№ 886
гр. Русе, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520102540 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от М. И. А. срещу П. П. А., в която се твърди, че
страните са сключили граждански брак на 03.11.2005г., от който имали
родено едно дете - М. П. А., която понастоящем била на 16г. Живеели в
общинско жилище, предоставено им от „Жилфонд“. Твърди се, че от близо 10
години насам ответникът започнал да се държи зле с молителката, като
системно упражнявал по отношение на нея психически и емоционален
тормоз. Изпадал постоянно в изблици на гняв, обиждал я, като я наричал
„тъпа“, „глупава“ и „неспособна за нищо“, а преди няколко години при
скарване я ритнал в гърба и я нарекъл „мърша“. Често били случаите когато
викал, крещял, включително и пред детето. Обвинявал я за всичко,
включително и по незначителни поводи. Опитвал се всячески да диктува
правила и да контролира живота . Настоявал за всяко нещо решението да
взема само той, а тя да изпълнява и да се подчинява. Отношението му към нея
било обидно и унизително. Години наред молителката се чувствала
психически потисната, депресирана и угнетена и живеела с чувство за
малоценност и вина, в постоянен страх, като в емоционален затвор без
никаква радост в живота си и без свобода. Най-лошото било, че всички тези
1
скандали се извършвали в присъствието на дъщеря им.
Твърди се, че около 10.00 часа сутринта на 13.05.2023г., отново
неговото поведение било като описаното в предходни случаи. След като се
прибрал от магазина започнал поредният скандал. Ответникът извикал
молителката и започнал да я обижда и да се кара защо подрежда стаята, тъй
като закуската, щяла да изстине. Казал , че е неблагодарница, че не оценява,
че е купил закуска, да спре да подрежда стаята и незабавно да започне да яде.
От заповедният му тон тя загубила всякакъв апетит. Казала му, че не е гладна,
че не може да живее повече по този начин и е по-добре да се разделят. Това
го ядосало още повече и той започнал да крещи и да я обижда, че е
неспособна, че за нищо не става, че няма професионална реализация и
перспектива в живота, че без неговите пари е нищо и започнал да я гони от
жилището. Дори отишъл и събудил дъщеря им, като започнал да крещи, че
майка е виновна за всичко, че тя също е виновна защото е неблагодарна и
двете не го оценявали. Детето изпаднало в стрес, разтреперило се и не
можело да си поеме въздух. Той крещял в продължение на два часа колко са
лоши, неспособни и неблагодарни и им казал да си съберат багажа и да
напуснат жилището. Молителката се обадила по телефона на своята майка,
която когато дошла му казала, че дъщеря ще отиде да живее при нея. Като
чул това той я ударил силно в гърдите и я избутал от жилището. Заплашил, че
ще изпрати хора, за да я пребият. Тогава дъщерята на страните се обадила на
телефон 112 и извикала полиция, защото се страхували. На място дошли
полицейски служители и съставили протокол. В тяхно присъствие събрали
малко багаж и молителката заедно с детето се изнесли при майка , като се
наложило да потърсят и лекарска помощ за причиненото им безпокойство и
безсъние от поведението на ответника.
По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде издадена заповед за защита в полза на молителката и
непълнолетната дъщеря, като ответникът бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо тях, да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище, да му бъде забранено да ги приближава, жилището,
местоработата и местата им за социален отдих, които посещават, както и
временно да бъде определено местоживеенето на детето при молителката.
Ответникът изразява становище за неоснователност на молбата.
Оспорват се изложените в нея твърдения за осъществени актове на насилие от
2
негова страна, включително и на посочената дата 13.05.2023 год., като се
счита, че случилото се единствено на тази дата е относимо към настоящото
производство. Твърди се, че през годините същият воден от добри намерения
се опитвал да налага някакви правила в семейството, което не правел
насилствено. Целта му била изцяло съобразена с интересите на съпругата му и
общото им дете, а не с цел да ги тормози. Оспорва да е ограничавал по
какъвто и начин съпругата си в личен план. Това, че двамата имали различен
характер не било равнозначно на проявено от него домашно насилие.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
М. И. А. и П. П. А. са съпрузи от 03.11.2005г., като от брака си имат
родено едно дете - М. П. А., род. на 02.07.2006г.
Изложената в молбата фактическа обстановка относно случилото се на
13.05.2023г. съдът приема за установена по делото въз основа на
представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН по отношение на разменените
реплики между страните „на четири очи“, разпита на свидетелката В.Д.Д. и от
изслушването на детето М. А. по отношение на останалата част от описаното.
Изслушано в проведеното съдебно заседание, детето М. А. установява,
че освен на посочената дата, през годините тя лично е била свидетел на
множество ситуации, при които по незначителни битови поводи, като това
дали е затворена врата, дали е дръпнато перде или изместена чаша,
ответникът започвал да се държи много грубо с молителката, обиждал я и
унижавал, казвайки , че е проста, мърша, неспособна, че не може да се
оправи финансово без него, въпреки, че тя също работела, но той вземал по-
висока заплата. Викането и крещенето от негова страна било често. Дори
молителката нищо да не му казвала, той все намирал повод за скандал,
подобен на този който се случил на 13-ти май, когато те двете с майка си се
изнесли от жилището, гонени от ответника. В резултата от цялостното
поведение на ответника, детето М. твърди, че е в постоянен стрес, имала
проблеми със съня и била депресирана. Липсвала бащина подкрепа.
Изразява становище, че не желае да съжителства повече с баща си и ако
родителите ѝ не се разделят нещата биха се влошили, включително и за нея.
Свидетелката В.Д.Д., майка на молителката потвърждава, че на 13-ти
май е била блъсната в гърдите от ответника пред нейната дъщеря и докато
3
внучката се намирала в съседна стая и чувала разговора и възклицанията
им. Също така била заплашена, че ще бъдат изпратени хора „от контингента“,
които „да я почупят и наранят“ след което изгонена от жилището на страните.
Последното посетила по молба на дъщеря си, след която почувствала, че тя и
внучката са в опасност, застрашени от поведението на ответника и искала
да ги защити. Свидетелката не била ставала пряк очевидец на ситуации, в
които ответникът да се държи обидно и агресивно със съпругата си, тъй като
живеела отделно от тях, не ги посещавала в жилището им, не организирали и
семейни сбирки с негово участие. За грубото му и арогантно поведение, за
отношение „което нарушава женските права“ знаела от своята дъщеря и от
внучката си. Последната имала проблем със съня, получавала халюцинации,
кошмари, сънна пареза. Молителката със сълзи на очи била споделяла пред
своята майка, че е наричана от ответника „мърша“, че е неспособна да се
справя сама в живота, ограничавана била да се вижда с приятели и да говори
по телефона, нямала лична свобода и се чувствала като в затвор.
Представените по делото амбулаторни листи от 15.05.2023г. от д-р.
И.В. издадени на молителката и детето М., в частта анамнеза съдържат данни
за изпитвано от тях безсъние, неспокойство, избухливост, главоболие,
сърцебиене. С амбулаторен лист от 16.06.2023г. от д-р И.Р., на М. А. е
поставена диагноза „умерено тежък депресивен период“ и е назначена
терапия с медикаменти.
По делото няма наведени твърдения или представени доказателства,
които да сочат различна фактическа обстановка от изложената в молбата и
декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и да разколебават доказателствената
стойност на представените от молителката писмени и гласни доказателства.
Представените от ответника фотоснимки, разпечатани от социална мрежа не
биха могли да опровергаят изложеното от молителката относно това какви
чувства създава неговото поведения у нея. Твърдяното от нея „ограничаване“
не е равнозначно на това, тя да „държана под ключ“, да няма никакви
социални контакти, да не се среща с други хора и да посещава места за
туризъм и забавления.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
4
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
В настоящия случай, страните са съпрузи, т.е молбата е подадена
срещу лице по чл. 3 т.1 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок по чл. 10,
ал.1 ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът
дължи произнасяне по съществото на спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени твърдения за осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника по отношение на молителката и в присъствието на малолетното им
дете, т.е., че по смисъла на чл. 2, ал.2 ЗЗДН то също е жертва на домашно
насилие.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се установи, че на 13.05.2023г. ответникът
е осъществил актове на домашно насилие по отношение на молителката и на
малолетното им дете, което не само е присъствало на инцидента, а дори е
било умишлено въведено в него от ответника. Последният за пореден път е
проявил раздразнение от поведението на съпругата си по незначителен повод
(ако въобще би могло да се приеме, че е налице такъв), като е дал израз на
гневни чувства, започнал е да я обижда и унижава, събудил е спящото им дете
и е започнал да крещи пред него негативни коментари по отношение на майка
му, както и да вменява вина и на двете. Техните последващи действия -
обаждане на тел. 112, обаждане на свидетелката Дочева с молба за помощ,
силно притеснение и уплаха, дават допълнително основание да се приеме, че
поведението на ответника е прескочило границите на допустимото държание
в рамките на семейството, в което би могло да се приеме, че не всяко
повишаване на тон, дори не всяка заплаха или обидна реплика следва да
бъдат квалифицирани като домашно насилие и да получат съответната
санкция предвидена в ЗЗДН. Също така, доколкото въпросната случка не е
изолирано поведение на ответника, инцидентна негова проява, а поредна
такава, следва да се приеме, че държанието му на 13.05.2023г. е „капката,
която е преляла чашата“ на търпението на съпругата му. Установеното по
делото негово поведение в семейната среда е обичайно да нарани
5
средностатистическа жена и дете, с нормални чувства и психика, поради
което би могло да се приеме, че в случая молителката и детето не са
изпаднали в твърдяното от тях тежко състояние поради някаква своя по-
висока чувствителност от „нормалната“. А и дори това да беше така,
поведението на ответника следваше да бъде съобразено с тази тяхна
„особеност“. Честото омаловажаване на ролята на семейния партньор,
вменяването му на вина, опитът за едностранно налагане на правила и
доминиране (включително кога ще се яде и какво ще се прави както на 13.05.)
безспорно е форма на домашно насилие. При изслушване на ответника в
съдебно заседание същият оправдава поведението си с „добри намерения“, не
е критичен към себе си и не осъзнава, че независимо от причината за
поведението му, той наранява най-близките си хора.
По изложените съображения, следва да се приеме, че молбата за
защита се явява основателна и следва да бъде уважена.
Съобразявайки всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че подходящи в конкретния случай се явяват мерките по чл. 5, ал.1 т.1 - 4
ЗЗДН, без мярката по т.3 по отношение на детето М.. Няма данни по делото,
които да обосноват пълното ограничаване на контакта между ответника и
дъщеря му. В случая разделното им живеене е от естество да намали
насъбралото се между тях напрежение. В този смисъл е и желанието на
молителката и детето. Също така настоящият съдебен състав намира, че
ограничителните мерки следва да се наложат за сравнително кратък срок от 6
месеца, за който страните могат да уредят отношенията си във връзка с
прекратяване на брака си. Събраните доказателства по делото и естеството на
установените актове на домашно насилие дават основание да се приеме, че то
е било породено преди всичко от съвместното им съжителстване. Разделянето
им би премахнало поводи за последващи действия от страна на ответника,
като установените в настоящото производство, включително и без действаща
заповед за защита.
На основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба
в минимален размер от 200лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
При този изход на спора ответникът следва да заплати и направените
от молителката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
6
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на М. И. А. ЕГН**********
и М. П. А. ЕГН********** и двете с адрес гр. Русе, *********, е осъществено
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН от П. П. А. ЕГН ********** с
адрес гр. Русе, *********.
ЗАДЪЛЖАВА П. П. А. ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо М. И. А. ЕГН********** и М. П. А.
ЕГН**********.
ОТСТРАНЯВА П. П. А. ЕГН ********** от съвместно обитаваното с
М. И. А. ЕГН********** и М. П. А. ЕГН********** жилище с адрес гр. Русе,
*********.
ЗАБРАНЯВА на П. П. А. ЕГН ********** да приближава на по-малко
от 50 метра М. И. А. ЕГН**********, местоработата , жилището в което
живее на горепосочения адрес, местата за социални контакти и отдих за
срок от 6 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето М. П. А.
ЕГН********** при майката М. И. А. ЕГН**********, до уреждане на
въпросите за родителските права и задължения между двамата родители, но
за срок не по-дълъг от 6 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, П. П. А. ЕГН **********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на П. П. А. ЕГН ********** със
съдебен адрес гр. Русе, пл. „Средец“ №2, ет.1, офис2, адв. А. Н. ГЛОБА в
размер от 200лв.
ОСЪЖДА П. П. А. ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Русе, пл.
„Средец“ №2, ет.1, офис2, адв. А. Н. да заплати по сметка на Районен съд -
Русе държавна такса в размер на 25лв.
ОСЪЖДА П. П. А. ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Русе, пл.
„Средец“ №2, ет.1, офис 2, адв. А. Н. да заплати на М. И. А. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ********* сумата 600лв. разноски по делото.
7
Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ при ОД
МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8