейна кола,
а св. З. – другата кола. Около 12 час свидетелят З. видял полицейски служители
да спират управлявания от сина му автомобил, до входа на Митрополията.
Свидетелят останал в колата си да изчака да приключи проверката на сина му.
След като видял, че синът му тръгва, следван от полицейската кола към КАТ,
свидетелят ги последвал, като по пътя ги изпреварил и пристигнал преди тях в
КАТ. Свидетелят З. заявява, че в сектор „Пътна полиция“ е видял, че М. дава
проба за алкохол, която била отрицателна. След като полицейските служители
извадили средството за тестване за наркотици, синът му заявил, че иска да му
дадат талон за кръвни изследвания, защото не вярва на тези тестове.
Свидетелят П.Т. – патрулен полицай в
сектор „ППД“ в Първо РУ – Стара Загора, заявява, че двамата с колегата му са
извършили пътната проверка на управлявания от М.И. автомобил. След направена
справка за лицето, са му обяснили, че ще го съпроводят до сектор „Пътна
полиция“ за извършване на проверки с технически средства, тъй като патрулният
автомобил не е разполагал с такива. Свидетелят Т. е присъствал на проверките на
водача в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, като М.И. дал отрицателна проба
за употреба на алкохол, но отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на наркотични вещества. Свидетелят не е съставял, нито е
връчвал на И. документи (АУАН, талон за изследване, ЗППАМ), а единствено е
свидетел по АУАН.
Като веществени
доказателства по делото са приложени 1 бр. CD Maxell DVD-R, съдържащ 1 брой
видеозапис и 1 брой CD Verbatim DVD-R, съдържащ 2 броя видеозаписи. На
веществените доказателства, в присъствието на жалбоподателя, пълномощника му и
процесуалния представител на ответника, е извършен оглед чрез преглед на части
от съдържащите се в дисковете видеозаписи – на видеозапис, съдържащ се в CD
Maxell DVD-R, в часовия диапазон от 11:52 часа до 11:57 часа и на видеозапис от
камера 37, съдържащ се в CD Verbatim DVD-R, в частта относно извършената в
сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора проверка на М.И. с технически средства за
употреба на алкохол и съотв. за употреба на наркотични вещества, от който се
установява, че тест за употребата на наркотични вещества не е направен от М.И..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 ЗДвП/, сред които е и Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Стара Загора. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 23-1228-000389 от 07.05.2023г. е издадена от материално
и териториално компетентен орган – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия. Абсолютно несъстоятелно е възражението на
пълномощника на жалбоподателя, че тъй като към датата на постановяване на
оспорената заповед, лицето, издало заповедта за оправомощаване на длъжностни
лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, вече не заема длъжността Директор
на ОД на МВР – Стара Загора, Началникът на сектор „Пътна полиция“ не е бил
легитимиран да издава ЗППАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Доколкото
делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт (а не
гражданско-правна сделка) и представлява предвидена в закона възможност на
административен орган в това му качество да предостави част от правомощията си
на някой от подчинените му органи, следва извода, че до изричната отмяна на
Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. с последващо издадена заповед на Директора
на ОД на МВР – Стара Загора, делегиращата правомощия заповед е в сила и съотв.
представлява валидно оправомощително основание за упражняване на делегираната
компетентност.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за
упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства
за обосноваване наличието на законово регламентираната материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ в хипотезата по
чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено
изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване
на мотивиран административен акт. Соченото от жалбоподателя несъответствие
между отразения в съставения АУАН номер контролния талон, който е иззет от
водача и съотв. посочения в заповедта номер на отнетия контролен талон към
СУМПС, не представлява нито съществен процесуален порок на обжалваната заповед,
нито обуславя необосноваността и/или незаконосъобразността на административния
акт. Всеки водач на МПС може да притежава само едно СУМПС с контролен талон към
него, поради което с индивидуализирането на лицето, спрямо което се налага ПАМ
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП като водач на МПС, не е налице невъзможност за
идентифициране на СУМПС – обект на наложената с обжалваната заповед ПАМ
„временно отнемане на СУМПС“.
Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-1228-000389 от 07.05.2023г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, е постановена в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на
оспорената ЗППАМ № 23-1228-000389 от
07.05.2023г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство”, на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. Приложената на М.И. с обжалвания административен акт ПАМ
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на
07.05.2023г., в гр. Стара Загора по ул. „Св. Апостол Карп“ до Старозагорска
Митрополия, около 11.50 часа, М.И. управлява лек автомобил марка Мерцедес с
рег. № ******, собственост на Я.М.З., като в сектор „Пътна полиция“ – Стара
Загора водачът И. категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство дръг тест 5000 ARLK – 0072.
С оглед на така
направената фактическа и правна обосновка на наложената на М.И. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че е налице констатиран по надлежния ред от компетентните
длъжностни лица обективиран от водача на МПС М.И. отказ да бъде проверен с
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Издаването на заповед за налагане на
ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се свързва с извършено от водача
на МПС административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване
на административно нарушение. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (отказ на водач на
моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози), съставляват
едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта
за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и
с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя. В случая действително от доказателствата по делото се
установява, че извършената на
07.05.2023г. в гр. Стара Загора, на ул. „Св. Апостол Карп“ проверка на
лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ******, собственост на Я.М.З., управляван
от М.П.И., не е направена в 13.05 часа (както е посочено в съставения АУАН), а
около 11.50 часа (както е посочено в обжалваната заповед) - от извършения в с.з оглед чрез преглед на
части от видеозаписа, съдържащ се в CD Maxell DVD-R, се установява, че
автомобилът е спрян за проверка, съответно проверката е извършена в часовия
диапазон от 11:52 часа до 11:57 часа.
Константна е съдебната практика, че няма нарушение на правилата за извършване
на проверката, ако с цел осъществяване на тази проверка водачът бъде отведен от
мястото, където е спряно действието му по управление на МПС, до място, където
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Доколкото
осъществяването на тестването на водача на МПС за употреба на наркотични
вещества или техни аналози на мястото на извършване на контрола /мястото на
извършване на проверката от контролните органи на МВР/, не е необходимо условие
за законосъобразност на проверката, погрешното посочване в АУАН на часа, в
който управлявания от И. автомобил е бил спрян от полицейските органи от сектор
„ППД“ в Първо РУ – Стара Загора, само по себе си не може да обуслови извод за
недостоверност на фактическите констатации по АУАН както относно това, че
проверката на М.И. е извършена в качеството му на водач на МПС, така и относно наличието
на обективиран в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора отказ на водача да му
бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Всъщност посочените фактически обстоятелства нито
са оспорени, нито са опровергани от жалбоподателя, като от доказателствата по
делото (свидетелски показания, видеозапис относно извършената в сектор „Пътна полиция“ –
Стара Загора проверка на водача М.И. с технически средства за употреба на
алкохол и съотв. за употреба на наркотични вещества), по несъмнен начин се
установява наличието на
изричен отказ на водача И. да бъде тестван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. С оглед
на което и предвид обстоятелството, че жалбоподателят нито твърди, нито има
данни да е изпълнил издадения му талон за изследване № 141979 и съотв. да е дал
кръв за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, съдът приема, че наличието
на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа
да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено
обосновано.
Абсолютно
ирелевантно за преценката за материалната законосъобразност на оспорената
ЗППАМ, от гл. т на възприетото материалноправно основание за прилагането на ПАМ,
е липсата на приложена разпечатка от извършената проверка за употреба на
алкохол и доказателства за нейното отразяване във водената в сектор „Пътна
полиция“ – Стара Загора документация – принудителната административна мярка не
е наложена поради отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол, а за
отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Съответно при отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози т.е
при липса на извършена такава проверка, очевидно прилагането към преписката на
регистрационните дневници за извършените с техническите средства проверки с
посочване на служителите, направили проверката, не е необходимо. Относно
оспорената от жалбоподателя посочена дата на издаване на ЗППАМ следва да се
отбележи, че регистрационният номер и датата на заповедта се генерират от
системата АИС АНД, като законосъобразно обжалваната заповед е с посочена дата
07.05.2023г. – датата, на която е наложена процесната ПАМ по чл.171, т.1, б.
„б” от ЗДвП съгласно чл.172, ал.2, т.3 във вр. с чл. 172, ал.3 от ЗДвП с
извършеното изземване на СУМПС на водача със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение и на датата на съставяне на АУАН. Доколкото
действията по връчването на административния акт са последващи неговото
издаване т.е тези действия не представляват елемент от фактическия състав по
постановяването на заповедта, те нямат отношение към законосъобразността й.
Кога е връчена заповедта е обстоятелство, релевантно за преценката на
допустимостта на подадената пред съда
жалба, а не за нейната основателност.
Постановената от Старозагорския
районен съд отмяна на издаденото въз основа на АУАН серия GA № 971755/ 07.05.2023г.
Наказателно постановление № 23-1228-002323 от 13.06.2023г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, също няма нито правно,
нито доказателствено значение за материалната и/или процесуалната
законосъобразност на административния акт. Влизането в сила на Решение № 403 от
18.10.2023г. по АНД № 2158/ 2023г. по описа на РС – Стара Загора, би било
юридически факт от категорията на правопрекратяващите, относим към действието
на заповедта и на наложената с нея ПАМ (със срок до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца), а не правоизключващ такъв досежно
основанието за възникването на публичното право на административния орган да
наложи ограничението по чл.171, т.1, б „б” от ЗДвП. Ето защо постановената от
съда отмяна на наказателното постановление поради допуснати съществени
процесуални нарушения при неговото издаване, не заличава с обратна сила материалноправното
основание за налагането на ПАМ и съответно не води до незаконосъобразност на
издадената заповед по чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП поради липса на законово
регламентираната материалноправна предпоставка, а би имала за последица
прекратяване действието на ограничението по приложената временна ПАМ.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от
правопораждащия фактически състав по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, с които
правната норма свързва издаването на заповед за прилагане по отношение на
водача М.И. на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. Административният орган обосновано е приел, че отказът на
водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, при липса на изпълнен талон за изследване и дадена
биологична проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, съставлява законово регламентираната
материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този
смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение на материалния закон.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него
/чл.22 от ЗАНН/. Следователно ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с
цел постигане на правно определен
резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171,
т.1, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В случая освен, че прилагането
на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната
предпоставка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, същата се основава и на
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел. Съобразен е и принципът на
пропорционалност на ограниченията на правото по чл.50 от ХОПЕС, изискващ,
съгласно, установената съдебна практика по чл. 52, §1 от ХОПЕС, прилагането на
ограниченията само ако са необходими за постигането на легитимни цели, преследвани
от приложимата правна уредба, като породените от мярката неудобства не трябва
да са несъразмерни спрямо поставените цели. Очевидно в случая нито вида, нито
съдържанието, нито срока на наложеното ограничение с ПАМ по чл.171, т.1,
б. „б” ЗДвП (до решаване на въпроса за административнонаказателната отговорност
за обуславящото налагането на ПАМ нарушение, но за не повече от 18 месеца), сочат
непропорционалност на ограничението, както от гл.т тежестта на обуславящото
прилагане на ПАМ административно нарушение, така и от гл.т на необходимото за
постигането на законово регламентираните цели, свързани с осигуряване
безопасността на движението по пътищата. Налагането на принудителната
административна мярка по чл.171,
т.1, б. „б” ЗДвП е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на водача на МПС и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени
отношения, като засягането на права и законни интереси на водача при
прилагането на процесната ПАМ, е съразмерно на тежестта на установеното
нарушение и е необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда.
При издаването на оспорения
административен акт не са констатирани допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани
като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваната
заповед. Противно на твърденията на жалбоподателя, заповедта е постановена след
като са изяснени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства,
съставляващи елементи на правопораждащия фактически състав по чл.171, т.1, б.
„б” от ЗДвП за прилагане по отношение на водача М.И. на ПАМ временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство, вкл. след
установяване на времето, в което управлявания от М.И. л.а с рег. № ****** е
спрян за проверка от полицейските служители от сектор „ППД“ в Първо РУ – Стара
Загора, с оглед коректното и вярно отразяване на часа на пътната проверка в
оспорения административен акт.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.3 от АПК, в тежест на жалбоподателя М.И. следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.И., ЕГН **********, с
адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000389 от 07.05.2023г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.
„б” от ЗДвП, на М.И. е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като неоснователна.
ОСЪЖДА
М.П.И., ЕГН **********,
с адрес ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: