Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Сливен, 22.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
При участието на секретаря Радост Гърдева
и Окръжния прокурор Пламен Стефанов, като се запозна с докладваното от съдия
Яница Ченалова ВНОХД № 515 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е въззивно и се движи по
реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на адв. Е.М. *** в качеството на
защитник на подсъдимия Ж.Ф.К. срещу Присъда № 120/19.09.2018 г., постановена по
НОХД № 1869/2016 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал подсъдимия Ж.Ф.К. за виновен в това, че на 21.08.2016 г. в гр. Сливен по бул.
„Панайот Хитов” управлявал МПС лек автомобил марка „Мерцедес С180” с рег.№ СН
4427 КК, след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол /ТНС/,
установено с химическа експертиза № 16/БТМ-394 на НИКК-МВР София, поради което
и на основание чл. 343б, ал.3, вр.чл.55, ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца при първоначален общ режим. Със
същата присъда на основание чл.55, ал.3 от НК на подсъдимия К. не е наложено
предвиденото по-леко наказание „глоба“. На основание чл. 343г от НК СлРС е наложил на подс. К. наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от три месеца. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото,
като същият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
Сливен сумата от 338,50 лв., а по сметка на СлРС – сумата от 573,13 лв.
В депозираната от защитника на подсъдимия въззивна
жалба са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата. Претендира се ревизия на първоинстанционния
съдебен акт чрез неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото
обвинение или алтернативно отмяна на присъдата и връщане делото за ново
разглеждане на РП – Сливен или СлРС поради допуснати съществени нарушения на
процесуални правила.
В с.з. пред
настоящата инстанция представителят на ОП – Сливен пледира първоинстационната
присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че деянието
на подсъдимия е доказано, а наложеното наказание – справедливо.
Защитникът
на подсъдимия поддържа жалбата си и наведените в нея съображения за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата. На първо място заявява
оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита и съставляващи основание за
отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът
претендира, че първоинстанционният съд не е изложил надлежни мотиви в нарушение
на процесуалния закон. Многобройните доказателства не били надлежно обсъдени,
противоречията в тях не били подложени на анализ, а съдът лаконично приел
фактическа обстановка и установяването й без коректен разбор на
доказателствените източници. Липсата на обсъждане на доказателствата според
защитата е рефлектирала и в незаконосъобразни и бланкетни правни изводи.
Настоява се, че възраженията на защитата относно начина на усвояване на
наркотичното вещество от подсъдимия, повлиян ли е бил подс. К. от наркотика, не
са надлежно коментирани от първоинстанционния съд. По същество се твърди
субективна несъставомерност на деянието, съображения за което защитата развила
и пред СлРС. Защитникът поддържа искането си за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда,
с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не
бил осъществен съставът на чл.343б ал.3 от НК.
В личната си
защита подс. К. заявява позиция за своята невинност. Счита, че мястото му не е
в затвора, тъй като дори за три месеца би загубил работата си. Твърди, че има
малко дете, за което се грижи и една осъдителна присъда би объркала живота му
изцяло. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на
страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери, че в
хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, касаещо мотивите към атакуваната присъда.
Производството пред първата съдебна
инстанция се е развило внесен обвинителен акт срещу подс. Ж.Ф.К. за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. В обвинителния акт са очертани фактически
твърденията на прокурора, касаещи повдигнатото обвинение. Посочено е време,
място и конкретни действия на подсъдимия, преценени от държавното обвинение
като съставомерни по чл.343б ал.3 от НК.
В рамките на проведеното от първата
съдебна инстанция съдебно следствие са приобщени редица гласни доказателства,
изслушани са заключенията на съдебно-химическа експертиза, изготвена в
досъдебното производство и две съдебно-психиатрични експертизи, назначени в
хода на съдебното следствие. С определение в с.з. на 19.09.2018 г. по реда на
чл.283 от НПК съдът е приобщил всички писмени доказателства, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, дал е ход на съдебните прения, дал е
право на лична защита и последна дума на подсъдимия и след тайно съвещание е
постановил атакуваната присъда.
Изготвените към присъдата мотиви са
бланкетни и нямат изискуемото от разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК съдържание.
Основателни са доводите на защитата, че в мотивите липсва анализ на приобщените
по делото противоречиви доказателствени източници. Съдът общо е посочил, че
свидетелските показания били безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, който
извод не кореспондира с отразеното в съдебните протоколи. Така например според
показанията на свид. Д.Г., пред полицейските служители подсъдимият е заявил, че
е изпушил една цигара с трева, защото имал проблеми. Същото обстоятелство е
налице и в прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на свид. И.Б. от
досъдебното производство. Същевременно в показанията на свид. Р.П.се твърди, че
не подсъдимият, а свид. П.и момче на име А. са пушили трева в присъствието на
подс. К.. След това подсъдимият бил спрян от полицейски патрул и пробата му за
наркотици дала положителен резултат. Последните показания се намират в унисон с
обясненията на подсъдимия, които обаче съдът не е кредитирал, приемайки ги за
защитна теза. От мотивите на съда не става ясно защо е прието, че свидетелските
показания са безпротиворечиви, респ. на кои от тях съдът се е доверил, а кои е
дискретирал и по какви съображения.
Не
са обсъдени и заключенията на назначените от съда съдебно-психиатрични
експертизи. В поредица от съдебни заседания, отлагайки приключването на
съдебното следствие, съдът е считал, че тези заключения са необходими за
изясняване на фактите по делото. Двете заключения са с нееднозначно съдържание
и касаят въпроса бил ли е повлиян от наркотичното вещество подсъдимият. В
мотивите към присъдата съдът лаконично е посочил, че не кредитира тези
заключения. Не са изложени никакви съображения, анализ, или правни изводи,
доколкото защитата се е позовала на изводите на повторната съдебно-психиатрична
експертиза, претендирайки оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение. Аргументи във връзка повлияването като резултат от употребата на
наркотично вещество са били изложени и от представителя на държавното обвинение
в хода на съдебните прения. И прокурора, и защитата са се позовали на съдебна
практика, които доводи първоинстанционният съд не е счел за необходимо да
обсъди. При наличните възражения, с оглед на приобщените доказателства, съдът е
дължал отговор на въведените противоположни тези с излагане на конкретни
аргументи защо се възприема едната позиция, а другата се отхвърля. В тази
връзка липсват каквито и да е доводи в съдебния акт. Вместо това съдът е
постановил присъдата, позовавайки се на изготвената в досъдебното производство
експертиза № 16/БТМ-394, заключението на която е цитирано и във фактическата
обстановка, възпроизведена в мотивите към присъдата. От съдебните протоколи на
СлРС не се установява това заключение да е било надлежно приобщено по реда на
чл.282 от НПК в хода на съдебното следствие. Не на последно място въпреки
проведеното продължително съдебно следствие съдът е пропуснал, че за същото
деяние по отношение на подсъдимия е бил издаден АУАН, приложен като писмено
доказателство в досъдебното производство. Не е бил изследван въпросът дали е
издадено наказателно постановление за същото деяние, респ. със същото
санкциониран ли е по административен ред подс. К.. Този въпрос е предпоставящ
за формиране на изводи по повдигнатото обвинение от прокурора и също е следвало
да се обсъди в мотивите, но е убегнал от вниманието на първоинстанционния съд.
Нормата на
чл.305, ал.3 от НПК задължава съда в мотивите към присъдата да посочи
установените обстоятелства, доказателствените източници въз основа на които
обстоятелствата се установяват, както и правните съображения на съда за взетото
решение. При противоречиви доказателствени материали съдът е длъжен да изложи
защо едни от тях приема, а други не. Тези свои задължения в конкретния случай
първоинстанционният съд не е изпълнил. Липсват убедителни и ясни аргументи въз
основа на кои доказателства съдът е построил фактическата обстановка и правните
си изводи. Противоречивите и непълни мотиви, съгласно трайната съдебна практика
се приемат за пълна липса на мотиви и обуславят наличие на основание за отмяна на атакуваната присъда по
смисъла на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК. Допуснатото нарушение
на процесуалните правила не би могло да бъде отстранено от настоящата
инстанция, тъй като в противен случай процесуалните права на страните биха били
сериозно накърнени, тъй като ще бъдат лишени от една съдебна инстанция по
фактите. В този смисъл съдебният състав не може да
коментира останалите възражения на защитата във въззивната жалба и заявени в
съдебно заседание пред въззивния съд.
Констатираното процесуално нарушение е основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва
да проведe ново съдебно следствие, при което да изследва обективно, всестранно
и пълно правнорелевантните за спора обстоятелства, да извърши цялостно и
задълбочено обсъждане на доказателствените материали, а при преценка – да
събере допълнителни доказателства по свой почин. За прецизност въззивният съд
отбелязва, че в хода на въззивното производство се установи, че по отношение на
подс. К. е било издадено и е влязло в сила наказателно постановление, като за
процесното деяние не е наложена глоба. Този факт също следва да се обхване от
анализа на съда при новото разглеждане на делото. При постановяване на акт по
същество, районният съд следва надлежно да мотивира същия, при съобразяване
разпоредбите на процесуалния закон.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр.
чл. 335, ал. 2 от НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда
№ 120/19.09.2018
г., постановена по НОХД № 1869/2016 г. по описа на РС – Сливен.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за
ново разглеждане от друг състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: