МОТИВИ
на присъда от 06.12.2017 г. по н.о.х.д. № 127/2017 г. по описа на Софийски
окръжен съд, НО - 4-ти състав.
С.о.п. е внесла обвинителен акт
за разглеждане в Софийски окръжен съд, с който са повдигнати следните обвинения:
1. Срещу подсъдимия М.Х.М., с
установена по делото самоличност, за това, че на 12.11.2015 г., в гр.Б., С. обл., на ул.“С. К. и М.“,
като непълнолетен /навършил шестнадесет годишна възраст/, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Ц.М.М. и К.И.И., е отнел чужди движими вещи, както следва:
1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „Лумиа 630“ на стойност 180 лева, 1
брой СИМ карта на оператор „Теленор, на стойност 15,00 лева, 1 брой ученическа
раница с надпис „Монстер“ на стойност 26,00 лева, 1 брой портфейл от еко кожа,
на стойност 8,00 лева, 1 брой мъжки, черен на цвят, двойно сгъваем чадър на
стойност 6,00 лева, 1 брой учебник по китайски език на стойност 30,00 лева, 2
броя тетрадки формат А4, от 60 листа, на общо стойност от 2,00 лева, 1 брой
отвертка на стойност 6,00 лева, 1 брой джобно ножче на стойност 22,00 лева, 1
брой зарядно устройство за мобилен телефон на стойност от 10,00 лева, 3 броя
секретни ключове на обща стойност 6,00 лева, всички вещи на обща стойност
311,00 лева, от владението на И.И.Х.,***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила – нанасяне на удари с юмруци в обл.та на
главата и тялото на Х., и грабежът е придружен със средна телесна повреда на И.И.Х.,
изразяваща се в счупване на горните централни резци, представляващо по своята
медико-биологична характеристика избиване на зъби, довело до трайно затруднение
в дъвченето и говоренето за срок по-голям от тридесет дни – престъпление по чл .199 ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.198
ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.63 ал.2, т.2 от НК.
2. Срещу подсъдимия Ц.М.М., с установена
по делото самоличност, за това, че на 12.11.2015
г., в гр.Б., С. обл., на ул.“С. К. и М.“, като непълнолетен /навършил
шестнадесет годишна възраст/, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М.Х.М. и К.И.И., е отнел чужди движими вещи, както следва:
1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „Лумиа 630“ на стойност 180 лева, 1
брой СИМ карта на оператор „Теленор, на стойност 15,00 лева, 1 брой ученическа
раница с надпис „Монстер“ на стойност 26,00 лева, 1 брой портфейл от еко кожа,
на стойност 8,00 лева, 1 брой мъжки, черен на цвят, двойно сгъваем чадър на стойност
6,00 лева, 1 брой учебник по китайски език на стойност 30,00 лева, 2 броя
тетрадки формат А4, от 60 листа, на общо стойност от 2,00 лева, 1 брой отвертка
на стойност 6,00 лева, 1 брой джобно ножче на стойност 22,00 лева, 1 брой
зарядно устройство за мобилен телефон на стойност от 10,00 лева, 3 броя
секретни ключове на обща стойност 6,00 лева, всички вещи на обща стойност
311,00 лева, от владението на И.И.Х.,***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила – нанасяне на удари с юмруци в обл.та на
главата и тялото на Х., и грабежът е придружен със средна телесна повреда на И.И.Х.,
изразяваща се в счупване на горните централни резци, представляващо по своята
медико-биологична характеристика избиване на зъби, довело до трайно затруднение
в дъвченето и говоренето за срок по-голям от тридесет дни – престъпление по чл.199 ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.198
ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.63 ал.2, т.2 от НК
3. Срещу
подсъдимия К.И.И., с установена по делото самоличност, за това, че на 12.11.2015 г., в гр.Б., С. обл., на ул.“С.
К. и М.“, като непълнолетен /навършил шестнадесет годишна възраст/, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като
съизвършител с М.Х.М. и Ц.М.М.,
е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „Лумиа 630“ на стойност 180 лева, 1 брой СИМ карта на оператор „Теленор,
на стойност 15,00 лева, 1 брой ученическа раница с надпис „Монстер“ на стойност
26,00 лева, 1 брой портфейл от еко кожа, на стойност 8,00 лева, 1 брой мъжки,
черен на цвят, двойно сгъваем чадър на стойност 6,00 лева, 1 брой учебник по
китайски език на стойност 30,00 лева, 2 броя тетрадки формат А4, от 60 листа,
на общо стойност от 2,00 лева, 1 брой отвертка на стойност 6,00 лева, 1 брой
джобно ножче на стойност 22,00 лева, 1 брой зарядно устройство за мобилен
телефон на стойност от 10,00 лева, 3 броя секретни ключове на обща стойност
6,00 лева, всички вещи на обща стойност 311,00 лева, от владението на И.И.Х.,***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила –
нанасяне на удари с юмруци в обл.та на главата и тялото на Х., и грабежът е
придружен със средна телесна повреда на И.И.Х., изразяваща се в счупване на
горните централни резци, представляващо по своята медико-биологична
характеристика избиване на зъби, довело до трайно затруднение в дъвченето и
говоренето за срок по-голям от тридесет дни – престъпление по чл.199 ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с
чл.20 ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.63 ал.2, т.2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатите обвинения
срещу подсъдимите М.М., Ц.М. и К.И. така, както са формулирани в обвинителния
акт, като заявява, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие, доказателствени материали. С оглед на
това прокурорът предлага всеки един от тези подсъдими да бъде признат за
виновен в извършването на престъплението, за което обвинен. По отношение на
наказанията, които следва да се наложат на подсъдимите, представителят на
държавното обвинение предлага, това на подсъдимия Ц.М. да бъде определено при
наличието на изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство –
извършване на престъплението от него, поради лекомислие и увлечение, предвид на
което да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, бук.”а” от НК, като му наложи
наказание лишаване от свобода в минимален размер. Според прокурорът,
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М.М. следва да бъде сторено от
съда при условията на чл.54 от НК, при отчитане на преобладаващото наличие на
смекчаващи отговорността му обстоятелства, в резултат на което да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода също в минимален размер, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение
отговорността на подсъдимия К.И., представителят на държавното обвинение
твърди, че са налични множество утежняващи обстоятелства, които предопределяли
да бъде постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от
този подсъдим.
Защитникът
на подсъдимия К.И.И. – адв.Я. пледира за постановяване на оправдателна присъда,
тъй като повдигнатото срещу подзащитния й обвинение, не е доказано по категоричен
начин. Счита, че по делото не е налично нито едно доказателство, което
убедително да сочи подсъдимия И. като един от съизвършителите на грабежа. В
тази насока се твърди от защитата, че дори пострадалото лице – свидетеля И.Х.
не е разпознал подсъдимия И., като един от нападателите си. Предвид това моли
съда след като обсъди всички изложени доводи, да постанови присъда, с която да
оправдае подсъдимия К.И. по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно се
заявява искане от защитата, в случай че признае подсъдимия И. за виновен в
извършването на инкриминираното му престъпление, да му наложи наказание в
предвидения от закона минимум, чието изтърпяване по реда на чл.69 ал.1, вр.
чл.66 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок.
Подсъдимият
К.И.И. взема становище в подкрепа на казаното от служебния му защитник.
Защитникът
на подсъдимия Ц.М.М. – адвокат С., се ангажира със становище единствено относно
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подзащитния й.
Предлага съда да приеме, че този подсъдим е извършил процесното деяние, поради
лекомислие и увлечение, предвид на което да му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване да отложи за изпитателен срок
от две години. В тази насока сочи, че по делото са налични голям брой
смекчаващи отговорността на подсъдимия Ц.М. обстоятелства – непълнолетната
възраст на подсъдимия, оказаното от негова страна съдействия на разследващите
органи, възстановяване на паричната равностойност на предмета на
престъплението, неголемия интензитет на упражнената от негова страна принуда
спрямо пострадалия.
Подсъдимият
Ц.М.М., в предоставената му по реда на чл.297 от НПК последна дума, изразява
съжаление за извършеното.
Защитникът
на подсъдимия М.Х.М. – адвокат В., моли за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на М.. По мнение на защитата, от събраните по делото
доказателства не се доказа, а и в обвинителния акт не се твърди, кой и от
тримата подсъдими и по какъв начин е нанесъл ударите на пострадалия, в резултат
на които на последния му е била причинена средна телесна повреда. Твърди се
още, че по делото не е доказано наличието на специалния субективен признак на
престъплението „грабеж“ – намерението на подсъдимите противозаконно да присвоят
процесните движими вещи. В този смисъл се сочи, че наличието на този елемент от
субективната страна на престъплението, в случая безспорно е опровергано,
предвид обстоятелството, че подсъдимите са изгорили отнетите вещи. Алтернативно
се претендира от защитата в случай, че подсъдимия М.М. бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение, да му бъде наложено наказание при условията на
чл.55 от НК, поради липса на утежняващи отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият
М.Х.М. изразява съжаление за извършеното.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На
12.11.2015 г., около 19,30 ч. – 20,00 ч., пострадалия свидетел И.И.Х. –
ученик в 10-ти клас на У. – гр.П., се прибирал към дома си в гр.Б., като вървял
по улицата зад ОУ”В. ***. Било тъмно, но имало улично осветление и свидетеля Х.
забелязал, че на около 20 м.
пред него вървят три момчета от ромски произход. Свидетелят Х. решил да избегне
разминаването с тях и затова завил и тръгнал по ул.”К. и М.”. Позвънил по
мобилния телефон на негов приятел - свидетеля Т.А., с когото обичайно говорел
по телефона, когато се прибирал от училище. Докато вървял по улицата и говорил
по телефона, свидетелят Х. чул зад себе си бързи стъпки, като от тичане на
повече от един човек. Обърнал се и видял трите момчета от ромски произход. От
тях, свидетелят Х. разпознал единствено подсъдимия М.Х.М., тъй като с него
учели заедно в съседни класове в ОУ”В. Л.”. Приближавайки се до свидетеля Х.,
подсъдимия М.М. застанал от лявата му страна, а другите две неустановени по
делото лица, зад гърба на свидетеля. Х. казал на подсъдимия М.М. да изчака
защото говори по телефона. Тогава подсъдимия М.М. нанесъл удар с ръка в лицето
– в обл.та на лявото око и носа на свидетеля Х.. От този удар последният
изпуснал от ръката си мобилния телефон и паднал на земята. Тогава подсъдимия М.М.
и другите две лица започнали да нанасят на свидетеля Х. удари с ръце и крака
предимно в обл.та на главата му. Издърпали му и раницата от гърба. Раницата,
която свидетеля Х. носел била ученическа с надпис „Монстер”, като в нея имало1
брой портфейл от еко кожа, 1 брой мъжки, черен на цвят, двойно сгъваем чадър, 1
брой учебник по китайски език, 2 броя тетрадки формат А4, от 60 листа, 1 брой
отвертка, 1 брой джобно ножче, 1 брой зарядно устройство за мобилен телефон, 3
броя секретни ключове. Взели и мобилния телефон на свидетеля Х., който бил
марка „Нокиа”, модел „Лумия 630”
със СИМ карта в него на оператор „Теленор”. В един момент пострадалия станал от
земята и побягнал по улицата, като започнал да вика за помощ. Виковете му били
чути от свидетелят Ц.И., който по същото време минавал в близост до ул.”К. и М.”.
Приближил се до свидетеля Х. и видял, че същия има кръв по устата и му били
избити предните два зъба на горната челюст. Попитал го какво се е случило, при
което свидетеля Х. му обяснил, че го нападнали три лица от ромски произход,
единия от които познава, нанесли му побой и му взели раницата и телефона. Свидетелят
И. повикал по телефона още двама свои приятели и всички те придружил
пострадалия до сградата на РУП – гр.Б.. По същото време дежурни полицейски служители
били свидетелите М.П. и Х.Х.. Същите видяли, че свидетеля Х. имал кръв по
лицето и едното му око било подуто. Пострадалият им обяснил, че му бил нанесен
побой от три момчета от ромски произход, които му взели раницата и мобилния
телефон. След като подал сигнал в полицията, пострадалият И.Х. потърсил
медицинска помощ във ФСМП гр.Б..
В хода на образуваното досъдебно производство №
489/2015 г. по описа на РУП – гр.Б., били разпитани в качеството на свидетели И.Ф.Ф.
– ВПД Началник „О. п.” при РУП Б. и П.А.А. ***. Тези показания на свидетелите Ф.
и А. са приобщени от настоящия съдебен състав, към доказателствените материали
по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5, вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК. В показанията си, свидетелят Ф. дава сведения за проведена от него,
полицейска беседа с подсъдимия Ц.М.М., който му признал, че на датата 12.11.2015
г., той заедно с двама негови приятели – подсъдимите М.Х.М. и К.И.И. нанесли
побой на момче, след което взели от него ученическата му раница и мобилния
телефон; в последствие отишли на поляна, находяща се зад блок № . в ж.к.”С.” в
гр.Б., където запалили отнетите вещи; че подсъдимия Ц.М. завел полицейските
служители Ф. и А. на посочената поляна и им посочил точно мястото, на което
изгорили отнетите вещи.
На датата 13.11.2015 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие – поляна, находяща се до блок № 2 в ж.к.”С.”, гр.Б.,
удостоверен в съставен по реда на НПК протокол. При извършването му, на
посоченото място били установени и иззети два броя изгорели хартиени елементи,
1 брой изгоряла текстилна лента, 1 брой хартиен елемент с триъгълна форма и три
броя обгорели метални елемента.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза № 318/13.11.2015 г. /л.143 от
ДП/ се установява, че при извършения на пострадалия И.И.Х. преглед, са
констатирани множество кръвонасядания и охлузвания в обл.та на главата, лицето,
десния горен крайник и кръста, кръвонасядане съчетано с травматичен оток в обл.та
на клепачите на лявото око с притваряне на очната цепка, счупване на горните
централни резци, оформящо значителен дефект на зъбната редица. Посочено е, че
счупването на централните резци, по своята медико-биологична характеристика
представлява избиване на зъби, което е довело до трайно затруднение в дъвченето
и говоренето за срок по-голям от 30 дни. Дъвченето е затруднено във фазата на
отхапването на храната, а говорът е станал неясен, съпроводен със съскане и
фъфлене. Според експертът, това увреждане е причинено от един силен удар с
твърд тъп предмет, с гладка контактна повърхност, каквито са и частите на
човешкото тяло – крака, ръце, глава и други, като е едномоментно.
Кръвонасяданията съчетани с травматичен оток на клепачите на лявото око, довели
до притваряне на очната цепка, според вещото лице, са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Това увреждане се дължи на силен
удар с твърд тъп предмет, гладка контактна повърхност /поради липсата на
охлузвания/, какъвто предмет се явяват и частите на човешкото тяло.
Констатираните от вещото лице при пострадалия кръвонасядания по дясната
слепоочна обл. на главата, двете ушни миди и охлузванията в лявата задушна обл.,
са му причинили болка и страдание. Характерната морфология на тези увреждания,
е дала основание на вещото лице да приеме, че те са причинени в резултат на
контакт с предмет, с характерна следообразуваща повърхност, каквато е
подметката, като добре отговарят да са получени при мачкането на главата с крак
в дясно, при опора на същата в лявата й странична повърхност върху терена. Охлузването
в обл.та на кръста на пострадалия, му е причинило болка и страдание, като
според експертът, се дължи на действието по допирателната на предмет с неравна
контактна повърхност и може да бъде получено, както от нанесен ритник в тази обл.,
така и при провлачване върху трена.
Видно
от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза /л.176 от ДП/,
стойността на инкриминираните движими вещи, собственост на пострадалия И.Х., е
както следва: 1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа“, модел „Лумиа 630“ на стойност 180 лева, 1 брой СИМ карта
на оператор „Теленор, на стойност 15,00 лева, 1 брой ученическа раница с надпис
„Монстер“ на стойност 26,00 лева, 1 брой портфейл от еко кожа, на стойност 8,00
лева, 1 брой мъжки, черен на цвят, двойно сгъваем чадър на стойност 6,00 лева,
1 брой учебник по китайски език на стойност 30,00 лева, 2 броя тетрадки формат
А4, от 60 листа, на общо стойност от 2,00 лева, 1 брой отвертка на стойност
6,00 лева, 1 брой джобно ножче на стойност 22,00 лева, 1 брой зарядно
устройство за мобилен телефон на стойност от 10,00 лева, 3 броя секретни
ключове на обща стойност 6,00 лева, като
всички вещи са на обща стойност 311,00 лева.
Подсъдимият К.И.И. е роден на ***
*** и живее в същия град, ученик е в П.”Х. ***. Осъждан е с влязла в сила на
15.04.2015 г. присъда /споразумение/ на Районен съд – гр.Б., постановена по
НОХД № 791/2014 г. по описа на същия съд. Съгласно представената
характеристична справка от Детска педагогическа стая при РУП Б., подсъдимия И. се води на отчет и има
разглеждани възпитателни дела и налагани възпитателни мерки на основание чл.13
от ЗБППМН.
Видно от заключението
на изготвената съдебно-психологическа експертиза на подсъдимия К.И.И.
/л.167-172 от ДП/ същият не страда от психично заболяване, непълнолетен – 16
годишен /към момента на изготвяне на експертизата/, няма данни за негова
физическа и психическа зависимост към алкохол и наркотични вещества, към
момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият Ц.М.М. е роден на ***
*** и живее в този град, ученик в П.”Х. ***, неосъждан, неженен. Не се води на
отчет в ДПС при РУП Б., няма разглеждани възпитателни дела и налагани
възпитателни мерки на основание чл.13 от ЗБППМН. Налице са по делото
положителни характеристични данни за този подсъдим.
Съгласно
заключението на изготвената съдебно-психологическа експертиза на подсъдимия Ц.М.М.
/л.148-154 от ДП/, същият не страда от психично заболяване, непълнолетен – 17
годишен /към момента на изготвяне на експертизата/, няма данни за негова
физическа и психическа зависимост към алкохол и наркотични вещества, към
момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият
М.Х.М. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, неосъждан, неженен, ученик в П.”Х. ***. Не се води на
отчет в ДПС при РУП Б., няма разглеждани възпитателни дела и налагани
възпитателни мерки на основание чл.13 от ЗБППМН.
От
назначената и изпълнена съдебно-психологическа експертиза на подсъдимия М.М.
/л.158-163 от ДП/ се установява, че същият не страда от психично заболяване,
непълнолетен – 16 годишен /към момента на изготвяне на експертизата/, няма
данни за негова физическа и психическа зависимост към алкохол и наркотични
вещества, към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. При разпита в
съдебно заседание на 28.04.2017 г., вещото лице изготвило посочената експертиза
е допълнило, че при прегледа на подсъдимия М.М. категорично не е констатирала
данни за проявено от него лекомислие или увлечение по смисъла на чл.61 от НК
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласните доказателствени средства - показания на свидетелите И.И.Х.
/включително и от прочетените такива, дадени на ДП/, Т.М.Н., Ц.П.И.
/включително и от частично прочетените му показания от ДП, по реда на чл.281
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК/, И.Ф.Ф. /включително и от приобщените му по делото,
показания от ДП, на основание чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, П.А.А.,
М.Х.П., Х.С.Х., В.Д.В.; писмените доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие /л.121-127 от ДП/, протокол за
доброволно предаване, ксерокопие на разписка, справки от ДПС при РУП Б.
/л.190-192 от ДП/, характеристични справки за подсъдимия Ц.М. /л.193-200 от
ДП/, справки за съдимост на подсъдимите; способите за доказване – заключение на
съдебно-медицинската експертиза, заключение на съдебно-оценителната експертиза,
заключения на съдебно-психологическите експертизи.
Именно въз основа на тези
доказателствени източници и основно на показанията на пострадалия свидетел И.Х.,
съпоставени и проверени с тези на свидетелите Ц.И., Т.Н., М.П., Х.Х. и В.В.,
настоящият състав на СОС прие за установено фактическото положение, че в
инкриминираната съучастническа дейност по насилственото отнемане на процесните
вещи от владението на свидетеля Х. и нанесената му в резултат на употребата на
тази сила, средна телесна повреда, са участвали подсъдимия М.М. и други - две неустановени по
делото лица. В тази насока съдът взе предвид показанията на свидетеля И.Х.
/включително и тези, дадени от него на досъдебното производство, приобщени към
доказателствената съвкупност по предвидения в НПК ред/, в които категорично и
детайлно описва съвместното участие в престъпните действия спрямо него, на три
лица от ромски произход, измежду които разпознал единствено подсъдимия М.М.. Показанията
на свидетеля Х. относно това обстоятелство намират потвърждение в показанията
на свидетеля Ц.И. – тези, които съдът приобщи частично от ДП по реда на чл.281
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, и в които свидетеля съобщава, че след като се
отзовал на виковете за помощ на пострадалия Х., последния му обяснил, че са го
нападнали три лица от ромски произход, само единия от които познава. Достоверността
на показанията на свидетеля Х. досежно този факт се проверява и от показанията
на полицейските служители от РУП Б., пред които веднага след деянието, св.Х.
подал сигнал и разказал за случилото се – свидетелите М.П., Х.Х. и В.В.. При
разпита им, същите заявяват, че пострадалия Х. обяснил, че три момчета от
ромски произход са му нанесли побой и са му взели раницата и мобилния телефон.
За да обоснове решаващите си фактически изводи
/описани по-горе/ относно релевантните по делото обстоятелства, съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля И.Х.. Независимо от положението му на
пострадало лице от извършеното спрямо него престъпно посегателство, не е налице
никакво съмнение за негова пристрастност, заинтересованост и необективност при
излагане на фактите от значение за делото. Показанията на свидетеля Х. са
подробни, детайлни, последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи
на останалите доказателства, каквито са показанията на свидетелите Ц.И., Т.Н., М.П.,
Х.Х. и В.В., данните от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза. В показанията на свидетеля Х., включително и тези дадени от него в
хода на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им, се съдържат
данни за времето и мястото на извършеното спрямо него противозаконно отнемане
на личните му вещи и употребеното за тази цел физическо въздействие,
резултирало в причиняването му на средна телесна повреда; броя на извършителите,
и в частност – съпричастността единствено на подсъдимия М.М.; начина на
осъществяване на самото деяние. Свидетелят Х. е конкретизирал единствено
подсъдимия М.М. измежду трите лица употребили физическа принуда спрямо него и
отнели личните му вещи въпросната вечер. Така при излагане на показанията си в
хода на съдебното следствие, свидетелят Х. твърди /дословно цитиран/: „М. ме
удари първи….И другите двама ме удряха, ритаха ме в главата предимно…Аз не
познавам Ц., само видях, че са трима души”. На въпросът на защитникът на
подсъдимия И. – адвокат Я., дали в момента на нападението е видял лицата на
тримата, свидетелят Х. също категорично заяви: „Само на М., другите двама не
успях да ги видя.Впоследствие, когато бях в полицията, видях майката на К. и
тогава предположих, че е бил и той”. За да се довери изцяло на показанията на
пострадалия свидетел И.Х., съдът взе предвид пълната им кореспонденция в отделните
им части с останалите събрани по делото доказателствени материали, а именно: в
подкрепа на твърдяния от пострадалия факт, че за отнемане на процесните вещи,
подсъдимия М.М. и другите две неустановени лица, употребили спрямо пострадалия
сила, като му нанасяли удари с ръце и крака предимно в обл.та на главата и му
счупили двата предни, горни зъба, са данните съдържащи се в извършената на
пострадалия съдебно-медицинска експертиза, от която се установяват констатирани
при пострадалия телесни увреждания от посочения вид и причинени по твърдяния от
него механизъм, както и показанията на свидетеля Ц.И. дал сведения, че веднага
след деянието, пострадалия бил с окървавена уста и два избити горни зъба, а
така също и показанията на свидетелите В.В., Х.Х. и М.П., които също възприели
пострадалия Х. с насинено око, кръв по лицето и два избити, предни, горни зъба.
На следващо място /както бе посочено по-горе/ показанията на свидетеля Х.
досежно обстоятелството, че извършения спрямо него грабеж на процесните вещи,
бил осъществен от три лица /момчета/ от ромски произход, измежду които участвал
единствено подсъдимия М.М. намират опора в показанията на свидетелите Ц.И., Т.Н.,
М.П., Х.Х. и В.В.. На показанията на тези свидетели, съдът даде вяра изцяло,
тъй като същите са последователни, логични, взаимно допълващи се и
кореспондиращи по между си. Между събраните гласни доказателства, чрез разпита
на посочените свидетели, както и между тях и останалия доказателствен материал,
съдът не намери съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Също
така, последно изброените гласни доказателствени източници, подкрепят и
дадената от свидетеля Х. информация в показанията му, относно вида на отнетите
му вещи.
Съдът кредитира и възприема за достоверни
данните, съдържащи се в прочетените и
приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства, тъй като по
делото липсват каквито и да са доказателства, които да ги оборват или
опровергават.
Съдът възприема изцяло и заключенията на изготвените
и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК оценителна, съдебно-медицинска и
съдебно-психологически експертизи, тъй като тези заключения в пълнота са
отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на данните по
делото не възниква никакво съмнение относно тяхната достоверност.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, не следва обаче като
закономерен и единствено възможен изводът, че подсъдимите К.И. и Ц.М. са лицата
участвали в съизвършителската дейност /заедно с подсъдимия М.М./ по
осъществяването на грабежа на пострадалия И.Х., придружен с причиняването на
средна телесна повреда на последния. В случая авторството в извършването на
инкриминираната съвместна престъпна деятелност /така както е описана в
обвинителния акт/, може да се изведе и обоснове единствено относно подсъдимия М.М.,
като един от участниците в изпълнението й.
Съпричастността
на подсъдимите К.И. и Ц.М. към осъществяването на инкриминарния грабеж, не се
установява дори от показанията на самия пострадал И.Х.. В показанията си, този
свидетел няколко пъти заявява, че от трите лица от ромски произход, които
въпросната вечер го нападнали и му отнели процесните вещи, е разпознал
единствено подсъдимия М.М., като подсъдимия Ц.М. никога не е виждал преди
делото, а подсъдимия К.И. е срещнал след деянието, в полицейското управление и
е предположил, че и той е един от съучастниците. По мнение на настоящият
съдебен състав, и показанията на свидетелите И.Ф. и П.А. /тези от досъдебното
производство, приобщени към
доказателствените материали по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281
ал.5, вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, в частта им инкорпорираща производни
доказателствени факти /направено пред тях в хода на оперативна беседа,
изявление от подсъдимия Ц.М., че той заедно с подсъдимите М.М. и К.И. са
извършили грабежа на пострадалия/, дори и да се възприемат за достоверни, не
биха могли да послужат за изграждането на извод, свързан с участието на
подсъдимите Ц.М. и К.И. в съвместната престъпна дейност. Пречка за това се
явява обстоятелството, че тази част от коментираните свидетелски показания,
индикираща на участие на подсъдимите в съместното осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението, представляват производни
доказателства. Съгласно правната доктрина и съдебна практика, е недопустимо
подмяната на първични доказателства с производни, освен в три хипотези – когато
производните се явяват средство за разкриване на първични доказателства; когато
служат за проверка на първични доказателства и когато заменят първичните
доказателства, ако те се окажат недостъпни. В настоящият случай освен, че не е
налице нито една от трите хипотези, се констатира и друго – тримата подсъдими
се възползваха от процесуалното си право да не депозират пред съда, обяснения
по повдигнатото им обвинение. При това положение, след като осъдителна присъда
не може да почива на предположения, нито единствено на самопризнания на
подсъдимия /изрична забрана в тази насока е предвидена в разпоредбата на чл.116 НПК/, още по-малко същата може да се основава на данни, съдържащи се в
производни доказателства, каквито са свидетелските показания на трети лица за извън
съдебните признания на един от подсъдимите, които даже не се поддържат от
подсъдимите в съдебното производство. Ето защо, абсолютно недопустимо е да се
заместват със свидетелски показания, обясненията на подсъдим относно
признаването на факти, свързани с виновното му престъпно поведение, а още
по-малко да се замества липсата на признание за такова поведение /относно
недопустимостта присъдата да почива на свидетелски показания, възпроизвеждащи
предпроцесни самопризнания, при това – поддържани от подсъдимия в съдебната
фаза е Решение № 55/24.01.2003 г. по н.д. № 74/2002 г. на 2 н.о. на ВКС/.
В продължение на гореизложеното, според настоящият
състав на СОС, обсъжданите свидетелски показания на И.Ф. и П.А. в частта им,
установяваща, че подсъдимия Ц.М. ги завел до мястото, където заедно с другите
двама подсъдими изгорили отнетите вещи на пострадалия Х., също не могат да
послужат в полза на обвинителната теза за личното участие на подсъдимите К.И. и
Ц.М. в съизвършителската дейност по осъществяване на изпълнителното деяние на
процесното престъпление. В показанията си, тези свидетели пресъздават направено
пред тях изявление от подсъдимия Ц.М., че след като съвместно с другите двама
подсъдими отнели със сила вещите от пострадалия, запалили последните на поляна,
находяща се зад блок № 12 в ж.к.”С.” в гр.Б.. При извършеният оглед на
посоченото място, обаче не са намерени и установени някоя от отнетите на
пострадалия Х. вещи. Съставеният по реда на НПК протокол, обективиращ
извършения оглед и резултатите от него /л.121-123 от ДП/, удостоверява
единствено, че на място са констатирани и иззети два броя изгорели хартиени
елементи, 1 брой изгоряла текстилна лента, 1 брой хартиен елемент с триъгълна
форма и три броя обгорели метални елемента, т.е. такива обекти, чиято
идентичност с отнетите вещи /или с части от тях/ не е установена в процеса.
С оглед
на всичко изложено и основавайки се на данните по делото, съдът приема, че
макар от събраните и проверени доказателствени материали да се установява
извършването на претендираното с обвинителния акт престъпление, при условията
на съучастие, а именно – на противозаконното отнемане от владението на
пострадалия И.Х. на процесните вещи, като за това спрямо него е била употребена
сила и му е била причинена средна телесна повреда, то не се установява с
изискуемата категоричност и безспорност част от тези действия от съвместната
изпълнителска дейност, да са били осъществени тъкмо от подсъдимите К.И. и Ц.М..
Недоказване авторството на претендираното деяние в лицето на подсъдимия К.И.,
както и това в лицето на подсъдимия Ц.М., е основание всеки един от тези
подсъдими, да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му
обвинение, което всъщност СОС стори с присъдата си.
От
цялостния доказателствен материал, събран в хода на проведеното от настоящата
инстанция съдебно следствие, се доказа еднозначно и категорично извършването на
процесното деяние от подсъдимия М.М. и други – две, неустановени по делото
лица, при условията на съизвършителство по между им.
От
обективна страна безспорно се установява, че подсъдимия М.Х.М., в съучастие
като съизвършител с още две, неустановени по делото лица, на датата 12.11.2015 г., в гр.Б., С. обл., на ул.“С.
К. и М.“, като непълнолетен /навършил шестнадесет годишна възраст/, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е
отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „Лумиа 630“ на стойност 180 лева, 1 брой СИМ карта на оператор „Теленор,
на стойност 15,00 лева, 1 брой ученическа раница с надпис „Монстер“ на стойност
26,00 лева, 1 брой портфейл от еко кожа, на стойност 8,00 лева, 1 брой мъжки,
черен на цвят, двойно сгъваем чадър на стойност 6,00 лева, 1 брой учебник по
китайски език на стойност 30,00 лева, 2 броя тетрадки формат А4, от 60 листа,
на общо стойност от 2,00 лева, 1 брой отвертка на стойност 6,00 лева, 1 брой
джобно ножче на стойност 22,00 лева, 1 брой зарядно устройство за мобилен
телефон на стойност от 10,00 лева, 3 броя секретни ключове на обща стойност
6,00 лева, всички вещи на обща стойност 311,00 лева, от владението на И.И.Х.,***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила –
нанасяне на удари с юмруци в обл.та на главата и тялото на Х., и грабежът е
придружен със средна телесна повреда на И.И.Х., изразяваща се в счупване на
горните централни резци, представляващо по своята медико-биологична
характеристика избиване на зъби, довело до трайно затруднение в дъвченето и
говоренето за срок по-голям от тридесет дни.
Изпълнителното деяние в случая е
осъществено от подсъдимия М.М. с два акта - същият е употребил сила, т.е.
физическо въздействие пряко върху личността на владелеца на посочените вещи –
свидетеля И.Х., като му е нанасял удари с ръце и крака по главата и тялото на
последния, като едновременно с така осъществената физическа принуда, е
осъществил и другия акт от съставното престъпление – „отнемане”, като е
прекъснал досегашното владение върху процесните движими вещи, осъществявано от
свидетеля Х. и същевременно е установил своя фактическа власт върху тези вещи.
Употребената от подсъдимият сила /физическа принуда/ по отношение на св.Х. в
случая е била функционално подчинена на реализираното намерение на подсъдимия
за прекъсване фактическата власт на този свидетел върху процесните движими вещи
и за установяване на негова такава. Т.е използваната принуда е била начин за
преодоляване на съпротивата на свидетеля Х. и за създаване на условия за
отнемането на движимите вещи. С преминаване на последните във фактическата
власт на подсъдимия М., изпълнителното деяние на престъплението „грабеж” е било
довършено.
От
обективна страна съдът приема, че деянието е било извършено от подсъдимия при
условията на съучастие във формата на съизвършителство с още две, неустановени
по делото лица, тъй като и тримата са участвали в самото изпълнение на престъплението,
а именно участвували са и в двата акта на изпълнителното му деяние, като
посредством упражнената по отношение личността на свидетеля И.Х. физическа
принуда /нанасяне на удари по главата и тялото му/, отнели от фактическата му
власт процесните движими вещи и установили върху последните свое владение. Във
връзка с възприетото в съдебната практика, следва да се отбележи, че при
съизвършителството е без значение конкретния каузален принос на всеки един от
съизвършителите в предизвиканите от общата престъпна дейност общественоопасни
последици /напр. когато всички нанасят удари на жертвата, няма значение от кого
точно е причинено увреждането/, доколкото престъпния резултат е постигнат не от
изолирано въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на
изпълнителното деяние. В случая по делото безспорно се установи, че ударите с
ръце и крака по главата и тялото на пострадалия и причинената му в резултат на
тях средна телесна повреда, като и последвалото отнемане на вещите на
пострадалия Х., са били извършени съвместно от подсъдимия М.М. и други две
неустановени лица, поради което съдът прие, че престъплението е извършено в
условията на съучастие под формата на съизвършителство от подсъдимия М.М. и
другите две неустановени по делото лица.
От обективна страна е налице и
квалифициращото обстоятелство по чл.199 ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198 от НК, а
именно „грабежът е бил придружен с причиняване на средна телесна повреда” на
пострадалия И.Х.. От съществуващите по делото доказателства, несъмнено се
установи, че в резултат на съвместно
упражненото от страна на подсъдимия М.М. и другите две неустановени по делото
лица, физическо въздействие върху организма на пострадалия Х., на същия били
счупени горните централни зъби, което е довело до трайно затруднение в
дъвченето и говоренето на същия, представляващо по своята медико-биологична
характеристика средна телесна повреда /избиване на зъб/.
От
субективна страна подсъдимия М.Х.М. е извършили престъплението при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждали е общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимите са съзнавали, че
предмета на престъплението – процесните по вид вещи, които се намират във владението
на свидетеля Х., са чужди вещи, които се намират във владение на собственика
им, който не е съгласен да му бъдат отнети, и че това несъгласие преодолява
чрез упражнената спрямо свидетеля Х. физическа принуда. Подсъдимият е съзнавал
също и обстоятелството, че извършва деянието в съучастие като съизвършител с
още две лица /неустановени по делото/, като е съзнавал, че всеки един от тях е
съпричастен към предприетата от тях изпълнителска дейност по упражнената
физическа принуда на пострадалия и отнемането на процесните движими вещи. Също
така подсъдимия М.М. е съзнавал и
обстоятелството, че с извършеното от
него физическо въздействие върху организма на пострадалия, му причинява такова
телесно увреждане /избиване на два зъба/ имащо характеристиката на средна
телесна повреда.
От
субективна страна е налице и специален субективен признак – подсъдимия М.М. е отнел
процесните движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои.
Противозаконното присвоително намерение на подсъдимия е обективирано в
действията му по време на извършване на деянието, както и непосредствено след
извършването на деянието, изразяващи се в това, че същия е избягал от местопрестъплението
с отнетите вещи, които действия сочат на намерението на подсъдимия фактически
или юридечски да се разпореди с тези вещ.
С оглед
на изложеното, съдът намери, че подсъдимия М.Х.М.
с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1, т.3,
пр.2, във вр. с чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.2, т.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в
извършването на това престъпление, като му наложи наказание лишаване от свобода
за срок от 1 /една/години. На основание чл.304 от НПК съдът призна за невиновен
и оправда подсъдимия М.М. по повдигнатото му обвинение да е извършил
инкриминираното му престъпление в съучастие с подсъдимите К.И.И. и Ц.М.М.
/съображенията си за това съдът изложи по-горе/.
При
възприетата правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние,
предвиденото наказание е от пет до петнадесет години лишаване от свобода, което
наказание с оглед на обстоятелството, че подсъдимия М.М. е бил непълнолетен към
момента на деянието, но навършил 16-годишна възраст, се заменя по силата на
закона – чл.63 ал.2, т.2 от НК - с лишаване от свобода от две до осем години. След
като анализира смекчаващите и отегчаващите вината и наказателната отговорност
на подсъдимия М.М. обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на
извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и
в тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице предпоставките за приложение
по отношение на подсъдимия М.М. на смекчения режим на наказателната отговорност
по чл.55 ал.1, т.1 от НК. Съдът прие като смекчаващи вината и отговорността на
подсъдимия М.М. следните обстоятелства: чистото му съдебно минало, наличието на
положителни личностни характеристични данни за него, положителното му
процесуално поведение, възстановяването на паричната равностойност на отнетите
вещи на пострадалия, изразеното от него пред съда съжаление за извършеното.
Съдът не намери отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия М.М.. В рамките на приетата квалификация на деянието, при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М., съдът не отчита като
отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства тези такива, които бяха
взети в предвид при обосноваването на квалифициращия признак по чл.199 ал.1,
т.3, пр.2 вр. чл.198 ал.1от НК. Така изложените смекчаващи отговорността на
подсъдимия М.М. обстоятелства, съдът прие за многобройни такива и обуславящи
значително по-ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца от
типичните за този вид престъпления. Ето защо, съдът намери, че при тяхното
наличие и най-лекото наказание от две години лишаване от свобода, предвидено в
особената част на НК за конкретното престъпление, след извършване на редукцията
по чл.63 ал.2, т.2 НК, ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия М.. С оглед
на това и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК, съдът определи на подсъдимия М.М.
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година.
Съдът прецени, че
в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1, вр.
чл.69 ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия М.М. наказание
лишаване от свобода, по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба,
подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени
по-горе от съда смекчаващи отговорността му обстоятелства, същият не представлява
голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение на него могат да се
постигнат и без ефективното му изтърпяване. Обстоятелствата относно липсата
до момента на други противоправни прояви от страна на подсъдимия, както и на
други прояви, характеризиращи се като общественоопасни, не сочат на извод, че е
наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното
изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода. Поради това съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия М. наказание
лишаване от свобода, за изпитателен срок от 2 /две/ години, считано
от влизане на присъдата в сила. Така посочения размер на изпитателния срок,
според настоящият съдебен състав съответства на настъпилия тежък резултат, на
моралната укоримост на извършеното от подсъдимия деяние и в най-голяма степен
ще съдейства за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и
преди всичко за поправянето му.
Съдът постанови след влизане в сила на
присъдата иззетите по делото веществени доказателства, 2 броя обгорели хартиени
елемента, 1 брой текстилна лента, 1 бр. обгорял хартиен елемент с триъгълна
форма, 3 броя обгорели метални елементи, да бъдат унищожени по съответния ред.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател: