№ 453
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502324 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответниците в първоинстанционното производство „ЕТИКОМ-Н. И
СИЕ“ СД, Е. Ж. Н. и Ж. С. Н. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от
решението е връчен редовно на 20.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена на
29.05.2024 г.), обжалват в цялост Решение № 54/18.04.2024 г., постановено по
т.д. № 232/2022 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, втори състав, с
което първоинстанционният съд е уважил в цялост иска на ищците за сумата
от 27 000 евро, неустойка за забава.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат П.
П. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно
приложено на л.124 от първоинстанционното дело. Въззивниците-ответници
са внесли дължимата държавна такса за въззивно обжалване с вносен
документ от 01.07.2024 г., приложен по делото с молба от 03.07.2024 г.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивниците-ответници поддържат неправилност и необоснованост на
съдебното решение, включително с твърдението, че същото е постановено в
1
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд погрешно и в противоречие със събраните по
делото доказателства е отхвърлил възражението на ответниците, за това, че
ищците са неизправна страна по процесния договор и че единствена причина
за липсата на издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на
процесните сгради е бездействието и отказа на ищците и лицата Х. и Е. Ц. във
връзка с провеждане на административната процедурата. Твърди се, че всички
доказателства за това, че именно ищците умишлено възпрепятстват
процедурата по въвеждането на обектите в експлоатация, са останали без
коментар от страна на първоинстанционния съд. Поддържа се още, че
изводите на първостепенния съд относно възражението за нищожност на
процесната неустоечна клауза, са неправилни и необосновани. Твърди се, че
процесното допълнително споразумение от 11.06.2008 г. е недействително на
основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, тъй като липсва правно и фактическо
основание за сключването му. Твърди се, че със сключването на обещания
окончателен договор, предхождащия го предварителен такъв загубва своето
правно и практическо значение, като всички права и задължения между
страните занапред се уреждат от сключения окончателен договор. Твърди се,
че допълнителното споразумение е сключено към предварителния договор,
който към този момент е загубил своето изначално основание и
предназначение, предвид наличието на сключен окончателен такъв. Поддържа
се, че разпоредбата на чл.4, ал.1 от допълнителното споразумение е нищожна
на основание чл.26, ал.1, предл.3 и чл.26, ал.2, предл.2 и 4 ЗЗД, която
договорна клауза е основанието за паричната претенция на ищците. Поддържа
се още, че при съпоставка на страните, сключили предварителния договор и
последвалото го допълнително споразумение, се установява явната
неидентичност на съдоговорителите. Твърди се, че щом като предварителният
договор е сключен единствено от Х. Ц. и Л. Ц., разпоредбата на чл.4, ал.1 от
допълнителното споразумение е абсолютно недействителна по отношение на
съдоговорителите Е. Ц. и Е. Н., тъй като спрямо тях липсва предмет на
договаряне и основание за сключване на каквото и да е споразумение.
Във връзка с така релевираните възражения, се излагат подробни
съображения по съществото на спора, с анализ на установените според
жалбоподателите факти по делото.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови
2
друго, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендират се
направените от ответниците разноски и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемите страни-ищците Т. Л. Ц. и Е. Х. Н. чрез пълномощника им
адвокат Ч. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно
представено по настоящото дело.
Оспорват въззивната жалба като неоснователна, неаргументирана,
непълна и необоснована. Считат, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно по подробни съображения развити в отговора.
Молят съда да потвърди решението. Претендират се сторените
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
54/18.04.2024 г., постановено по т.д.№ 232/2022 г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград, втори състав се обжалва в неговата цялост.
Въззивниците-ответници, в открито съдебно заседание, редовно
призовани, не се явяват, не изпращат представител, не изразяват становище в
хода по същество.
Въззиваемите - ищци в първоинстанционното производство, в съдебно
заседание, чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба и
молят съда да потвърди обжалваното решение, като съобрази и
обстоятелството, че ответниците са осъждани с влезли в сила решения,
включително на ВКС за неустойка, при неизменена фактическа обстановка,
като и до момента не са отстранили причините, които водят до правото на
ищците да упражнят правата си по договора и да претендират неустойка.
Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд-Благоевград е бил сезиран с активно, пасивно субективно
съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявени от Т. Л. Ц.
и Е. Х. Н. срещу СД „Етиком-Н. и Сие“ и солидарно и неограничено
отговорните съдружници Ж. С. Н. и Е. Ж. Н. за солидарното осъждане на
3
ответниците да заплатят на ищците 27 000 евро, представляваща уговорена
между страните в чл.4, ал.1, т.2 от Допълнително споразумение от 11.06.2008
г. към Предварителен договор от 25.03.2005 г., неустойка за забава за периода
от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
На 25.03.2005 г. между Х. Т. Ц. и Л. Т. Ц. от една страна, в качеството им
на собственици на 1800 кв.м. от имот пл.№ 137, кв.14 по плана на гр.София,
в.з. „Малинова долина“-2 част и СД „Етиком-Н. и сие“ от друга страна в
качеството му на приобретател, е сключен предварителен договор за
прехвърляне на право на строеж на недвижими имоти срещу обезщетение от
построени обекти в същия имот и последващо прехвърляне на идеални части
от същия имот. По силата на договора собственикът възлага, а приобретателят
приема да изпълни със собствени средства построяването на сграда /и/ върху
собствения на собственика имот в регулация, срещу задължение да обезщети и
предаде на собственика, собствеността и владението върху 2/7 идеални части
от разгърната застроена площ от жилищата, мазета, тавани, гаражи,
индивидуални дворни места на сградите и всички общи части и право на
приобретателя да получи в собственост останалата част от разгърната
застроена площ на построената сграда в имота, както и 5/7 идеални части от
имота, съгласно описаните в договора условия. Договорът е с нотариално
удостоверяване на подписите с рег. № 1571/25.03.2005 г. По силата на
договора ответното дружество се е задължило да построи и предаде в напълно
завършен вид на собственика обектите по неговата квота, в сроковете
съобразно раздел ІІ от договора, а в случай че приобретателят не завърши
предвиденото строителство в срок и забавянето му продължи повече от два
месеца, дължи на собственика неустойка в размер на 50 000 лв.
На 25.07.2007 г. между Х. Т. Ц., Е. И. Ц., Л. Т. Ц. и Е. Х. Н., и
четиримата в качеството им на съсобственици на УПИ ІІ-137 от квартал 14 по
сега действащия дворищно-регулационен план на гр.София, местността
„в.з.Малинова долина ІІ-ра част“, целия урегулиран имот с площ 1800 кв.м. от
една страна и от друга страна „Етиком-Н. и Сие“ СД, е сключен договор за
учредяване право на строеж срещу задължение за обезщетяване на
4
собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен.
Договорът е сключен в нотариална форма и обективиран в нотариален акт №
193, том І, рег. № 2325, дело № 187/2007 г. на нотариус С. М. с рег.№ *** на
НК и надлежно вписан в СВ, АВ-София. По силата на договора четиримата
съсобственици са учредили на събирателното дружество право на строеж за
построяването в техния съсобствен имот на масивна вилна сграда "Братята“,
включваща седем обособени самостоятелни двуетажни жилища, всяко със
самостоятелен вход от северозапад, със зимници и гаражи в сутерените, с два
жилищни етажа и тавански помещения, като съсобствениците са си запазили
и взаимно учредили право на строеж за построяването на обекти, подробно
описани в раздел ІІ на нотариалния акт. Ответникът се е задължил срещу
учреденото му право на строеж, да построи и предаде на учредителите
обектите, за които същите са си запазили и взаимно учредили правото на
строеж, в завършен вид, с държавно-техническо приемане на сградата и
издадено удостоверение за пускане в експлоатация съгласно действащите
строителни нормативи, в краен срок до 30.09.2007 г., в който срок е включен и
предвидения в предварителния договор между страните „гратисен период“ с
напълно завършени и въведени в експлоатация външни връзки и изпълнена
хоризонтална и вертикална планировка, при начин на строителство, вид и
обем на довършителните работи за всеки обект, отговорности и санкции,
подробно регламентирани между страните в подписания между тях и
нотариално заверен на 25.03.2005 г. предварителен договор за учредяване на
право на строеж срещу обезщетение с построени обекти в същия имот.
Страните са уговорили, че всички останали клаузи на предварителния
договор, които не противоречат на клаузите на настоящия нотариален акт
запазват действието си.
На 11.06.2008 г. между Х. Т. Ц., Е. И. Ц., Л. Т. Ц. и Е. Х. Н. от една
страна и „Етиком-Н. и Сие“ СД от друга, е сключено Допълнително
споразумение към предварителния договор от 25.03.2005 г., по силата на което
възложителите са се съгласили да не претендират неустойката за забава,
предвидена в раздел V, т.2 от предварителния договор (50 000 лв.), при
условие, че ответното дружество изпълни задълженията си, така както
страните са договорили в чл.2, а именно да завърши строителството и въведе
обектите в експлоатация по предвидени в закона ред в срок до 31.12.2008 г.,
вместо уговорения с нотариалния акт 30.09.2007 г. За констатираната забава в
5
периода от 30.09.2007 г. до 31.05.2008 г. страните са договорили неустойка.
Уговорено е, че за забава на строителя след 30.09.2008 г., последният дължи на
Х. Т. Ц. и Е. И. Ц. в качеството им на собственици на двуетажно жилище № 4
и на Л. Т. Ц. и Е. Х. Н. в качеството им на собственици на двуетажно жилище
№ 5, неустойка в размер на по 1 500 евро всеки месец, платима до 30-то число
на месеца, за който се отнася.
С удостоверение рег.№ 94003590 от 29.06.2010 г. на Столична община,
район Витоша се установява, че пет броя от общ седем проектирани
самостоятелни двуетажни жилища, а именно: къщи №№ 1, 2, 3, 6 и 7 от
строежа-„Вилна сграда „Братята“ са изпълнени на етап груб строеж.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том І, рег.№
3346, дело № 37 от 02.07.2010 г. на нотариус Т. А., ответното дружество се е
разпоредило с правото си на собственост върху масивни двуетажни сгради
№№ 1, 2, 3, 6 и 7, заедно с 1/7 идеална част от общите части на цялата сграда
„Братята“, включително и правото на строеж върху цялото дворно място в
полза на ЕТ „З.-М. С.“.
От своя страна ЕТ „З.-М. С.“ и с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 43, том І, рег.№ 4610, дело № 69 от 20.09.2010 г. на
нотариус Т. А., е продала на М. А. Р. масивна двуетажна сграда № 6.
От вписванията в ТР по партидата на „ВЕС-ИНВЕСТ-Н“ ЕООД, ЕИК
*********, се установява, че на 15.03.2011 г. е вписана извършената от ЕТ „З.-
М. С.“ непарична вноска в капитала на „ВЕС-ИНВЕСТ-Н“ ЕООД: къщи №№
1, 2, 3, и 7 от строежа-„Вилна сграда „Братята“.
От постъпилата от ЕРМ Запад информация от 18.03.2024 г., въз основа
на издадено съдебно удостоверение се установява, че за обект: „Вилни
сгради“, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Бистришко шосе“, УПИ ІІ-137,
кв.14, местност в.з. „Малинова долина ІІ част“, е започнала процедура по
присъединяване през 2008 г., но и към момента обектът не е присъединен към
електроразпределителната мрежа и няма регистрирано средство за търговско
измерване
С влязло в сила Решение № 448/31.01.2014 г., постановено по гр.д.№
336/2012 г. на Окръжен съд Благоевград, потвърдено с Решение №
1550/21.07.2014 г. на Апелативен съд-София, 4-ти граждански състав,
„Етиком-Н. Сие“ СД, Е. Ж. Н. и Ж. С. Н. са осъдени да заплатят на Т. Л. Ц. и
6
Е. Х. Н. сумата от 12 800 евро, равняваща се на 25 034,62 лв., представляваща
частично предявен иск за размера на договорено обезщетение /неустойка/,
съгласно чл.4, ал.1, т.2 от допълнително споразумение към предварителен
договор от 25.03.2005 г. за прехвърляне право на строеж срещу обезщетение
от 11.06.2008 г., като всички възражения на ответника за недействителност,
идентични с настоящите въведени в процеса, са отхвърлени като
неоснователни.
Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелите
К. В. К., И. Х. Ц., М. А. Р. и А. К. Х..
Свидетелката К. установява, че живее заедно с Т. Ц. от 2013 г., като от
съвместното си съжителство имат родена дъщеря на 9 години. Познава и
майката на Т.-Е. Н. също от 2013 г. Установява, че и към момента къщите не са
довършени, на груб строеж са, отвътре изобщо не са довършени. Строителят
обещал да изгради трафопост и да свърже къщите към електрическата мрежа,
но и това не е сторено. Къщите са необитаеми и се рушат.
Свидетелят И. Ц. установява, че строителството във вилна зона
Малинова долина, започнало някъде 2005-2006 г., когато бил подписа договор
за учредяване право на строеж с Етиком Н. и Сие. Фирмата била представена
на собствениците от М. А. Р., който бил семеен приятел на Х. и Е. Ц..
Свидетелят установява, че през 2009 г. строителството изобщо спряло. Няма
изградено централно табло, няма изградени външни връзки, няма подписан
окончателен договор с електроразпределителя. Строителят не извършва
никакви дейности по завършване и въвеждане на обекта в експлоатация.
Свидетелят М. Р. установява, че направил връзката между Етиком и
семейство Ц.. Закупил къща № 2. Установява, че Т. и И. създават пречки, не
идвали на срещите за подписване на документи, отказвали да подписват
такива. Винаги започвали с претенции за неустойки. Седемте къщи са с общ
двор и достъпът до тях се контролира от семейство Ц.. Установява, че не дали
достъп на надзорника, във връзка с подписването на акт 15.
Свидетелят А. Х. установява, че познава баща и син Н.и от 2004 г.,
работел при тях като строителен работник в периода от 2004-2013 г.
Установява, че през 2010 г. къщите били готови. В средните къщи имало хора,
които си живеели там.
Въззивният съд не обсъжда останалите ангажирани пред
7
първоинстанционния съд писмени доказателства като ирелеванти към спора
по същество, включително и към установяване на факта изпълнение,
респ.неизпълнение на задълженията на страните в процесния период от
01.11.2019 г.-30.04.2021 г.
Не обсъжда и констативните протоколи във връзка с покани отправени
до ищците от трето за спора лице „ВЕС-ИНВЕСТ-Н“ ЕООД, съсобственик на
останалите двуетажни къщи, като ирелевантни към факта на изпълнение на
задълженията на ответника по сключения от него договор.
При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл. 92, ал. 1
от ЗЗД е допустим, а по същество основателен. Приел е за доказано по делото,
че ответното дружество не е изпълнило поетото с чл. 2 от допълнителното
споразумение задължение да завърши строителството на всички сгради и
обекти, съгласно одобрените инвестиционни, действащите строителни
стандарти и уговореното с учредителите на правото на строеж, както и да
въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред в срок до
31.12.2008 г. Приел е, че ответната страна не ангажира убедителни
доказателства за твърденията си, че неизпълнението му е вследствие
неоказано от ищците съдействие за процедурата по въвеждане в експлоатация.
Приел е, че е налице забавено изпълнение от страна на СД „Етиком – Н. и
СИЕ“, пораждащо право на ищците по делото да искат плащане на неустойка,
така както е уговорена в чл. 4 от допълнителното споразумение – 1 500 евро за
всеки месец забава. Отхвърлил всички възражения за нищожност.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ответниците в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
8
Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищците претендират неустойка по чл.4, ал.1., т.2 от сключеното между
страните Допълнително споразумение от 11.06.2008 г. към предварителен
договор от 25.03.2005 г.
Неустойката съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 ЗЗД представлява
предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите,
които кредиторът - изправната страна би претърпяла от неизпълнението или
лошото изпълнение на договора.
Безспорно от представените Допълнително споразумение и предварителен
договор се установява, че страните са уговорили санкция, която да обезпечава
задължението на ответника по договора да изпълни в срок предвиденото
строителство, съгласно одобрените инвестиционни проекти, действащите
строителни стандарти и уговореното с учредителите на правото на строеж,
както и да въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред в срок
до 31.12.2008 г.
Както предварителния договор, така и клаузата от допълнителното
споразумение са валидни и това обстоятелство е установено между страните
със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила, по предявения частичен иск
Решение № 448/31.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 336/2012 г. на Окръжен
съд Благоевград.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.
гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на
пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на
заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с
белезите, които го индивидуализират - юридически факт, от който произтича,
съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното
право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на
приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е.
след което е възникнала силата на пресъдено нещо. От нормите на чл. 235, ал.
3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на
силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този
момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до
9
фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта,
принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо
дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни
правни последици. Преклудирани са фактите, представляващи основания за
нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи
права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно
признатото право. След влязло в сила решение, което установява със сила на
пресъдено нещо вземане на договорно основание, длъжникът не може да
въведе в нов процес между него и кредитора твърдения за нищожност на
договора, съответно да заведе иск за обявяване на тази нищожност. Посочено
е, че в този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 115 от 10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 335 от
13.11.2018 г. по т. д. № 2477/2017 г. на ВКС, II т. о. и др. Изцяло в този смисъл
Решение № 50158 от 12.12.2022 г. по т.д. № 1133/2021 г., Т.К., І Т.О. на ВКС.
В т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че след като със
сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на
което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно,
поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков
процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът
дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива
на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но
и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото
вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде
посочено какво постановява съдът по съществото на спора.
Т.е. и с оглед така цитираната по-горе задължителна съдебна практика, в
предходния процес между страните със СПН е установено, че същите са
уговорили валидна клауза за неустойка, поради което и въведените в
настоящия процес възражения за недействителност са недопустими и съдът не
ги разглежда.
10
Единственото обстоятелство, което подлежи на доказване в процеса е
дали в новия период, предмет на исковата претенция 01.11.2019 г.-30.04.2021 г.
неизпълнението от страна на ответното дружество строител е продължило.
С оглед ангажираните от страните писмени доказателства в процеса,
отговорът на този въпрос е положителен.
Установява се, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 31.12.2008
г., която продължава и към момента, доколкото нито се твърди от ответника,
нито са представени доказателства, установяващи напълно завършено
строителство на обектите и въвеждането им в експлоатация. Дори за
собствените на ответниците две къщи №№ 4 и 5, не се установява да са
изпълнени на етап груб строеж, какъвто е установен за останалите пет къщи,
съобразно представеното по делото удостоверение рег.№ 94003590 от
29.06.2010 г. на Столична община, район Витоша.
Тъй като в договора страните са определили срок за изпълнение на
задължението, то на основание чл.84, изр.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в
забава след изтичането му, т.е. от 01.01.2009 г., поради което и дължи
неустойка в уговорения размер по 1500 евро за всеки месец забава. В случая
ищците претендират неустойка за 18 месеца забава, поради което общият
размер възлиза на претендираната сума то 27 000 евро.
По възражението на ответника, че неизпълнението се дължи на
поведението на самите ищци. Същото е с правно основание чл.83, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение на кредитора, ако не
изпълни задължението си по причина, за която отговаря. Когато длъжникът не
изпълнява по причина за която не отговаря, той не дължи обезщетение
съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК. Ако причините, поради които длъжникът не
изпълнява са различни: за част от тях отговаря той, а за друга част -
кредиторът, съдът може да намали обезщетението и дори да освободи
длъжника от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на различни
причини, съдът преценява в тези рамки, като съобразява какви са причините и
в каква степен всяка от тях е попречила на изпълнението. На основание чл. 83,
ал. 1 ЗЗД може да бъде намалена и уговорена неустойка извън хипотезата на
чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът обаче и в хода на настоящото производство не доказа
твърдението си, че ищците са попречили за изпълнението на неговите
11
задължения, подробно описани в раздел ІІІ, чл.2, б.“б“ от договора от
25.03.2005 г. Така регламентирани задълженията на ответника, тяхното
изпълнение не е в никаква зависимост от поведението на ищците в качеството
им на собственици на имота, върху който е следвало да бъдат построени
къщите в уговорената степен на завършеност.
Изцяло в този смисъл Решение № 164 от 03.02.2016 г. по т.д. №
1890/2014 г., Т.К., І Т.О. на ВКС: „Общото правило на чл. 83, ал. 1 ЗЗД,
съгласно което длъжникът може да се освободи изцяло или отчасти от
отговорност за обезщетение, когато неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, е относимо и в случаите на
договорена неустойка. От значение обаче са и причините, поради които
длъжникът и съответно кредиторът са допуснали забава и как тя се е отразила
върху изпълнението - дали му е попречила или го е отложила. За
основателността на предявения иск по чл. 92 от ЗЗД е ирелевантно, че ищецът
също е престирал със забава, обусловила заплащане на мораторна неустойка
на ответника, щом поведението на ищеца не е каузално спрямо причинената
му конкретна вреда - арг. от чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. За да се освободи от
отговорност за своята забава в хипотезата на чл. 95, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът
следва да установи, че точното изпълнение на неговото задължение е било
обусловено от определено съдействие от страна на кредитора, което не му е
било оказано или изпълнението не е било прието от кредитора.“
Обстоятелството, че не са съдействали и не са отговаряли на поканите
на друг съсобственик на къщи във вилната сграда, е без значение за спора,
защото страна по договора е именно ответника и за него са възникнали
конкретните задължения, а не за трети за спора лица, макар и собственици на
къщи в процесния имот.
И пак Решение № 164 от 03.02.2016 г. по т.д. № 1890/2014 г., Т.К., І Т.О.
на ВКС, постановено при аналогична фактическа обстановка: „При тези
фактически данни, необосновано и в противоречие с клаузите на сключения
между страните договор, въззивният съд е приел, че е налице забава на
кредитор по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, а именно, че кредиторът не е дал
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си да предаде жилището напълно завършено след издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 31.05.2009 г. Дори и да
12
се приеме за установено, че е налице неизпълнение на поетите в чл. 16 от
сключения между страните договор от 03.09.2008 г. задължения на купувача
да подпише лично или чрез пълномощник акт 15, да участва в процедурата по
въвеждане на сградата в експлоатация, а също и да подаде молба за откриване
на индивидуална партида за електричество и питейна вода, това неизпълнение
следва да се разгледа спрямо забавата на строителя и обещател по
предварителния договор и как тя се е отразила върху сроковете за
приключване на строежа. Доколкото всички поети в чл. 16 от договора
задължения следва да бъдат изпълнени след завършването на строежа на етап
съставяне на акт 15, то се налага извода, че те не обуславят изпълнението на
задължението за завършването на строежа до предвидената в договора дата. За
да бъде установена забава на кредитора, длъжникът следва да докаже, че е
предложил изпълнението. Ответникът по касация не е установил, че е
завършил изпълнението на строежа до етап акт 15 в рамките на уговорения
срок - 31.05.2009 г. и съответно, че пречката за въвеждането на обекта в
експлоатация е била липсата на съдействие от страна на касатора - купувач.
Няма доказателства и че касаторът е бил поканен, но не е подписал
своевременно Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа /акт обр. 15/, без съставянето на който обектът не би бил въведен в
експлоатация. По отношение на останалите предвидени в чл. 16 задължения
на купувача следва да се отбележи, че нито подписването на удостоверението
за въвеждане в експлоатация от страна на купувача, нито откриване на
индивидуална партида за електричество и питейна вода, са от значение за
въвеждането на обекта в експлоатация, поради което не представляват
необходимо съдействие за изпълнение на задължението на продавача.“
Ето защо и по горните съображения въззивният съд намира предявеният
иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат само на въззиваемите
страни, а именно по 2 500 лв. заплатено от тях адвокатско възнаграждение,
доказано, съобразно представените договори за правна помощ пред
настоящата инстанция.
13
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/18.04.2024 г., постановено по т.д. №
232/2022 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, втори състав.
ОСЪЖДА СД „ЕТИКОМ-Н. И СИЕ“, ЕИК *********, гр. Благоевград,
ул. „Коста Босилков“ 3, Ж. С. Н., ЕГН ********** и Е. Ж. Н., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. ***, ул. „***“ 3 да заплатят на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на Т. Л. Ц., ЕГН ********** и на Е. Х. Н., ЕГН
**********,и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 24,
ет.1, ап.1, адвокат А. Ч. сумата от по 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лв.) за
всеки един от тях, разноски направени от въззиваемите пред настоящата
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14