МОТИВИ към
НОХД №1668/2019 г:
Обвинението
е против подсъдимия Т.С. *** за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във връзка с ал.1, б.„б”, предложение 1-во
във връзка с чл.342, ал.1 във връзка
с чл.5, ал.3, т.1, чл.8, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимият се обвинява в това, че на 28.07.2018 г. на път II-37 км. 119+400 в посока към
гр.П., обл.П., при управление на МПС - лек автомобил марка и модел «…» с per. №.., е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, а
именно: чл.5, aл.3, m.1 om ЗДвП „На водача па пътно превозно средство е
забранено: 1 .-да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози", като е управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта си 2.29 на хиляда; чл.8 ал.1 от ЗДвП- „Водачите на пътни превозни
средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в
случаите когато с пътен знак или светлинен сигнал е указано нещо друго",
като е използвал лявата половина от пътя по посока на движението си, когато
това не е било указано с пътен знак или светлинен сигнал и чл.16 ал.1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено: 1.когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикщаляне“, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти
е навлязъл и се е движел в лентата за насрещно движение без да е изпреварвал и
заобикалял и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Л.Д.Б. ***
изразяващи се в счупването на горния край на тибията (голям пищял) на дясната
подбедрица, причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК за около 7-8 месеца от датата на травмата и
счупването на тялото на ЛЗ (поясен прешлен) с леко проминиране на фрагмент към
вертебралния канал, причинило трайно затрудняване на движенията на снагата по
смисъла на чл. 129, ал.2 от НК за около 9-11 месеца от датата на травмата ,
като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта
си 2,29 на хиляда, установено по реда на Наредба №1, ДВ бр.61/28.07.2017г. -
чрез извършена химическа експертиза- протокол № 643/ 31.07.2018 на СХЛ при
„МБАЛ- Пловдив“ АД гр. Пловдив.
На основание чл.76 от НПК пострадалата Л.Д.Б. е конституирана
в качеството на частен обвинители.
По искане на подсъдимия и защитника призводството е проведено по реда
Глава ХХVІІ от НПК при условият на чл.371, т.1 от НПК.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 във
връзка с чл.371, т.1 от НПК прие за установено следното:
На 28.07.2018 г. свидетелят Д.Б. заедно с брат си
свидетелят З. Б. и семействата им щели да ходят на екскурзия в гр.Одрин, Турция
с една нощувка. Пътували с две коли, като свдетелят Д.Б. управлявал собствения
си лек автомобил марка „…„ с Рег. №…, черен на цвят. Автомобилът бил произведен
през 2008 година и бил с автоматични скорости. В автомобила пътували на
седалката до него съпругата му свидетелката К. Б., отзад на специално столче
неговата дъщеря Л. Б. - тогава на 3 години и 2 месеца и майка му свидетелката Л.Б..
В колата на брат му свидетеля Златослав Б. – „..“
с рег. №.., негова собственост пътували приятелката му М. С., нейната майка,
както и бащата на свидетелите Д. и Златослав Боюклиеви.
Двете коли се изчаквали на бензиностанцията преди
Затвора гр.Пазарджик около 07.00 ч. сутринта на 28.07.2019 г. Оттам двете коли
тръгнали едновременно в посока към автомагистрала „Тракия“. Отпред се движел
автомобмилът „..“ управляван от свидетеля Д.Б.. Свидетеля Д.Б. карал колата си
по пътя, който води към гр.Панагюрище и „детелината“ за магистралата. Времето
било хубаво, слънчево и сухо. Слънцето било долу ниско от изток, не било срещу
свидетеля Д.Б., тъй като същия се движел на север. Нямало движение по пътя. Двете
коли спазвайки дистанция карали близо една след друга. Нито пред свидетеля Д.Б.
имало коли, нито зад колата управлявана от брат му. Подминали камерите на пътя
и свидетеля Д.Б. видял в далечината сива лека кола. Виждал я от доста далече.
Имал отлична видимост. Сивата кола се намирала преди сградата на „Агрофарм“ -
аптека за препарати в дясно от пътя в посоката на движение по неговото платно. Възприетата
от свидетеля Д.Б. като сив автомобил марка „..“ с рег. №.. бил управляван от
подсъдимия Т.С.. Управляваният от подсъдимия С. автомобил преминал покрай
сградта на „Агрофарм“ и продължил да се движи към гр.Пазарджик в платното на
движение на свидетеля Б.. Последният се притеснил тъй като автомобилът,
управляван от подсъдимия С. се движел в неговото платно. Тъй като подсъдимият
не променял курса на движение на управлявания от него автомобил, нито намалил
скоростта и след като подминал сградата на „Агрофарм“, когато разстоянието до
автомобила на свидетеля Б. станало около37 м, последният решил да предприеме
маневра, за да избегне челен удар. Решил, че не е безопасно да отбие в ляво на
пътя, на банкета. Затова Б. навил волана наляво, навлизайки в насрещната лента
за движение. Секунда след това, подсъдимият също предприел маневра, навлизайки
с автомобила си в своята лента за движение. Последвал удар между двете МПС-ва.
Ударът настъпил в предната лява част на л.а.
„…“, като за двата автомобила бил кос ексцентричен при челно сбъсване и
настъпил в предната лява част на л.а. „Пежо 306“. В следствие на удара автомобилите се
завъртели обратно на часовниковата стрелка.
Веднага след удара свидетелят Д.Б. излязъл от
колата, заобиколил, разкопчал колана на детето си и го извадил от автомобила. Детето
му било в съзнание и когато го вадел от автомобила започнало да плаче. Преди
това главичката му била надолу, отпусната. Когато свидетелят Д.Б. го откопчал
от колана все едно се събудило. Майката на свидетеля Д.Б.- свидетелката Л.Б.
викала на висок глас уплашена, че детето е в безсъзнание. Краката на свидетеля Д.Б.
били леко ударени от въздушните възглавници. Жена му също била ударена от
възглавниците и стягането на коланите.
Свидетелят Златослав Б., който управлявал
автомобила си след автомобила на брат си също спрял и отишъл да провери как са
брат му и другите в колата. След това се
обадил на тел.112 и съобщил за произшествието. В пристигнала линейка били
качени подсъдимия Т.С., свидетелката К. Б. и детето на свидетеля Д.Б.. В това
време пристигнали и полицейски служители от пътна полиция, сред които бил
свидетелят Г. Б.. Свидетелят Г. Б., разговарял с подсъдимия С. за случилото се,
при което установил че подсъдиимият мирише на алкохол. От автомобила управляван
от подсъдимия Т.С. също се разнасял мирис на алкохол.
На място подсъдимият Т.С. отказал да бъде
изпробван с техническо средство „Дрегер“ за наличие на алкохол като му бил даден
талон за медицинско изследване №0029315. В последствие подсъдимият С. дал кръв
за изследване. С Протокол за Химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина №643 на
СХЛ при МБАЛ Пловдив била установена концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия 2.29 на хиляда.
Вследствие на възникналото ПТП , според назначената
и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза на Л.Б. били причинени:
Счупване на горния край на тибията /голям пищял/ закрито на дясната лодбедрица.
Счупване на тялото на ЛЗ с леко проминиране на фрагмент към вертебралния канал.
На 28.07.2018 год. Л.Б. била оперирана като и било извършено открито наместване
на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Счупването на горния край на
тибията /голям пищял/ на дясната подбедрица наложило оперативно наместване с
вътрешна фиксация и имобилизация е причинило на пострадалата Л.Б. трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник по смисъла на чл.129 ал.2 от НК за около 7-8 месеца от датата на травмата.
Счупването на тялото на ЛЗ /пояснен прешлен/ с
леко проминиране на фрагмент към вертебралния канал е причинило на пострадалата
Л.Б. нтрляйно затрудняване движението на снагата по симъкслр на чл.129 ал.2 от НК за около 9-11 месеца от датата на травмата. Останалите травматични
увреждания /кръвонасядания и охлузвания/ са причинили на пострадалата болка и
страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
По делото е изготвена още една медицинска
експертиза, като от заключението й се установява, че на Л. Б. /дететот на
свидетеля Д.Б. е причинено временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
От заключението на автотехническата експертиза е
видно, че на 28.07.2018 г. техническото състояние на двата автомобила не е в
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Получените повреди и
деформации по двата автомобила са в резултат на ПТП. След анализ на показанията
на свидетелите очевидци и графично мащабно построение на пътната ситуация по данните
от протокола за оглед вещото лице посочва, че ударът е настъпил в лентата за
движение на л.а.“..“ в конфликтната зона на първоначален контакт, която
приблизително се намирала както следва: по широчина на около 1.40 - 1.50 метра
от разделителната линия на пътното платно, по дължина - на около 26.00 м
северно от ориентира приет в протокола за оглед в рамките на пътния участък.
Анализирайки ситуациятаа, вещето лице е дало заключение, че ако водачът на
лекия автомобил „..“ е реагирал за екстремно спиране, вместо на отклоняване
автомобила на ляво, т.е останал в собствената лента, при условия че лекия
автомобил “..“ е останал в лявата за него лента, то удар пак би настъпил. При
условие, че водача на л.а.“..“ е отклонил автомобила наляво към собствената
лента в същия момент и от същото място удар не би настъпил. ПТП не би настъпо,
ако лекия автомобил „.“ не е променял посоката на движение си и е останал върху
източната лента. В момента в който водачът на автомобил „…“ е възприел наличието
на насрещно движещия се л.а.“Пежо“ в източната лента дистанцията между тях е
била максимално около 201 метра. От техническа гледна точка водачите са имали
техническа възможност да избегнат произшествието при своевременна реакция
когато дистанцията между двата автомобила е била равна или по-голяма от сбора
на опасните им зони за спиране или около 11 метра и при време в рамките на
времето за спиране на движещия се с по-висока скорост автомобил „…“ от 4.15
секунди. Скоростите на автомобилите непосредствено преди момента на удара - на
„.. – 68,`8 км/ч, а на лекия автомобил „..“- 72 км/ч. Водачът на л.автомобил „…“
е отклонил автомобила, когато е бил на разстояние от 20 метра от мястото на
удара. При условие, че л.а. “..“ е продължил да се движи върху заетата
неправомерно от него източна лента - лентата за насрещно движение, ПТП е било неизбежно
и при спрял в тази лента лек автомобил „…“.
От дистанция от около 37 метра преди мястото на
удара л.а “..“ се е отклонил наляво и заел западната лента, 1.0 сек. след това
или на около 20-21 м преди мястото на удара, се е отклонил надясно към
западната лента и автомобила „..“.
Като причина за настъпването на ПТП от техническа
гледна точка, експертът е посочил, че водачът на лекия автомобил „…“ подсъдимият
Т.С. е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение /източната/ без да има
техническа причина за това и е осъществил продължително движение по нея в
рамките на около 5 сек., като с действията си по време на движението в източната
лента не е показал намерение да извършва някаква маневра или спиране. След това
е избрал е най-неподходящия момент да се върне в собствената западна лента, в
която вече е бил навлезнал насрещно движещия се автомобил „..“.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на обясненията на
подсъдимия, показанията на
свидетеля Д.Б., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на
свидетелите З. Б., К. Б., Л.Б., Г. Б., използвани със съгласието на страните на
основание чл.371, т.1 от НПК, заключениета на съдебно-медицинската и
автотехническата експертизи и писмените
доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда
на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза, приета по
време на съдебното следствие, като пълно, ясно и компетентно изготвена. От
същата се установи, че управляваният от подсъдимия лек автомобил е бил
технически изправен и техническо му състояние не е причина за настъпилото
автопроизшествие. Автомобилът управляван от подсъдимия се движел в източната
лента, лява за нето на платното за движение в посока от северна юг, т.е от гр.П.
към гр.Пазаджик съсскорост 72 км/ч. По същото време срещу него в източната
лента, дясна за нето се движл л.а. „..“, управляван от свидетеля Д.Б. в посока
към гр.П.със скорост около 68 км/ч. В момента в който водачът на автомобил „..“ е възприел наличието на насрещно движещия се
л.а.“..“ в източната лента
дистанцията между тях е била максимално около 201 метра. Във времето при насрлещно движение на двата
автомобила тази дистанция се е скъсявала до достигане на опасната дистанция от
57-58 м. От дистанция около 37 м /2,0 с. преди/ преди мястоот на удара, л.а. „..
се отклонил наляво и заел-налязъл в западната лента, 1.0 сек. след това или на около
20-21 м преди мястото на удара, се е отклонил надясно към западната лента и
автомобила „Пежо“.
Тези обстоятелства относно движението на лекия автомобил „..“,
управляван от подсъдимия С. в насрещната лента за движение в продължение на
около 200 м се установяват от еднопосочните показания на свидетелите Д.Б., Л. Б.
и К. Б.. Показанията на тези свидетели, очевидци на инцидента, категорично
опровергават обясненията на подсъдимия, че не е навлизал в насрещното платно за
движение.
Според експертизата причината за настъпилото ПТП на конкретното място,
при конкретните пътни условия /ясно, слънчево време при суха е равна настилка/ не
е от техническо естество.
Експертът дава заключение, че ПТП е било предотвартимо в случай, че
водачът на л.а. „Пежо“ – подсъдимият С.
не е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение и
продължителнотто движение по нея в раките на около 5 с. Своевременно е възприел
движещия се в собствената си лента
автомобил „..“ и е предприел спиране или връщане в собствената западна
лента.
Тези обстоятелства водят до извода, че причината за
настъпилото ПТП осъщественото от подсъдимия движение в насрещната лента за
движение в нарушение на правилата за движение.
На първо място подсъдимият в нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП, като макар и да бил длъжен не е използвал дясната
половина на пътя по посока на движението си, без да е имал основание за това, тъй като не е имало пътен
знак или светлинен сигнал,
указващ нещо
друго.
Движението в насрещната пътна лента на подсъмия е
осъществено и в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като
на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти е навлязъл и се движил
продължително в лентата за насрещно движение, въпреки установената законова
забрана за това.
Безспорно е, че ПТП е настъпило в лентата за движение на
подсъдимия, в която лента свидетелят Б. е навлязъл, за да избегне удара, но
това далеч не изключва вината на подсъдимия
за настъпването на вредните последици.
Както в настоящия случай, когато по един двулентов път за
двете посоки се движат в една и съща лента едно срещу друго две моторни
превозни средства, създадена е опасност за движението, чиято интензивност
нараства със скъсяването на разстоянието между тях. Опасността е възникнала и
за двамата водачи на моторните превозни средства независимо че единият от тях-свидетелят
Б. се е движел правомерно в попътната
лента, а другият – подсъдимият С. неправомерно в насрещната лента за движение. Подсъдимият,
който е заел неправомерно насрещната лента в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, е бил задължен да преодолее възникналата опасност за движението, като
своевременно премине в попътната лента вдясно по посока на движението. Когато подсъдимият
С. несвоевременно е преминал в тази лента в последния момент преди настъпването
на удара между двете моторни превозни средства, видно от заключението на
автотехническата експертиза, неговото нарушение на правилата за движение не
отпада, както е в настоящия случай и когато ударът е станал в попътната му лента.
С неправомерното заемане на насрещната лента той е принудил насрещно движещият
се водач да извърши едно рязко отклонение наляво, за да се избегне удара, и
това преминаване на този водач в насрещната лента не е основната причина за
настъпването на вредните последици.
Свидетелят Д.Б., като водач на моторното превозно
средство, който правилно е заел попътната лента и е възприел насрещно движещо
се моторно превозно средство в неговата лента за движение, също така е следвало
да прецени, че е възникнала опасност за движението, защото ако и двете превозни
средства продължават движението си по този начин и при това разположение върху
платното за движение, неминуемо пътят им ще се пресече в една конфликтна точка.
Щом като е възникнала опасност за движението и правомерно движещият се водач е бил
задължен от своя страна до вземе мерки за безопасността на движението като намали
скоростта и спре, което е трябвало да извърши също своевременно. Свидетелят Б.
обаче, въпреки възникналата опасност е продължил движението, макар и
намалявайки скоростта си на движение и в последния момент е направил опит да
избегне блъскането на двете насрещно движещи се превозни средства, от своя
страна е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП и той е
съпричинител на настъпилите вредни последици. С оглед на това следва да се
приеме, че и пострадалият има известен малък принос, тъй като се е движил със
скорост, която не му е давала възможност да избегне удара.
Не спорно, че подсъдимият в нарушение на правилата на
чл.5, ал.3, тг.1 от ЗДвП е осъществил деянието при квалифициращите
обстоятелства по чл.343, ал.3 от НК, а
именно в пияно състояние.
Според установената съдебна практика /Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС/ водачът е в пияно състояние, когато по време на
произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,50 промила.
В настоящия казус с Протокол за Химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина №643 на СХЛ при МБАЛ Пловдив е била установена
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 2.29 на хиляда.
С оглед на тези данни е налице „пияно състояние“, тъй
като подсъдимият С., поради
употреба на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно
да управлява моторното превозно средство.
Тези данни от механизма
на настъпване на конкретното ПТП не сочат на изключващи вината на подсъдимия
обстоятелства. Доказва се
е категорично и еднозначно, че подсъдимият С. е допуснал нарушение на правила за
движение, описани в чл.5, ал.3, т.1,
чл.8, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1от ЗДвП.
Тези задължения за безопасно движение по път с две пътни ленти да не навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение и да не управлява МПС след употреба на
алкохол не са спазени от подсъдимия. Затова подсъдимият, причинил съставомерните последици,
не може да се позовава на внезапна поява на опасност, преминавайки в своята
лента за движение в последния момент, щом сам се е поставил в невъзможност да я
предотврати с поведението си в нарушение на провилата за движение преди
настъпване на ПТП.
Но
в случая, съпричиняването от страна на свидетеля Б., навлязъл с автомобила си в лентата за движение на подсъдимия,
не представлява основание за отпадане отговорността на последния. Това е така,
защото е налице предхождащо негово виновно поведение, изразено в продължително движение в наслещната лента.
Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимият е могъл и е бил длъжен да
предвиди наличието на опасност за движението. Понеже не е изпълнил тези си задължения, подсъдимият
е извършил нарушения
на основни
правила
за движение, което е основание за ангажиране наказателната му отговорност.
В този смисъл съдът счита, настъпилият резултат е в пряка
и непосредствена причинна връзка с нарушенията на правилата за движение, които
подсъдимият е допуснал.
В следствие на причиненото от подсъдимия ПТП, видно от
съдебно медицинската експертиза приета по делото на Л.Б. са причинени счупването на горния край на тибията (голям пищял) на дясната
подбедрица, довело до
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник и счупването на
тялото на ЛЗ (поясен прешлен) с леко проминиране на фрагмент към вертебралния
канал, довело до
трайно затрудняване на движенията на снагата.
В този
смисъл следва да се приеме, че съставомерните увреждания, представляват средни
телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК.
Настъпилият резултат е в пряка и непосредствена причинна
връзка с нарушенията на правилата за движение, които подсъдимият е допуснал.
При така установената фактическа обстановка, подкрепена
от всички събрани по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия съдът
прие, че подсъдимият Т.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
престъпния състав на чл.343 ал.3, пр.1, б.„а”, пр.2 във
връзка с чл.343, ал.1, б.„б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК и чл.5, ал.3, т.1, чл.8, ал.1 и чл.16, ал.1 т.1 от ЗДвП, като на 28.07.2018
г. на път II-37 км 119 + 400м.
посока към гр.Пазарджик, при управление на МПС - лек автомобил „..“ с per. №. .. е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП/ а именно: чл.5 , aл.3 т.1 от ЗДвП – управлявал е пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си 2.29 на хиляда, чл.8
ал.1 от ЗДвП- използвал е лявата
половина от пътя по посока на движението си, когато това не е било указано с
пътен знак или светлинен сигнал и чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно
платно с двупосочно движение с две пътни ленти е навлязъл и се е движел в
лентата за насрещно движение без да е изпреварвал и заобикалял и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Л.Д.Б. *** изразяващи се в
счупването на горния край на тибията (голям пищял) на дясната подбедрица,
причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник и
счупването на тялото на ЛЗ (поясен прешлен) с леко проминиране на фрагмент към
вертебралния канал, причинило трайно затрудняване на движенията на снагата, като деянието
е извършено в пияно състояние при
констатирана с протокол за химическа експертиза концентрация
на алкохол в кръвта си 2,29 на хиляда, установена по реда на
Наредба №1/ 2017 г.
Непрамомерното движение в насрещната пътна лента и
шофиране, след употреба на алкохол от страна на подсъдимия са довели до
опасното неговото движение по пътя, поради което той е могъл и е бил длъжен да
предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на дееца, като
непредпазливост, под формата на небрежност за настъпилото нараняване на
пострадалата Л.Б., имащи характер на средни телесни повреди.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия С. за извършеното от него деяние, съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при тяхната индивидуализация.
Наказателният кодекс обезпечава
наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната
дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за
общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна
транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално
увреждане на лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, което
определя и високата им обществената опасност.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяниe, като висока, като се има предвид начина на извършване и
тежестта на вредните последици, изразяващи се в причиняване на значителни телесни
увреждания на не само на едно лице, макара уврежданията на малолетната Б. Б. да
са несъставомерни.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са неутрални.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете, чистото съдебно минало, липсата та негативни характеристични данни, а
като отегчаващи – тежестта на нараняванията и броя на пострадалите лица.
Причините за извършване на деянието от
подсъдимия, свързани пренебрегване на основополагащи превила за движение определят
извода на съда, че не са налице предпоставките на чл.55, ал.1 от НК при
определяне на наказанието, а именно че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
В този ред на мисли съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и при
привес на смекчаващите вината обстоятелства, следва да се наложи наказание на
подсъдимия Т.С.С. от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед невисоката обществена
опасност на дееца и чистото му съдебно минало, съдът прие, че за неговото
превъзпитание не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1
от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
При логическото тълкуване на разпоредбата на чл.49, ал.2
от НК по аргумент на противното, наказанието което следва да се наложи
кумулативно, съгласно чл.343г от НК не може да по-ниско от определеното
наказание лишаване от свобода.
Като взе предвид наличието на други нарушения по ЗДвП, съдът
на основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.6 от НК наложи на Т.С.С.
наказание
Лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Т.С. бяха присъдени направените
разноски по делото разноски в размер на 1 158,36 лева, от които 1 108,36 лева, платими по
сметка на ОД на МВР Пазарджик и 50.00 лева, платими по сметка на Районен съд
Пазарджик.
Съдът постанови веществените доказателства - две
парчета от въздушни възглавници да се върнат на собственика Д.П.Б..
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: