Решение по дело №409/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260304

гр. Пловдив 28.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивският окръжен съд, Х^-ти граждански състав, в публичното заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                 Председател: Румяна Андреева

                                                                                            Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                        Бранимир Василев                                                                                    

 

при секретаря Б. Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 409 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №4700/10.12.2019г. на Пловдивски районен съд, ХІІІ^-ти гр. състав, постановено по гр. дело № 1442/2019г., с което се допуска да се извърши съдебна делба между И.К.И. ЕГН **********,***, чрез адв. Г.А.М.,***, оф.2, от една страна, Х.С.И. ЕГН ********** ***, С.С.Г. ЕГН **********,*** и Л.С.Г. ЕГН **********,***, двамата чрез адв. Н.М., от друга на съсобствен недвижим имот: дворно място, застроено и незастроено с площ от 1 737 кв.м. (хиляда седемстотин тридесет и седем квадратни метра) по скица и с площ от 1 626 кв.м. (хиляда шестстотин двадесет и шест квадратни метра) по документ за собственост, представляващо УПИ VI-611, кв. 48 по плана на ***, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 326/1976 г. и изменен със заповеди № 16/ 17.01.2001 г., Заповед № 315/21.05.2014 г., Заповед № 180/26.03.2014 г., при граници: УПИ V-22, УПИ VII-612, УПИ ХІІІ-620, УПИ ХІІ-619 и улица, с административен адрес: ***, ведно с 1/2(една втора) идеална част от построените в имота: масивна жилищна сграда на два жилищни и етажа, включваща съгласно документ за собственост гараж и подземно ниво - склад, с площ на сградата по документ за собственост - 246,25 кв.м. с РЗП - 641,15 кв.м., а съгласно скица № 194/13.02.2018 г. на община Родопи: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 196,25 кв.м. и масивна сграда с площ от 50 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, ПРИ КВОТИ: 2/4  ид.ч. за И.К.И. и Х.С.И. в режим на СИО и  по 1/4 ид.ч. за всеки от съделителите С.С.Г. и Л.С.Г..

Жалбоподателите С.С.Г. ЕГН ********** и Л.С.Г. ЕГН ********** *** чрез адв. Н.М. молят съда да отмени решението на районния съд и върне делото за ново разглеждане.

Въззиваемите И.К.И. ЕГН ********** и Х.С.И. ЕГН ********** *** чрез адв. Г.А.М.,***, оф.2, считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Ишците, тук въззиваеми, се легитимират като собственици на ½ ид. ч. от  процесния имот въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот, съставено по изп. д. № 20158190400414 на ЧСИ Л. Мурджанова, с което идеалната част от имота е възложена на И. К. И., а Х. С. И. е негова съпруга.  Върху имота е наложена възбрана на 14.08.2013г. за обезпечаване на вземане, което С.Г. има към свой кредитор. На 02.07.2014г. съпрузите С. и К. Г. даряват на своите деца С. и Л.Г. процесния имот.

Следователно след наложената възбрана длъжникът и неговата съпруга даряват имота на своите деца, но срещу възбранения имот е насочено принудително изпълнение по посоченото по – горе изпълнително дело и ½ ид. част от него е продадена на публична продан с Постановление на съдебния изпълнител влязло в сила на 19.06.2018г.

Вярно е, че наложената възбрана е само по отношение на ½ ид. ч. от дворното място и затова по отношение на земята последващото дарение е непротивопоставимо на взискателя по силата на разпоредбата на чл. 452, ал.2 от ГПК, а следователно и на купувача на публичната продан.

Относно постройките следва да съобразят постановките, дадени в ТР № 5/18.05.2017г. по тълк. д. № 5/2015г. на ОСГК на ВКС, според които правилото на чл. 92 от ЗС не се прилага по отношение на сградата само ако тя не фигурира в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител, върху същата не е било насочено принудително изпълнение, не е описана и оценена и спрямо нея не е проведена публична продан. По аргумент за противното (per argumentum a contrariо) обаче в обратния случай, когато сградите са посочени в постановлението за възлагане, следва да се приеме, че по отношение на постройките ще намери приложение правилото на чл. 92 от ЗС. В обсъжданото постановление за възлагане са посочени и масивна жилищна сграда на два етажа и масивна сграда с площ от 50 м².

Жалбоподателите не твърдят и не установяват постановлението за възлагане да е отменено, а и от постановеното от настоящия съдебен състав определение № 1150/30.05.2018г. по ч. гр. д. № 1163/18г. се установява, че Г. са обжалвали постановлението за възлагане, но жалбата им е оставена без разглеждане. При това положение постановлението за възлагане може да се оспорва само по реда на чл. 496, ал.3 от ГПК, за каквото оспорване няма данни.

Установеното дотук налага извода, че направеното от К. и С. Г. дарение на С. и Л. Г. е породило транслативен ефект само до ½ ид. ч. от дарения имот, предвид наложената година по – рано възбрана върху друга ½ ид. ч. от същия имот. Това означава, че квотите в съсобствеността на имота са: по ¼ ид. ч. за С.Г. и Л. Г. и 2/4 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност, в които квоти следва да се допусне съдебната делба.

 

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 409/20г. на ПдОС-

Като е допуснал делбата при посочените по – горе квоти, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на въззивното производство жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемите 650лв. разноски.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №4700/10.12.2019г. на Пловдивски районен съд, ХІІІ^-ти гр. състав, постановено по гр. дело № 1442/2019г., с което се допуска да се извърши съдебна делба между И.К.И. ЕГН **********,***, чрез адв. Г.А.М.,***, оф.2, от една страна, Х.С.И. ЕГН ********** ***, С.С.Г. ЕГН **********,*** и Л.С.Г. ЕГН **********,***, двамата чрез адв. Н.М., от друга на съсобствен недвижим имот: дворно място, застроено и незастроено с площ от 1 737 кв.м. (хиляда седемстотин тридесет и седем квадратни метра) по скица и с площ от 1 626 кв.м. (хиляда шестстотин двадесет и шест квадратни метра) по документ за собственост, представляващо УПИ VI-611, кв. 48 по плана на ***, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 326/1976 г. и изменен със заповеди № 16/ 17.01.2001 г., Заповед № 315/21.05.2014 г., Заповед № 180/26.03.2014 г., при граници: УПИ V-22, УПИ VII-612, УПИ ХІІІ-620, УПИ ХІІ-619 и улица, с административен адрес: ***, ведно с 1/2(една втора) идеална част от построените в имота: масивна жилищна сграда на два жилищни и етажа, включваща съгласно документ за собственост гараж и подземно ниво - склад, с площ на сградата по документ за собственост - 246,25 кв.м. с РЗП - 641,15 кв.м., а съгласно скица № 194/13.02.2018 г. на община Родопи: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 196,25 кв.м. и масивна сграда с площ от 50 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, ПРИ КВОТИ: 2/4  ид.ч. за И.К.И. и Х.С.И. в режим на СИО и  по 1/4 ид.ч. за всеки от съделителите С.С.Г. и Л.С.Г..

ОСЪЖДА С.С.Г. ЕГН ********** и Л.С.Г. ЕГН **********  и двамата с постоянен адрес: *** да заплатят на И.К.И. ЕГН ********** и Х.С.И. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: *** сумата 650 (шестстотин и петдесет) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                 

 

Председател:                                       Членове: 1.                        2.