Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№5103 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №6453/09.01.2020г., постановено по гр.дело №837/2019г. по описа на СРС,
ГО, 164 с-в, С.О.е осъдена да заплати на З.„Б.И."АД с ЕИК********, на
основание чл.411, ал.1 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД сумата от 218,76 лева, от която 203,76лв.-
обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „Опел Астра" с ДК№******** в
резултат на настъпило на 27.04.2016г. ПТП (попадане в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно на ул.„Костенец" пред №45 в гр.София)
и 15лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
203,76лв. за периода от 07.01.2019г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 380лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят
поддържа, че по делото не е установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца в качеството на застраховател
и собственика на увредения автомобил в качеството на застрахован. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск– отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
В
представения в срок отговор на въззивната жалба ищецът по делото и ответник по
жалбата З.„Б.И."АД твърди, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба, е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Следователно, за да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се
установят следните факти и обстоятелства: валиден
договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
В
случая се оспорва наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между ищеца и собственика на автомобила. От представените по делото писмени
доказателства- застрахователна полица №Е1315000000990055695, договор за
застраховка „Каско“ от 29.12.2015г. с приложен към него опис на МПС (Приложение
№1, л.74-84 от делото) и две удостоверения от МВР- Дирекция „УССД“ (л.45 и
л.67) безспорно се установява, че по отношение на процесния автомобил за
периода в който попада датата на процесното ПТП, е бил налице валиден договор
за имуществена застраховка тип „Каско“ ищеца в качеството на застраховател и
собственика на автомобила в качеството на застрахован. Това обстоятелство се
потвърждава и от факта на разглеждане на претенцията за настъпилата щета и
изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца.
Установено
е по делото че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
9, ал. 1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително да означи съответната неравност/препятствие на
пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението и съобразно чл.13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните във връзка с обозначаване на съществуващата дупка
на пътното платно до премахването и, е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за
суброгация на ищеца срещу ответника.
Не
се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил. При управление на МПС не се изисква от водачите да знаят
или предполагат наличието на неравности, дупки или каквито и да било други
препятствия по пътя. Необозначено и несигнализирано препятствие на пътя не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
По
така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата е направил разноски в размер на 300 лева за възнаграждение на един
адвокат, които следва да му се присъдят изцяло.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№6453/09.01.2020г., постановено по гр.дело №837/2019г. по описа на СРС, ГО, 164
с-в.
ОСЪЖДА С.О.с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на З.„Б.И."АД с ЕИК******** сумата от 300
(триста) лева- разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/