Р
Е Ш Е
Н И Е №
217
гр. Габрово, 04.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
Мл. съдия БОЯН КОСЕВ
при секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 87 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 14 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 1140 по
описа за 2016 г. на Районен съд – гр. Габрово е признато за установено в отношенията между
страните, че М.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** дължи на ДИРЕКЦИЯ ЗА
НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, ЕИК ********* с адрес в гр. София, бул. „Христо
Ботев” № 47, представлявано от М.М.Г., с пълномощник юрисконсулт С.П. сумата от
2 957,86 лв., ведно със законната лихва от 26.02.2015 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена Заповед № 745/27.02.2015 г. за изпълнение на
парично вземане по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 374/2015 г. на ГРС, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК. С определение № 1616 от 06.04.2016 г., по реда на чл. 248 ГПК е осъдил ответницата на разноски.
Въззивна жалба против решението е постъпила от М.Д.К.. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението изцяло. Счита същото за неправилно, тъй като не е съобразено с представените доказателства по делото и решението на ГРС не е произнасяне по същество. Моли да и се присъдят разноски.
От ответникът ДИРЕКЦИЯ
ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ е постъпил писмен отговор. Считат подадената
въззивна жалба за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие с доказателствата по делото. Моли
да се остави без уважение въззивната жалба и претендира разноски. Излага
подробни съображения.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.
Пред Габровски районен съд е подадено заявление по
реда на чл. 417 ГПК от ДИРЕКЦИЯ ЗА
НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ против М.Д.К. за сумата от 2 957,86 лв., за което е издадена Заповед №
745/27.02.2015 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
374/2015 г. на ГРС. Паричното вземане е основано на извършени от ДНСК разходи
по принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011
г. на началника на РДНСК Северен централен район за премахване на незаконен
строеж, представляващ „Основен ремонт по чл. 148 ППЗТСУ за подмяна дървена
покривна конструкция с бетонова плоча и уширение жилищна сграда”, намираща се в
УПИ ХІV-370, кв. 110 по плана на гр. Габрово, с адрес ул. ***, извършен от М.Д.К.,
заплатени на „Гипсострой -09” ЕООД, ЕИК ********* – изпълнител по договор за
изпълнението на принудително премахване, съгласно фактура № ********** от
07.10.2013 г., които разходи са за сметка на длъжника.
От поканата за доброволно изпълнение, изпратена от
ДСИ при РС – гр. Габрово по изп.д. № 20154210400064, връчена на 18.03.2015 г.
лично, ответницата е била уведомена за издадената заповед. В законоустановения
срок е подала възражение.
Заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК пред ГРС.
Моли да бъде установено, че в полза на ДИРЕКЦИЯ
ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ съществува вземане към М.Д.К. за сумата от
2 957,86 лв., представляваща извършени разходи по премахване на незаконен
строеж по принудителен ред, както и законната лихва върху главницата, считано от
26.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в
размер на 277,69 лв., както и моли да се осъди ответницата К. да заплати
юрисконсулстско възнаграждение на ДНСК и разноските по настоящото дело.
В отговора на
исковата молба, ответницата оспорва иска. Счита същият за неоснователен и
недоказан. Оспорва издадената Заповед №
ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. като нищожна, противоречаща на законността съдебно
решение № 100 от 03.06.1995 г. на ГРС, както и твърди, че констативен акт № 36
от 25.08.2010 г., констативен акт № 34 от 16.08.2010 г., констативен акт № 37
от 01.01.2010 г., протокол приложение № 4 по чл. 13 от Наредба № 13/2001 г.,
протокол приложение № 4 по чл. 13 от Наредба № 13/2001 г. и протокол пр. № 5 от
Наредбата, количествено стойностна сметка са документи с невярно съдържание, а
протокол пр. № 3 към чл. 10 от същата наредба е фиктивен. Моли да се отхвърли
предявения иск.
В хода на производството е установено, че със
Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. е наредено да бъдат премахнати незаконните
части от строеж „Основен ремонт по чл. 148 ППЗТСУ за подмяна на дървена
покривна конструкция с бетонова плоча и уширение жилищна сграда” /без проекти по скица –виза №
2711/19.12.1992 г./, намираща се в гр. Габрово, ул. ***, а именно: двуетажна
надстройка над съществувалата едноетажна жилищна сграда в дъното на имота:
сграда № 2 – с размери в план 3,35/3,60 м и застроена плащ 12.00 кв.м.; цялата
покривна конструкция и снижаване на надзида на сграда № 1 и допустимата
пристройка /до 30 кв.м./ до максимално допустимата височина 1,50 м. След
влизане на заповедта в сила да се изпрати призовка за доброволно изпълнение за
разпореденото премахване, а при неспазване на срока за премахване на
незаконното строителство, по възлагане на ДНСК, за сметка на собственика на
терена, да се извърши премахването на незаконните строежи по реда на чл. 225,
ал. 4 ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. Срещу заповедта е била депозирана жалба, която
е отхвърлена с решение № 127 от 06.12.2011 г. по адм.д. № 154/2011 г. по описа
на Административен съд – Габрово. Същото е потвърдено с решение № 4508 от
28.03.2012 г. по адм.д. № 1737/2012 г. по описа на Върховния административен съд.
Пред петчленен състав на ВКС е иницирано производство по реда на чл. 237 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ от М.К.. В решение № 12032 от
01.10.2012 г. по адм.д. № 6908/2012 г., ВАС е приел, че от данните по делото не
се е установило наличието на някоя от трите хипотези по чл. 239, т. 3 АПК.
Решенията не са основани на документ, който по надлежния съдебен ред да е
признат за подправен. Предмет на проверката пред двете съдебноадминистративни
инстанции е административен акт, издаден от началника на РДНСК – СЦР, като
постановения по решенията резултат не е формиран съобразно съдебен акт или административен
акт, които в последствие да са отменени. Отмяната на съдебното решение, респ.
на административния акт ще е основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 3 АПК
само, ако факт настъпил след приключване на делото и правоотношението по него е
преюдициално за настоящия спор. В случая съдебното решение № 100 от 03.06.1995
г. по НАХД № 76/1994 г. по описа на ГРС е било известно на съда и страните,
приложено е по делото и е било обсъдено при разглеждане на въпроса за
законосъобразността на оспорената заповед. Ето защо не са налице предпоставките
на чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на съдебните актове. Приложението на чл. 239, т.
4 АПК изисква идентичност на предмет и страни по противоречащите си съдебни
решения. ВАС е приел, че не е налице такова тъждество, което да обуслови
отмяната на съдебните решения по делото. По НАХД № 76/1994 г., ГРС се е
произнесъл по законосъобразността на наказателно постановление № 18 от
13.05.1993 г., издадено от зам. кмета на Община Габрово, а предмет на проверка
за законосъобразност по адм.д. № 154/2011 г. на АС – гр. Габрово и адм.д. №
1737/2012 г. на ВАС, ІІ о. е Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на Началника
на РДНСК – СЦР. Не е налице тъждество и на страните по визираните дела, поради
това няма противоречиви съдебни решения. Като краен резултат обжалваната
заповед е влязла в сила. За настоящото производство по отношение на нея има
сила на присъдено нещо.
В хода на производството на адм.д. № 154/2011 г.
по описа на Административен съд – Габрово, К. е правила възражения за оспорване
на истиннността на констативен акт № 37 от 01.10.2010 г. Същите възражения били
изложени и пред Районна прокуратура – Габрово, която с постановление от
15.04.2011 г. по преписка № 2293/2010 г. са отказали да образуват наказателно
производството, тъй като не са били доказани твърденията. Постановлението на Районна
прокуратура – Габрово е било потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура
– Габрово от 19.10.2011 г. по пр.пр. № 666/2011 г. По отношение на констативен
акт № 37 от 01.01.2010 г. също има влязло в сила решение, като сила на
присъдено нещо се разпростира и върху този констативен акт и съдът не може повторно
да го обсъжда.
В настоящото производството също са направени своевременно
възражения за нищожност на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. и за оспорване
на истинността на посочените по-горе констативни актове.
Оспорването на административни актове е по реда на
Гл. Х, раздел 1 от АПК и по този ред е обжалвана издадената Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г., която е
влязла в сила и е станала основанието за
издаване на Заповедта за изпълнение.
След влизане в сила на Заповед №
ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на ответницата е била изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. № Гб-124-00-188/09.04.2012 г. за премахване на незаконния
строеж. Поканата е получена на 17.04.2012 г. В указания 14-дневен срок от
получаването на поканата не са били извършени действия по процесната заповед и
ДНСК е предприело действия за избор на изпълнител. Проведена е обществена
поръчка и с протокол от 25.03.2013 г. за изпълнител е избрано дружеството
„Гипсострой – 09” ЕООД- гр. Габрово, с предложена цена 2 464,88 лв. без ДДС.
