Р
Е Ш Е Н И Е
№
260
гр.
Плевен, 14.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Плевен, първи състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова адм. дело № 122 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл.
61, ал. 11, вр. ал. 5/отм/ от Закона за здравето.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от Р.Г.С. ЕГН ********** *** против
Предписание № ЗИ- 02-526/07.01.2021г. на Директора на РЗИ Русе., с което на
осн. чл. 61 ал. от Закона за здравето и
Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването е бил
поставен в изолация в домашни условия за периода от 27.12.2020г.- 09.01.2021г.
, връчено на 11.02.2021г.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
предписанието,постановено при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Твърди се, че през 2016г. и 2020г. жалбоподателят е
преживял два исхемични инсулта, в резултат на което е получил левостранна
хемипареза. Твърди се, че като последица от инсултите е получил и епилепсия,
както и че във връзка със заболяванията
е провел медикаментозно лечение. Твърди, че на 26.12.2020г. се е почувствал зле
и е потърсил медицинска помощ, за което е посетил медицинско заведение в гр.
Русе. Твърди, че не е проявявал признаци на заболяване, но поради необходимостта от постъпване в
медицинското заведение за изследване е бил задължен да направи антигенен тест
за наличие на коронавирус, който е показал положителен резултат. Твърди, че е
отказа лечение и се е прибрал в къщи. Твърди, че на 29.12.2020г. отново е имал
неврологични оплаквания и е посетил друга болница в Русе, където му бил
направен обстоен преглед, рентгеново изследване на бял дроб, което не е
показало вирусни изменения и му е бил направен бърз тест Ag SARSCoV2,
който отчел отрицателен резултат. Твърди, че въпреки това е бил поставен под
карантина за периода 27.12.2020г.- 09.01.2021г., а като съжителстващо лице е
била карантинирана и Х.Л.Б.. Излага, че
е следвало да му бъде извършен нов тест, който да потвърди един от двата
противоречиви резултата и като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая
административния орган е допуснал под изолация да се постави лице, което не е
ясно заразен ли е с COVID 19 или не. Счита, че това
представлява нарушение на административно производствените правила и е
основание за отмяна на индивидуалния административен акт. Моли съда да отмени
обжалвания административен акт като неправилен и незаконосъобразен, постановен
при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя адв. П. изразява
становище, че поддържа жалбата.Представя писмени бележки.Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на РЗИ Русе в
представено по делото писмено становище оспорва жалбата. Излага, че
предписанието за поставяне под карантина на жалбоподателят и съпругата му са
изготвени от Х. Л. упълномощена със заповед от Директора на РЗИ Русе. Сочи, че
съгласно заповед на министъра на здравеопазването след положителен резултат от лабораторни изследвания за COVID
19 и потвърден случай на COVID 19 лицето се поставя под изолация в домашни
условия, както и се поставят под карантина контактните му лица посочени от
него. Счита, че атакуваният административен акт е
правилен и законосъобразен и прави искане жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Административен
съд Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
срещу оспореното предписание е подадена от активно легитимирана страна –
адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване индивидуален административен акт, в законоустановения срок
за обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Видно
от представеното по делото предписание №
ЗИ-02-526/07.01.21г. издадено по образец е, че д-р М.С.Н.- Директор на
РЗИ Русе на осн. чл. 61 ал.5 от Закона
за здравето/ отменен към датата на издаване на предписанието/ и Заповед №
РД-01-610/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването е издал Предписание за изолация в домашни
условия № ЗИ-02-526/07.01.2021г. на жалбоподателя Р.Г.С.. Като правни основания
за издаване на акта са посочени чл. 61,
ал. 5 (сега отменена) от Закона за здравето и Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г.
на Министъра на здравеопазването.
От
фактическа страна предписанието е обосновано с това, че по отношение на Р.Г.С.
е е налице случай на COVID 2019 от
27.12.2020г. Посочено е име на лекар , адрес на който лицето ще се постави под
изолация, както начална и крайна дата на периода през който лицето се поставя
под карантина – 27.12.2020г.-09.01.2021г. С предписанието са указани
изискванията/задълженията на изолираното лице, както и че актът подлежи на
предварително изпълнение. Предписанието е връчено на адресата си срещу подпис
на 11.01.2021 г. по делото е представено и предписание за поставяне под
карантина и на Х. Б.Л.-контактна на жалбоподателя Р.С. за периода 27.12.2020г.-
05.01.2021г.
От
събраните доказателства се установява, че на дата 26.12.2020 г. на жалбоподателя Р.С. е извършено
лабораторно изследване с антигенен
комбиниран тест SARS-COV-2,
който е дал положителен резултат.По делото е представен резултат от бърз тест Ag SARS-COV2,
извършен на жалбоподателя на 30.12.2020г., който е дал отрицателен резултат.
По
делото не се оспорва, че със Заповед № РД-01-724/22.12.2020г. издадена от
министъра на здравеопазването, бързите антигенни тестове се добавят като
лабораторен критерий в дефиницията за случай на COVID-19.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган - Директора на РЗИ Русе. Самото предписание е постановена
в изискваната от закона форма съобразно чл. 61, ал. 9 от ЗЗ в приложимата
редакция, а именно по образеца одобрен от Министъра на здравеопазването- Приложение
№ 2 към т. 4 от Заповед № РД-01-604/13.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването е отменена със Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра
на здравеопазването. Към датата на издаване на предписанието разпоредбата на
чл. 61 ал.5 от Закона за здравето е отменена – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила
от 11.12.2020, поради което и няма как на това правно основание на
07.01.2021г,/ след 11.12.2020г./ да се издава предписание от административния
орган.
Съгласно
чл. 61, ал. 1 от ЗЗ, на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат
лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни
хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс,
малария, тежък остър респираторен синдром, Covid-19 и туберкулоза с
бацилоотделяне. В ал. 5 на чл. 61 от ЗЗ (отменена) е предвидено, че
задължителната изолация и/или лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се
извършва и в домашни условия с предписание на директора на съответната
регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на
извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Според т. 2, буква "а"
от издадената на основание чл. 61, ал. 7, ал. 9 и ал. 12 от ЗЗ (в приложимите
редакции) Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни, от
датата на потвърдителното лабораторно изследване, подлежат потвърдените случаи
на Covid-19, а именно заразоносители/асимптомни/, лица с леки клинични
оплаквания - телесна температура < 38 градуса по Целзий, кашлица, загуба на
обонянието, нарушение или загуба на вкус, неразположение, хрема, възпалено
гърло, стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане и/или диария, без
промени в психичния статус (т. е. объркване или летаргия) и без придружаващи
хронични заболявания и/или имунокомпрометиращи състояния. В т. 4 от цитираната
заповед е предвидено, че задължителната изолация и/или лечение в домашни
условия на лице по т. 2 се извършва с предписание по образец, съгласно
Приложение № 2 на директора на съответната регионална здравна инспекция по
предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия
епидемичен риск.
От
изложеното може да се направи извод, че за да бъде законосъобразно издаденото
от Директора на РЗИ Пазарджик предписание за задължителна изолация в домашни
условия по чл. 61, ал. 5 от ЗЗ (отм.), е
необходимо първо, лицето адресат на тези предписания да е дало положителен
резултат при изследване за Covid-19, т. е. да е установено несъмнено, че се
касае за лице по чл. 61, ал. 1 от закона и второ, да е направено предложение
пред Директора на съответната РЗИ от лекуващия лекар въз основа на извършена
оценка на съществуващия епидемичен риск. В случая от представения по делото
резултат от изследване е видно, че
направения на 26.12.2020г. антигенен
комбиниран тест на Р.С. е дал положителен резултат. За
да се осъществи фактически състав за поставяне на едно лице в изолация, е
необходимо първо, лицето адресат на предписанието да е дало положителен
резултат при изследване за COVID-19, т. е. да е установено несъмнено, че се
касае за лице по чл. 61, ал. 1 от закона и второ, да е направено предложение
пред Директора на съответната РЗИ от лекуващия лекар въз основа на извършена оценка
на съществуващия епидемичен риск. По делото от страна на административния орган
не е представено предложение от лекуващия лекар до Директора на РЗИ.По делото не са ангажирани
писмени доказателства извън представения резултат от изследване и извадката от
Националната информационна система. Съдът намира, че от
представените по делото доказателства
може да се направи извода, че в случая единственото условие за поставянето под
карантина на Р.С., съответно издаването на предписание за изолация спрямо жалбоподателя от страна на РЗИ Русе, е
вписването в Националната информационна система за борба с Covid-19 за
наличието на положителен тест. При това положение не може да се
приеме, че в хода на развилото се административно производството, Директорът на
РЗИ Русе е изпълнил задължението си по
чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, а
именно тези, които биха могли да установят по категоричен начин, че
жалбоподателят е бил болен от коронавирус и заразоносител на Covid-19. В
предписанието само се визира, че основание за издаването му е "потвърден
случай на COVID 19
27.12..
В случая даже не е посочено, че се касае за лабораторно изследване за наличие
на Covid-19, поради което оставя абсолютно неясно как е установено заболяването. Съгласно
чл. 2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020
г. на Министъра на здравеопазването на задължителната изолация и/или лечение в домашни условия се
постановява за период от 14дни, считано
от датата на потвърдителното лабораторно изследване. Видно от представените по
делото доказателства е, че потвърдителното изследване извършено на
жалбоподателя е от 26.12.2020г., т.е. жалбоподателят е следвало да бъде
поставен под карантина считано от 26.12.2020г. Видно от оспореното предписание е, че то е издадено във връзка с резултат от изследване от 27.1.2020г., за което не са
представени доказателства по делото. На следващо място липсва и предложение на
лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен
риск, като задължителен елемент от фактическия състав за поставянето в
изолация. В конкретния случай липсва както предложение на лекуващия лекар, така
и извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. В случая лабораторният
резултат при изследването за Covid-19 на С. е
положителен, но самият резултат не
представлява диагноза, а следва да бъде тълкуван от лекуващия лекар, както
изрично се посочва във всяко едно изследване. Именно затова и в закона ( чл.
61, ал. 5 от ЗЗ), и в т. 4 от цитираната Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., се
поставя като условие за изолация на пациента предложение на лекуващия лекар въз
основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. По делото не се
твърди и не се установява такива да са изготвяни от лекуващия лекар. Волята
на административния орган следва да бъде ясна, а не да се извежда въз основа на
предположения с оглед епидемиологичната обстановка в страната, за да
предполагаме, че адресатът на акта е бил болен от коронавирус. По изложените
съображения съдът намира, че оспорения административен акт е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.
Съдът намира, че доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на издадения административен акт изложени в жалбата з
затова, че впоследствие на 30.12.2020г. при направен на жалбоподателят бърз
тест е отчетен отрицателен резултат са
неоснователни. Резултатите от антигенните тестове, респективно PCR тест отчитат моментното
състояние на лицето и последващ отрицателен резултат не е основание за
преустановяване на карантината или намаляване на нейния срок.
С оглед изхода на делото и предвид направеното
своевременно искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски в размер на 300 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, I
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Предписание №
ЗИ-02-526/07.01.2021 г. на Директора на РЗИ Русе.
ОСЪЖДА
Регионална здравна инспекция - Русе да
заплати на Р.Г.С. ЕГН ********** сумата 300 лв представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: