Р Е Ш Е Н И Е
№ 2141
гр.Пловдив, 21.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5921/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Е.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-0438-000273
от 30.07.2019 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, 03 РПУ, с което на
основание чл. 183 ал.5 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 100 лева, за нарушение
на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, доколкото описаната в него
фактическа обстановка не отговаря на действителността. Жалбоподателят посочва,
че е пътувал със свой приятел, който ще установи, че не е нарушавал правилата
за движение по пътищата. Възразява се срещу компетентността на
административнонаказващия орган. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде
отменено.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, и с адв. К., с
пълномощно по делото. По същество процесуалният представител излага
съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че неговият
доверител е навлязъл на зелен сигнал на светофарната уредба. Поради изложеното
моли обжалваното НП да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа изложеното от
неговия процесуален представител.
Въззиваемата страна – 03 РПУ при ОДМВР
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.07.2019 г. около 19:35 часа
жалбоподателят Е.И. управлявал лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“, рег.
№ ***, негова собственост, като преминал през кръстовището в гр. Пловдив, бул.
„България“ № 125, намиращо се до магазин „Алати“, като се движил посока от гр.
Пазарджик към гр. Пловдив. При навлизане в посоченото кръстовище, сигналът на
светофарната уредба, указващ задължение за предприемане на определено
поведение, показвал червен сигнал, при работеща в нормален режим светофарна
уредба.
По същото време на кръстовището,
но посока от хотел „Плаза“ към бул. „България“ се намирал свидетелят Л.,
управляващ таксиметров автомобил. Същият възприел, че при преминаването на
автомобила на жалбоподателя И., неговият светофар също показал червен сигнал на
светофарната уредба.
Поведението на жалбоподателя И.
било възприето от свидетеля А. и неговия колега – Н.. Двамата спрели за
проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, като на водача съставили АУАН
бл. № 899216/17.07.2019 г., с който му вменили нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява на първо място от разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – С.А. и Н. Л.. Съдът намира, че показанията на свидетеля Л.
не следва да се кредитират в частта, в която същият заявява, че жалбоподателят И.
е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба. Касае за извод на свидетеля Л.,
направен въз основа на обстоятелството, че по отношение на него също
светофарната уредба също е показвала червен сигнал, а не за факт, който лично е
възприел. Съдът намира за напълно логично обстоятелство и по отношение на
двамата водачи светофарната уредба да е показвала червен сигнал, доколкото това
е допустимо с оглед спиране пропускането на потока от едни автомобили и
пропускането на следващите от друга страна на кръстовището, и предоставянето на
възможност на намиращите се в кръстовището автомобили да се изтеглят.
Посоченото заключение на свидетеля Л. е изцяло в противоречие с показанията на
свидетеля А., който е пряк очевидец на извършеното нарушение. Съдът дава вяра
на показанията на свидетеля Л. в останалата част, както и изцяло на тези на
свидетеля А., доколкото са логични, преки и съответстват събрания по делото
доказателствен материал. Така възприетата от съда фактическа обстановка се
установи и от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН бл. № 899216/17.07.2019
г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
доводите на жалбоподателя за липса на компетентност на
административнонаказващия орган. Видно от т.2.8 от приобщената по делото Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, определени да
издават НП по ЗДвП са именно началниците на РУ при ОДМВР Пловдив, който орган
се явява и издалият процесното НП.
От правна страна съдът намира следното:
Съобразно чл. 6 т.1 ЗДвП
участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със светлинните
сигнали. Съгласно чл. 12 ал.1 от ЗДвП за регулиране движението
на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други
участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи
и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. Значението на тези сигнали е
регламентирано в ППЗДвП, като в чл. 31 т.1 е посочено, че червена
светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
В настоящия случай, от приетата по делото
фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят И. е
навлезнал в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Свидетелят А.
е категоричен, че именно към момента на навлизане в кръстовището, сигналът е
бил червен, респ. преминаването е било забранено. Поради изложеното съдът
намира, че правилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП, съобразно нормата на чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП с глоба в размер на 100 лев.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни
точки.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално, поради което факторът липса на вредни последици не може
да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, поради което неприложима се явява нормата на чл. 28 ЗАНН.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото
му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0438-000273от 30.07.2019 г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, 03 РПУ, с което на Е.Г.И., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 183 ал.5 т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 100 лева,
за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС