МОТИВИ към ПРИСЪДА №384 по НОХД №317/2013г.
С. районна прокуратура
е внесла обвинителен акт против подсъдимия Ю.Д.С. за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1 от НК и против подсъдимия Ю.К.Х. за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Ощетеното юридическо лице, редовно и
своевременно призовано не изпраща представител в съдебно заседание.
В съдебно заседание,
подсъдимите се явяват лично, единия с назначения му служебен защитник, а другия
с упълномощен. Желаят делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
Представителят
на РП- С. изрази становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Съдът прецени, че са спазени
изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и допусна
предварително изслушване на страните. Разясни на подсъдимите правата им по
чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. Съдът с определение обяви, че ще ползва
при постановяване на присъдата самопризнанията на подсъдимите, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание
подсъдимите лично и чрез защитниците си молят да им се наложат минимални
наказания, които да се намалят с една трета на основание чл.58А от НК.
Представителят
на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подс. Ю.Х. да се наложи за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години. Това наказание
предлага на основание чл.58А, ал.1 от НК да се редуцира с една трета и той да
го изтърпи при СТРОГ режим. Предлага на подс. Ю.С. да се наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, което да се редуцира на основание
чл.58А, ал.1 от НК с една трета. Предлага това наказание подс. С. също да
изтърпи при първоначален СТРОГ. Предлага да се приведе в изпълнение
наказанието, наложено му с присъда по НОХД №944/2011г. на Бургаския районен
съд.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Двамата подсъдими и лицето Д.И.Д. се
познавали добре помежду си. На 01/02.08.2012г. тримата били в кв. „Н.” на гр. С..
При разговор помежду си решили да отидат и да откраднат отнякъде кабел, който
след това да продадат като отпадъчен материал. Уговорили се да се придвижат с
лек автомобил „Ф.Г.”, управляван от Д.. Въпросният автомобил бил зелен на цвят
с чужда регистрация. През нощта около 01,30- 02,00 часа на 02.08.2012г. тримата
по указание на подс. Х. отишли в района на кръстовището между булевардите „Т.”
и „6- ти септември”, до зала „А.”, където спрели до шахта на кабелно трасе.
Тази шахта отново била посочена от подс. Х.. Той отместил капака й и влязъл
вътре като носел със себе си ножовка. През това време подс. С. и лицето Д.Д.
останали до отвора на шахтата, наблюдавайки някой да не дойде. Вътре в шахтата
подс. Х. видял няколко кабела и използвайки ножовката прерязал един от тях.
След това излязъл навън и следвайки посоката на кабелното трасе на около 70- 80 метра намерил капак на
друга шахта. Той го отворил и влязъл вътре. С ножовката прерязал същия кабел,
който преди това прерязал в предходната шахта. След това подал на другите двама
края на кабела и тримата заедно го издърпали през една от шахтите. Навили
кабела, натоварили го в автомобила и го откарали в намиращата се наблизо
местност „К.ч.”. Там тримата нарязали кабела на парчета и с автомобила го
откарали в близост до летището „Б.”. Запалили огън, в който изгорили изолацията
на кабела, а останалите след това обгорени парчета меден проводник поставили в
три чувала. Около 07,45 часа тримата отишли в с. С. и продали на св. Йордан К.
обгорения меден проводник. Обгорения меден проводник бил в размер на 140 килограма. От там
двамата подсъдими и лицето Д.Д. се върнали в кв. „Н.” на гр. С. и си разделили
получените пари.
При прерязването на описания по- горе
кабел бил получен съответния сигнал от служители на фирма „Л-Л.Б.” ЕООД, които
от своя страна уведомили за случилото се дежурния на РУ „Полиция”- С. Били
предприети съответните следствени действия и оперативно- издирвателни мероприятия,
при което полицейските служители установили, че обгорения проводник получен от
кабела е продаден в пункта за изкупуване на черни и цветни метали на св. Йордан
К.. С протокол за доброволно предаване от 02.08.2012г. св. К. предал на
полицейските служители трите чувала с проводник, който закупил от двамата подсъдими
и лицето Д.Д.. Освен това били прегледани и записите от охранителните камери,
на които било заснето предаването на обгорения проводник от тримата. Със същия
протокол за доброволно предаване св. К. предал на служителите от полицията и
диск (СД) със съответния запис от охранителните камери.
В хода на разследването се
установило, че подсъдимите Х. и С. и лицето Д.Д. са взели 85 метра телефонен кабел
тип „ТПП” 500х2х0,5 квадратни милиметра. Въпросният кабел бил собственост на „Б.”
АД- С-.
По делото е изготвена
съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността
на вещта, предмет на инкриминираното деяние- телефонен кабел тип „ТПП”
500х2х0,5 квадратни милиметра с дължина 85 метра, собственост на „БТК” АД към
момента на деянието възлиза на сумата от 2770,66 лева.
По делото е
изготвена и съдебно- техническа експертиза, от заключението на която е видно,
че са били разпечатани на хартиен носител съответните снимки от записите на
охранителните камери на пункта за изкупуване на черни и цветни метали,
собственост на св. К..
В хода на
разследването лицето Д.И.Д. не е могло да бъде открито, поради което РП- С. е
отделила материалите за него в отделно производство.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
свидетелските показания на свидетелите Ч., М, К. и Н., протокола за доброволно
предаване, квитанцията за приемане на съхранение на веществени доказателства 3
бр. чували със 140 килограма
обгорял меден проводник, както и от заключенията на вещите лица по изготвените съдебни
експертизи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на наказателното производство, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира и заключенията на вещите
лица по изготвените съдебно- оценителна и съдебно- техническа експертизи, тъй
като те не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си двамата
подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението „Кражба”, подс. Ю.С. по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, вр. чл.194,
ал.1 от НК, а подс. Ю.Х. по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194,
ал.1 от НК, затова че на
02.08.2012г. в гр. С., след предварителен сговор помежду си и с лицето Д.И.Д.,
чрез използване на техническо средство (ножовка) и моторно превозно средство
лек автомобил „Ф.Г.”, при условията на опасен рецидив за подс. Ю.К.Х., а за
подс. Ю.Д.С. при условията на повторност, извършили кражба на чужди движими
вещи 85 метра
телефонен кабел тип „ТПП” 500х2х0,5 квадратни милиметра на обща стойност
2770,66 лева, собственост на „БТК” АД- С..
Деянието е извършено
от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимите
са знаели, че като вземат вещите от кабелното трасе, собственост на „БТК” АД извършват
инкриминираното деяние „Кражба”. Наясно са били, че по този начин, извършвайки деянието
ще увредят собственика на въпросния кабел, но въпреки това са го извършили и са
го увредили.
Съдът счита, че авторството на
деянието се установи по несъмнен начин от приложените по делото доказателства.
Видно е, че двамата подсъдими са извършили деянието, тъй като и техните
обяснения, дадени по време на досъдебното производство и показанията на
разпитаните свидетели са взаимно допълващи се и се подкрепят от писмените
доказателства по делото, а именно протокола за доброволно предаване и квитанцията
за приемане на съхранение на веществени доказателства 3 чувала със 140 килограма обгорял
меден проводник. От доказателствата по делото и най- вече от обясненията на двамата
подсъдими е видно, че те са се уговорили предварително за извършването на
каквато и да е кражба още когато са се намирали в кв. „Н.” на 01.08.2012г,
заедно с лицето Д.И.Д.. След като предварително
са се сговорили за извършване на това деяние те са отишли с колата на Д.Д. до
зала „А”. Ето защо съдът счита, че правилно им е било повдигнато обвинението по
т.5 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като са го извършили след предварителен сговор
помежду си. Съдът счита, че правилно прокурорът е повдигнал и обвинение по т.4
на чл.195, ал.1 от НК, тъй като от доказателствата по делото по несъмнен начин
се установи факта, че са използвали техническо средство ножовка, а освен това
са превозили откраднатия кабел с лек автомобил „Ф.Г.”, управляван от лицето Д.Д..
От справката за съдимост на подс. Ю.Х.
е видно, че той е извършил деянието „Кражба” в условията на опасен рецидив, тъй
като с присъда по НОХД №2066/2008г. му е било наложено за извършено на 20.06.2008г.
престъпление по чл.195, ал.2, т.4 и т.7 от НК наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ТРИ месеца, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Присъдата е
влязла в сила на 26.01.2009г. С присъда по НОХД №30/2010г. С. районен съд му е
наложил за извършено на 12/13.09.2009г. престъпление по чл.195, ал.1, т 4, 5 и
7 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕСЕТ месеца, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.
Присъдата е влязла в сила на 06.04.2010г. Видно е, че се касае за две отделни
осъждания и от изтърпяване на двете наказания до извършването на деянието по
настоящото производство не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен
срок. Ето защо съдът счита, че подс. Х. е извършил деянието „Кражба” в условията
на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.„Б” от НК.
От справката за съдимост на подс. Ю.С.
е видно, че той е бил осъден с присъда по НОХД №944/2011г. на Бургаския районен
съд за извършено от него на 05.09.2010г. същото такова престъпление „Кражба” по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК. С тази присъда му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение е било
отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Присъдата е влязла в сила на 13.04.2011г.
Видно е, че от изтърпяването на това наказание до извършването на деянието по
настоящото производство не са изтекли предвидените в чл.30, ал.1 от НК пет
години, поради което деянието по настоящото производство подс. С. е извършил в
условията на повторност съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на двамата подсъдими и в стремежа им за облагодетелстване по непозволен
от закона начин.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие искрените им разкаяния и тежкото им материално и
финансово положение.
Съдът констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни
на подсъдимите, както и предишните им осъждания освен тези обуславящи опасния
рецидив на подс. Х. и повторността на подс. С..
При определяне вида и размера на
наказанията, които следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът
счита, че следва да определи наказанието на подсъдимия С. за престъплението по
чл.195, ал.1, т. 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Счита, че за постигане целите на специалната и
генералната превенция наказанието „Лишаване от свобода”, което следва да му бъде
определено е най- подходящо да бъде в минимален размер от ЕДНА година. В този
размер съдът намира, че наказанието отговаря в пълна степен на обществената
опасност на деянието и на подс. С.. Така определеното наказание съдът следва
задължително да намали с една трета, т. е. с ОСЕМ месеца. Намаленото наказание подс.
С. следва да изтърпи в ЗАТВОР, защото това не е първото му осъждане на „Лишаване
от свобода”. Ето защо на основание чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража съдът определи наказанието „Лишаване от
свобода” за срок от ОСЕМ месеца подс. С. да изтърпи в ЗАТВОР, а на основание чл.61,
т.2 от същия закон при първоначален СТРОГ режим.
Разглеждайки справката за съдимост
на подс. С. съдът констатира, че той е извършил деянието по настоящото
производство по време на изпитателния срок определен му по ЧНД №1424/2011г. на
Бургаския районен съд. Видно е, че с определение от 19.05.2011г. влязло в сила
на 04.06.2011г. Бургаския районен съд е определил на подс. Ю.С. едно общо
наказание по влезли в сила присъди по НОХД №1752/2010г. на Сливенски районен
съд и №944/2011г. на Бургаски районен съд като му е определил най- тежкото от
тях „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение било
отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Ето защо, съдът на основание чл.68,
ал.1 от НК следва да приведе в изпълнение така определеното му общо наказание
от Бургаския районен съд по ЧНД №1424/2011г. Това общо наказание той следва да
изтърпи отделно от наложеното с настоящата присъда също при първоначален СТРОГ
режим в ЗАТВОР, тъй като и това осъждане не е първото му наказание „Лишаване от
свобода”.
Съдът счете, че на подс. Х. за
престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194,
ал.1 от НК е най- подходящо да се определи наказание „Лишаване от свобода” при
условията на чл.54, ал.1 от НК. Съдът счита, че това наказание „Лишаване от
свобода” следва да бъде в размер от ТРИ години, както бе предложено от
прокурора в съдебно заседание. В този размер съдът счита, че наказанието е справедливо
и отговаря в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия.
С така определеното наказание ще се постигнат целите на специалната и на
генералната превенция. На основание чл.58А, ал.1 от НК съдът задължително следва
да намали определеното на подс. Х. наказание с една трета. Намаленото наказание
подс. Х. следва да изтърпи в ЗАТВОР, защото то не е първото му осъждане на
„Лишаване от свобода”, а освен това той е и рецидивист. Ето защо, на основание
чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
съдът определи така определеното и намалено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от ДВЕ години подс. Х. да изтърпи в ЗАТВОР, а на основание чл.61, т.2 от
същия закон при първоначален СТРОГ режим.
Съдът счете, че следва веществените
доказателства, иззетите 3 бр. чували с обгорен меден проводник в размер на 140
килограма да се ВЪРНАТ на собственика „БТК” АД- София.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимите Ю.С. и Ю.Х. да заплатят направените по делото разноски в
размер на 72,60 лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: