Р Е Ш Е Н И
Е
№ .......
гр. Варна, 09.06.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII – ми състав, в публично съдебно заседание проведено на трети юни през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря С.Я.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1158 по описа за 2013г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ, гр. Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска”
№ 1, представляван от Ректора О. А. Ф., като процесуален субституент
на Държавата срещу Л.С.Б. с ЕГН **********
и П.И.Б. с ЕГН ********** и двете с адрес: ***, последната починала в хода на
процеса на 24.12.2012г. в лицето на правоприемника й по реда на чл. 227 от ГПК Л.С.Б.
с ЕГН **********, съединени в условията на първоначално пасивно субективно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че Държавата е собственик на реална
част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска” № 1,
представляващ Поземлен имот с
идентификатор № 10135.2555.26 по КК, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 173596
кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 32, 30,
221, 29, 31, 28, 27, 19, 320, 20, 21, 22, 23 и 25, с площ на реалната част от 1080 кв.м. и при граници на тази част:
на изток – останалата част от имот ид. 26; на запад –
имот ид. 22 и ид. 23; на
север – имот ид. 21, границите на която част са
означени в червен контур на скицата, приложена на л. 122 от делото, което вещно
право е предоставено на Министерство на науката и образованието – Технически
университет, гр. Варна за оперативно управление.
Ищецът, действащ като процесуален субституент на Държавата, основава твърдяното право на
собственост на последната върху спорния имот на основание отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ /отм./ на реална част от имот
пл. 2403 по КП/1956г., находящ се в гр. Варна на ул. „Мир” № 45, целия с площ
от 3225 кв.м., с площ на реалната част от 1080 кв.м. и при граници на частта:
на север, изток и на юг – останалата част от имот пл. № 2403 и на запад – имоти
пл. №№ 2404 и 2405, собственост на С.И.Б. за предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие „Разширение
на ВМЕИ”, на основание Заповед № 1359/13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС
- Варна. Наследодателят на ответниците бил обезщетен с жилище по НА №
73/1976г., прехвърлен на трето лице с НА № 196/1993г. Университетът е висше
държавно учебно заведение, открито с Указ № 395/30.07.1964г. като Машинно –
електротехнически институт /МЕИ/, преименуван впоследствие на ВМЕИ, съответно на
ТУ-Варна с решение на НС обн. ДВ, бр. 68/1995г.
Строителството на учебния комплекс е започнало с откриването му, като поетапно
са изграждани учебни корпуси, спомагателни сгради, външна масивна ограда и
инфраструктурата на учебния комплекс, в съответствие с Генерален застроителен план, приет с Протокол № 16/21.05.1974г. За
целия имот с площ от 189245 кв.м., в който попада спорната реална част, е
съставен АДС № 3035/16.05.2000г. за публична държавна собственост, с който
правото на управление върху имота е предоставено на ищеца. Независимо от това,
ответниците оспорват правото на собственост на държавата, съответно
предоставеното на ищеца право на управление, с вписано в имотния регистър
Решение № 642/06.07.2008г. по адм.д. № 2375/2006г. по
описа на ВОС, с което е отменен отказ на Кмета на Община Варна, както и
отчуждаването на дворно място, с площ от 1080 кв.м. от имот пл. № 2403 в кв.
951 по плана на гр. Варна и е възстановено на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ правото
на собственост на наследниците на С.И.Б. върху отчуждения по ЗТСУ /отм./ имот,
очертан със син контур на скицата към заключението на СТЕ от 13.06.2007г. Така
заявените права от ответниците не съществуват, доколкото не са били налице
предпоставките за реституция по реда на ЗВСВНОИ, както и поради забраната за
придобиване на имоти публична държавна собственост /чл. 7, ал. 1 от ЗДС и чл.
28 от ЗС/. Така обосновава правния си интерес от установяване със СПН правото
на собственост на държавата в отношенията й с ответниците, формално
легитимиращи се пред третите лица с права върху имота, владян от ищеца. Моли за
постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор
на исковата молба не е депозиран от ответника.
В писмено становище, депозирано извън горния
срок, същият оспорва правото на собственост на държавата върху спорния имот и
заявява собствено право на основание валидна реституция. Оспорва твърдението, че
наследодателят й е обезщетен с жилище по НА № 73/1976г. Твърди, че
мероприятието, за което е бил отчужден имота от наследодателя й не е изпълнено,
нито към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ /24.02.1992г./ е започнало
изпълнението му. Изграждането на ограда, не съставлява част от мероприятието,
визирано в заповедта за отчуждаване, нито съответства на предвижданията в ГП.
Мероприятието, за което е отчужден имотът първоначално е било изграждане на
футболно игрище, а впоследствие – изграждане на тежки лаборатории, покрит
паркинг и баскетболни игрища на север от лабораториите. Изпълнението на същите
нито е започнало, нито е завършено към релевантния момент. Моли в тази връзка
за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода на
проведените по делото съдебни заседания страните поддържат изразените позиции
по спора.
Държавата, конституирана
като страна на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК, чрез процесуален представител поддържа становище за основателност
на предявения иск и моли за положително произнасяне по същия.
СЪДЪТ, като прецени доводите и възраженията на страните,
във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Не са спорни в отношенията между страните, установените
и с приети по делото писмени доказателства факти, както следва: на основание
договор за продажба, оформен с НА за собственост на имот, придобит по Закона за
реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 107/01.02.1969г.
на нотариус при ВНС, С.И.Б. купил от продавача П.О.Ч. дворно място от 1080
кв.м., представляващо имот № 2403, кв. 951 по плана на гр. Варна, ведно с
находящите в него полумасивна постройка, с площ от 42
кв.м. и паянтова постройка, с площ от 12 кв.м.
Със Заповед № 1359 от 13.07.1974г. на
Председателя на ИК на ГНС – Варна на основание чл. 95 от ЗТСУ /отм./ е отчужден
в полза на държавата недвижим имот, представляващ имот пл. № 2403, находящ се в
гр. Варна, ул. „Мир” № 45 с площ от 1080 кв.м. от собственика С.И.Б. за
предвиденото по ЗРП мероприятие „Разширение на ВМИ”. Със същата заповед е
определено собственикът да бъде обезщетен с двустайно жилище в бл. № 14 в ж.к.
„Г. Петлешев”.
Ответниците П.И.Б. и Л.С.Б. са наследници по закон на С.И.Б.,
б.ж. на гр. Варна, п. на 21.01.1991г., първата в качеството й на съпруга, а
втората – на низходяща на починалия.
С влязло в сила на 31.07.2007г. Решение № 642
от 06.07.2007г., постановено по адм.д. № 2375/2006г.
по описа на ВОС е отменено Решение № 1879 от 26.04.1993г. на Кмета на Община
Варна, с което е отказано на наследниците на С.Б. да бъде възстановено правото на
собственост върху отчуждения по ЗТСУ имот, като е отменено отчуждаването на дворно
място, съставляващо имот пл. № 2403, кв. 951, находящо се в гр. Варна, ул.
„Мир” с площ от 1080 кв.м. и възстановено правото на собственост на
наследниците на С.И.Б. върху отчуждения по ЗТСУ имот, очертан със син контур по
скицата към заключението на СТЕ от 13.06.2007г.
От заключението на СТЕ на вещото лице Д.П. се
установява, че процесният имот попада в терена
отреден за разширение на МЕИ на запад съгласно одобреното изменение на
регулацията на 23-ти м.р. със Заповед № 1722/01.07.1966г. на зам. председателя
на МАБ. С Генерален план приет с Протокол № 13/29.04.1976г., одобрен на
04.05.1976г. върху процесния имот е предвидено изграждане на футболно игрище.
Същото не е реализирано. С Протокол № 5/05.02.1985г. на СТСУСА при Община Варна
е приета „Актуализация на ген. план на ТУ”, одобрен на 06.02.1985г. С този план
върху процесния имот е предвидено изграждане на сграда „Комплексни тежки
лаборатории” и покрит паркинг и баскетболни игрища на север от сградата.
Сградата не е изградена.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
По предявения положителен установителен
иск за собственост в тежест на ищеца е да установи пълно и главно правото на
собственост на държавата на соченото основание – отчуждаване по реда на чл. 95
от ЗТСУ /отм./ за мероприятие „Разширение на ВМИ”.
С оглед противопоставените позиции на
страните – отчуждаване в полза на държавата по реда на благоустройствен закон
срещу реституция по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои
отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с влязло в сила съдебно решение на административен съд и доказателствата в тази
насока, релевантен за решаване на спора в случая е отговора на въпроса
допустимо ли е гражданският съд да осъществи по реда на косвения
съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на
административния съд за възстановяване на
собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Отговор на този въпрос е даден в задължителната
съдебна практика обективирана в ТР №
5/2011г. от 14.01.2013г. по т.д. № 5/11г. на ОСГК на ВКС, както и в Решение № 188 от 13.12.2013г. по гр.д. № 6/2013г. на ВКС, II ГО, ГК. Съгласно даденото разрешение, макар
и по принцип държавата като гражданскоправен субект
да не е обвързана от решение на административен орган за възстановяване на
собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тя е
обвързана от съдебното решение за възстановяване на собствеността върху такива
имоти, като в тази хипотеза е недопустимо упражняване на косвен съдебен контрол
за проверка на материалните предпоставки за настъпване на реституцията. Това е
така, тъй като в производството пред административния съд органът, издал
обжалвания административен акт, има качеството на страна по делото, разполага с
възможността да ангажира доказателства и да противопостави възражения, поради
което на общо основание съдебното решение произвежда обвързващо действие по
отношение на него. Постановките на тълкувателното решение следва да намерят
приложение и в разглежданата хипотеза, при която обуславящият изхода на делото
правен въпрос е за обвързаността на държавата от влязло в сила съдебно решение
на административен съд за възстановяване на собственост върху имот, подлежащ на
реституция по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху някои
отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Кметът е административният орган, на който
законодателят е възложил компетентност да се произнася по искания за отмяна на
отчуждаване, извършено от държавата по посочения реституционен закон и той
участва в това си качество в производството пред административния съд, в което
се решава въпросът дали са налице материалноправните
предпоставки за отмяна на отчуждаването и реституция на имота. Ето защо е прието, че като гражданскоправен субект държавата е обвързана от съдебното
решение, с което отказът на кмета за възстановяване на собствеността е отменен
като незаконосъобразен и е постановена отмяна на отчуждаването. Държавата е
участвала в съдебното производство и на общо основание е обвързана от влязлото
в сила съдебно решение /Определение № 29 от 21.01.2013г. по гр.д. № 911/2012г. на ВКС, II ГО/. Според разясненията, дадени в
посоченото по-горе ТР, на кмета на общината, на територията на която се намира
имотът, със закон е възложено вземането на решение за възстановяване на
собствеността и с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК, ако административният акт бъде
изменен или отменен от съда, решението има действие по отношение на всички, т.е.
върху съдебното решение за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
гражданският съд не може да упражнява косвен съдебен контрол. Ето защо по
предявен иск за собственост от държавата е недопустимо съдът инцидентно да се
произнася по законосъобразността /унищожаемостта/ на
съдебното решение за реституция.
Следователно, в отношенията между страните въпросът
за материалните предпоставките за възстановяване правото на собственост на
ответниците по реда на ЗВСВНОИ е разрешен с влязлото в сила решение по адм.д. № 2375/2006г. по описа на ВОС, влязло в сила
31.07.2007г. и не може да бъде пререшаван в настоящето производство. Държавата
не е станала собственик на процесния имот на основание отчуждаване за
мероприятие по ЗТСУ /отм./, поради възстановяването на имота в полза на
наследниците на бившия собственик. Ето защо и доколкото не е наведено друго придобивно основание, по силата на което да е придобито
правото на собственост от държавата, то предявения от процесуален субституент иск за собственост като неоснователен следва да
се отхвърли.
Ответницата е направила искане за присъждане на
реализирани съдебно деловодни разноски, описани в представен списък.
Действително реализираните от страната разноски са под формата на депозит за вещо
лице /107 лв. + 53 лв./, държавна такса /7 лв. за СУ и 18 лв. за ЧЖ/ и
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 1 от ГПК ответникът има право на разноски и възнаграждение за един адвокат
съразмерно с отхвърлената част от иска. Договорът за правна защита и съдействие
от 04.05.2015г. е сключен между ответницата и двама адвокати, като липсва
отбелязване в съдържанието му на кой адвокат каква част от уговореното
възнаграждение от 2 750 лв. е реално заплатено. При това положение съдът
приема, че на всеки от адвокатите е платено равно възнаграждение, поради което
от пълния размер на претендираното възнаграждение,
ответницата има право на платеното за един адвокат или 1 375.00 лв. Този
размер не е прекомерен с оглед регламентирания минимален размер на
възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. и
възражението на ищеца основано на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.
Следователно, общият размер на разноските, на които ответницата има право е
1 560 лв.
Същевременно на основание чл. 1 от ТДТССГПК вр. чл. 71 от ГПК ищецът дължи държавна такса по предявения
иск, който с оглед цената на иска от 60 696 лв. е в размер на 606.96 лв. Доколкото
държавната такса не е събрана от ищеца до този момент, то за плащането й същият
следва да бъде осъден с решението по аналогия с чл. 77 от ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявените от ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ, гр. Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Студентска” № 1, представляван от Ректора О. А. Ф., като
процесуален субституент на Държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу Л.С.Б. с ЕГН ********** и П.И.Б. с ЕГН ********** и двете с
адрес: ***, последната починала в хода на процеса на 24.12.2012г. в лицето на
правоприемника й по реда на чл. 227 от ГПК Л.С.Б. с ЕГН ********** положителни установителни
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Държавата
е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ул. „Студентска” № 1, представляващ Поземлен
имот с идентификатор № 10135.2555.26 по КК, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 173596
кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 32, 30,
221, 29, 31, 28, 27, 19, 320, 20, 21, 22, 23 и 25, с площ на реалната част от 1080 кв.м. и при граници на тази част:
на изток – останалата част от имот ид. 26; на запад –
имот ид. 22 и ид. 23; на
север – имот ид. 21, границите на която част са
означени в червен контур на скицата, приложена на л. 122 от делото, на
основание отчуждаване по реда на чл. 95
от ЗТСУ /отм./ на реална част от имот пл. 2403 по КП/1956г., находящ се в
гр. Варна на ул. „Мир” № 45, целия с площ от 3225 кв.м., с площ на реалната
част от 1080 кв.м. и при граници на частта: на север, изток и на юг –
останалата част от имот пл. № 2403 и на запад – имоти пл. №№ 2404 и 2405,
собственост на С.И.Б. за предвиденото по застроителния
и регулационен план мероприятие „Разширение на ВМЕИ”, на основание Заповед №
1359/13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС - Варна.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ, гр. Варна, БУЛСТАТ *********,
с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска” № 1, представляван от Ректора О. А. Ф. ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Б. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 1 560.00 /хиляда петстотин и шестдесет/
лева, представляваща съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 1 от ТДТССГПК вр. чл. 71 от ГПК ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ, гр. Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска”
№ 1, представляван от Ректора О. А. Ф. ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 606.96 /шестстотин и шест лв. и деветдесет
и шест ст./ лева, представляваща дължима
държавна такса по предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок, който за страните започва да тече от връчването му на
основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: