Р Е Ш Е Н И Е № 45
Гр.Сливен,
12.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание
на петнадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
При секретаря Мария Тодорова, с участието на прокурора……,
като разгледа докладваното от съдия Бакалова т.дело № 70 по описа за 2017г., за
да се произнесе, съобрази:
Ищецът „Енерджи Съплай“ ЕООД твърди в исковата си молба,
че на 22.07.2015 г. сключил с „Енемона Ютилитис” АД договор за цесия, по силата
на който „Енемона Ютилитис“ АД му прехвърлила вземането си от „Водоснабдяване и
канализация Сливен” ООД в размер на 157 973,99 лв. Взимането произтичало
от неплатена цена по договор за продажба на електрическа енергия от 30.01.2015
г. сключен между „В и К Сливен“ ООД и „Енемона Ютилитис“ АД и обективирано във
фактури №№ 10668/31.05.2015 г. сумата 30 635,28 лв.; № 10823/30.06.2015 г.
сумата 103 429,55 лв. и № 10875/30.06.2015 г. сумата в размер на 23 909,12
лв. Твърди, че посредством уведомление № 274/22.07.2015 г. „В и К Сливен“ ООД
било уведомено за договора за цесия. Твърди, че към момента дължимите суми не
са платени от ответника, като размерът на дължимата лихва за забава за периода
от 31.07.2015 г. до 04.08.2017 г. е 32 361,50 лв. Моли съда да постанови
решение, с което осъди „В и К Сливен“ ООД да заплати на „Енерджи Съплай“ ЕООД
сумата в размер на 157 979,99 лв. главница, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане и
сумата 32 361,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.07.2015 г. до 04.08.2017 г. Претендира разноски.
Ответникът „В и К Сливен“ ООД е депозирал в срок писмен
отговор, в който е заявил, че не оспорва дължимостта на исковите суми, както са
посочени в исковата молба, но не е заплатил същите, тъй като има неяснота на
кой кредитор следва да ги плати, като за същата сума претендира и кредитора
„Енемона Ютилитис“ АД, както и „Инвестбанк“ АД в качеството си на заложен
кредитор. Ответникът е изразил готовност да депозира исковата сума.
Тъй като са били налице условията на чл. 224 от ГПК и
ответникът е депозирал по сметка на СлОС сумата 190 335,49 лв., с
определение от 14.11.2017 г. същият е заличен като ответник в производството по
т.д. № 70/17 г. на СлОС и производството е прекратено по отношение на него.
Съдът е изпратил съобщение до „Енемона Ютилитис“ АД – в
несъстоятелност и „Инвестбанк“ АД, които са изразили становище, че желаят да
встъпят в делото, поради което с определение от 09.05.2018 г. съдът ги е
конституирал като страни в производството.
Постъпил е отговор на исковата молба от „Инвестбанк“ АД,
в който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск, като се
твърди, че искът е недопустим, тъй като „Енерджи Съплай“ ЕООД няма качеството
на кредитор, тъй като договорът за цесия е сключен без представителна власт и
тъй като уведомлението до длъжника е изпратено от лице без представителна
власт. Алтернативно твърди, че предявеният иск е неоснователен, тъй като
„Инвестбанк“ АД има качеството на заложен кредитор, тъй като по силата на
договор за учредяване на залог на търговското предприятие по реда на ЗОЗ от
10.06.2015 г. вписан по партидите на „Енемона Ютилитис“ АД в търговския
регистър под рег. № 20150617095936 и в централния регистър на особените залози
под рег. № 2015061902061 в полза на заложния кредитор „Инвестбанк“ АД е вписан
първи по ред залог върху търговското предприятие на „Енемона Ютилитис“ АД, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в т.ч. и върху отделни
активи от заложеното предприятие, описани в приложение № 1, където под № 44 е
описано вземането по договор за продажба на електрическа енергия от 30.01.2015
г. Твърди, че учредяването на залога по реда на ЗОЗ предхожда договора за цесия
и тъй като е вписан в съответните регистри, то е противопоставим на всички
трети лица, включително и на ищеца. Заложното право следва заложеното имущество
при придобиването му от трето лице. И дори при отделяне на отделни активи, какъвто
е случая, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. В тази
връзка твърди, че като кредитор е вписал на 16.07.2015 г. пристъпване към
изпълнение върху отделни елементи от заложеното търговско предприятие на
залогодателя „Енемона Ютилитис“ АД и на „В и К Сливен“ ООД като трето задължено
лице са изпратени съобщения по чл. 33 и чл. 34 от ЗОЗ. Твърди, че в качеството
си на заложен кредитор, който е пристъпил към изпълнение, има правото да получи
привилегировано процесното вземане, поради което претенцията на ищеца се явява
неоснователна. Претендира разноски.
„Енемона Ютилитис“ АД в несъстоятелност също е депозирало
в срок отговор, като твърди, че договорът за цесия е недействителен и не е
породил правно действие. Съображенията му за това са обстоятелството, че същият
е подписан за „Енемона Ютилитис“ АД от лице, което е превишило пределите на
представителната си власт, което е видно от съдържанието на представеното по
делото пълномощно. Твърди, че не е спазено условието преди извършване на
прехвърлянето да бъде взето решение от надзорния и управителния съвет на
дружеството. Твърди, че изрично се е противопоставил по реда и в срока по чл.
301 от ТЗ на извършеното прехвърляне на вземането с писмо изх. № 295/17.08.2015
г., в което е изразено несъгласие и неприемане на действията от страна на
пълномощника Б. П. и с което не се потвърждава представителната власт на
лицето, подписало договор за цесия и уведомлението. С оглед изложеното счита, че процесната сума
не се дължи на първоначалния ищец по делото.
„Енерджи Съплай“ ЕООД е депозирало допълнителна искова
молба, в която твърди, че извършените от пълномощника Б. П. действия по
сключване на договор за цесия и изпращане на уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, са редовни и съответстващи на надлежно учредената представителна власт.
Твърди, че в случай, че съдът приеме, че те не отговарят на пределите на
представителната власт, не е било налице валидно и незабавно противопоставяне
по реда на чл. 301 от ТЗ на действията му като пълномощник, тъй като
заявлението на „Енемона Ютилитис“ АД от 17.08.2015 г., отправено към длъжника
„В и К Сливен“ ООД считат за ирелевантно. Представя проект на споразумение от
24.07.2015г., за прекратяване на договора за цесия, подписано от представителя по
закон на „Енемона Ютилитис“ АД – В.С., като твърди че от него е видно, че към
тази дата „Енемона Ютилитис“ АД е знаело за сключения договор за цесия и не се
е противопоставило изрично веднага. Твърдят, че противопоставянето не е станало
веднага след узнаването за сделката и същото не е било отправено към другата
страна по договора, а към длъжника, което не е довело до целения ефект. Счита
за неоснователно възражението, че сключването, изпълнението и прекратяването на
договори от пълномощника следва да бъде предхождано от взети решения на
колективните управителни органи на дружеството, тъй като разпоредбата на чл.
236 ал.4 от ТЗ предвижда, че това не влече недействителност на действията на
лицето, представляващо дружеството, а е основание за търсене на имуществена
отговорност от него. По отношение на
третото лице сделката следва да се счита за действителна.
В допълнителната искова молба по отношение на
възраженията на „Инвестбанк“ АД са изложени съображения, че към датата на
сключване на договора за цесия в регистъра не е било вписано пристъпване към
изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ от страна на кредитора „Инвестбанк“ АД,
т.е. липсвали са пречки за прехвърляне на вземането. Твърди също така, че са
налице условията на чл. 7 от ЗОЗ. В случая договорът за цесия имал характер на
даване вместо изпълнение, при което дължимата към „Енерджи Съплай“ ЕООД цена за
закупуване на електрическа енергия е била заплатена посредством цедирането на
вземания на „Енемона Ютилитис“ АД от свои клиенти, т.е. е в кръга на обичайната
дейност на търговците. Твърди също така, че тъй като „Енемона Ютилитис“ АД е в
производство по несъстоятелност не може задължение към това дружество да бъде
изпълнявано, освен по предвидения в ТЗ ред. „Инвестбанк“ АД е предявило своите
вземания, произтичащи от договор за кредитен ангажимент от 05.01.2015 г.,
обезпечени с процесния договор за особен залог и същите са приети и включени в
списъка на приетите вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с
определение № 5090/04.10.2016 г. по т.д. № 5831/2015 г. по описа на СГС, т.е.
ако процесното вземане се присъди на „Инвестбанк“ АД, ще бъдат ощетени
останалите кредитори на несъстоятелността и същото ще бъде претендирано два
пъти. Твърди, че договорът за особен залог е нищожен, поради нарушение на
императивните разпоредби на чл. 53 ал.5, вр. чл. 21 т.23 и чл. 53 ал.7 от ЗЕ,
тъй като преди учредяването на залог или ипотека върху имущество, с което се
извършва лицензионна дейност, следва да бъде предоставено разрешение от КЕВР, а
в случая такова не е налице. Моли съда да обяви договора за особен залог за
нищожен.
„Инвестбанк“ АД и „Енемона Ютилитис“ АД в несъстоятелност
са депозирали допълнителни отговори, в които са развили съображенията си във
връзка с изложените възражения.
В с.з. ищецът, чрез процесуалните си
представители поддържа иска, като. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът, „Инвестбанк“
АД чрез процесуалния си представител оспорва иска изцяло и моли да бъде
отхвърлен Представя списък на разноските, които претендира.
Ответникът „Енемона
Ютилитис“ АД не изпраща представител в с.з.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
На 30.01.2015г. между
„Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД и „Енемона
Ютилитис“ АД бил сключен договор за доставка на електрическа енергия. В
изпълнение на уговореното в договора, „Енемона Ютилитис“ АД доставило
определени количества електроенергия, за което били съставени фактури №№
10668/31.05.2015 г. сумата 30 635,28 лв.; № 10823/30.06.2015 г. сумата
103 429,55 лв. и № 10875/30.06.2015 г. сумата в размер на 23 909,12
лв. Общата дължима цена по тях в размер
на 157 973,95лв. не била заплатена в срок от „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД.
На 22.07.2015г. между „Енемона Ютилитис“ АД, в качеството не цедент и „Енерджи
Съплай“ ЕООД, в качеството на цесионер бил сключен договор за продажба на
вземане, представляващо вземането в размер на 157 973,99лв. по изброените
фактури към „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД.
Цесионерът се е задължил да заплати вземането на цена 100% от стойността му,
само и единствено при доброволно плащане от страна на „Водоснабдяване и
канализация- Сливен“ ООД към цесионера.
При сключването на договора „Енемона Ютилитис“ АД било представлявано от пълномощник Б.
Д. П.. Същият бил упълномощен с писмено пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 27.05.2015г. от изпълнителния директор на „Енемона Ютилитис“ АД – В.И.С.
да „извършва необходимите действия във връзка с подготовката и сключването на
всякакви договори, споразумения, анекси, свързани с обичайната търговска
дейност на дружеството, включително и за разсрочено погасяване задълженията на
дружеството…“.
На
22.07.2015г. било изпратено уведомление, чрез пълномощника П. до „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД, получено на 23.07.2015г., с
което било уведомено за извършената цесия.
На 24.07.2015г. бил изготвен
проект за споразумение за прекратяване на договор за прехвърляне на вземане от
22.07.2015г. между „Енерджи Съплай“ ЕООД и „Енемона
Ютилитис“ АД, представлявано от изпълнителния директор В.С., което било
подписано само от В.С.. В него е описан сключения договор за цесия от
22.07.2015г., като е било записано, че страните приемат, че той не е породил
прехвърлително действие, като се съгласяват да прекратят действието на договора
по взаимно съгласие, считано от датата на споразумението. Това споразумение не е подписано от
представител на „Енерджи Съплай“ ЕООД.
С писмо
изх. № 295/17.08.2015г. , получено на 18.08.2015г. от „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД, „Енемона
Ютилитис“ АД, чрез изпълнителния директор В.С. е уведомено, че не потвърждава
представителната власт на лицето Б. П., подписало договора за цесия и
уведомлението за съобщаване на цесията и че сумите следва да се преведат на
централния депозитар, във връзка с договора за залог на търговско предприятие.
На
10.06.2015г. (преди сключването на договора за цесия) между „Инвестбанк“ АД,
като залогоприемател и „Енемона Ютилитис“ АД, като залогодател бил сключен
договор за учредяване на първи по ред залог на търговско предприятие по реда на
ЗОЗ, за обезпечаване на договор за кредитен ангажимент от 05.01.2015г. между
същите страни. По силата на сключения договор за залог било заложено
търговското предприятие на „Енемона Ютилитис“ АД, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, включително и отделно изброени активи, между
които вземания от контрагенти по договори, описани в приложение 1. В същото
приложение под № 44 е описано вземането от „Водоснабдяване
и канализация- Сливен“ ООД по договор от 30.01.2015г. в размер на
232 795,23лв. Договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ на 19.06.2015г.
На 16.07.2015г. „Инвестбанк“ АД е обявила предсрочна изискуемост на
договора за кредитен ангажимент от 05.01.2015г. и е съобщила това на длъжника
„Енемона Ютилитис“ АД.
На
11.08.2015г. е вписано в Регистъра пристъпване към изпълнение върху отделни
активи на предприятието на „Енемона Ютилитис“ АД. На 09.09.2015г. е вписано
изоставянето на това изпълнение.
На
10.12.2015г. „Инвестбанк“ АД е вписала в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по ЗОЗ
върху имуществото на „Енемона Ютилитис“ АД. На 12.12.2015г. „Енемона Ютилитис“
АД е получила съобщението по чл. 33 ал.1 и чл. 34 т.1 от ЗОЗ, с което го е
уведомила, че заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния
кредитор. Представено е и уведомление със същото съдържание изпратено по чл. 34
т.2 от ЗОЗ до „Водоснабдяване и канализация-
Сливен“ ООД, без доказателства кога е получено същото. В писмения отговор от
първоначалния ответник „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД (на стр. 36 от делото) е направено признание,
че същото е получено на 14.12.2015г. Покана за плащане е връчена на
„Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД на 30.12.2015г.
За „Енемона Ютилитис“ АД е открито производство по несъстоятелност с решение № 890/17.05.2016г.
по т.д.№ 5831/15 на СГС с начална дата 31.12.2015г., видно от извършаната
справка в ТР. „Инвестбанк“ АД е предявила вземанията си, които са включени в
списъка на приетите от синдика вземания, произтичащи от договора за кредитен
ангажимент от 05.01.2015г., обезпечен със залога на търговското предприятие на
длъжника.
Видно от представеното удостоверение изх. №
0-06-00-3/01.11.2018г. от КЕВР, на „Енемона Ютилитис“ АД е издадена на
27.02.2006г. лицензия за „търговия с електрическа енергия“ за срок от 10 години
и допълнена за „координатор на стнадартна балансираща група“ от 09.07.2012г.
Видно от
удостоверение изх. № ЕСО-6674/08.11.2018г., издадено от Електроенергиен
системен оператор, през 2015г. „Енемона Ютилитис“ АД е закупувало електрическа
енергия от „Енерджи Съплай“ ЕООД, „Енерджи маркет“ АД и „Фреа акспо“ ЕООД.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени от
страните. „Инвестбанк“ АД е оспорила автентичността
на проекта за споразумение от 23.07.2015г., но в с.з. е оттеглила направеното
оспорване. Представените в с.з. три броя договори за цесия с
други търговски дружества и споразумения към тях, съдът намира за неотносими към предмета на доказване, очертан с доклада по
чл. 146 от ГПК. Същите касаят отношения с други търговски дружества и целят да
докажат твърдени от ищеца търговски практики, но нямат отношение към процесния
договор за цесия.
На базата на приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Не е
спорно между страните по делото, че „Енемона
Ютилитис“ АД има вземане от „Водоснабдяване и канализация-
Сливен“ ООД, произтичащо от неплатена цена на доставена електроенергия по
сключен между страните договор за доставка на електрическа
енергия. Не е спорно също така, че към момента на завеждане на делото дължимата
във връзка с този договор сума не е платена от длъжника.
С
процесния договор за цесия от 22.07.2015г. вземането е прехвърлено на ищеца
„Енерджи Съплай“ ЕООД. Договорът за цесия е бил подписан за цедента „Енемона
Ютилитис“ АД от пълномощник. Видно от представеното пълномощно, с което е бил
упълномощен Б. Д. П., в обема на представителната му власт не е влизало
правомощието да се разпореди с вземането към „Водоснабдяване
и канализация- Сливен“ ООД. Такова правомощие – изрично за това вземане или изобщо
за разпореждане с вземания на ищеца, не му е било предоставено. След като
същият не е разполагал с подобно правомощие по силата на упълномощаване,
договорът за цесия е сключен без представителна власт.
Въпреки,
че е бил сключен без редовно учредена представителна власт, договорът за цесия
е действителен на основание чл. 301 от ТЗ. Представителната власт на
пълномощника е била потвърдена мълчаливо, с конклудентни действия от страна на
представляващия дружеството по закон.
Нормата на чл. 301 от ТЗ предвижда, че когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Налице е
хипотезата на цитираната правна норма.
На
първо място договорът за цесия е търговска сделка по определението на чл. 286
от ТЗ. Той е сключен между търговци и е
свързан с упражняваното от тях занятие, тъй като касае разпореждане с вземане,
произтичащо от търговската дейност на „Енемона
Ютилитис“ АД. На второ място – налице е действие от страна на пълномощник без
надлежна учредена представителна власт. Ответникът „Инвестбанк“ АД твърди в
писмената си защита, че не се касае за липса на представителна власт за
извършване на сделката, а за превишаване пределите на представителната власт,
поради което не намира приложение чл. 301 от ТЗ. Възражението е неоснователно,
тъй като такова разграничение в нормата на чл. 301 от ТЗ не се прави.
На
последно място от съвкупната преценка на писмените доказателства може да се
направи извод, че представлявания не се е противопоставил веднага на действията
на представлявания, след като е узнал за тях. Като доказателство бе представен
проект за споразумение, неоспорен от страните, подписан от представителя по
закон на цедента, от 24.07.2015г. т.е. два дни след подписването на договора за
цесия, в което същия заявява, че желае да прекрати
сключения на 22.07.2015г. договор за цесия, като същия е подробно описан. От
това писмено доказателство може да бъде направен безспорен извод, че
представляващия по закон „Енемона Ютилитис“ АД е узнал на 24.07.2015г. за
сключения договор за цесия и че е приел, че същия е редовно сключен, след като
е искал да уговори неговото прекратяване. В чл. 301 от ТЗ е използван термина
да се противопостави „веднага след узнаването“. Съдебната практика по този род
дела е приела, че „веднага“ следва да се тълкува въз основа на конкретните
факти по делото, в смисъл, че противопоставянето следва да бъде извършено в
период от време, който е обичайно необходим за да бъде уведомена страната. В
този смисъл, съдът намира, че писмото отправено на 17.08.2015г. до длъжника „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД, с което се оспорва
представителната власт на пълномощника не е било изпратено веднага след
узнаването – на 24.07.2015г.( а 24 дни след това), т.е. след
като не се противопоставил незабавно, представителят на търговското дружество е
потвърдил представителната власт, още повече че в писмен документ е изразил
съгласие с последиците на прехвърлянето на вземането. Основателно е и
възражението на ищеца, че противопоставянето следва да бъде адресирано до
другата страна по сделката, а не до третото лице.
Договорът
за цесия не е нищожен и поради липса на взето решение на органите на управление
на дружеството за извършването на разпореждането. В отношенията с трети лица,
липсата на такова решение не може да бъде противопоставена, с оглед стабилността
на търговския оборот и на основание чл. 236 ал.4 от ТЗ.
По
отношение на възражението, че цесията не е редовно съобщена на длъжника: такова
възражение е допустимо да бъде наведено от длъжника, а не и от трети лица.
Длъжникът не е възразил, че цесията не му е била съобщена. Тя е съобщена от
пълномощника П., за което действие не е необходимо специално изрично
пълномощно, а е достатъчно общото такова.
Съобщаването на договора за цесия няма отношение към неговата
действителност, а касае само
обстоятелството на кого следва да изпълни длъжника. В настоящия случай
длъжникът не е изпълнил , с оглед несигурността
кой е кредитора му.
Договорът
за цесия е произвел действие и процесното вземане е преминало в патримониума на
„Енерджи Съплай“ ЕООД. Същото, обаче, е
било обременено със залог и в този си вид е получено от цесионера, който е придобил
и качеството на залогодател.
Заложното
право на „Инвестбанк“ АД не се е погасило с прехвърлянето на вземането.
Учредяването на залог върху цялото предприятие на търговеца по реда на ЗОЗ
предхожда договора за цесия. С оглед разпоредбата на чл. 21 от ЗОЗ, тъй като
вземането към „Водоснабдяване и канализация-
Сливен“ ООД е изрично посочено в договора за залог, залогът тежи върху него и
след отделянето му от предприятието на търговеца.
Неоснователно е възражението
на ищеца, че е налице хипотезата на чл. 7 от ЗОЗ и че заложното право се е
погасило. Твърди се от ищеца, че договорът за цесия е даване вместо изпълнение
и с него се плаща цена по сделка в кръга
на обичайната дейност на търговеца по
занятие. От представените писмени доказателства не може да се направи извод, че
се касае за плащане чрез даване вместо изпълнение по см. на чл. 65 от ЗЗД. По
принцип ал. 3 на цитираната разпоредба
предвижда възможността да се плати чрез прехвърляне на вземане, но за да
е налице това следва то да бъде уговорено между страните т.е. основанието
(каузата) на сключения договор да бъде плащането на задължение, което цедента
има към цесионера. В конкретния случай в писмения договор между страните няма
такива уговорки, напротив уговорено е вземането да бъде прехвърлено срещу
плащане на цена. Не се споменава по никакъв начин задължение на „Енемона
Ютилитис“ АД към „Енерджи Съплай“ ЕООД, нито размер, нито основание за
възникване на такова. Не е посочено, че с цесията се уреждат други отношения,
освен продажбата на вземането. Уговорките за евентуални бъдещи прихващания
(които не са осъществени) са без значение, след като договорът има изрично
посочено основание. В този смисъл и останалите представени писмени
договори за цесия и за прихващане, с които се цели от ищеца да се докаже, че са
касае за даване вместо изпълнение са неотносими тъй като отношенията между тях
са уговорени изрично с писмен договор и никоя отстраните не го е оспорила. Ищецът,
който е представил с исковата молба договора за цесия не е твърдял неговата
относителна симулативност, а е сторил това впоследствие, когато срока за това е бил пропуснат.
Договорът за цесия не е в кръга на обичайната дейност на залогодателя „Енемона Ютилитис“ АД, макар и да е в кръга на
търговската му дейност, тъй като видно от представеното удостоверение,
обичайната търговска дейност на дружеството е търговия с електрическа енергия.
В кръга на обичайната му дейност е продажбата на електрическа енергия на „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД, но не и
цедирнето на вземането, произтичащо от този договор. Тази сделка не погасява
заложното право, а то преминава върху приобретателя на вземането – чл. 13 от
ЗОЗ.
Ищецът
твърди, че договорът за залог на търговско предприятие е нищожен, тъй като не е
спазена императивната разпоредба на чл. 53 ал.5 от ЗЕ и преди неговото
сключване не е поискано разрешение от регулаторния орган КЕВР. Възражението е
неоснователно. Цитираната разпоредба предвижда, че Комисията издава разрешение
и в случаите на залог или ипотека, върху имущество с което се извършва
лицензионна дейност. В конкретния случай е заложено вземане, което не е
имущество, с което се извършва лицензионна дейност, а парично вземане и няма
специално предназначение във връзка с дейността на „Енемона
Ютилитис“ АД т.е. договорът за
залог по отношение на него не може да бъде обявен за нищожен. В този смисъл е и
установената практика на съдилищата. В договор за залог изрично е посочено, че
нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на целия договор.
„Инвестбанк“
АД е вписала пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ на 10.12.2015г. и до
длъжника „Водоснабдяване и канализация-
Сливен“ ООД е било изпратено съобщение на 14.12.2015г. и покана от 30.12.2015г.
да заплати сумата на заложния кредитор чрез Централния депозитар. Изпълнението
върху заложено вземане, след вписване на пристъпване към изпълнение се
осъществява по реда на чл. 44а ал.2 от ЗОЗ – паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с
вписването на пристъпване към изпълнение.
С исковата молба се
претендира и сумата 32 361,50лв. мораторна лихва за забавено изпълнение на
паричното задължение за главница от 157 973,99лв. за периода от
31.07.2015г. до 04.08.2017г. Съобразно
разпоредбата на чл. 17 ал.3 от ЗОЗ (в редакцията й действала до изменението с ДВ,
бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), залогодателят събира заложеното
вземане и неговите плодове до получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ.
До 14.12.2015г. – датата на получаване на съобщението по чл. 34 т.2 от ЗОЗ
мораторната лихва за забава (гражданските плодове от вземането) се е дължала на
залогодателя, а след тази дата – на заложния кредитор. Нормата е била
императивна и не е допускала уговарянето на нещо различно в договора за залог.
В този смисъл вземането за мораторна лихва за забава върху неплатената главница
за периода 31.07.2015г. до 14.12.2015г. (изчислена от съда по чл. 162 от ГПК) в
размер на 6 023,81лв. е дължима на „Енерджи
Съплай“ ЕООД. Мораторната лихва за периода от 15.12.2015г. до 04.08.2017г. в
размер на 26 0337,69лв. е дължима на „Инвестбанк“ АД.
След сключването на договор за цесия,
цедента „Енемона Ютилитис“ АД е бил обявен в
несъстоятелност. Производството по несъстоятелност няма отношение към правата
върху процесното вземане, тъй като договорът за цесия е произвел действие преди
откриването на производството и вземането не е част от масата на
несъстоятелността. Ищецът има качеството на трето лице дало свое имущество в
залог за обезпечаване на вземането на „Инвестбанк“ АД от „Енемона Ютилитис“ АД,
произтичащо от предсрочната изискуемост на договора за кредитен ангажимент
(предявено в производството по несъстоятелност).
Производството
се развива по реда на чл. 224 от ГПК т.е. по така наречения „спор между
кредитори“. В този случай, ответникът, който не оспорва че дължи, привлича като
страна кредитора (кредиторите), които също имат претенция към вземането. Те не
стават подпомагаща, а главна страна и макар да не са предявили иск, претендират
че са изключителни носители на
вземането. Ответникът се освобождава от участие в делото, тъй като е
вложил исковата сума. При тази хипотеза настъпват своеобразните последици на привличане
на лице със самостоятелни права, а именно – искът от осъдителен преминава в
установителен между претендентите, като всеки от тях има качеството на ищец по
своя иск и ролята на ответника по иска на другия, защото чрез встъпването в делото, встъпващия предявява съдебно своята
претенция, че той е изключителен носител на вземането. С решението съдът ще
овласти правоимащия да получи вложената престация. (вж. Българско гражданско
процесуално право, изд. Наука и изкуство, 1988, проф. Ж.Сталев, стр. 347 и
348). Това разрешение е продиктувано не само от процесуална икономия, а и от
факта , че спора между страните ще се реши в настоящото производство със сила
на пресъдно нещо и те не могат повече да предявяват искове по между си, нито по
отношение на „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД,
който не оспорва вземането и е платил.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че следва да постанови решение, с което признае
за установено, че процесното вземане по фактури №№ 10668/31.05.2015 г. сумата
30 635,28 лв.; № 10823/30.06.2015 г. сумата 103 429,55 лв. и №
10875/30.06.2015 г. сумата в размер на 23 909,12 лв. или общо в размер на 157 973,95лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и вземането в
размер на 26 337,69лв. –
мораторна лихва за периода от 15.12.2015г. до 04.08.2017г. принадлежи на „Инвестбанк“ АД. След влизане в
сила на решението внесена по сметка на СлОС сума за тези вземания следва да се
изплати на „Инвестбанк“ АД. Искът до пълния размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва да
бъде постановено решение, с което се признае за установено, че „Енерджи Съплай“
ЕООД има вземане за мораторна лихва за периода от 31.07.2015г. до 14.12.2015г.
върху главница от 157 973,99лв., в размер на 6 023,81лв., което да се изплати от депозираната сума след
влизане на решението в сила. Искът на „Енерджи Съплай“ ЕООД следва да бъде
отхвърлен до пълния му размер, като неоснователен.
Искът на
„Енемона Ютилитис“ АД следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и
недоказан.
При този
изход на производството на „Енерджи Съплай“ ЕООД се дължат разноски съразмерно
на уважената част от иска в размер на 4 512,55лв. Възражението за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
то е в размер близък до минималния ( 5 337лв.) по Наредба 1/2004г.
На
„Инвестбанк“ АД се дължат направените разноски, съразмерно на уважената част от
иска 213,50лв. Разноските следва да бъдат платени на страната имаща право на
тях от останалите две страни в производството, тъй като те са оспорили исковете
им.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ********* и
„ЕНЕМОНА ЮТИЛИТИС“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********,
че „ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *********, съдебен адрес ***, офис *, АД „В.
Кискинов“ има вземане от „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД за
мораторна лихва за периода от 31.07.2015г. до 14.12.2015г. върху главница от
157 973,99лв., в размер на 6 023,81лв. (шест хиляди двадесет
и три лева и осемдесет и една стотинки),
което да се изплати от депозираната сума след влизане на решението в сила.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, съдебен адрес ***, офис *, АД „В.
Кискинов“до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *********, съдебен адрес ***, офис *, АД „В.
Кискинов“и „ЕНЕМОНА ЮТИЛИТИС“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********,
че „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *********
има вземане от „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД по фактури №№ 10668/31.05.2015 г. сумата
30 635,28 лв.; № 10823/30.06.2015 г. сумата 103 429,55 лв. и №
10875/30.06.2015 г. сумата в размер на 23 909,12 лв. или общо в размер на 157 973,95лв. (сто петдесет и седем хиляди деветстотин
седемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва
за забава, считано от 07.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както
и вземане в размер на 26 337,69лв.(двадесет
и шест хиляди триста тридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки) –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.12.2015г. до 04.08.2017г..
ОТХВЪРЛЯ иска на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ********* до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕНЕМОНА ЮТИЛИТИС“ АД
– в несъстоятелност, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ********* като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ********* и „ЕНЕМОНА ЮТИЛИТИС“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ********* да заплатят на „ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, съдебен адрес ***, офис *, АД „В.
Кискинов“ направените разноски в размер на 4 512,55лв.
ОСЪЖДА „ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *********, съдебен адрес ***, офис *, АД „В.
Кискинов“и „ЕНЕМОНА ЮТИЛИТИС“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********
да заплатят на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ********* и „ЕНЕМОНА ЮТИЛИТИС“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********
направените разноски в размер на 213,50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: