Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 5.10.2020 г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 16 септември 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Емилия Енчева
гр. дело № 5209 по описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 223 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД
.
Ищецът С.Г.С. твърди
в исковата си молба, че
е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента И.Д.К. с ответното
застрахователно дружество.
Сочи,
че е внук на починалия С.Г.С., с ЕГН: **********. Според постановките на
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което било създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпял от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъждало при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Сочи,
че с починалият му дядо били изключително близки. Между тях съществували
чувства на обич и привързаност, дядото се грижил за своя внук като за свой син.
Макар да не били живели в едно домакинство, ищецът често ходил на гости на дядо
си, както и последният често посещавал внука си. Ищецът С.С. изпитвал любов и
уважение към своя дядо, който бащински се грижил за него и помагал в
отглеждането и възпитанието му. Отношенията им с починалия били изключително
близки, били много привързани един към друг. Скръбта на ищеца С. била
неизмерима и му причинявала неимоверни страдания. Сочи, че много трудно
преживявал загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент
ищецът всекидневно общувал с дядо си и разчитал на неговата подкрепа в различни
житейски ситуации. Връзката между ищеца и дядо му била изключително силна и
внезапната смърт на последния се отразила изключително негативно на психиката
на ищеца. Същият претърпял и търпи и към момента негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за него
човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и
сплотено семейство. Ищецът бил много близък със своя дядо, съществувала особена
връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се
подкрепяли. Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищецът С.С.
все още страдал от загубата на дядо си. Тя нарушила обичайния му начин на
живот.
Предвид
изложеното и тъй като ищецът не получавал каквото и да било обезщетение във
връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от деликвента, за ищеца С.С.
бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
На
13.10.2014 г., около 9:20 часа, по път 6620, км. 1+960, в посока от запад на
изток, към гр. Стара Загора се движел л.а. „Хюндай Елантра“ е peг. № ***,
управляван от С.Г.С. - дядо на ищеца. Пътните условия били отлични - сухо
време, през светлата част на денонощието, с нормална видимост. Автомобилът, управляван
от С. се движел в предназначената за движението му южна пътна лента, с около 40
км/ч. По това време в насрещната лента за движение - северната, се движел
автобус „Ивеко Маго 59-12“ е peг. № ***, управляван от водача И.Д.К.. Автобусът
се движел със скорост около 62 км/час, като пред него на разстояние около 20
метра имало други автомобили, движещи се в северната лента. Движещите се пред
автобуса автомобили намалили скоростта си на движение, при което водачът на
автобуса, за да избегне удар в предно движещото се превозно средство,
задействал спирачната система и отклонил управляваното от него ППС в насрещната
лента за движение - южната. В това време автомобилът, в които пътувал
пострадалият С.Г.С., се намирал на около 33 м. от автобуса, в южната лента,
предназначена за движението му. Тъй като управляваният от водача И.К. автобус
внезапно навлязъл в южната лента, предназначена за насрещно движещите се
автомобили, където в момента се движел л.а. „Хюндай Елантра“, управляван от С.С.,
последният нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. При
това движение автобусът се блъснал отпред в лявата странична част на лекия
автомобил. В резултат на удара автомобилът се завъртял около вертикалната си
ос, обратно на часовниковата стрелка и се установил в покой обратно по посоката
си на движение. Причина за възникване на произшествието била навлизане на
автобуса в насрещната за него пътна лента, където към този момент се е движил
насрещно л.а. „Хюндай Елантра“. След инцидента на мястото спрели движещите се
след автобуса автомобили и слезлите пътници, които се опитали да окажат помощ
на пострадалия С.Г.С.. С. бил заклещен от колонката на предната лява врата и не
можело да бъде изваден от автомобила. Притеклите се на помощ успели да влязат в
автомобила, разкопчали предпазния колан и пуснали седалката на С. назад, но
въпреки положените усилия не могли да го извадят. На мястото пристигнали
служители на МВР, специализиран автомобил за помощ при ПТП и медицинска помощ.
След като срязали шофьорската врата успели да извадят пострадалия С. ***,
където въпреки проведеното лечение по-късно същият починал.
От
съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно,
че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача И.К.,
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по застрахователна
полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015 г.
Съгласно
разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на този Кодекс, се прилагала част четвърта от отменения КЗ
„Застрахователен договор“, освен ако страните договорели друго след влизането в
сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми
относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр.,
съдържала и процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл.
226 от КЗ (отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвали посочване на конкретни
разпоредби, по отношение на които не следвало да се прилага. Поради това
следвало да се приеме, че имало действие и по отношение на прекия иск срещу
застрахователя, регламентиран в чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Изключението,
визирано в § 22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато „страните договорят друго“
след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не
съществували. От гореизложеното категорично можел да се направи изводът, че
правното основание на предявения иск е чл. 226 от КЗ (отм.).
За
станалото ПТП били образувани пр.пр. № 4150/2014 г. по описа на ОП - Стара
Загора и ДП № 523/2014 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Стара Загора. За извършеното деяние виновния водач И.Д.К. бил предаден на съд
по НОХД № 187/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора. С влязла в сила Присъда №
25 от 02.06.2015 г., постановена по НОХД № 187/2015 г. по описа на ОС - Стара
Загора, потвърдена с Решение № 137 от 09.11.2015 г., постановено по ВНОХД №
298/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, изменена частично с Решение №
20 от 05.02.2016 г., постановено по КНОХД № 1663/2015 г. по описа на ВКС, I НО,
същият бил признат за виновен в това, че на 13.10.2014 г. около 9:20 часа,
западно от гр. Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при управление на МПС -
автобус „Ивеко Маго 59-12“, с peг. № ***, нарушил правилата за движение по
ЗДвП, а именно:
- чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство , че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко.“, и
- чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея“, и по непредпазливост причинил смъртта на С.Г.С., с ЕГН: **********, като
след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК,
подсъдимият бил осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода“,
като бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на
така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ бил отложено с
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл. 343г от НК подсъдимият бил лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК - право да управлява МПС, за срок от четири години, считано от началото
на изпълнението на това наказание.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за
гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно
това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното
деяние било извършено виновно от делинквента.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
било необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен между прекия причинител на вредата и
застрахователя, както и да са били налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Предвид
изложеното по-горе, фактическият състав на посочената правна норма бил
осъществен, което обуславял пасивната процесуалноправна легитимация на
ответното застрахователно дружество.
От
протокол за извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза №
559/13.10.2014 г. било видно, че не било установено съдържание на етилов
алкохол в кръвта на починалия С.Г.С..
Във
връзка с описаното ПТП и настъпилата вследствие на него смърт на С.Г.С., с ЕГН:
**********, било образувано гр. д. № 7847/2016 г. по описа на СГС, по което
неговите наследници по закон - били предявили своите претенции срещу ответното
застрахователно дружество за заплащане на обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на техния близък роднина.
По посоченото гражданско дело било постановено Решение № 5818 от 09.08.2017 г.,
влязло в законна сила на 23.11.2018 г., изменено с Решение № 688 от 22.03.2018
г., постановено по в. гр. д. № 6016/2017 г. по описа на Апелативен съд - София,
като с Определение № 667 от 23.11.2018 г., постановено по к. търг. д. №
1685/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, не било допуснато касационно обжалване
на въззивното решение. В описаните решения съдилищата категорично и обосновано
приели, че в конкретното ПТП не било налице съпричиняване от страна на С.Г.С. -
обстоятелство, което се ползвало със силата на пресъдено нещо.
Така,
безспорно се установило, че вследствие на противоправното си поведение, водачът
И.Д.К. причинил на ищеца, вреда - изгубил много близък за него човек - своя
дядо. Инцидентът белязал завинаги живота на ищеца, лишавайки го от обичта,
подкрепата и грижите на дядо му.
Счита,
че претендираното обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 13.10.2014 г., при което починал дядо му (също с
имена С.Г.С.), било справедливо, като се имало предвид преживените от ищеца
болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък човек, и с оглед
младата възраст на ищеца. Претендираният размер на обезщетението бил справедлив
и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което
предявеният иск следвало да бъде уважен изцяло. На основание чл. 84, ал. 3, вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следвало да заплати и дължимата законна
лихва върху претендираното обезщетение от датата на непозволеното увреждане -
13.10.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“
№ 7, ет. 5, представлявано от представителите Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Д., да заплати на С.Г.С., с ЕГН: **********,***, в качеството му на
внук на С.Г.С., с ЕГН: **********,*** Загора, сумата от 10000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 13.10.2014 г., при което починал дядо му, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.10.2014 г. - датата на непозволеното
увреждане, до окончателното й изплащане.
Претендира
направените по делото разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане” АД, в който заявяват,
че предявеният иск е недопустим.
Сочи,
че в § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се сочи, че за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на кодекса, се
прилагала част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, в която бил
регламентиран и прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на увреденото лице
срещу застрахователя. Приложението на нормите на отменения кодекс не дерогирал
приложението на разпоредбата на чл. 498 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
доколкото искът по настоящото дело бил предявен след влизане в сила на новия
КЗ.
Заявява,
че ищецът сочи, че към момента на подаване на исковата молба не бил обезщетяван
за претърпените от него неимуществени вреди в следствие на смъртта на неговия
дядо, но той не бил уведомявал по никакъв начин ответното дружество за
претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение. С оглед на
обстоятелството, че при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и най-вече при настъпила смърт, следвало да се изследва фактическата
обстановка и връзката между лицата и техните отношения, на застрахователя
следвало да се даде възможност да се запознае с наличните доказателства, да се
снабди с необходимите документи и да определи посредством нарочна комисия или
да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Не
била изпълнена процедурата, предвидена в чл. 498 от КЗ, което обуславяло
недопустимост на иска, доколкото изпълнението на същата представлявала
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за заплащане на
застрахователно обезщетение.
В
случай, че съдът приемел главният иск за процесуално допустим, то считат същия
за изцяло неоснователен. Не било налице правно основание за възникването на
твърдяното материално право – предмет на осъдителния иск, депозиран от ищеца, а
именно наличие на валидно възникнало вземане на ищеца към ответното дружество в
посочения в исковата молба размер от 10 000 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, което не било съобразено с критериите за справедливост,
със съдебната практика за подобни казуси, с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г., ОСНГТК, ВКС, както и с обстоятелството, че по-близките на
починалия роднини – неговите деца и съпрузи са претендирали обезщетение в размер
от по 130 000 лева за всеки един от тях, именно гр.д. 7847/2016 г., 1-3 с-в,
СГС. Отделно от горното, имало 4 броя заведени
дела пред РС-Старая Загора и за другите внуци на починалия – 5210/2019
г., 5211/2019 г. и 5212/2019 г., за които също се твърдяло, че са имали
изключителна връзка с починалия. Претендираното застрахователно обезщетение не
кореспондирало с твърдените вреди и интензитета на престъпените болки и
страдания. Неоснователен се явявал размерът на предвидения иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, който считат за недължим и прекомерно
завишен. В исковата молба не се навеждали обосновани твърдения за действително
причинени вреди, които да подлежат на обезщетяване от ответника до
претендирания размер от 10 000 лева. Твърденията на ищеца, касаещи физическото
му психо-емоционално състояние и характера на връзката му с починалия, не били
подкрепени с необходимите доказателства по отношение на вида, времетраенето и
интензитета им.
Считат,
че исковете са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства,
същите били прекомерно завишени по размер. За да възникнела отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
чл. 226 ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 257, ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД,
било необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от
фактическия състав на отговорността: валиден
застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение,
вреда, причинна връзка между вредите и вина.
В
конкретния случай не били налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се ангажира същата
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца и
предявените срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД искове следвало да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Оспорват
механизма на настъпилото ПТП. Считат, че соченият от ищеца в исковата молба
механизъм на възникване на процесния пътен инцидент не отговарял на
действително реализиралия се.
Не
били представени доказателства в коя лента настъпил ударът, какъв бил самият
удар - челен, страничен и т.н. От друга страна от твърденията на ищците било
видно, че водачът на автобуса не бил нарушил правилата за движение по пътищата,
като управлявал автобусът със скорост, допустима за процесния пътен участък.
Оспорват
изключителната вина на водача К.. Твърдя, че процесният пътен инцидент настъпил
при условията на съпричиняване от страна на пострадалия.
Считат,
че вина за ПТП имал не само водачът К., в конкретния случай изключителна вина
за ПТП имал и водачът на л. а. „Хюндай Елантра”, който имал възможност да
наблюдава автобуса и имал възможност да предотврати произшествието чрез
спиране, но закъснял с реакцията си и допринесъл за настъпването на резултата.
Съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при
доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалявало
съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се
докажело, че за определено събитие, вина имали повече от едно лице, то в този
случай отговорността се разпределяла между лицата на принципа на съвина.
Отделно,
правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.,
като твърдят, че същият управлявал МПС без поставен колан. При определяне на
справедливия размер на застрахователно обезщетение следвало да бъде съобразено
поведението на пострадалия, което във висока степен допринесло за настъпване на
вредоносния резултат - С.С. нарушил разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП.
Той се возил на в процесния лек автомобил, без поставен обезопасителен колан,
като по този начин тялото му свободно се движило в купето на автомобил в
момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, в следствие на
което били причинени телесни увреждания. По този начин пострадалият сам се
поставил в опасност и допринесъл в значителна степен за причиняване на
вредоносния резултат. Приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера
на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2-ро ЗЗД. В
конкретният случай пострадалият създал реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, и сам се качил
да се вози в МПС, без да си постави обезопасителен колан.
Оспорват
обективно кумулативно съединените искове за неимуществени вреди и по размер.
Считат, че същите са прекомерно завишени и несъответстващи на степента и
характера на претърпените вреди.
Считат,
че претендираните от ищците размери на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди били прекомерно завишени и не отговаряли на действително
претърпените болки и страдания.
Считат,
че предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на дядото на ищеца, бил
в изключително завишен размер от 10 000 лева и не съответствал на степента и
характера на вредите. Застрахователното обезщетение не следвало да бъде
източник на обогатяване на третото увредено лице. На отделно основание, считат
предявения размер за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Приносът на пострадалия бил
основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение, на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Сочи,
че по гр. д. 7847/2016 г., СГС имало влязло в сила решение, по силата на което
на всеки от преките наследници на починалия било изплатено обезщетение в размер
на по 130 000 лева. Прието било, че е доказана изключителна връзка между
починалия и преките му наследници, което от своя страна изключвало такава
връзка между дядо и внук. В Тълкувателното решение се говорило за доказана
изключителна връзка, само роднинска връзка не е достатъчно основание за присъждане
на обезщетение.
Оспорват
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендирали, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Считат,
че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което молят съда, да приеме исковете за неоснователни и необосновани, и
да ги отхвърли изцяло като такива.
Претендират
направените по делото разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
С
влязла в сила Присъда № 25 от 02.06.2015г., постановена по НОХД № 187/2015г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, потвърдена с Решение № 137 от
09.11.2015г., постановено по ВНОХД № 298/2015г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, изменена частично с Решение № 20 от 05.02.2016г., постановено по КНОХД
№ 1663/2015г. по описа на ВКС, I НО, И.Д.К. е признат за виновен в това, че на
13.10.2014г. около 9:20 часа, западно от гр.Стара Загора, на път 6602, на км.
1+960, при управление на МПС - автобус „Ивеко Маро 59-12“, с per. № ***,
нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство , че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.“ и чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, и по
непредпазливост причинил смъртта на С.Г.С., с ЕГН: **********, като след
деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“,
вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, подсъдимият бил осъден
на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като бил оправдан по
първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1
от НК. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ било отложено с изпитателен срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимият бил лишен от право по чл.37, ал. 1, т.7 от НК - право да
управлява МПС, за срок от четири години, считано от началото на изпълнението на
това наказание.
В
настоящия случай с оглед приложението на чл. 300 от ГПК
за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължителна
присъдата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата
и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е
установено с влязлата в сила присъда. Относно обстоятелствата, посочени в
чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като
задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.
Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата, а именно
– факта на извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на И.Д.К. за безспорно
установени.
Страните
не спорят, че към датата на ПТП за МПС - автобус „Ивеко Маро 59-12“, с per. № ***,
управляван от водача И.К., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД
по застрахователна полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015 г., видно от
справка от електронния сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По
делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза, чието заключение съдът
възприема като добросъвестно изготвено, което не е оспорено от страните и
съответства на другите събрани по делото доказателства. Вещите лица сочат, че произшествието
е настъпило около 9:30ч. на 13.10.2014г., на път 6602, км. 1+960, на изхода на
гр.Ст.Загора в посока с.Богомилово. Пътят е двулентов за двупосочно движение.
Автобус „Ивеко“ се е движил в посока запад, към с.Богомилово. В противоположна
посока се е движил л.а. „Хюндай Елантра“. Пред автобуса са се движили леки
автомобили в колона. Автомобилът пред автобуса е спрял внезапно. Водачът на
автобуса също е предприел аварийно спиране и едновременно с това е завил
наляво, при което е навлязъл в лентата за насрещно движение. Водачът на л.а. „Хюндай“
е възприел навлизането на автобуса в неговата лента за движение и е предприел
аварийно спиране. В хода на спирането на дете МПС е настъпил удар между
предните им леви състави. След удара л.а. „Хюндай“ се е завъртял обратно на
часовата стрелка и е бил отхвърлен в дясно от пътя считано спрямо неговата
първоначална посока на движение. Автобусът е продължил праволинейно напред и в
ляво и е спрял на мястото където е бил намерен от разследващите. Според
експертите причините за настъпване на процесното ПТП са движение на автобуса на
недостатъчна дистанция от движещия се пред него автомобил, която не е била съобразена със скоростта на
движение. Навлизане на автобуса в лентата за насрещно движение при наличие на
автомобил, който се движи по нея. Спасителната маневра предприета от водача в
момента в който е преценил, че няма да може да спре зад движещия се пред него
автомобил е неправилна. Вещите лица
сочат също, че обезопасителните колани не могат да осигурят пълна безопасност
на пътуващите в автомобила. Те са предназначени да препятстват удари на тялото
в елементите от вътрешността на купето, но не могат да осигурят защита от
ударите, които тялото получава от деформирани елементи в следствие на основния
удар при ПТП. Невъзможно е и преодоляването на големите инерционни сили, които
се получават при забавяне на движещ се автомобил до скорост 0 км/час в рамките
на милисекунди. В тези случаи вътрешните органи не издържат натоварването,
независимо, че тялото е фиксирано с колан. При пострадалия има и директно
въздействие от деформирани части на автомобила от лявата страна на купето и
вратата от което тялото на пострадалия е затиснато към седалката.
Съдебният
лекар е определил като причина за смъртта получената при ПТП тежка черепно – мозъчна травма, като е
посочил, че нито възрастта на пострадалия, нито атеросклеротичните изменения
при него, са повлияли на настъпването на леталния изход. Вещото лице подробно е
описало медицинската практика за вадене на пострадал от МПС, като е заключило,
че в случая няма никакво значение начина на изваждане на пострадалия от
катастрофиралия автомобил, тъй като водеща е била мозъчно – черепната травма. В
делото липсват данни за начина на изваждане на пострадалия. При изследването на
трупа не са установени шийна и гръбначно-мозъчна травма, което означава, че
евентуалното неспазване правилата на изваждане е без значение за състоянието на
пациента. Водещата травма е черепно-мозъчната травма.
Гореописаният механизъм на ПТП – то се
потвърждава и от показанията на свидетеля И.Д. Кисьов (водач на автобуса),
чиито показания кореспондират на останалите събрани доказателства.
По делото
не се спори, че ищецът С.Г.С. е внук на починалия при ПТП – то С.Г.С., което
обстоятелство се установява и от представените удостоверения за родствени
връзки.
За
претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие загубата на дядо си, е
разпитан в качеството на свидетел Генчо С.С.
(баща на ищеца). Същият сочи, че сина му бил любимеца на баща му и бил кръстен
на него. След като починала първата му съпруга, майка му и баща му се грижили
за него, както и за брат му и сестра му, защото ходил на работа. С. разбрал за
смъртта на дядо си по телефон. Бил на училище и най – вероятно той му се
обадил. Моментното състояние не може да го опише, защото не бил до него. И
тримата били много разочаровани след това. Известно време децата били
неадекватни, може би около месец, месец и нещо. После взели да се съвземат и да
чувстват точно за какво става въпрос. Всяка седмица сина му се прибирал в село
Зетьово от гр. Стара Загора. Баща му и майка му, го чакали в гр. Чирпан и го
прибирали до с. Зетьово. Случвало се да го карат от село и да го прибират от
гр. Стара Загора в зависимост от занятията му. След като завършил техникума в
гр. Стара Загора, станал студент във Варна и записал там висше образование. Към
момента на инцидента с неговия баща, сина му бил във Варна студент. От Стара
Загора отишъл да учи във Варна. След като се върнал от Варна след две години се
оженил и тогава се отделил. Учел 5 години във Варна. След инцидента сина му
завършил и се върнал в Зетьово. Като настъпило ПТП-то се обадил на дъщеря си и
на него. Дошъл си от Варна, може би месец изкарал в село преди да се върне във
Варна. Поведението му било по-затворено, по-мълчалив, мислите му станали други
и приказките му станали други. Започнал да осмисля нещата. Направило му
впечатление, че по-рано сядал на масата, хапвал набързо и ставал. След инцидента
сядал на масата, хапвал малко, след това започвал да говори и да мисли какво щели
да правят, кое как щяло да стане. Често говорил за дядо си. Казвал „ако дядо
беше тук, ей това щяхме да направим така“. Понеже докато бил жив дядо му имал
животни, но след като починал вече нямали. Оттогава насам нямали животни.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. / с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С
разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г. – приложима на осн. § 22 от ПЗР на КЗ,
обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г. с оглед момента на сключване на застрахователния
договор е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. По делото не е спорно, че към
датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и деликвента И.К. е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за МПС
- автобус „Ивеко Маро 59-12“, с peг. № ***.
Съгласно
приетото с т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и
ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно
приетото в ТР № 1/2018 г. особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите,
дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания.
От
събраните в хода на производството по делото гласни доказателства по несъмнен
начин бе установена съществувалата между дядото С.Г.С. и внука му С.Г.С.
/кръстен на дядо си/ еоргиева трайна и
дълбока емоционална връзка и причинените от смъртта на С.Г.С. /дядо на ищеца/продължителни
душевни болки и страдания на внука му - налагащи извода, че ищецът С.Г.С. е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен дават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г.
В традиционните за българското общество семейни отношения бабите, дядовците и
внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
В случая се установи, че дядото е имал ключова роля при полагането на
непосредствените грижи за ищеца, живели са в едно домакинство в с. Зетьово и
тъй като ищецът е учил в гр. Чирпан дядо му го е карал и вземал от училище с
колата, и имали много силна емоционална връзка.Тази връзка, както установи
свидетелят Генчо С., би могла де се обясни и с факта, че майката на ищеца С.Г.С. е починала, а баща му поради трудова
ангажираност не е бил в състояние да полага непосредствени грижи за сина си,
които били поети от бабата и дядото.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в
настоящия случай по безспорен начин се установиха предпоставките на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Що
касае размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като
изходи от обстоятелствата, при които е причинена смъртта на С.Г.С. (ПТП), от
родствената му връзка с ищеца (дядо и внук) и от установените по делото силни
по интензитет и продължителност болки и страдания от загубата, причинени на
ищеца, съдът приема, че справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва да бъде
определено на 10 000 лева – така, както е поискано от ищеца.
По
отношение на възражението за съпричиняване, направено от ответното дружество,
съдът намира следното: Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая по делото няма данни за
такова противоправно поведение от страна на починалия родственик на ищеца.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебна комплексна
автотехническа и медицинска експертиза С.Г.С.
не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране, като ударът е настъпил в
опасната зона за спиране на лекия автомобил, за разлика от водача на автобуса.
От заключението се установява още, че С.Г.С. е бил с обезопасителен колан, че
вследствие на ПТП е получил тежка черепно – мозъчна травма несъвместима с
живота, така че за леталния изход не е оказало влияние нито начина, по който е
бил изваден пострадалият от автомобила, нито възрастта му, нито пък
атеросклеротичните изменения, които е имал. Оттук следва неоснователността на възражението на
ответника за каквото и да е било съпричиняване от страна на починалото лице.
При
определяне размера на обезщетението съдът не следва да прилага разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от
07.12.2018 г.), съгласно която до влизането в сила на наредбата за утвърждаване
на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ – какъвто е настоящият случай, се определя в размер до 5 000
лева. Последната разпоредба обаче не може да бъде приложена доколкото влиза в
противоречие с постановено по преюдициално запитване, решение на Съда на
Европейските общности, което съгласно чл. 633 от ГПК
е задължително за съдилищата в Република България. С § 7 от ДР на КЗ,
с който в националното законодателство са въведени и нормите на редица
директиви, между които специалната, касаещи застраховка "Гражданска
отговорност"-Директива 2009/103
ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Предвиждайки,
че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер
по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директивата. Цитираната
разпоредба на Директивата е транспонирана в чл. 226 от КЗ
(отм.). Възпроизведена е и в чл. 492 от КЗ.
Въвеждането на застрахователна сума, като предел на отговорността на
застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива
2009/103/ЕО, която е част от правото на ЕС, означава, че при
настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания или смърт,
отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от
горе цитирания минимум на застрахователната сума, възприет в Директива
2009/103/ЕО. Налице е и отговор на Съвета на ЕС на отправено
преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/, което по силата
на ДФЕС и чл. 63 от ГПК
е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
При
така приетото, съдът намира, че обезщетението следва да бъде присъдено, така
както е прието за доказано от съда, а не до размер на сумата от 5000 лв., както претендира ответника. Предвид
гореизложеното предявеният иск по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането – 13.10.2014г.
до изплащането й (арг. чл. 223, ал. 2,
изр. 1-во от КЗ /отм./. и решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т.
д. № 705/2009 г., II т. о., ТК.). Така че неоснователно е позоваването на
ответника на нормите на сега действащия КЗ, който урежда по нов и различен
начин този въпрос за началния момент, от
който се присъждат лихвите и изобщо за допустимостта на исковата претенция.
В
настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и
душевни страдания, търпени от ищеца, внук на починалия С.Г.С..
Смъртта
поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради
което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок
размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни
повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от
показанията на свидетеля Генчо С.С.- баща на ищеца – ищецът е преживял
изключително тежко загубата на своя дядо, които са имали близки човешки
взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка между починалия и
ищеца – дядо и внук. В заключение и съобразно установеното в практиката на
съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва да
заплати на ищеца, е в размер на 10 000 лева, така както е предявен иска.
По
отношение на държавните такси и разноски:
Тъй
като с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.
4 от ГПК ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска от 400 лева. По
делото са направени разноски от бюджета
на съда в размер на 336 лв. – възнаграждение за вещи лица по назначената комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, които разноски следва да бъдат
заплатени от ответника в полза на бюджета на съда.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски в размер на 830 лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат, съразмерно уважената част от иска.
Водим
от горните мотиви и на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. – приложим
на осн. § 22 от ПЗР на КЗ,
обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г. / и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от представителите Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Д., да заплати на
С.Г.С., с ЕГН: **********,***, в качеството му на внук на С.Г.С., с ЕГН: **********,***
Загора /съдебен адрес:***, офис 2/, сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 13.10.2014 г., при което починал дядо му, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.10.2014 г. - датата на непозволеното
увреждане, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“,
ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от
представителите Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д., да заплати на С.Г.С., с ЕГН: **********,***,
в качеството му на внук на С.Г.С., с ЕГН: **********,*** Загора сумата 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/,
представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано
от представителите Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д. да заплати сумата в размер на 336 лв. за възнаграждение за вещи лица по
назначената комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, в полза
на бюджета на съда по сметка на РС Ст.Загора.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от представителите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д. да заплати Държавна такса в размер на 400
лв. в полза на Държавата по Бюджета на съда.
Присъдените в полза на
ищеца суми могат да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***. 39 от
Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр
адв. Ж.С.З..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: