Присъда по дело №603/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 20
Дата: 19 март 2025 г. (в сила от 4 април 2025 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20255300200603
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 март 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 20
гр. Пловдив, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниГеорги Хр. Христов

заседатели:Диана Ил. Рачовска
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
и прокурора Мирослав Ем. Йосифов
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20255300200603 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. С. , роден на ********** год. в с. **, живущ
в ***, т., турски гражданин, със средно образование, работещ, женен,
неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 09.02.2025 год. на път 11-56, в района
на 90 километър, посока автомагистрала „Тракия“, в землището на с.
Войводиново, обл. Пловдив, е дал подкуп - сумата от 65 евро /един брой
банкнота с номинал от 50 евро, един брой банкнота с номинал от 10 евро и
един брой банкнота с номинал от 5 евро/, на полицейски органи: П. Д. Д. и Д.
Х. И. - ****в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОД МВР - Пловдив, за да не извършат действия по служба, а именно: да не
бъде съставян АУАН за извършено от него административно нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ЗДвП - „Управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“, поради което и на
основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58
А, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
1
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК ПРИСПАДА от срока на
наложеното наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето,
през което Е. С. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от
09.02.2025 г. до отмяната на мярката за неотклонение, като един ден
„задържане” СЕ ЗАЧИТА за един ден „лишаване от свобода”.
На основание чл.307а от НПК ОТНЕМА в полза на Държавата
веществените доказателства - 3 бр. банкноти, с общ номинал от 65 евро, на
съхранение при домакина на ОД МВР – Пловдив, след влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимият Е. С. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Пловдив,
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 202
лева (двеста и два лева).
На основание чл.189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство ОСТАВАТ за сметка на съответния орган на
досъдебното производство, а разноските в съдебното производство остават за
сметка на съда.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
апелативен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 20 от 19.03.2025г.
по НОХД № 603 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2025 година

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия Е. С. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено
престъплениe по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, за това, че на 09.02.2025 год.
на път 11-56, в района на 90 километър, посока автомагистрала „Тракия“, в
землището на с. Войводиново, обл. Пловдив, е дал подкуп - сумата от 65 евро
/един брой банкнота с номинал от 50 евро, един брой банкнота с номинал от
10 евро и един брой банкнота с номинал от 5 евро/, на полицейски органи:
П.Д.Д. и Д.Х. И. - ***и в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД МВР - Пловдив, за да не извършат действия по служба, а
именно: да не бъде съставян АУАН за извършено от него административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ЗДвП - „Управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и
същата правна квалификация на извършеното. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия пледира на основание чл.54 от НК
да бъде определено наказание „лишаване от свобода” при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер, клонящ към
предвидения в закона минимум за съответното наказание, предлагайки
същият да бъде една година и шест месеца, което да бъде намалено с 1/3
съобразно правилата на чл.58а от НК. Подобна позиция държавното
обвинение излага и относно кумулативното наказание „глоба”, предлагайки
същата да бъде 1000 лева. По отношение начинът на изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода” прокурорът предлага да бъде приложен
институтът на „условното осъждане“ по смисъла на чл.66 от НК с определяне
на минималната продължителност на изпитателния срок.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК. Подсъдимият С. направи самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспориха тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Съгласиха се и с предложената от държавното обвинение
правна квалификация на извършеното, като в хода на съдебните прения
защитата формулира становище за постижимост целите на наказателната
превенция и с определяне на минимално допустимото по закон санкциониране
на подсъдимия, каквато бе и молбата на последния, отправена към съда.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
1
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство:
Подсъдимият Е. С. е роден на ********** год. в с. *** Той е Т., турски
гражданин е, има средно образование, работещ, женен е, не е осъждан.
Към 09.02.2025 год. свидетелите П.Д. и Д. И. работели в сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, като
заемали длъжността „***“ в група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали“.
Съгласно месечен график на група „КПДГПА“ при сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Пловдив, утвърден от Началника на сектора, на
горната дата полицейските служители Д. и И. били на работа като трябвало да
изпълняват служебните си задължения за времето от 07:00 ч. - 19:00 ч. А във
връзка със заповед на Директора на ОД МВР - Пловдив, касаеща
провеждането на специализирана полицейска операция на територията на ОД
МВР - Пловдив и план за провеждането на същата, утвърден от Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив на дата 09.02.2025 год. на
свидетелите Д. и И. било възложено да извършването на проверка на товарни
автомобили. За целта, на посочената дата, двамата полицейски служители
паркирали служебния си автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ с per.
№ РВ 5677 BE на път II-56, 90 километър, посока автомагистрала „Тракия“, в
землището на с. Войводиново, обл. Пловдив като проверявали преминаващите
по маршрута товарни автомобили.
Около 09:20 часа свидетелите Д. и И. спрели за проверка товарен
автомобил влекач с турска регистрация марка „Рено“ с per. № **** и
прикачено към него полуремарке марка „Шмиц“ с per. № ****, управляван от
подс. Е. С.. Водачът на превозното средство слязъл от него и отишъл до
служебния автомобил на полицейските служители. Последните обяснили на
подсъдимия, че следва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол,
каквато била реализирана от свид. П.Д., посредством техническо средство
„Алкотест 7510“ с фабричен № ARPM 0718, което отчело 0,71 промила
алкохол в издишания въздух. Резултатът от проверката бил показан на С. и на
същия било обяснено, че това е „проблем“ и че трябва да представи
документите си - лични и на превозното средство, което управлява.
Подсъдимият отишъл до кабината на управлявания от него автомобил и
взел паспорта си. Като човек, чиято професия е шофьор и работи като такъв от
20 години, той преценил, че заради отчетения от техническото средство
резултат е допуснал нарушение на закона /в случая на Закона движение по
пътищата - ЗДвП/, подлежащо на санкциониране с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, който следвало да му бъде издаден,
чиито последици биха се отразили негативно върху неговия статус. За да
избегне полагаемото издаване на констатиращ нарушението му акт, водачът С.
поставил в паспорта си една банкнота с номинал от 10 евро с цел да я даде
като подкуп на свидетелите П.Д. и Д. И., за да не извършат по-нататъшните
действия, които налагала службата им при констатиране на нарушения, а
2
именно съставяне на АУАН и се върнал при полицейския автомобил. В този
момент свидетелят Д. бил ситуиран на предна лява седалка, а И. седял на
предна дясна седалка. Подсъдимият се приближил до свид.Д. и му подал
паспорта си, като с жестове обяснил, че той трябва да бъде отворен. Д.
разтворил паспорта и видял, че вътре има поставена една банкнота с номинал
от 10 евро, като въпросната банкнота била възприета и от колегата му Д. И..
Виждайки банкнотата, свид.Д. върнал паспорта на С. и му казал да си прибере
парите и да представи останалите документи - на влекача и полуремаркето.
Подсъдимият се върнал до управлявания от него автомобил и вместо да
прибере банкнотата, както му било указано, той сложил в паспорта си още две
банкноти - една с номинал 50 евро и една с номинал 5 евро, като отново целта
му била да даде парите като подкуп на двамата полицейски служители, за да
не му съставят АУАН.
След като поставил въпросната обща сума от 65 евро в паспорта си,
водачът се върнал до свид.Д. и му подал паспорта си, като с жестове обяснил,
че той трябва да бъде отворен. Добавил с думи „Йок проблем, кафе рушфет“.
Д. разтворил паспорта и видял поставените вътре три банкноти евро, като
наличието на банкноти с евро отново било възприето и от свид.И.. След като
свид.Д. видял, че в паспорта има банкноти с евро го поставил на таблото на
служебния автомобил и слязъл от него, последван от колегата си И.. Двамата
отишли до водача С. и му обяснили, че трябва да представи освен личните си
документи и тези на автомобила, който управлявал и ремаркето към него,
което той направил.
След представянето на документите от подсъдимия свид.И. му съставил
АУАН с № 1414617/09.02.2025 год., с който иззел свидетелството му за
управление и издал талон за изследване с бланков № 071273 и водача С. бил
отведен в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където му било направена
кръвна проба.
Впоследствие подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР, а на
служебния автомобил на свидетелите П.Д. и Д. И. бил извършен оглед на
местопроизшествие, с който били фиксирани и иззети описаните по-горе три
броя еврови банкноти и било образувано настоящото наказателно
производство.
В хода на разследването е изготвена съдебно-техническа експертиза,
като обект на изследване на същата били три банкноти евро: една с номинал
от 50 евро, една с номинал 10 евро и една с номинал 5 евро. Видно от
заключението на вещото лице, 1 бр. банкнота с номинал 50 евро е емисия 2017
год. и сериен № RE2738017595, 1 бр. банкнота с номинал 10 евро е емисия
2014 год. и сериен № WA7624150867 и 1 бр. банкнота с номинал 5 евро е
емисия 2013 год. и сериен № NA2416526479, като и трите банкноти евро са
истински парични знаци, издадени от компетентния за това орган и са годно
разплащателно средство.
По делото е проведено и дактилоскопно изследване на процесните
банкноти, но при същото не са установени годни дактилоскопни следи.
В хода на разследването са приложени заверени копия от заповеди,
3
актове за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика на свидетелите
П.Д. и Д. И..
От Министерство на правосъдието на Р.България е изискано и
приложено свидетелство за съдимост на подс.Е. С., като видно от същото, той
е не осъждан.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети от
съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
установени чрез показанията на свидетелите Д. и И., от писмените
доказателства и доказателствени средства-протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.33 - л.38 от ДП/, АУАН /л.29 от ДП/,
копие от свидетелство за управление на МПС /л.31 от ДП/, талон за
изследване /л.30 от ДП/, лист за преглед на пациент /л.32 от ДП/, Заповеди на
Директора на ОДМВР-Пловдив /л.41 и л.53-54, л.87-89 от ДП/, акт за
встъпване в длъжност /л.42, л.55 от ДП/, формуляр и типова длъжностна
характеристика за длъжността „младши автоконтрольр“ отдел „Охранителна
полиция“ /л.45-51 от ДП/, ежедневна ведомост и месечен график с дежурства
/л.84-86 от ДП/, план за провеждането на специализирана полицейска
операция на територията на ОД МВР – Пловдив /л.92-94 от ДП/, резултат от
Дрегер /л.95 от ДП/, свидетелство за съдимост /л.26 от ДП/, характеристична
справка /л.27 от ДП/ и др., приобщени от съда по надлежния ред, както и от
веществените доказателства /инкриминираните банкноти, приложени на към
делото/, в съзвучие с експертното заключение на съдебно-техническата
експертиза.
Видно от приложените към делото писмени документи, към момента на
полицейската проверка, извършена на подсъдимия, свидетелите И. и Д. са
извършвали служебна дейност съгласно длъжностните си характеристики и
утвърдения от ръководството месечен график и като такИ. осъществявали
служба в държавно учреждение–Министерство на вътрешните работи, което
определя и качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93 ал.1 б.“А“
от НК. Притежавали са и специалното съставомерно качество, съгласно
квалифицираната разпоредба на чл.304а от НК-полицейски орган. От
приложените по делото писмени документи /особено от типовата длъжностна
характеристика/ е категорично установено, че в служебната им компетентност
се е включвало и правомощието за извършване на контрол по спазване
правилата за движение по пътищата и изготвяне на документи, свързани с
административнонаказателната дейност, като на процесната дата, и то към
момента на даването на дара, И. и Д. /видно от приложените наряди/, са били
на работа. Последните две обстоятелства са изводими и от хармониращите си
гласни доказателствени средства.
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват
4
съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.
Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си
показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от
значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и
с останалите, събрани и приложени по делото писмени доказателства.
Доколкото и двамата свидетели по делото са полицейски служители,
участвали по служба в процесните събития, като никое от тези лица не е взело
участие в следствените действия, не е осъществявало и разузнавателни
беседи, уместно е да се уточни, че в случая е законово допустимо показанията
им да се ползват като годно доказателствено средство. Липсва процесуално
препятствие да бъдат изслушани в качеството на свидетели тези полицейски
служители, тъй като не са извършили действия с процесуален характер, в
какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. На
следващо място, съдът отчете, че показанията на въпросните свидетели
представляват първично доказателствено средство, възпроизвеждащо
действително възприети от тях фактически положения. Този въпрос
нееднократно е бил обсъждан и разглеждан от актуалната и понастоящем
съдебна практика, която е категорична, че разпитът им е допустим и
показанията им представляват годни доказателствени източници /напр. Решение
по НД № 626 / 2011 г., ВКС, ІІІ н.о.; Решение по НД № 382 / 2008 г., ІІ н.о.; Решение по НД
№ 310 / 2000 г., ВКС, ІІ н.о.; Решение по НД № 650 / 2009 г., І н.о. и т.н./.
При посочената фактическа установеност на инкриминираното деяние,
съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият
С. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци
на престъплението по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал.1 от НК. По тази правна
квалификация съдът призна подсъдимия за виновен, като го осъди по
повдигнатото му обвинение.
По отношение на процесното престъпление съдът отчете, на първо
място, че за съставомерността на извършеното не се изискват специални
качества относно субекта на престъплението, каквито подсъдимият С. не е и
притежавал.
Законът обаче изисква специално съставомерно качество на адресата на
облагата, който следва да е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от
НК. Свидетелите И. и Д. несъмнено са имали това качество по смисъла на
чл.93, т.1, б.”а” от НК, установено от кредитираните от съда доказателства
относно служебното им положение - служители на МВР, изпълняващ в
момента на осъществяване на деянието функциите си като такИ.. Същите са
имали и качеството „полицейски орган”, изискуемо от квалифицираната
разпоредба на чл.304а от НК. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че се
опитва да даде парите, за да не изпълнят полицейските служители И. и Д.
5
задълженията си в това им именно качество, за да не да му съставят акт за
установяване на административно нарушение по Закона за движение по
пътищата за управление на МПС след употреба на алкохол /нарушение по чл.5
ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП/.
Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде извършено
само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се изразят
в предлагане, обещаване или даване на дар. Въпросът относно довършеността
на „активния подкуп“ по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на
изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ понастоящем е
решен окончателно с Тълкувателно решение №1/12.03.21г. на ВКС, според
което в тези случаи престъплението е довършено с прекъсването на
фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето ú на
длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява
безпрепятствено да изрази отношението си към нея–чрез приемането ú,
респективно чрез отказ да я приеме. Върховните съдии приемат, че активният
подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително
деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно лице е
довършено престъпление, а не само опит към него, щом дарът се намира във
фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната фактическата власт
на даващия, без да е необходимо адресатът на облагата да е приел същата. С
други думи, коректно държавното обвинение е квалифицирало процесното
престъпление като довършено такова, понеже подсъдимият се е лишил от
фактическата власт върху инкриминираната сума пари.
В настоящия случай подс.С. е извършил всички действия, които се
включват в изпълнителното деяние по чл.304, ал.1 от НК- "даване" на подкуп,
като е оставил инкриминирания дар в паспорта си, който е дал на
полицейските служители. Тези негови действия са били непосредствено
придружени с отправена реплика, с която недвусмислено е обяснил, че дава
паричната сума като дар, за да не бъдат извършени по отношение на него
дължимите служебни мероприятия от страна на полицейските служители /за
които бил уведомен малко по-рано/, а именно да не му бъде съставян АУАН за
управление на МПС след употреба на алкохол /извършено нарушение по чл.5
ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП/. Всички тези факти в своята съвкупност сочат на действия
по даване на подкупа и на неговата съставомерна волева насоченост - да се
мотивират длъжностните лица И. и Д. във връзка с поведението им по служба-
в конкретния случай-да бездействат, доколкото всеки един от тях е разполагал
с описаните служебни правомощия.
Престъплението по чл.304а от НК е извършено с пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал именно тяхното настъпване.
Уместно е да се уточни, че независимо от езиковата бариера, стореното при
полицейската проверка и разменените между свидетелите и водача С.
лаконични реплики и осъществената активна деятелност, в контекста на опита
като водач на подсъдимия, не оставят сянка на съмнение, че всички обективни
6
съставомерни признаци са намерили отражение в неговото съзнание, в т.ч.
качеството на двамата свидетели, дължимите от тях мероприятия по служба в
случая. И съзнавайки всички посочени обстоятелства, подсъдимият ясно е
манифестирал чрез действията си и отправената недвусмислена реплика,
предназначението и целта на даване на въпросната парична сума.
След като призна подс.С. за виновен по съответната правна
квалификация, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанията му
в пределите, предвидени от закона за съответното престъпление, като изходи
от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/ и принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанията
му съдът съобрази същите със специфичните особености на конкретния
случай, вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната
тежест на извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на
дееца. Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да
обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на
извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно
въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и
специалната превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана
принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и
дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, като подсъдимият С. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока направи
самопризнания.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл.
372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанията при условията на
чл. 58а от НК, като ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на
наказанието „лишаване от свобода“ да се прилагат разпоредбите на Общата
част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с
1/3. Що се отнася до останалите наказания по чл.37, ал.1, т.2-11 от НК, то
разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК изрично указва, че правилата на чл.58а,
ал.1-4 са неприложими.
За престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000 лева.
При индивидуализиране наказанията на подс.С. съдът прецени с оглед
разпоредбите на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му
обстоятелства чистото му съдебно минало и добри характеристични данни,
които в контекста на неговата около 52-годишна възраст не са с малка
относителна тежест.
7
В полза на дееца са семейната и трудовата му ангажираност, както и
изразеното от него съжаление за стореното още в хода на досъдебното
производство. Съдът отчете, че в конкретния случай самопризнанието на
подс.С., направено в рамките на процедурата по чл.371, т.2 от НПК, е
предхождано от подобна позиция, заета още в първата процесуална фаза на
процеса, поради което е допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Това е така, понеже в конкретния случай самопризнанието на
С. е направено в един изключително ранен етап от наказателното
производство, като същото, редом с останалите доказателства, е спомогнало
своевременно за разкрИ.не на обективната истина и приключване на делото в
изключително кратък срок, поради което и в синхрон със съдебната практика
/т.7 от ТР. №1/2008г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС/ няма пречка да се
третира допълнително като смекчаващо обстоятелство.
От страна на държавното обвинение не се претендират отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, такИ. не се и приемат от съда.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на
чл.55 от НК. Посочените смекчаващи обстоятелства по естеството си
очертават случай, който не се различава драстично от типичната тежест,
морална укоримост и наказателноправни характеристики на потенциалния
извършител на престъпление от разглеждания вид. В този ред на мисли, съдът
не приложи разпоредбата на чл.55 от НК при индивидуализиране на
наказанията за процесното престъпление, а определи същите при условията на
чл.54 от НК, като прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства са
с по-висока относителна тежест от отегчаващите.
При оразмеряване на наказанието „лишаване от свобода” в допустимите
от закона граници с оглед така отчетените обстоятелства, съдът счита, че най-
справедливо в конкретния случай е на С. да му бъде определено наказание,
клонящо към общия минимум за съответния вид наказание, но надхвърлящо
същия, а именно в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода. Ето защо, съдът след редукцията с една трета по чл.58а, ал.1 от НК
определи и наложи на подсъдимия наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода.
Предвид отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
определи и наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в закона
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, съобразявайки
обстоятелствата по чл.47, ал.1 от НК. При определяне на допълнителната
санкция съдът отчете спецификата при индивидуализация на кумулативните
санкции, изразяваща се във възможността размерът на кумулативните
допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи при известно
отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на
8
обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази
особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е
застъпвано становище, че допълнителното кумулативно наказание може да
бъде индивидуализирано в известно отклонение от обстоятелствата, отчетени
при определяне на основното наказание /Напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Това
е така, предвид допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл.
57, ал. 2 от НК, че при определяне размера на кумулативните санкции, те в
своята съвкупност трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК.
Наистина в правната литература, а и в съдебната практика не се отделя
дължимото внимание на обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при
индивидуализиране на допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал.
2 от НК. Т. напр. според Р. № 693-1993-І н.о. на ВС „в случаите с предвидени
допълнителни наказания съдът най-напред преценява дали въобще е
необходимо и целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да изложи
съображения, за да обоснове защо при конкретните обстоятелства и с оглед
правилата по чл. 50, чл. 44-45 от НК и целите по чл. 36 НК на подсъдимия
трябва да се наложи такова съчетание от наказания, такъв размер на всяко от
тях, както и обратното - защо не трябва да се ползва предоставената от закона
възможност.”/. Анализът на съществуващата съдебна практика, налага
становището, че определени обстоятелства имат съществено значение при
отмерване на кумулативните санкции. Т.напр. материалното състояние на
дееца е от съществено значение за определяне размера на наказанието глоба,
съгласно изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от НК, макар същото да няма
характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността обстоятелство.
Т.напр. според Постановление № 6-1971 на Пленума на ВС, при налагането на
наказанието глоба съдилищата следва да съобразяват, че размерът на
наказанието глоба зависи от материалното състояние на дееца изобщо, а не
само от тежкото му материално състояние, макар често пъти в съдебната
практика погрешно да се приема, че доброто материално състояние не може
да има съществено наказателноправно значение. В обобщение на посоченото,
имотното състояние на дееца влияе на размера на глобата като обстоятелство,
което определя възможността за успешното изпълнение на превантивните
цели на тази санкция, която по своя размер, трябва да оказва осезаемо
предупредително въздействие върху дееца, а и върху останалите членове на
обществото. Това би било постижимо единствено при известна
пропорционалност на материалното състояние на дееца и размера на
наложеното му наказание глоба. Ето защо, определената в конкретния случай
глоба в размер на 1000 лева, надвишаваща 10-кратно, предвидения в закона
общ минимум от 100 лева, се явява коректно отмерена в съответствие с всички
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства /в т.ч.
смекчаващите, отегчаващите и материалното му състояние/.
В начина на живот на подсъдимия С. и в навиците му няма данни,
сочещи, че за постигането целите на санкционирането се налага социалното
му изолиране. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай са налице всички
9
предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 от НК, от които да може да се направи
изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо
той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода” в
размер на една година. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на
нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното
наказание „лишаване от свобода” е до три години, подсъдимият не е осъждан
до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, както и за постигане целите на наказанието, и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване на
наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такИ., то третата е
свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и
законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото
изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за неговото поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за
приложението института на „условното осъждане“ е водеща преди всичко
индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
инкриминираната му деятелност. По отношение на подсъдимия С. съдът, въз
основа направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за
да се приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от
свобода”. В конкретния случай подсъдимият има добри характеристични
данни, същият е с чисто съдебно минало, като стореното от него очевидно се
явява изолирана инцидентна проява.
С оглед изложеното, съдът счете, че ефектът на наказателното
въздействие може да бъде обезпечен и с отлагане изтърпяването на
определеното наказание „лишаване от свобода” с определянето на
изпитателен срок в размер на три години
/минималния законоустановен размер/, считано от влизане на присъдата в
законна сила. При определяне размера на изпитателния срок съдът отчете, че в
случая подсъдимият е лице, чиято противоправна деятелност се явява по-
скоро изолирано събитие от неговото битие, в контекста на чистото му
съдебно минало през 52-годишния му житейски път. Същият искрено
съжалява за стореното и съдейства за разкрИ.не на обективната истина. Ето
защо е правилно понасяне на минималния изпитателен срок (три години),
доколкото са налични съвсем немалко смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът намира, че така определеният срок е достатъчен, за да
постави на проверка волята на подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от
престъпна дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново
10
престъпление, ще следва да изтърпи и отложеното наказание. Въздържанието
от престъпно поведение, както и коригиране на поведението към стриктно
спазване на закона, са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би
демонстрирал своето поправяне и превъзпитание.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода времето, през
което е бил задържан, считано от 09.02.2025 г. до отмяната на мярката за
неотклонение, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от
свобода”.
На основание чл. 307а, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК съдът отне в полза
на държавата предмета на престъплението, а именно 3 бр. банкноти, с общ
номинал от 65 евро, приложени като веществени доказателства по делото.
С оглед така постановената осъдителна присъда на основание чл.189,
ал.3 НПК подсъдимият Е. С. бе осъден да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 202 лева (двеста и два лева).
На основание чл.189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство останаха за сметка на съответния орган на
досъдебното производство, а разноските в съдебното производство останаха за
сметка на съда.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни