РЕШЕНИЕ
№ 887
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501106 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.И.И. – АК-П. като
пълномощник на А. И. И. от гр.******* против Решение № 455/ 11.02.2022г.
постановено по гр.д.№ 6147/ 2021г. по описа на ПРС – ХХІ гр.с., с което е
признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателката
дължи на „Е*******“ ЕАД сумите: 564,76 лева - главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.
************, ИТН ********** за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г.; 77,65
лева - обезщетение за забава за периода 04.12.2018 г. – 03.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 04.02.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1222/05.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2088/2021 г. на ПРС, като в тежест на
жалбоподателката са поставени и направените от ищцовото дружество
разноски в размер на 375 лева за исковото производство и в размер общо на
1
75 лева за заповедното производство.
Решението се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно
по съображенията: жалбоподателката не потребява услуги на Е*** поради
това, че била принудена да живее на друг адрес по обективни причини за
полагане на грижа на болен близък, поради което процесният апартамент е
необитаем, твърди, че всички радиатори в него са изключени и са снабдени с
уреди за дистанционно отчитане / топломери/, които да регистрират
НЕпотребяването на топлинна енергия; водомерът за гореща вода също
снабден с дистанционно отчитане на показанията за да регистрира
НЕпотребяването на гореща вода. В имота има щранг през банята, която
жалбоподателката няма право да премахне, въпреки че генерира топлинни
загуби през отоплителния сезон. Правят се доводи въз основа на размера на
претендираната сума за процесния период и общата сума, която се дължи за
година / 188,25 лв/ , с която се сочи е очевидно, че човек не може да се
отоплява през отоплителния сезон, за това се касае за топлинни загуби от
топлопреносните тръби през жилището, които жалбоподателката няма право
да премахне. Прави се оплакване за необсъждане на доказателствата,
представени от страната в първоинстанционното производство. Прави се
оплакване, че е налице признание на иска от страна на жалбоподателката,
въпреки което съдът е назначил експертиза и натоварил страната с разноски
за това. На основание чл.146 ЗЗП се иска установяване на неравноправна
клауза в отношенията между страните, за които съдът следи служебно. Иска
се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове,
претендира се присъждане на разноски.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от
„Е**********“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна по
съображения , основани на разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, чл.150 ЗЕ и
чл.143 ЗЕ, както и с довода, че за изчисляване на количеството и стойността
съдът е възприел заключенията на вещите лица при условията на чл.202 ГПК,
а на основание чл.154 ГПК жалбоподателката е следвало да докаже
твърденията си, на които основава недължимостта на процесното вземане.
Въз основа на тези съображения се иска потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на основание чл.78, ал.8 ГПК юриск.възнаграждение в
размер на 150 лева.
2
Въззивната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
В производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК „Е*********“
ЕАД е предявило против А. И. И. от гр.П. обективно съединени искове за
признаване установеност на вземанията : за сумата 564,76 лева - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект, находящ се
в гр. ************ за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г.; за сумата 77,65
лева - обезщетение за забава за периода 04.12.2018 г. – 03.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 04.02.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1222/05.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2088/2021 г. на ПРС. Исковете се основават на
възникнало договорно правоотношение между ищцовото дружество и
ответницата съгласно чл.150 ЗЕ за продажба на топлинна енергия на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, осъществявана при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР, надлежно публикувани на сайта на дружеството и влезли в сила в 30-
дневен срок след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник, които имат силата на договор между страните и не е
необходимо изричното им приемане от клиента. В приложение на ИМ
представени са по делото от ищцовата страна и ангажирани доказателства във
връзка с реализиране на доказателствената тежест относно заявените в
исковата молба факти и обстоятелства: публикуване в ежедневник в.
„М*****“ Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т*********“ ЕАД на потребители в гр.П.; препис-извлечение от сметка,
издадена след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година, за
която е задължението, съгласно изискването на чл.154 от Закона за
енергетиката за доставената топлинна енергия за обекта на потребление на
адрес: гр.*************, за процесния период. А. е СТЕ, по която е
депозирано заключение на в.л.инж.В. И. Ш., прието като компетентно
изготвено и неоспорени от страните по делото.
Ответницата е заявила становище, въз основа на което не е оспорила
3
предявените искове по размер, а само по основание въз основа на главното
възражение, че същата не живее на посочения адрес на потребление, а на друг
адрес по изложени в ОИМ причини и обстоятелства. Заявено е твърдението,
че всички радиатори в обекта на потребление били изключени, снабдени с
уреди за дистанционно отчитане/ топломери/, които да отчитат
НЕпотребяването на топлинна енергия , което се отнасяло и за водомера; в
имота имало щранг – лира, който ответницата нямала право да премахне.
Направено е позоваване на разпоредбата на чл.146 ЗЗП за наличие на
неравноправност на клаузи, във връзка с които ответницата била принудена
да заплаща топлинни услуги под формата на технологични загуби от
минаващите през имота топлопреносни тръби.
С оглед представените по делото от ищеца писмени доказателства и предвид
заявеното становище на ответницата, с което е признала исковете по
основание, безспорно установено се явява наличието на възникнало между
страните облигационно правоотношение, по силата на което по смисъла на
разпоредбата на чл.150 ЗЕ до обекта на потребление, собственост на
ответницата е била доставяна топлинна енергия за битови нужди,
осъществявана при публично известни общи условия. От депозираното
заключение на в.л. Ш. е установено , че в имота на ответника има три броя
отоплителни тела, снабдени с ИРУ за дистанционен отчет на изразходваното
количество ТЕ за отопление, има монтирано 1 бр.водомерно устройство за
дистанционен отчет на изразходваното количество топла вода за БГВ, а през
имота в помещение „Баня“ преминава отоплително тяло тип “щранг-лира“ с
мощност 423,3 W, което не е снабдено с уред за отчет на изразходваното
количество ТЕ за отопление. През процесния период отчитането на ТЕ по
топломера в АС е било извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от
абонатчици на ищцовото дружество. Количеството ТЕ, намалена със загубите
на ТЕ в АС е подавано на „Т*******“ ЕООД за разпределение по
потребители, а разпределението в етажната собственост е извършвано
дистанционно ежемесечно от отчетните показания на ИРУ. Установено е от
СТЕ липсата на разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество чрез сравнение на
справките за начислената топлоенергия от дружеството „Т**********“
ЕООД. Установено е също така, че начинът на разпределение и
начисляването на потребената от ответника топлинна енергия, вкл. за
4
процесния имот са били прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5 от
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ ,
приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.200г. за
топлоснабдяването за 1 бр. щранг-лира - по максимална мощност на
отоплителното тяло, поради липса на уред за отчет на изразходваното
количество ТЕ за отопление. В Приложение №1 към СТЕ в табличен вид са
отразени количествата разпределена топлинна енергия на абоната, като в с.з.
при приемането на експертизата с протоколно определение от 11.01.2022г. на
основание чл.153 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че главницата за ТЕ за процесния период възлиза
на исковата сума от 564, 76 лв, а обезщетението за забава за същия период –
на 77,65 лв.
При така събраните надлежно доказателства по делото правилно се явяват
уважени като доказани по основание и размер предявените от
топлоснабдителното дружество искове за заплащане стойността на
доставената до обекта на потребление, собственост на ответницата, топлинна
енергия за процесния период. Неустановено се явява по делото за
намиращите се в имота на ответницата 3 броя отоплителни уреди да е било
инициирано прекратяване на топлоподаването, а по отношение на
преминаващите през имота отоплителни тела като част от сградната
инсталация, потребителят остава задължен за стойността на отдадената
топлинна енергия съобразно отопляемия обем на имота, вкл. за общите части
на сградата, съгласно изричните разпоредби на чл.140, ал.3, чл.142 , ал.2 и
чл.143, ал.3 и чл.153, ал.6 ЗЕ. Въз основа на посочената регламентация
относно продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие
при публично известни общи условия по чл.150 ЗЕ, се установява наличието
на задължение за всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
на сграда – етажна собственост , присъединена към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, в качеството им на потребители
съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ. С оглед на това по
основния спорен по делото въпрос във връзка с депозираното оспорване от
страна на ответника дължимостта за заплащането на разпределената до
сградата – ЕС ТЕ, съдът е основал решаващите си мотиви въз основа на
разпоредбите на чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС и изричната разпоредба на
чл.153, ал.6 ЗЕ.
5
Неоснователно е искането за произнасяне на съда за неравноправност
на клаузи по чл.146 ЗЗД, доколкото е налице произнасяне в тази насока с
постановеното Решение от 05.12.2019г на Съда на Европейския съюз / СЕС/
по две съединени дела С-708/17 и С-725/17, с което се приема относно
българската правна уредба, установяваща задължение за собствениците на
апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към системата на
централното отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградна инсталация, независимо, че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, че същата не противоречи на правото на ЕС и в частност на
правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.
Приема се също сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да
се изготвят индивидуално за всеки собственик на апартамент в сградата, като
се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
По отношение поддържаното и с въззивната жалба обстоятелство за
необитаемост от ответницата на процесния обект на потребление, нейна
собственост, за което е ангажирано гласно доказателство по делото, се явява
неотносимо към предмета на спора относно наличие на отоплителни уреди в
имота на ответницата с установено топлоподаване до отоплителните тела за
процесния период. В тази насока относимо са отчетени от районния съд
законовите условия относно уредената законова възможност за прекратяване
на топлоснабдяването в сградата в режим на ЕС, и възможността на отделния
етажен собственик да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имота си, но без топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, на
която същият остава потребител.
По така изложените по-горе съображения жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 455/ 11.02.2022г. постановено по
гр.д.№ 6147/ 2021г. по описа на ПРС – ХХІ гр.с.
Осъжда А. И. И., ЕГН: ********** да заплати на „Е*********,
6
ЕИК:************ сумата 100 лева / сто лева/ - юриск.възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7