Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
19.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове:
Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 36 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.Е.С., депозирана чрез адвокат П.П. от
Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 701/09.12.2019г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1616/2019г. по описа на съда. С оспореното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-0869-001385 от 02.05.2019г. на началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на С.Е.С. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а,
ал.1, предл.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно
е била ангажирана отговорността му за допуснато нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, доколкото управлението на
автомобила е било съобразено с изискванията на закона и с въведеното задължение
по използване на обществен път съобразно предназначението му. Сочи се още, че
водачът не е осъществил и маневра тип „дрифт“ и не е формирал вина. Аргументира
се становището, че с поведението си касаторът е допуснал нарушение на друга
разпоредба на закона, визираща осъществяване на постоянен контрол върху
превозното средство по време на управлението им, а не на сочената от контролните
органи повеля на чл.104б, т.2 от ЗДвП. По тези съображения се отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован се явява лично с
адвокат П.П.. В пледоарията по съществото на спора и в представена писмена
защита излага подробни аргументи за незаконосъобразност на наложената на водача
глоба.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, депозира писмено становище, с което оспорва основателността на
касационната жалба и отправя претенция за присъждане на разноски. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призована, се представлява от главен
юрисконсулт Симеонова, която оспорва касационната жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и
основателна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Касаторът на
01.04.2019г., в 21,30 часа, в гр. Шумен, пл. „България“, управлявайки лек
автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № Н 4799 ВТ, собственост на Е.Г., в посока
от бул. „Велики Преслав“ към пл. „България“, извършва маневра „завиване
наляво“, като с използване на ръчна спирачка приплъзва автомобила, след което
предприема маневра „завиване надясно“ по ул. „Алеко Константинов“, като повтаря
използването на ръчната спирачка, за да приплъзне отново автомобила.
Полицейските служителите
се намирали в близост до полицейския автомобил, позициониран на ул. „Алеко
Константинов“, до № 1, в гр. Шумен, в близост до кръговото кръстовище. Двамата
служители първо чули звук от форсиране на автомобил и приплъзване, след което
възприели движението на автомобила на жалбоподателя – приплъзващ се странично,
надясно и завиващ в посока ул. „Алеко Константинов“, преценили, че извършва т.
нар. „дрифт“ и предприели спиране на жалбоподателя.
На водача бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 115298 от
01.04.2019г., като актосъставителят
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че водачът действително
е допуснал нарушението, описано в акта и в констативно-съобразителната част на
постановлението, а именно че е използвал посочената в акта и в НП улица не по
предназначението ѝ, приплъзвайки автомобила си чрез употреба на ръчна
спирачка, за което свидетелстват и показанията на служителите на МВР. За да достигне до този си извод съдебният
състав съобразил приобщените по делото писмени и гласни доказателства,
формирайки решаващия си извод, че с поведението си санкционираният субект е
нарушил изискването на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което закономерно му е било
наложено административното наказание, визирано в чл.175а, ал.1, предложение 3
от ЗДвП. Съдебният състав формирал и извод за неприложимост на института на
„маловажния случай“ на административно нарушение, поради което потвърдил
оспорения правораздавателен акт.
При извършената служебна
проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно
доказаността на приписаното на водача нарушение. В унисон с мотивите на
районния съд касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по
чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административно
наказателната му отговорност. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че
касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за
обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани
извършените от него действия – неколкократно приплъзване на автомобила на
кръстовище. При това положение правилен се явява изводът на АНО, че в случая
водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством приплъзването на
превозното средство чрез ползването на ръчна спирачка, което в никакъв случай
не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в
градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в
това число и на останалите пътници в превозното средство /от показанията на
служителите на МВР се установя, че в автомобила на касатора са се возели още пътници/,
а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира
с висока степен на обществена опасност. Районният съд е достигнал до аналогичен
правен извод. Твърдението на свидетеля М.С., че не автомобилът на касатора, а друго
превозно средство, което не е индивидуализирано от него по никакъв начин, е
извършил опасна маневра остава неподкрепено от останалия доказателствен
материал, доколкото не съответства на показанията на полицейските служители,
които закономерно са били ценени от районния съд като обективен и достоверен
източник на релевантна информация. Тези твърдения на С.следва да се разглеждат
единствено като проявна форма на защитното поведение на привлеченото към
отговорност лице, като бъде отчетено и обстоятелството, че С.и водачът са в
близки приятелски отношения, което създава основания изложеното от свидетеля да
не бъде кредитирано поради неговата явна заинтересованост. Не представлява
основание за оневиняване на касатора и твърдението на процесуалния му
представител, застъпено и от участващия по делото прокурор, че марката на
превозното средство и видът на задвижване на колелата му препятстват
допускането на т.нар. „преплъзване“. На първо място, този довод на касатора се
релевира за първи път пред настоящата инстанция и не е поддържан до този
момент. Нещо повече, съдът го намира за недоказан и неоснователен, доколкото
това твърдение не е подкрепено със съответните доказателства.
За прецизност на
изложението и съобразявайки наличните писмени и гласни доказателства, както и
механизма на извършване на конкретната простъпка, касационният съд намира, че
законосъобразно въззивната инстанция е формирала и решаващия си извод за
невъзможност деянието да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Не представлява извинително обстоятелство, че водачът е млад
шофьор с малък стаж. Липсата на опит и времето на извършване на деянието, а
именно тъмната част на денонощието, са обстоятелства, които създават висок риск
от допускане на инциденти с трагичен изход и водачът е дължал съответната грижа
към живота и здравето на околните. Наред с това – установява се по делото, че
водачът е форсирал автомобила в кръговото кръстовище на завоя от автогарата,
пред магазин „Барак“ и втори път на излизане от кръстовището в посока пазара,
където е спрян от полицаите. Касае се за умишлено поведение, извършено
последователно повече от един път, целящо форсиране и приплъзване на автомобила
по улица, находяща се в централната част на града, което се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
В обобщение на
изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен
състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от
категорията на допуснатото от страна на водача. Районният съд е достигнал до
аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде
оставено в сила.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство,
образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна
има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 80
лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз
основа на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР, гр.
Шумен разноски по делото в размер на 80 лева.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира депозираната касационна жалба за
неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 701/09.12.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1616/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
С.Е.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.06.2020 г.