№ 30058
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А А.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А А. Гражданско дело №
20241110117972 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Доказателственото искане на за изслушване на гласни доказателства следва да се
остави без уважение, тъй като обстоятелствата, които ще се установяват с тях не са спорни
между страните.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от
7603,70 лева, представляваща остатък от обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение от служителя, без предизвестие в размер на БТВ за срок на предизвестие от
90 дни, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата и с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 727,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.07.2023 г. до
28.03.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов
договор от 17.01.2022 г. на длъжност „Инженер, Конструктор“. Твърди, че поради системно
забавяне на плащането на дължимото му трудово възнаграждение, на 14.07.2013 г. подал
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
1
Сочи, че на 14.07.2023 год. е издадена заповед № 001/14.07.2023 г. , с която
правоотношението е прекратено. Поддържа, че съгласно чл. 221, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника или служителя,
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. Твърди, че в раздел VIII, т. 8.2. от трудовия договор страните са
уговорили, че трудовото правоотношение се прекратява с 90-дневно предизвестие от страна
на служителя или работодателя. Твърди, че работодателят е заплатил на служителя
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, вместо 3
брутни възнаграждения.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди, че не са били налице условията
на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, за прекратяване на процесния трудов договор, тъй като към
момента на подаване на молбата от работника трудовото му възнаграждение е било платено.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение на
соченото основание.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и настъпване на падежа
на вземането.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, за което не сочи
доказателства.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
доказателства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 05.11.2024 год. от 10,50 часа,
за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2