Решение по дело №7/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 132

 

                                    гр. Пловдив, 13.04.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на пети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 7 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от „З.к.Л.и.“ АД против решение № 636 от 18.11.2019 г., постановено по търг. д. № 428 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта с която:

- „З.к.Л.и.“ АД е осъдено да заплати на Т.Д.Т., сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 29.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от Т.Д.Т., болки и страдания от смъртта на неговия дядо Т.Т., настъпила при ПТП на 24.07.2014 г. в с. Н. с., Община С., изразяващи се в проявявани продължително време болки и страдания поради особената им близост, основана на взаимна обич и уважение, помощ и разбирателство, които надхвърлят обичайните, като ПТП е извършено виновно от водача на лек автомобил Д. С. С., установено с влязла в сила присъда № 5 от 15.01.2015 г. по НОХД № 1766/2014 г. по описа на ОС – Пловдив;

- „З.к.Л.и.“ АД е осъдено да заплати на адвокат В.Д. *** сумата от 1176 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по чл.38 от ЗА защита пред първата инстанция на Т.Д.Т.;

- „З.к.Л.и.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС – Пловдив дължима държавна такса от 600 лева.

Представителят на дружеството поддържа становището, че решението в обжалваната му част е постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, както и че е необосновано. Искането е да се отмени обжалваното решение, като вместо това се постанови друго, с което се отхвърли предявеният иск изцяло, както и на дружеството да се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т.Д.Т., с който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно, поради което се иска решението да се потвърди, като на представляващия ищеца адвокат се присъди възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивния съд.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявен от Т.Д.Т. против „З.к.Л.и.“ АД осъдителен иск, за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от Т.Д.Т. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат от смъртта на неговия дядо Т.Д.Т., ЕГН **********, настъпила на 29.07.2014 г. вследствие получени травми от ПТП от 24.07.2014 г. в с. Н. с., Община С., причинено виновно от Д. С. С., при управлението на лек автомобил марка „Ф. Ф.“, с рег. № .., за който, със застрахователна полица № .., е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна за периода от 24.02.2014 г. до 24.02.2015 г., ведно със законната лихва от 29.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът се основава на следните, установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат на ПТП, настъпило на 24.07.2014 г. в село Н.с., обл. П., причинено от трето, застраховано при ответника лице – Д. С. С. - водач на автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № .., на 29.07.2014 г. е настъпила смъртта на блъснатия от автомобила Т.Д.Т. – дядо на ищеца Т.Т..

С влязла в сила присъда № 5 от 15.01.2015 г. постановена по н.о.х.д. № 766 от 2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, са установени със задължителна сила за гражданския съд извършването на деянието, вследствие на което е настъпил вредоносния резултат – смъртта на дядото на ищеца, противоправността на деянието и виновността на деликвента Д. С. С..

Безспорно е, че към момента на настъпването на ПТП, водачът на лекия автомобил марка „Ф. Ф.“, с рег. № ., с който е причинен вредоносният резултат, е имал сключена с ответника „З.к.Л.и.“ АД, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № …, валидна за периода от 24.02.2014 год. до 24.02.2015 год.

Установените по делото обстоятелства относно факта на настъпилото по вина на третото лице ПТП, причинната връзка между деянието и смъртта на Т., както и наличието на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите между деликвента и ответното застрахователно дружество, в случая са необходими, но не и достатъчни условия, за да приеме, че е възникнала отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226, ал.1 във вр. с чл. 223 КЗ /отм./.

Предвид възраженията на ответника, основният спорен въпрос е свързан с активната материално-правна легитимация на ищеца по предявения иск. Според застрахователя, ищецът Т. не е включен в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на дядо му Т.Т.. Становището, както и предшестващият отказ на застрахователното дружество да обезщети ищеца, се основават на безспорно установения факт, че ищецът е внук на пострадалия от ПТП Т.Т..

За да уважи частично предявения иск, Пловдивският окръжен съд е приел въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел, че установените трайни и непрекъснати отношения между ищеца и неговия дядо на близост и интензивност, различни от обичайната, обосновавали трайна и дълбока емоционална връзка, поради което били налице предпоставките за възможността на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дядо му.

Изложените в тази насока доводи на първоинстанционният съд не се споделят от настоящата инстанция, поради следното:

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, на което основателно се е позовал и първоинстанционният съд, е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

         Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.

В конкретния случай, действителните отношения между ищеца и пострадалия приживе се установяват единствено от показанията на разпитания свидетел В. Т. – дъщеря на ищеца. Освен, че следва да бъдат преценявани съобразно с разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, показанията на този свидетел не създават пълна и задълбочена представа за отношенията и връзката между ищеца и неговия дядо, дори само заради сравнително краткия период на формиране на впечатленията на свидетеля относно тези отношения.

Независимо от това, установените въз основа на показанията на свидетеля факти: че ищецът и дядо му живели заедно в общ дом, че общували ежедневно; за близостта между дядо и внук; за съветите и подкрепата, които ищецът получавал от дядо си; както и за грижите, които внукът полагал за дядо си в болницата след инцидента и до смъртта му, не обуславят извод за изключителност на отношенията между двамата, за някаква трайна и изключителна емоционална връзка, аналогична на отношенията между родител и дете.

В най-добрия случай, така установените факти относно връзката между ищеца и неговия дядо сочат на обичайна родствена връзка между поколенията, характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на уважение, обич, подкрепа и взаимопомощ между близки роднини. Не са установени факти за полагане на грижи и помощ, както и за емоционална подкрепа и доверие между дядо и внук извън обичайните, които да са оказали толкова трайно и съществено влияние върху живота и съзнанието на ищеца, че то да съответства в голяма степен на въздействието, произтичащо от родителските грижи, закрила и подкрепа.

В конкретния случай, установените по делото факти, че ищецът е низходящ на пострадалия, че двамата са обитавали общо жилище, че са били в добри отношения и взаимно са си помагали, не са достатъчни, за да се изведе наличието на такава дълбока емоционална и житейска връзка, наподобяваща в голяма степен връзката между родител и дете, заради съдържанието на която ищецът да търпи морални болки и страдания от смъртта на своя дядо, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Изводът е, че само наличието на родствена връзка, както и описаните отношения между ищеца и пострадалия при процесното ПТП негов дядо не са достатъчни, за да се направи извод, че ищецът попада в категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.

         Предвид изложеното искът по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) се явява неоснователен, поради което постановеното в обратния смисъл решение на Пловдивския окръжен съд, следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло, като в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

ОТМЕНЯ решение № 636 от 18.11.2019 г., постановено по търг. д. № 428 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта с която:

- „З.к.Л.и.“ АД е осъдено да заплати на Т.Д.Т., сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 29.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от Т.Д.Т., болки и страдания от смъртта на неговия дядо Т.Т., настъпила при ПТП на 24.07.2014г в с. Н. с., Община С., изразяващи се в проявявани продължително време болки и страдания поради особената им близост, основана на взаимна обич и уважение, помощ и разбирателство, които надхвърлят обичайните, като ПТП е извършено виновно от водача на лек автомобил Д. С. С., установено с влязла в сила присъда № 5 от 15.01.2015г по НОХД № 1766/2014 г. по описа на ОС – Пловдив;

- „З.к.Л.и.“ АД е осъдено да заплати на адвокат В.Д. *** сумата от 1176 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по чл.38 от ЗА защита пред първата инстанция на Т.Д.Т.;

- „З.к.Л.и.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС – Пловдив дължима държавна такса от 600 лева,  като вместо това, в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Т., ЕГН ********** против „З.к.Л.и.“ АД, ЕИК ..иск за заплащане на сумата 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от Т.Д.Т. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат от смъртта на неговия дядо Т.Д.Т., ЕГН **********, настъпила на 29.07.2014 г. вследствие получени травми от  ПТП от 24.07.2014 г. в с. Н. с., Община С., причинено виновно от Д. С.С., при управлението на лек автомобил марка „Ф. Ф.“, с рег. № ., за който, със застрахователна полица № ., е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна за периода от 24.02.2014 г. до 24.02.2015 г., ведно със законната лихва от 29.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********  да заплати на „З.к.Л.и.“ АД, ЕИК.., сумата 300 лева за сторените деловодни разноски в производството по в.т.д. № 7 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.