Р Е Ш Е Н И Е
№38
гр.Силистра, 24.03.2021 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с
участието на прокурор...........,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм. дело №238 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Сдружение „Туристически риболовен клуб“,
с ЕИК:********* и адрес на управление:с.Айдемир,ул.“София“ №88, представлявано
от председателя Ц. Ц., срещу Решение за определяне
на финансова корекция №РД-02-14-943/28.10.20г. на директора на Дирекция
“Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, действащ като Ръководител на Националния орган за
България,съгласно §2 т.2.1„Национален орган“ от Меморандум за изпълнение- договорености между държавите
членки,участващи в програмата за сътрудничество „ИН ТЕРРЕГ V-А Румъния-България“/Обн.ДВ,бр.33/26.04.2016г.- в сила за РБ от
28.03. 2016г./,за целия програмен период 2014-2020г. Сдружението жалбоподател
твърди, че е изпълнило проект „Риболовът - възможност за трансграничен туризъм
и устойчиво използване на природното наследство и ресурси“ с акроним FISHNAT
и код ROBG-402 по посочената Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020, в периода:15.09.2018г.-14.03.2020г.,въз
основа на Договор за финансиране №98322/ 30.08.2018г. и Договор за съфинансиране от националния бюджет №98324/30.08.18г. сключени
с водещ бенефициер Фондация „Жива природа“ гр.Кълъраш, Румъния; като националното съфинансиране
е конкретизирано допълнително с Договор №РД-02 -29-36/22.02.2019 година.
С жалбата не се оспорват факти, напротив приема
се,че е допусната грешка с поставеното завишено изискване за ключов експерт
„Ръководител екип“ в процедурата по чл.50 ЗУСЕСИФ за избор на изпълнител с
публична покана. Не се възразява и срещу тяхното квалифициране като „нередност“
съгласно т.11 б. “а“ от Приложение 1 към чл.2 ал.1 на Наредба за посочване на нередности,представляващи основания за
извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Обн.ДВ,бр.27/17г.,посл. изм.ДВ,бр.19/20г./- занапред само Наредбата.Оспорва
се обаче, определеният размер на финансовата корекция, в сегмента на приложения
„показател за корекция“-10% от допустимите разходи средства от ЕСИФ (арг.чл.1 ал.2 ЗУСЕСИФ) от Договор №1 /22.02.2019г.
с изпълнител „Интернешънъл Иновейтив Техноложис“ЕООД на обща стойност 115 707.00 лева с ДДС (л.291-л.293), което
очертава конфликтния момент в процеса- коя редакция на Наредбата е приложима
към релевираните факти - отпреди изменението с ДВ,бр.19/
06.03.20г. или след него. Жалбоподателят настоява, че в хипотезата на
Преходната разпоредба към Постановление №35 на МС от 04.03.2020г. за изменение
и допълнение на Наредбата, обнародвано в ДВ,бр.19/2020г., чиито §8 изрично
предписва,че започнатите до влизането в сила на това ПМС производства по
определяне на финансови корекции, касаещи процедури за избор на изпълнител по
чл.50 ЗУСЕСИФ (каквото е процесното),се довършват при досегашните показатели на корекцията.Съгласно
действалата редакция към датата на регистриране на сигнала за нередност (арг.чл.69 ал.2 ЗУСЕСИФ) на приложимата
т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 Наредбата /към ДВ,бр.68/22.08.17г.,т.е.
в сила и към 06.03.20г./ релевантният показател е 5% от допустимите разходи по
посочения по-горе договор, счита оспорващият. Позовава се още на чл.25 ал.3 АПК, съгласно който датата на започване на производството по инициатива на
компетентния орган,е датата на извършване на първото процесуално действие, която
свързва с 13.02.2020г. (значително преди обнародване на измененията на Наредбата с ПМС
№35/04.03.20г.)- откогато е искането за първо
ниво на контрол.Ето защо твърди,че размерът на финансовата корекция,определен
чрез пропорционалния метод,противоречал на закона,защото как- то към момента на
извършване на нарушението,квалифицирано по т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2
ал.1 Наредбата,така и към момента на започване на производството за неговото
установяване,за същото се е предвиждал показател на корекцията от 5%,в какъвто
размер сдружението е готово да понесе последиците.Категорично възразява срещу
подхода на ответния орган, да бъде прилаган показател,какъвто не е бил в сила нито
към момента на осъществяване на съставомерните факти (публикуване на поканата по чл.50 ЗУСЕСИФ),нито към датата на постъпване на сигнала за нередност
(вх.№99-00-3-33/06.03.20г.) и следователно,не е било възможно негово-то съобразяване
от страната в деловата ѝ дейност.С оглед на всичко това настоява за
отмяна на обжалваното решение на Ръководителя на Националния орган на Програма
„ИНТЕРРЕГ V-А Румъния- България 2014-2020г.“
и за връщане на преписката за ново произнасяне, съгласно указанията на съда по
тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски по представен списък
по чл.80 ГПК (л.381).
Ответникът по жалбата-Директор на
Дирекция “Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ и Ръководител на Националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2013-2020г.,чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт А.С.(л.182,л.190),в Писмено
становище по делото, поддържа неоснователност на оспорването, по подробно
изложени съображения, изведени от ЗУСЕСИФ,Наредбата по чл.70 ал.2 от с.з. и относимото общностно право.По
централния спорен въпрос в процеса счита,че приложима в случая е редакцията на
Наредбата за посочване на нередности,към ДВ,бр.19/06.03.2020г.,позовавайки се
на правилото от чл.142 ал.1 АПК и приемайки за меродавен момента на издаване на
оспореното Решение по чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ,по аргумент от чл.14 ал.3 от Наредба за администриране на нередности по
ЕСИФ (обн.ДВ,бр.57/16г.,посл.изм.ДВ,бр.
90/18г.) Твърди,че
процедурата е започнала по сигнал за нередност с вх.№99-00-3-33 /06.03.20г.,а
не както настоява жалбоподателят с искането му за извършване на първо ниво на
контрол,в отговор на което органът изпратил представеното Писмо от м.09.2019г.Поддържа,че
ЗУСЕСИФ и Наредбата за посочване на нередности, са приложимата нормативна рамка
към релевираните правоотношения, по аргумент от §5
ПЗР ЗУСЕСИФ.Счита,че оспореният акт е издаден от материално,териториално и по
степен компетентен административен орган, действал в условията на делегирани
правомощия,съгласно Заповед №РД-02-14-191/ 26.02.2019г. на Министъра на МРРБ; в
изискуемата от закона форма; при спазване на административнопроизводствените
правила. Същият бил съответен на установените факти и материалния закон, поради
което настоява жалбата да бъде отхвърлена. В условията на алтернативност
(п.IV от писмено
становище) и, ако съдът приеме,че главното
оплакване в жалбата е основателно,настоява да бъде изменен оспореният акт,който
по съществото си,а и по своята процесуалноправна форма,е съответен на
закона.Изменението счита,че следва да доведе до разрешаване на спора по
същество от съда,посредством коригиране евентуално на процентния показател,защото
в основата си решението е законосъобразно, както приема и жалбоподателят и е
недопустима пълната му отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разходи за легализиран превод на
представените по делото документи.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.73 ал.4 и чл.27 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове.Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи,след преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните,прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол /чл.73 ал.4
ЗУСЕСИФ/, от активно легитимирана страна, с установен правен интерес от
оспорването, при спазване на преклузивния срок от
чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е
основателна.
Предмет на съдебния контрол е Решение №РД-02-14-943/28.10.2020г. на директора на Дирекция
“Управление на териториалното сътрудничество“ при МРРБ, който е и Ръководител
на Националния орган за България,съгласно §2 т.2.1 „Национален орган“ от Меморандум за изпълнение-договорености между
държавите членки,участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България“,за целия програмен период 2014-2020г., с което е определена финансова
корекция в размер на 10% или 10 997.12 лева с ДДС от допустимите разходи,
финансира- ни от ЕСИФ (109 971.18
лв. с ДДС) на българския партньор по
Договор №1/22.02.19 г. с изпълнителя „Интернешънъл Иновейтив
Технолоджис“ЕООД,с ЕИК:*********.
От административната преписка се установява,че с
Договор за финансиране № 98322/30.08.2018г. (л.332-л.339),
сключен между Управляващия орган за програма „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България“ и водещ бенефициер Фондация „Жива природа“ гр.Кълъраш,
Румъния, въз основа на одобрено заявление №ROBG-402 по същата програма, одобрена от Европейската
комисия с Решение №886/12.02.2015г., се предоставя финансиране по Европейския
фонд за регионално развитие,за изпълнение на проект (ROBG-402) „Риболов - възможност за трансграничен туризъм и
устойчиво използване на природното наследство и ресурси“. Договор за съфинансиране от националния бюджет №98324/30.08.18г. (л.340-л.348) е сключен
между същите страни - УО на програмата и водещия бенефициер,за същия проект,съгласно решение на Комитета за наблюдение
№72/22.03.18г. в гр.Велико Търново,като с двата контракта са договорени
допустимите стойности за безвъзмездно финансиране от ЕФРР, от националните
бюджети на двете държави и собствения принос на бенефициерите.
Видно от Договор за предоставяне на
национално съфинансиране по Програмата за
трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020г. с рег.№РД-02-29-36 от
22.02.2019г. (л.213-л.219) е, че общият
размер на бюджета на партньора в проекта е 92 983.69 евро, от които
безвъзмездна финансова помощ 79 036.13 € (85% от общи бюджет); 12 086.96 € национално съфинансиране
(13%) и
1 860.60 € (2%)-
собствен принос на партньора. Съгласно чл.4 ал.2 от същия договор, в такъв именно
обем и структура са допустимите разходи на жалбоподателя. Последният с Решение
№1/28.01.2019г. е открил процедура за избор/определяне на изпълнител на
одобрения проект, по реда на чл.50-чл.53 ЗУСЕСИФ, чрез публична покана,каквато
на същата дата е публикувана в Единния информационен портал,съгласно чл.52 ал.1
ЗУСЕСИФ. Видно от същата (л.257-л.263) е, че жалбоподателят е посочил изискване за ключов
експерт „Ръководител екип“- да е с висше образование и
образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката,
връзки с обществеността, маркетинг, публична администрация или друга
еквивалентна специалност.Паралелно с това е поставил изискване и за
професионален опит най-малко 3 години в сферата на връзките с обществеността
и/или маркетинг и/или рекламата и/или участие в минимум 3 проекта, свързани с
дейности по информация и публичност.Изискването за ОКС „магистър“ е преценено
от ответния орган като твърде завишено и непропорционално спрямо оповестените
отговорности на експерта,като не е съобразено и с обема и сложността на
поръчката.Поради това е приел,че то е ограничаващо и е довело до нарушаване на
принципите на свободна конкуренция, предвид разубеждаващото му въздействие
върху потенциални кандидати, които имат капацитет и интерес да изпълнят поръчката,но
необосновано са били възпрепятствани да участват в нея. Квалифицирал го е като
„нередност“ съгласно т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 на Наредбата и е
определил размер на финансова корекция от 10% от допустимите разходи - средства
от ЕСИФ от Договор №1/22.02. 2019г. с изпълнител „Интернешънъл Иновейтив Техноложис“ЕООД на обща
стойност 115 707.00 лв. с ДДС (л.291-л.293).В „забележка“ към т.5 от оспореното Решение е
посочено,че финансовата корекция е определена върху стойността на допустимите
разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, като от общата стойност на договора
е изваден собствения принос на бенефициера в размер
на 2% .
Проектът е бил изпълнил и с цел
финализиране на финансирането,съгласно договореностите, жалбоподателят е изпратил
до ответния орган (л.363-л.370) Искане от 13.02.2019г. за осъществяване на контрол на
първо ниво за периода 15.09.19г.-31. 12.2019г. Такъв е бил извършен от
контрольор П.Н., видно от Контролен лист-проверка на документацията за
определяне на изпълнител чрез избор с публична покана по реда на Постановление
№160 на МС от 01.07.2016г. (Обн.ДВ, бр.52/ 16г.,посл.изм.ДВ,бр.68/17г.), като проверката е приключила на 05.03.2020г. с
установяване на нарушение на чл.51 ал.4 ЗУСЕСИФ и чл.3 ал.14 от ПМС
№160/16г.,което е ограничило конкуренцията и има финансово отражение.Още
повече,че в процедурата е участвал само един кандидат,т.е. реалното ниво на
конкуренция е било под минималното, видно от Протокол от 20.02.2019г. (л.279-л.283) на
оценителна комисия за разглеждане и класиране на получени оферти с предмет
„Информация и публичност“ по проект FISHNAT;
ROBG
402, съфинансиран
от ЕС, чрез Европейския фонд за регионално развитие. На същата дата -
05.03.2020г. контрольорът е изготвил и Уведомление за съмнение за
нередност,заведено в МРРБ с вх.№99-00-3-33/06.03. 2020г., ведно с Контролния
лист от проверката. Няма данни в преписката след тази дата да са извършвани
някакви действия,но не е без значение обявеното извънредно положение в страната
с Решение на НС от 13.03.2020г. във връзка с ограничаване разпространението на COVID-19 и продължилите след това мерки по повод поддържаната
извънредна епидемична обстановка в страната с решения на МС.
С писмо изх.№99-00-3-33(1)/02.10.2020г. (л.232-л.240)
жалбоподателят е бил уведомен за регистрирания сигнал за нередност, по повод
установено едно нарушение, което има финансово влияние,преценено в контекста на
обективния факт, че в състезателната процедура е участвал само един кандидат (подадена, обсъждана и класирана е била само една
оферта);становището на компетентния орган по неговата
основателност,както и предложения размер на финансова корекция.В съответствие с
чл.73 ал.2 ЗУСЕСИФ, му е била предоставена възможност в 14-дневен срок да пред-стави
своите възражения и евентуално, доказателства.Такива на 15.10.2020г. са
постъпили при ответния орган (л.241-л.242),с които е бил оспорен само определения процент на
финансовата корекция 10%, независимо от предложения от контрольора такъв от 5%.
Бенефициерът е възприел изводите на ответния орган за
допуснато нарушение на чл.50 ал.4 ЗУСЕСИФ и чл.3 ал.4 от ПМС №160/01.07.
2016г., както и на чл.160 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046,вкл. и неговото квалифициране като
„нередност“ съгласно чл.70 ал.1 т.9 ЗУСЕСИФ, по т.11 б.“а“ от Приложение №1 към
чл.2 ал.1 Наредбата.Видно от мотивите на процесното по делото Решение, възражението
е било обсъдено и отклонено като неоснователно.Органът е приел,че съгласно
чл.142 ал.1 АПК към процесните факти следва да бъде
приложена редакцията на Наредбата за посочване на нередности към
ДВ,бр.19/06.03.2020г., предвиждаща 10% показател на финансовата корекция, обратно
на възражението на жалбоподателя и независимо от §8, представляващ преходна
разпоредба на ПМС №35/04.03.20г., с което е изменена релевантната
наредба.Подкрепил е този си извод и с регламентацията от Наредбата за
администриране на нередности по ЕСИФ,съгласно която установяването на наличие
или липса на нередност се обективира в първата
писмена покана на НО, която в случая е Решението за определяне на финансова
корекция по чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ.На 28.10.2020г. такова е било издадено в
съответствие с нормативното предписание за форма - мотивирано решение на
ръководителя на УО (в случая НО), одобрил проекта.Същото съдържа фактически и правни
основания за наложената финансова корекция в общ размер от 10 997.12 лева
с ДДС.
С жалбата се твърди,че в Уведомлението
за съмнение за нередност (л.220-л.225) -„сигнал“ по смисъла на ЗУСЕСИФ, съпътствано от
контролен лист (л.226-л.232) за извършена на 05.03.20г. проверка от контрольор П.Н.,
изрично е обсъждан и предложен като приложим показател за корекция от
5%,въпреки което ответният орган бил издал оспореното Решение с друг показател,
в нарушение на закона.
При горните фактически установявания, настоящият
състав намира от прана страна следното: Спорът е изцяло правен, защото видно и
от твърденията в жалбата, оспорващото сдружение приема, че е допуснало
„грешка“,попълваща изцяло съдържанието на възведената „нередност“ по т.11 б.“а“
от Приложение №1 към чл.2 ал.1 Наредбата,в какъвто смисъл не е възразявало и в
хода на административното производство. С настоящата жалба също не се оспорват
фактите,но се настоява, независимо от правилата за действие на правните норми (материалните) по
време, когато не им е придадена обратна сила с изрична разпоредба,съдът да
обсъди правилото от Преходната разпоредба към Постановление №35 на МС от
04.03.20г. за изменение и допълнение на Наредбата,обнародвано в
ДВ,бр.19/20г.,чиито §8 изрично предписва, че започнатите до влизането в сила на
това ПМС производства по определяне на финансови корекции,касаещи процедури за
избор на изпълнител по чл.50 ЗУСЕСИФ, се довършват при досегашните показатели
на корекцията.
Видно от действалата към датата на публикуване на процесната Покана №2/ 28.01.2019г. - 29.01.2019г., редакция
на приложимата т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 Наредбата-
ДВ,бр.68/22.08.2017г. (т.е. в сила към 29.01.2019г.) е, че показателите за корекция са разделени в две
графи - едната за поръчки по чл.20 ал.1 ЗОП, а другата (релевантна за случая) - е за поръчки по чл.20 ал.2 и ал.3 ЗОП и за
процедури по чл.50 ЗУСЕСИФ,като този показател е 5 %,както настоява
жалбоподателят. С процесното изменение на Наредбата е премахнато това
разграничение и е определен общ показател от „10 на сто“ на корекцията както за
поръчки по ЗОП,така и за процедури за избор на изпълнител по чл.50 ЗУСЕСИФ.
Изменителното Постановление на МС №35 е прието на 04.03.2020г., но
е обнародвано в ДВ на 06.03.2020г.,с което е завършен фактическият състав на
нормативната промяна,съгласно чл.5 ал.5 от Конституцията на РБ.С преходната му
разпоредба §8 е регламентирано,че започнатите до влизането в сила на това
постановление производства по определяне на финансови корекции, касаещи
процедури за избор на изпълнител по чл.50 ЗУСЕСИФ, каквато именно е процесната, се довършват при досегашните показатели на
корекцията. При тази нормативна уредба несъмнено е приложимо правилото от §8 на
Постановление №35 на МС от 04.03.2020г.
за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Обн.ДВ,бр.19/06. 03.2020г./ Това е така,защото съгласно
чл.69 ал.2 ЗУСЕСИФ и чл.4 ал.1 Наредба за администриране на нередности по ЕСИФ,
началният момент на производството по определяне на процесната
финансова корекция,е регистрирането на сигнала в Регистъра по чл. 69 ал.5
ЗУСЕСИФ.Не се установява на ПМС №35/20г.,вкл. на неговия §5 т.2,касаещ именно въпросното изменение на Приложение №1 към
чл.2 ал.1 Наредбата,да е придадено обратно действие;да е определен срок след
деня на неговото обнародване за влизането му в сила,респ. да е разпоредено незабавното му влизане в си-ла или друго, което
налага съобразяването на принципа от чл.5 ал.5 КРБ, че нормативните актове
влизат в сила три дни след обнародването им (в случая на 10.03.20г.), което обнародване е регламентирано с чл. 41
ал.1-ал.4 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Съгласно правилото от чл.34
от Указ №883/24.04.1974. за прилагане на ЗНА, с преходна разпоредба се урежда
прилагането спрямо висящи (заварени от изменителния акт)
правоотношения или спрямо юридически факти,които са започнали, но не са
завършени при действието на изменения/отменения акт, какъвто е настоящият
случай с коментирания §8 на ПМС №35/2020 година.
Следователно, за разрешаването на главния спорен
въпрос в настоящия процес е без значение искането за първо ниво на контрол на
жалбоподателя, както и датата на постановяване на процесното Решение по чл.73
ЗУСЕСИФ, което съгласно чл.14 ал.3 от Наредба за администриране на нередности,представлява
първа писмена оценка на компетентния орган за нередност, но не определя
началото на производството по разума на §8 от ПМС №35/2020г.Не издържа
критиката на закона и аргумента на ответния орган, че съгласно чл.142 ал.1 АПК,
към датата на издаването му следва да се съобразяват действащите правни норми,
каквато междувпрочем е и тази на §8 ПР ПМС №35/2020г.
и не е ясно как точно е съобразена от Ръководителя на НО с оспореното решение.
В обобщение: Съгласно §5 т.4 ДР ЗУСЕСИФ, законът се
прилага и за програмите за европейско териториално сътрудничество при
извършване на финансови корекции, доколкото друго не е предвидено в приложимото
за тях право на ЕС и сключените междудържавни договори. Съгласно §1 т.2 ДР на
Наредбата за посочване на нередности, същата се прилага за Програмата за
сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А
Румъния-България“.Със Закон е ратифициран Меморандума за изпълнение - договорености
между държавите членки,участващи в програмата за сътрудничество „ИНТ ЕРРЕГ V-А Румъния-България“ (обн.ДВ,бр.16/2016г.), съгласно който националният орган (НО), съответстващ
на управляващия орган (УО), с координираща роля на територията на България, е
Министерството на регионалното развитие и благоустройството.Между функциите на
НО - т.3 б.“к“, е и предотвратяването, откриването и отстраняването на
нередностите,допуснати в РБ.Съгласно т.2.3; А.„Финансови корекции“; т.1“Всяка
страна членка носи отговорност за разследването на нередностите, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия […]“ Следователно,
именно НО е компетентен да определи финансова корекция,с оглед на задължението
му от Меморандума,както и предвид разпоредбата на §5 ДР ЗУСЕСИФ. В Меморандума
няма дефиниция на „нередност“, но за регламентацията на цялостната уредба на
същата, се препраща към Регламент №1303/2013г.,което означава,че е приложима
дефиницията от чл.2 т.36 от последния, респ. чл.70 ал.1 т.9 ЗУСЕСИФ.
/Вж.Решение №2849/24.02.20г.,адм.д.№3664/19г. на ВАС, VII О/.
Националният орган за Република България е определен с
Меморандума - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което
се ръководи и представлява от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. На основание раздел I, т.1 б.“б“ и т.3 от Заповед
№РД-02-14-191/26.02.2019г. (л.191-л.192) на същия,издадена на основание чл.9 ал.1 и ал.2 от
Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, директорът на
дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ е оправомощен
да ръководи и организира дейността на НО по програма „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България“2014-2020г.,както и да издава
всички административни актове по ЗУСЕСИФ.Следователно,оспореният по делото акт
е издаден от компетентен административен орган.Предвид изложеното по-горе, не
се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила,а атакуваното Решение очевидно съдържа реквизитите от чл.59 ал.2 АПК,т.е. спазена е нормативно определената форма в контекста и на специалния
чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ.
По така установените факти,удостоверени с обсъдените
писмени доказателства,не се спори в процеса.Спорът е за приложението на
правните норми, релевиран в контекста на §8
от ПР на ПМС №35/04.03.20г. Възражението е било поддържано и в
административното производство по чл.73 ЗУСЕСИФ, но не е получило съответен на
закона отговор с обжалваното Решение на ответния орган, както бе коментирано
по-горе. Приложимият процентен показател за определяне размера на процесната по делото финансова корекция е този от 5%, така
както е регламентиран в Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредбата за посочване
на нередности, в приложимата й редакция към датата на започване на производството
по определяне на финансовата корекция - регистрирането на сигнала за нередност
съгласно чл.69 ал.2 ЗУСЕСИФ. Като е приел за приложима по-късно влязлата в сила
редакция на т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 Наредбата, ответният
орган неправилно е приложил материалния закон,поради което в тази част решението
следва да бъде ревизирано.
Основата,върху която е изчислена
корекцията е определена правилно.По дефиниция корекцията следва да е реципрочна
на засегнатите допустими разходи,за чиито размер се съдържат данни в договора, сключен
с изпълнителя на ОП, с ДДС. Последното е правилно с оглед дефиницията от §1 т.1
ДР на Постановление на МС № 189/28.07.16г.
за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ,за програмен период 2014-2020г. /Обн.ДВ бр.61/16г.,изм.ДВ,бр.70/18г./,което е в съответствие
и с разпоредбата на чл.14 ал.2 от същото ПМС.По аргумент за противното от чл.26
ал.1 т.3 ПМС №189/16г. следва,че допустим разход за финансиране от ЕСИФ е и данъкът
върху добавената стойност /ДДС/, когато е невъзстановим за конкретния бенефициер. В същия смисъл е и чл.67 §3 б.“в“ от Регламент (ЕС) №1303/13г. Всичко
изложено налага извод,че правилно е определена основата на финансовата корекция.Последното
позволява на настоящия състав, коригирайки процентния показател, да разреши спора
по същество, определяйки финансовата корекция и в абсолютен размер.
Разноски своевременно са поискани от двете страни, каквито
с оглед изхода на процеса, се дължат на жалбоподателя в пълния им удостоверен
по делото размер, защото съгласно инвокирания предмет
на процеса (само относно приложимия процентен
показател на корекцията; по другите обстоятелства сдружението никога не е
спорило, вкл. в производството по чл.73 ал.2 ЗУСЕСИФ), жалбата се явява изцяло основателна.Същите следва да
бъдат възложени в тежест на бюджета на юридическото лице,в чиято структура е
издателят на акта, а именно МРРБ, по аргумент от чл. 143 ал.1 и ал.4 АПК. Видно
от Списъка по чл.80 ГПК (л.391) е, че общият размер на съдебните разноски, направени
от страната, възлиза на 854.68 лева, както следва: 87.98 лева- платена държавна
такса; 66.70 лева - извършен разход за превод на документи от английски на
български език (арг.чл14 ал.3 АПК) и 700.00 лева - възнаграждение за един адвокат, в
какъвто обем следва и да бъдат присъдени.
С
оглед на изложеното, като несъответен на закона и установените по делото факти,оспореният
индивидуален административен акт,следва да бъде отменен в частта,с която е
определена процесната финансова корекция над
приложимия процент от 5 на сто, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2,
втора хипотеза от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Сдружение „Туристически риболовен клуб“ с
ЕИК:1755 25753 и адрес на управление:с.Айдемир,ул.“София“ №88 Решение за определяне на финансова корекция
№РД-02-14-943/28.10.2020г. на директора на Дирекция “Управление на
териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, действащ като Ръководител на Националния орган за България
по програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ
V-А
Румъния-България“,в частта му,
с която е определена финансова корекция в размер над 5%, или над 5 498. 56
лева с ДДС, от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ на българския партньор
по Договор №1/22.02.2019г. с изпълнител „Интернешънъл Иновейтив
Технолоджис“ЕООД, с ЕИК:*********.
ОСЪЖДА Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, с административен адрес: гр.София,
ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ №17-19, да заплати на Сдружение „Туристически
риболовен клуб“,с ЕИК:********* и адрес на управление: с.Айдемир, ул.“София“
№88, Община гр.Силистра, представлявано от Председателя Ц. Д. Ц.,сумата от 854.68 /Осемстотин петдесет и
четири 0.68/ лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: