№ 3148
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Административно
наказателно дело № 20241110206095 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-4332-017780/28.08.2023 г., издадено от Д.Д.Д - началник сектор в отдел
„ПП” при СДВР, на О. А. Б., с ЕГН **********,
за това, че на 19.07.2023 г., около 10:45 часа, в гр. София, по ул. „Лъчезар Станчев“ №
4, контролно-техническия пункт, вкарвайки л. а. „Шкода Камик” с № на рама ХХХХХХ,
собственост на фирма „МАТЕО 69“, в 9-ти канал, водачът използва мобилен телефон без
устройство „свободни ръце“, с което нарушил чл. 104а от ЗДвП, поради което, на основание
чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от О. А. Б., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се оспорват фактическите констатации в
обжалваното НП, като се изтъква, че жалбоподателят Б. се бил наредил на опашка пред 9-ти
канал, надлежно изчаквайки началото на работното време на техническия пункт. Преди
отварянето на канала Б. бил провел служебен разговор по телефона си, като по време на
разговора бил приканен да вкара автомобила в канала. Приключвайки разговора, Б. дал знак,
че ще тръгне всеки момент, което разгневило служителите от пункта. Същите издали АУАН
с твърдения, които не отговаряли на истината, тъй като водачът не бил използвал мобилен
телефон по време на управление на автомобила му. В този смисъл същият възразил и в
самия АУАН. Алтернативно се моли за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за
маловажен случай. В с. з. се допълва, че разпитаните свидетели обслужвали описаното в
АУАН и НП, но не ставало ясно кой от двамата очевидци бил давал сигнали на водача.
1
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, а
писмено становище, което е депозирано след приключване на съдебното следствие и в което
се развиват аргументи по същество за законосъобразността на атакуваното НП. Моли се за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима .
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО; заверено копие на Заповед № 8121К-
13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР за преназначаване на Д.Д.Д на длъжността началник
сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП, ведно с акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. – относно компетентността на АНО; заверено копие от Заповед за
преназначаване № 513з-8163/16.11.2017 г. на директора на СДВР – относно компетентността
на актосъставителя Е. И. С.); налице е в достатъчна степен съответствие между текстовата
част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между описаната в двата акта фактическа
обстановка, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 19.07.2023 г., около 10:45 часа, жалбоподателят О. А. Б. се намирал на
шофьорската място в л. а. „Шкода Камик” с № на рама ХХХХХХ, собственост на фирма
„МАТЕО 69“, непосредствено пред 9-ти канал на контролно-технически пункт, находящ се в
гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, сградата на КАТ-СДВР. Същият провеждал разговор
по мобилния си телефон, когато бил поканен от служителите в техническия пункт в сектор
„Регистрация на превозни средства“, в лицето на свидетелите Г. М. и П. П., да придвижи
автомобила над канала за преглед.
Съгласно показанията на разпитания св. М., последният, виждайки, че
горепосоченият автомобил навлиза на една от технологичните линии, докато в същото
време водачът му говорил, му показал с жест да спре с разговора, но, въпреки това, той
продължил напред. Последното принудило св. М. да се представи на водача, да поиска
документите му и да повика св. Е. С., който разполагал с компетентност на актосъставител.
Св. П. също твърди, че именно той подал сигнал на водача на горепосочения
автомобил да спре да говори по телефона, докато същият придвижвал автомобила си по
технологичната линия към канала.
На О. Б. бил съставен АУАН бл. № 249501/19.07.2023 г. за нарушение на чл. 104а от
2
ЗДвП. В АУАН Б. възразил писмено, като отрича да е управлявал автомобила. Същият
употребил телефона пред канал 9, докато чакал за регистрация, но след разпореждане на
дежурния офицер го оставил.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите Е. С., Г. М. и П. П..
Показанията на посочените свидетели са в достатъчна степен обстоятелствени,
хронологично подредени, логични и кореспондиращи помежду си, поради което Съдът ги
кредитира изцяло. По преписката липсват приобщени писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка няма спор, че в качеството си на водач
на посочения в атакуваното НП лек автомобил, жалбоподателят се е намирал на посочените
дата и час пред канал 9 на контролно-технически пункт, находящ се в гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 4 - сградата на КАТ-СДВР за регистрация на автомобили. Спорният
момент е дали докато е придвижвал автомобила по технологичната линия над канала,
същият е говорил по телефона си. Според свидетелите по акта това е станало точно така, а
според жалбоподателя същият действително е говорил по телефона си без устройство
„свободни ръце“, но докато чакал пред канала и преди да предприеме управление на
автомобила.
Съдът преди всичко следва да посочи, че съгласно вменената като нарушена
разпоредба на чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Под
„управление на автомобил“ безспорно се има предвид „движение по пътищата, отворени за
обществено ползване“, съгласно общата разпоредба на чл. 1, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 2,
ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване
на който са еднакви за всички участници в движението, като това важи и за пътищата, които
не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от
собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Тоест,
съставомерно деяние по чл. 104а от ЗДвП би било налице при използване на мобилен
телефон, без устройство „свободни ръце“, по време на управление на автомобил по
пътищата, отворени за обществено ползване.
Особеното в случая е, че мястото на управление на процесния автомобил е в рамките
на подхода към канал 9 на контролно-техническия пункт в сградата на КАТ-СДВР, което
съвсем резонно поставя въпроса дали мястото на управление попада в дефиницията за „път,
отворен за обществено ползване“. Последното налага приложение на специалните
нормативни разпоредби, предвидени за работата в контролно-техническите пунктове в
НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства (Наредбата). Съгласно § 1, т. 16 от ДР на
Наредбата, "Контролно-технически пункт" е пункт, в който физическо или юридическо
3
лице, оправомощено от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице, извършва периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на
Наредбата, "Линия за извършване на проверка на техническата изправност на ППС" е
обособена част от контролно-техническия пункт, разположена в проходимо помещение,
оборудвана с необходимите средства за измерване и съоръжения, на която в технологична
последователност е организиран прегледът за проверка на техническа изправност на ППС.
На последно място, съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 17 от ДР на Наредбата,
"Път, отворен за обществено ползване" е път, който се използва от широката
общественост като местен, регионален или национален път или автомагистрала.
Горепосочените дефиниции от приложимата за контролно-техническите пунктове
Наредба определено сочат, че мястото на твърдяното нарушение (в подстъпите към канал 9
в контролно-техническия пункт) не представлява „път, отворен за обществено ползване“
съгласно специалните приложими разпоредби, поради което не е налице „управление на
автомобил“ по смисъла на чл. 104а от ЗДвП. Друг е въпросът дали водачът или техническия
специалист, в рамките на задълженията му по проверка изправността на автомобила, следва
да придвижи въпросния автомобил над канала и в близост до уредите за проверка
изправността му. Според съда това е задължение на техническия специалист, а не на водача.
На последно място, в АУАН и НП дори не се твърди за съставомерно „управление“ на
автомобила, а за „вкарването“ му в 9-ти канал. Контролната съдебна инстанция ще се
въздържи от задълбочено обследване на употребения от актосъстевителя и АНО глагол
„вкарва“, но и без тази неяснота в случая липсва изискуемото управление на автомобил по
път, отворен за обществено ползване, което да обоснове административно-наказателна
отговорност по чл. 104а от ЗДвП.
С оглед отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя, депозирано още с жалбата, за присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение е основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Макар да
не е приложен списък за разноски, видно от приобщения договор за правна защита и
съдействие, на адв. Т. е заплатен хонорар в размер на 550 лева. В случая същият се явява
прекомерен на фона на липсата на фактическа и правна сложност по делото и минималния
размер на наложената глоба. С оглед осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на
жалбата срещу НП и участие на процесуалния защитник на проведеното единствено с. з.,
адекватният и справедлив размер на адвокатското възнаграждение (предвид и вида и
размера на наложеното наказание) в случая се явява този от 400 лева, което е в унисон и с
Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, свързано с
тарифата на адвокатските възнаграждения по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-4332-017780/28.08.2023 г., издадено от Д.Д.Д - началник сектор в
отдел „ПП” при СДВР, на О. А. Б..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на О. А. Б. сумата
от 400 (четиристотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5