№ 409
гр. Стара Загора, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20255530202426 по описа за 2025 година
Обжалвано е наказателно постановление № 25-1228-001999
/18.06.2025 г. на Началник група при ОД на МВР град Стара Загора
сектор „ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ „.
Жалбоподателят недоволна от наложеното административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършила
административно нарушение.
Жалбоподателят лично в с.з. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт Русева взема
становище,че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане
1
становищата на страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление е приел за установено, че
жалбоподателят Д. И. на 23.05.2025 г. около 10.32 часа в град Стара
Загора на бул. Княз Ал. Батенбрег до номер 3 в посока юг – север
управлява лек автомобил *** с рег. *** като по време на движение не
използва обезопасителния колан , с който е оборудван автомобила.
Описаната фактическа обстановка частично се установява от
показанията на св. В. В. / актосъставител/.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 183 ,
ал. 4 т. 7 ЗДП и е наложил административно наказание Глоба в размер
на 50 лева.
От показанията на св. В. В. в с.з. се установява,че в качеството си
на контролен орган се е намирал на около 15 метра разстояние от
кръстовището на ул. Цар Симеон Велики и бул. Княз Ал.
Батенберг.Именно от там е възприел, че автомобил *** с рег. *** се е
движил по бул. Княз Ал. Батенберг управляван от дама без поставен
колан , след което е спрял на кръстовището изчаквайки да го премине
и в този момент е видял как водачът Д. И. си поставя обезопасителния
2
колан. В следващият момент, когато автомобилът е потеглил е бил
спрян за проверка и към този момент вече водачът е бил с поставен
обезопасителен колан.
Показанията на св. В. съдът ги кредитира с доверие тъй като
същият е очевидец, имал е добра видимост към мястото на
нарушението ,а и липсват други доказателствени средства които да ги
опровергават.Свидетелят твърди, че камерата с която е бил оборудван
не възприема действията на водача в автомобила , а единствено
момента на извършване на проверката / по тези факти спор няма /,
поради което и съдът не изисква записите.
В с.з. не се събраха други доказателства, които опровергават
изложената фактическа обстановка и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП
и въз основа на посочените по-горе доказателствени средства съдът я
приема за доказана по несъмнен и безспорен начин.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е
нарушен чл. чл. 183 , ал. 4 т. 7 ЗДП и е наложил административно
наказание Глоба в размер на 50 лева.
Обстоятелствената част на наказателно постановление,
потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с доказателствени
средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят И. като
водач на МПС е управлявала МПС без обезопасителен колан, от което
следват изводи в няколко насоки :
Жалбоподателят И. като водач на МПС чрез действие е
3
осъществил деяние.
-Това деяние е противоправно – в нарушение на 183, ал. 4 т. 7 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на
движение при управление на МПС.
Деянието с нормата на чл. 183, ал. 4 т. 7 ЗДП е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаела е , че управлява МПС, че същото е снабдено с
обезопасителен колан / ,предвиждала е обществено опасните
последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавала
обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнила
задълженията си да постави обезопасителен колан /.
Следователно жалбоподателят И. с деянието си е извършила
формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1
ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни
признаци от състава на нарушението по чл. 183 ал. 4 т. 7 ЗДП.
Задължението от страна на водача да използва обезопасителен
колан е абсолютно и безусловно и случая няма никакво основание да
не се ползва колана.
По изложените съображения съдът приема, че правилно
деянието е квалифицирано като административно нарушение и
правилно е приложен материалния закон, което прави възраженията в
жалбата неоснователни.
Наложеното административно наказание е от категорията на
абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.
4
При описание на нарушенията са посочани всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административните
нарушения. Спазени са всички стандарти за форма на наказателното
постановление съгласно чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Посочената
фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната
квалификация, която е пълна и точна в съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 6
ЗАНН.
Тези изводи дават основание да се приеме, че е спазена формата
на наказателното постановление и не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на същото.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и
номера, с която издателят е упълномощен от Министъра на
Вътрешните работи да издава наказателни постановления и да налага
административни наказания.Същата е приложена и като доказателство
по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на
изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният
закон, няма основания за изменение в частта на наложеното наказание
или правна квалификация на деянието, поради което жалбата се явява
неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на
5
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63 Д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27
е от Наредбата за заплащане на правната помощ и
чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото
и проведените с.з. в полза на въззиваемата страна следва да се
определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради
неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1228-001999
/18.06.2025 г. на Началник група при ОД на МВР град Стара Загора
сектор „ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ „,с което е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на Д. П. И., от град Стара
Загора *****, ЕГН – ********** .
ОСЪЖДА Д. П. И. да заплати на ОДМВР град Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
6
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7