Между ДНСК – гр. София и „Гипсострой – 09” ЕООД- гр. Габрово е подписан договор
№ ФО-13-233 от 30.05.2013 г. За извършените дейности е съставен протокол за извършените
разходи по премахването на незаконния строеж от 07.10.2013 г. В него е
записано, че е установено, че при премахването на незаконния строеж са
изпълнени следните видове работа: демонтаж на покрив на двуетажна сграда от
100,80 кв.м. на единична цена 3,77 лв. и обща стойност 380,02 лв.; разваляне на
тухлена зидария на вароциментен разтвор от 24,00 кв.м. на ед. цена от 24,62 лв.
– общо 590,88 лв.; просичане на стоманобетонни колони, пояси, греди, вкл.
армировка на 22 бр. по ед. цена 47,29 лв. – общо 1040,38 лв.; разбиване на
стоманобетонни плочи с ръчен чук на 12 кв.м. на ед. цена 25,30 лв. – общо 303,60
лв. и план за безопасност и здраве /ПБЗ/, 1бр. на стойност 150,00 лв. Всичко
дължимата цена е 2 957,86 лв. с ДДС. Протоколът е подписан и проверен. Въз
основа на него е била издадена фактура № ********** от 07.10.2013 г. Сумата по
фактурата е била изплатена на изпълнителя с бюджетно платежно нареждане на 31.01.2014
г.
С писмо изх. № Гб-1450-01-617 от 12.05.2014 г. К.
е била поканена в тридесет дневен срок от получаване на писмото да внесе
дължимата сума от 2 957,86 лв. по сметка на ДНСК. Поканата е била получена
14.03.2014 г. До приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция не
бяха представени доказателства, че процесната сума е изплатена.
По делото бяха назначени единична и тройна съдебно
-технически експертизи, които са приети като доказателства по делото. Вещите
лица поддържат представените заключения и в съдебно заседание допълват, че не е
било необходимо да се събори целия покрив. Заповедта на РДНСК е за целия покрив
да се премахне и след това да се намалят височините на надзидите, но това не е
било необходимо, защото в първоначалната си част надзида си е бил такъв. В
западната част надзида въобще не е бил премахнат, който е два метра и е
трябвало да бъде свален на един и петдесет. Вещите лица при огледа не са могли
да намерят посочените двадесет и два конструктивни елемента на място, както е
записано на стр. 36 от дело № 1140. Изброили са шест, които са се виждали.
Плочите също са конструктивни елементи, но те са отделно остойностени. Под
конструктивни елементи са имали предвид линейните, които са греди, в случая са
пояси, защото армировката е такава, каквато е за пояси – с четири железа.
Поясите са с размери 25х25 см. и според тях няма греди. Видели са на място шест
елемента - четири пояса и два колони. Не
е имало демонтаж, а направо е разрушавано. За демонтажа се изисква ръчен труд и
сортиране на материала. Покривът е бил направо съборен. Считат, че е възможно количеството
за демонтажа на покрива да е записано вярно – 100,80 кв.м., с оглед вида на
покривната конструкция със стрехите по наклон. По т. 2 за „разваляне на тухлената зидария на
вароциментен разтвор” е в размер на не повече от шест кубика. В заповедта е
упоменато, че покривът трябва се свали, за да могат да се разрушат тухлените
надзидове, а това са зидовете по периферията на сградата, не вътрешните зидове.
В западната част са видели зидове по два метра, които не са премахнати, а в
източната зидове по метър и половина. По т. 4 „разбиване на стоманобетонни
плочи с ръчен чук”, вещите лица считат, че максимално би могло да има шест
кубика. Частично е разбита плочата. Тухлената зидария не може да се сметне
точно, защото в констативните протоколи, съставени преди събарянето на имота
няма кота на покрива и не може да се знае колко е височината на къщата, за да
се събори зидарията. Считат, че представените чертежи по делото са неверни,
защото нямат размер. За вещото лице К. истинските размери са на скицата на л.
101, 102 от делото с нанесените корекции от нея. Няма как да се знае каква е
била височината, тъй като всичко е съборено и в констативния акт не е посочена
височината на къщата и билото. Посочените данни в констативния акт са
некоректни. От него си личало, че замерването не е правено на място. Вещите
лица са установили, че няма конструктивен проект и архитектурен проект. Според
тях конструктивно становище трябва да има, тъй като се разрушават конструктивни
носещи елементи. При изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. не са
спазени изискванията на Наредба № 13 от 13.07.2001 г. за принудителното
премахване на незаконните строежи или на части от тях от органите на ДНСК. Неизготвянето
на конструктивен проект противоречи на § 4 от ДР на Наредба № 13/2001 г. Съгласно
§4 от нея при частично премахване на незаконен строеж се изготвя становище от
правоспособен инженер –конструктор, придружено при необходимост от
конструктивен проект. Според вещите лица такъв конструктивен проект е абсолютно
необходим, видно от отстранените носещи конструктивни елементи – стоманобетонни
плочи, колони, стоманобетонни пояси и пр. В представения протокол за
предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на
незаконния строеж /в преписката по дело № 1140/2015 г. на РС – Габрово/ е
отразено, че следва да е предимно ръчно. Ръчното премахване се налагало от
обстоятелството, че се премахва част от жилищна сграда и не би следвало да се
засяга оставащата част от сградата. По тази причина се налага изработването на
План за безопасност и здраве /ПБЗ/. Този ПБЗ не е конструктивно становище, нито
конструктивен проект, какъвто се изискват по § 4 от ДР на Наредбата. Той е задължителен
относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в
строителството, докато с конструктивното становище или проект се определя
носимоспособността на строежа по чл. 169, ал. 1 и 3, т. 3 от ЗУТ и съгласно чл.
49 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти част конструктивна на техническия проект и определя: 1. строителната
система, изчислителните схеми, конструктивните решения, отделните състояния на
натоварванията и строително технологичните решения; 2. начина на фундиране на мероприятията
за заздравяване на земната основа; 3. конкретните размери на конструктивните
елементи, съгласувано с архитектните решения, както и разположението на носещите
и поемащите сеизмичните натоварвания конструктивни елементи. Също така вещите
лица са намерили противоречие в становищата на ДНСК, отразени в отговор,
находящ се на л. 102-106 от гр.д. № 1140/2015 г. на ГРС, в което и е записано,
че „ при премахване на сградата не се засягат конструктивни елементи на
сградата”. В същото време на стр. 135 от първоинстанционното дело в Протокол за
извършените разходи по премахването на незаконен строеж е записано: демонтаж на
покрив на двускатна сграда, просичане на стоманобетонни колони, пояси, греди,
вкл. изрязване на армировка, разбиване на стоманобетонни плочи с ръчен чук,
които представляват конструктивни носещи елементи на сградата. На следващо
място, вещите лица установяват, че не е спазено нито едно от предписанията на ПБЗ при изпълнение на демонтажните
разрушителни действия и частите на сградата са разрушени, а не демонтирани. В
резултат на това строежът е доведен до състояние негоден за ползване в цялата
си част.
От разпитаните свидетели в първоинстанционното производство
се е установило, че демонтажът е започнал преди ответницата да е освободила
имота от лични вещи.
По делото е приложено решение № 319 от 03.10.2013
г., по адм.д. № 149/2013 г. по описа на Административен съд – гр. Габрово, с което той
се е произнесъл по жалбата на М.К., подадена по повод на започналото
принудително изпълнение на заповедта на 01.10.2013 г. В постановения акт, съдът
е приел, че предприетите действия от органа по изпълнението са законосъобразни
и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна. За пълнота на
изложеното, съдът е посочил, че с определение № 311 от 01.10.2013 г.,
постановено по адм.д. № 149/2013 г. на ГАС са спрени действията на органа по
изпълнението, предприети по принудителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на началника на РДНС – СЦР до произнасянето със
съдебен акт по основателността на жалба вх. № 1045/01.10.2013 г. по описа на
ГАС. С оглед на отхвърляне на жалбата на М. К., изпълнението следва да бъде
продължено от действието, при което същото е било спряно.
За
изчисляване на дължимият хонорар на изпълнителя е бил използван Справочник за
цените, действащ към януари 2014 г. В самият справочник е посочено, че цените в
този справочник са информативни и примерни, т.е те не са нормативно установени.
Възлагането на изпълнението на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на
началника на РДНС – СЦР е станало по процедура на Наредбата за възлагане на
обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените
поръчки. От протокол от 25.03.2015 г. е видно, че оферти са подали три
дружества и съобразно предложената най- ниска цена за изпълнител е избран
„Гипсострой – 09” ЕООД. Във връзка с това съдът намира, че е неоснователно
възражението на К. по отношение на предложената цена и представения по делото
справочник, като съдържанието в него има само информативен характер.
При така
установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че
предявеният установителен иск следва да се уважи частично. Съображенията за
това са следните:
Влязлата в сила Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на Началника на РДНСК-СЦР, издадена въз основа на констативен акт № 37 от 01.01.2010 г., съдържа разпореждане за премахване на незаконен строеж. Съгласно разпоредбата на 225, ал. 4 от ЗУТ когато заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на Дирекцията за национален строителен контрол самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като според чл. 272, ал.1 от АПК органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание, а когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя: 1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението, 2. начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина. В този смисъл е определение № 5883 от 21.05.2015 г. по адм.д. № 3712/2015 г., ІІ о. на ВАС.
На 17.01.2013 г. служителите на РОНСК – Габрово към РДНСК – СЦР са съставили протокол, съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г., от който е констатирано, че К. не е изпълнила заповедта в указания срок. Необходимостта от представяне на конструктивно становище или конструктивен проект за премахване, одобряване на проект, проект за укрепване на сградата /когато това е необходимо/ и други изрично се посочва в протокола по чл. 4, ал. 1 от Наредбата /чл.5, ал. 1, т. 2/. Съставянето на конструктивен проект е предоставено на преценката на органа при наличието на съответните констатации при проверката на място. В случая, видно от представения протокол от 17.01.2013 г. /Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г./ не е извършено изрично отбелязване на необходимост от изготвяне на конструктивен проект за премахване на незаконния строеж. От съставения протокол от 01.02.2013 г. /Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата/ се установява, че начина на изпълнение на премахването е определен да бъде предимно ръчно, тъй като ще се премахва част от жилищна сграда и не би следвало да се засяга оставащата част от сградата. По тази причина се налагало и изработването на ПБЗ. В този смисъл настоящият състав счита, че е спазена процедурата, установена в Наредба № 13/2001 г., относно реда и начина за премахване на незаконни строежи. В този смисъл възражението, че е следвало да има конструктивно становище, съответно конструктивен план е неоснователно. В този смисъл е трайната съдебната практика.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира, че по представената количествено -стойностна сметка за извършените дейности са извършени следните дейности:
По т.1 – „Демонтаж на покрив на двуетажна сграда - код на СЕК 49.211”. От заключението на тройната съдебно – техническа експертиза е установено, че е възможно посоченото количество от 100,80 кв.м. да е такова, с оглед на вида на покривната конструкция със стрехите по наклон. Общата стойност на демонтирания покрив е в размер на 355,82 лв. В писменото становище на ищеца се развива тезата, че на премахване подлежи цялата покривна конструкция и тя включва в себе си: покривно покритие /керемиди и дъсчена или ламаринена обшивка/; попове /вертикални дървени колонки/; столици /греди/, които са хоризонтални елементи и ребра. Именно, че в т. 1 от количествено –стойностната сметка е записано демонтаж на покрив, като не са конкретизирани какви точно елементи са включени, като вид и количество, поради това съдът приема, че към него се включват и посочените елементи и те не би следвало да се включват в останалите точки. В този смисъл са показанията на св. Б. на стр. 287-288 от първоинстанционното дело, в които той удостоверява, че е била премахната цялата покривна конструкция. Циглите и гредите били изхвърляни, като част от гредите са били пуснати напред и за това е имало счупена конструкция на асма /01.10.2013 г./. На 04.10.2013 г. е отишъл, за да демонтира мрежа и е бил там от 08,00 ч. -10,00 ч. и от тогава е ходил няколко пъти. След събарянето всичко е било на купчина отзад и един гараж не е можело да се ползва. Гредите са били нахвърляни върху него и те са ги събрали и прибрали, тъй като не са били счупени. В един момент е било разчистено от Общината.
Според представеното заключение на вещите лица не е следвало да се събаря целия покрив на сградата, а само част от него. Съдът не споделя този извод, тъй като предмет на изпълнение е Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на Началника на РДНСК-СЦР, в която е записано, че на премахване подлежи цялата покривна конструкция. Самата заповед е влязла в сила и последица от нейното изпълнение е премахването на покривната конструкция в цялост.
Във връзка с горното доказан се явява размера на стойността за демонтаж на покрив на покривната конструкция и следва да се уважи в посочения размер от 355,82 лв.
По т. 2 „Разваляне на тухлена зидария на вароциментов разтвор”. От събраните по делото доказателства се установява, че в Констативен акт № 37 от 01.01.2010 г. е записано, че подлежи на премахване двуетажна надстройка над съществувалата едноетажна жилищна сграда в дъното на имота: сграда № 2 с размери в план 3,35/3,60 м и застроена площ 12 кв.м.; цялата покривна конструкция и снижаване на надзида на сграда № 1 и допустимата пристройка /до 30м/ до максимално допустимата височина 1,50 м. В количествено -стойностната сметка е заложено количество от 24,00 куб.м., от представените по делото доказателства, не се установява как е определено това количество. От заключението на тройната експертиза се установява, че дейностите по т. 2 за „разваляне на тухлената зидария на вароциментен разтвор” са в размер на не повече от шест кубика, но и експертите не са категорични. В заповедта е упоменато, че покривът трябва се свали, за да могат да се разрушат тухлените надзидове, а това са зидовете по периферията на сградата, не вътрешните зидове. В западната част са видели зидове по два метра, които не са премахнати, а в източната зидове по метър и половина. Полупремахнати са два етажа над съществуващата едноетажна пристройка. Тухлената зидария не може да се сметне точно, защото в констативните протоколи, съставени преди събарянето на имота няма кота на покрива и не може да се знае колко е височината на къщата, за да се събори зидарията. Св. М. /л.287 на гърба/ установява, че е била премахната половината къща. Когато е отишла са стърчели стени - „съборено - недосъборено”. От стените е нямало най-горния етаж. Количествата дейности остават недоказани. В протокол от 04.10.2013 г. /Приложение № 4 от Нар. № 13/2001 г./ за установяване на състоянието на строежа и строителната площадка след започване на принудителното изпълнение са посочени извършените дейности, но не и колко квадратни метра тухлена зидария на вароциментов разтвор е разбита. На основание чл.162 ГПК съдът намира, че няма достатъчно данни от които да се приеме, че точно този е размера на иска по т.2, поради което количествата по т. 2 следва да бъдат намалени до шест кубични метра по ед. цена 24,62 лв., което е в размер на 147,72 лв., за останалата част искът се явява недоказан и следва да се отхвърли за разликата от 443,16 лв. Настоящият състав е приел размера посочен от вещите лица, защото в Протокола от 07.10.2013 г. за извършените разходи по премахването на незаконен строеж /Приложение № 5 към чл. 15, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г./, находящ се на л. 15 от ч.гр.д. № 374/2015 г. по описа на ГРС, няма други доказателства как е изчислено и формирано, че са премахнати 24 куб.м.
По т. 3 „Просичане на стоманобетонни колони, пояси, греди, вкл. изрязване на армировка”. По тази точка, вещите лица при огледа не са могли да намерят посочените двадесет и два конструктивни елемента на място, както е записано на стр. 36 от дело № 1140. Изброили са шест, които са се виждали. Плочите също са конструктивни елементи, но те са отделно остойностени в т. 4. Под конструктивни елементи са имали предвид линейните, които са греди, в случая са пояси, защото армировката е такава, каквато е за пояси – с четири железа. Там няма греди. Поясите са с размери 25х25 см. и според тях няма греди. Видели са на място шест елемента - четири пояса и два колони, които са били просечени. В протокола от 04.10.2013 г. /Приложение № 4 към чл. 13 от Наредбата/ е записано, че са премахнати колони и пояси, което също съвпада с установеното на място от вещите лица, за вида на елементите, но не и за количеството. В Протокола от 07.10.2013 г. за извършените разходи по премахването на незаконен строеж /Приложение № 5 към чл. 15, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г./, находящ се на л. 15 от ч.гр.д. № 374/2015 г. по описа на ГРС, отново няма количество на отделните видове елементи, които са премахната, а е дадено в цялост – 22 бр., без да е уточнено колко колони, колко пояси, греди и т.н. са премахнати, съответно просичани. Въпреки това протоколът е подписан от страните по договора. Въпреки, че искът е установен по основание няма достатъчно данни, от които да се приеме, че точно този е размера на иска по т. 3 от количествено –стойностната сметка и е налице е хипотезата на чл.162 ГПК. Във връзка с това, съдът възприема заключението на вещите лица, като вместо посочените двадесет и два броя по ед. цена 47,29 лв., следва са бъде уважен искът за шест конструктивни елемента, което е в размер на 283,74 лв., а за останалата част от 756,64 лв. искът се явява недоказан и следва да се отхвърли.
По т. 4 „Разбиване на стоманобетонни плочи с ръчен чук”. В количествено стойностната сметка е заложено разбиване на 12,00 кв.м. на стоманобетонни плочи с ръчен чук. Вещите лица считат, че максимално би могло да има шест кубика изпълнение. Считат, че около два метра в едната посока и три метра в другата посока са разбити. Плочата е оставена на половина, частично е била разбита. Според вещите лица, когато плочата остане на половина, тя остава подпряна на три стени и се сменя т.нар. „напрежение” в плочата и тя може да дефектира и да се самосъбори, защото не отговаря на първоначално замисленото подпиране. Св. Б., който е бил очевидец на дейностите, извършени на 04.10.2013 г., свидетелства, че част от бетонната плочата е била съборена. Всичко се е събаряло с бойни чукове. При съвпадане на становището на вещите лица и показанията на св. Б., съдът намира, че е доказано вземането на ищеца до размер от 6,00 кв.м. на ед. цена от 25,30 лв. или за сумата от 151,80 лв., а в останалата част искът се явява недоказан.
По т. 5 „План за безопасност и здраве”. По делото е представен изготвения план за безопасност и здраве, за който дружеството изпълнител е заплатило сумата от 150,00 лв. В протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахване на незаконния строеж от 01.02.2013 г. /Пр. № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата/ е записано, че се налага изработването на План за безопасност и здраве. Същият е изработен и е част от възнаграждението на изпълнителя, поради което се явява доказан направения разход за него в размер на 150,00 лв.
В периода от представянето
на заключението на единичната експертиза, до предаване на заключението на
тройната експертиза, в имота на ответницата е възникнал пожар – 17.09.2016 г. Експертите
са направили оглед на имота след пожара, но трябва да се има в предвид, че
вещото лица арх. К. е имала впечатления и преди пожара, при изготвянето на
своето заключение. Тя е включена в състава и на тройната съдебно-техническа
експертиза. В съдебно заседание и в самото заключение не се правят изводи в
насока, че пожара е променил действителното състояние на имота по отношение на
изследваните дейности по вид и количество. Ако е имало такива, в следствие на
пожара, разрушителни дейности, то те биха били само в полза на ищеца. От
свидетелските показания също не се установява ответницата да е извършвала
дейности по разрушаването на имота си.
От горното се установява, че искът следва да бъде уважен за сумата от 1 113,28 лв. без ДДС или 1 335,94 лв. с ДДС, както следва: по т. 1 – 380,02 лв.; по т. 2 – 147,72 лв.; по т. 3- 283,74 лв., по т. 4 – 151,80 лв. и по т. 5 – 150, 00 лв. В останалата си част предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен за сумата от 1 351,60 лв. без ДДС или 1 621,92 лв.
Процесуалният представител на ищеца, в депозираното си писмено становище оспорва действията на въззивния съд по назначаването на съдебно-техническа експертиза. Същата е допусната с протоколно определение от 10.05.2016 г., като съдът е приел, че с оглед на извършеното оспорване от жалбоподателката на реалния обем на вида извършени дейности във връзка с разрушаване на незаконна част от имота й и за изясняване на делото от фактическа и правна страна е необходимо да се допусне изготвянето на такава експертиза, след като вещото лице се запознае с доказателствата по делото. Тройната съдебно-техническа експертиза е допусната с протоколно определение от 05.07.2016 г., с оглед на възраженията, които са направили страните за пълното изясняване на делото. В представените заключения и в съдебно заседание експертите заявяват, че са се запознали с представените по делото доказателства и са направили оглед на място, като коментират в детайли писмените доказателства и приложимата нормативната уредба. Двете заключения по допуснатите съдебно-технически експертизи са приети и приобщени като доказателства по делото.
В своите действия по изясняване на делото от фактическа и правна страна, съобразно разпределената доказателствена тежест между страните и направените възражения, съдът е събрал доказателства, които могат и служебно да се съберат от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна правна норма. Във въззивната жалба са направени оплаквания, че решението не е съобразено с представените доказателства по делото и че предявеното искане се явява неоснователно и необосновано. Във връзка с горното, съдът е приложил процесуалния закон, съобразявайки се и с т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Протоколите, които са представени по делото са частни документи и са оспорени от ответната страна своевременно. При оспорването на този вид документи, същите се съобразяват съобразно останалите доказателства по делото, което е станало и в настоящото производство. Във връзка с това неоснователно се явя и твърдението, заявено с писмената защита.
Оспорва се констатираното в експертизата от вещите лица, с аргумента, че те не са присъствали на място и по време на извършване на събарянето, не могат да установят след време точното количество на извършените дейности. Безспорно това е така, че не са присъствали и е минал период от време от около три години, но по делото има представени доказателства – писмени и гласни, за извършените дейности и от огледа на място те са формирали своето заключение, като са дали приблизителни стойности. При постановяване на настоящото решение, съдът е преценил, че за част от иска няма достатъчно данни за неговия размер и е приложил чл. 162 ГПК, като е формирал своята преценка възоснова на всички събрани по делото доказателства и е изложил подробни мотиви по-горе за всяка една от извършваните дейности как е определена.
На следващо място, счита, че неправилно експертите коментират Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на началника на РДНСК Северен Централен район. Вещите лица дават своето становище, но съдът не го е възприел, като е приел, че процесната заповед е влязла в сила и за него важи силата на присъдено нещо. Самата заповед е коментирана, дотолкова, доколкото следва да се отговори на направените възражения от страна на ответницата.
По отношение на направените разноски. Двете страни са представили списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК. За доказани от страна на ищеца пред двете инстанции, съдът приема: платена държавна такса в исковото производство от 59,16 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв., за което няма направено своевременно възражение за прекомерност. Пред въззивната инстанция са направени разноски за депозит вещи лица в размер на 600,00 лв. и се претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди в минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г., което е в размер на 437,00 лв. Ответницата е претендирала разноски, но само за 271,43 лв. има доказателства, че са направени – депозит вещо лице /251,85 лв./ и внесена държавна такса за въззивна жалба – 29,58 лв. С оглед така доказаните разноски следва да бъдат редуцирани, съобразно уважената и отхвърлената част на иска. Съобразно направените разноски, цената на иска и уважената част на иска, на ищеца в исковото производство пред първоинстанционния съд се дължат 252,55 лв., а пред въззивната инстанция следва да се присъдят 468,37 лв. Съответно на ответницата М.К., съобразно отхвърлената част на иска следва да се присъдят разноски в размер на 154,32 лв. за въззивната инстанция.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Направените разноски в заповедното производство в размер на 277,69 лв. са за внесена държавна такса от 59,16 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 218,53 лв. Съобразно уважената част на иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 125,42 лв.
В защитната си пледоария, ответницата моли да се отмени определение № 1616 от 06.04.2016 г. Същото е станало неразделна част от решението и при определяне на разноските, съдът е взел в предвид и присъдените разноски в заповедното производство.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 2 957,86 лв. по спор между държавна институция и физическо лице и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 14 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 1140
по описа за 2016 г. на
Районен съд – гр. Габрово, допълнено с определение № 1616 от 06.04.2016 г., В ЧАСТТА, с което е признато за установено в отношенията между
страните, че М.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** дължи на ДИРЕКЦИЯ ЗА
НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, ЕИК ********* с адрес в гр. София, бул. „Христо
Ботев” № 47, представлявано от М.М.Г., с пълномощник юрисконсулт С.П. сумата
над 1
335,94 лв. /хиляда триста тридесет и пет лева и 94 ст./ до размера от 2 957,86 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и седем
лева и 86 ст./, за която е издадена Заповед № 745/27.02.2015 г. за изпълнение
на парично вземане по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 374/2015 г. на ГРС, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, както и в частта за разноските над сумата от 125,42 лв. /сто двадесет и
пет лева и 42 ст./ до размера на 277,69лв. /двеста седемдесет и седем лева и 69
ст./ - разноски в заповедното
производство, както и в частта за разноските в исковото производство пред
Габровски районен съд в размер над сумата от
252,55
лв. /двеста петдесет и два лева и 55 ст./ до размера на 559,16 лв.
/петстотин петдесет и девет лева и 16 ст./ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, ЕИК ********* с адрес в гр. София, бул. „Христо Ботев” № 47, представлявано от М.М.Г., с пълномощник юрисконсулт С.П. против М.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** иск по чл. 422 от ГПК да бъде прието за установено, че М.Д.К. дължи на ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ сумата над 1 335,94 лв. /хиляда триста тридесет и пет лева и 94 ст./ до претендираните 2 957,86 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и седем лева и 86 ст./- за разликата от 1 351,60 лв./ хиляда триста и петдесет и един лева и 60 ст./, представляваща извършени разходи по принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на началника на РДНСК Северен Централен район за премахване на незаконен строеж, като неоснователен и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, ЕИК *********
с адрес в гр. София, бул. „Христо Ботев” № 47, представлявано от М.М.Г., с
пълномощник юрисконсулт С.П. сумата от 468,37 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и 37 ст./ -
разноски по делото за въззивната инстанця, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, ЕИК *********
с адрес в гр. София, бул. „Христо Ботев” № 47, представлявано от М.М.Г., с
пълномощник юрисконсулт С.П. да заплати на М.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 154,32 лв. /сто петдесет и четири лева и 32 ст./ - разноски по
делото за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.