Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260013 / 11.01.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети декември през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1146 по описа за 2020
година; взе предвид следното:
Предявен е на 22.06.2020 г. иск с правно основание чл.498 ал.3, вр. чл.432,
вр. чл.493 ал.1 т.2, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/; от Г.И.А.
с ЕГН ********** ***; против „Застрахователно
дружество Бул инс" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район Л., бул. „*******" № **,
представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К.
Ищецът твърди, че на 05.12.2019 г., около 5,50 ч., в гр. Х., на бул. „********”, до бензиностанция „***”, в посока
центъра на града, настъпило ПТП, за което бил съставен протокол за ПТП №
1748257/05.12.2019 г. по описа на ОДМВР-Хасково, в който било отразено, че
спрямо участник №1 В.Б.М. е взето административно – наказателно отношение и е
съставен АУАН № GA130304 от същата
дата. Това ПТП настъпило при следния механизъм: на посочените дата и място М.
като водач на лек автомобил /л.а***** с рег. № *****, на шосе с четири пътни
ленти от крайна дясна пътна лента извършва неправилна маневра „завой наляво”,
при наличие на двойно непрекъсната осева линия /М-2/; без да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, като се удря с минаващия
покрай нея от лявата й страна в посока центъра на града л.а. **** с рег. № ******.
В следствие на така настъпилото ПТП, л.а. на ищеца понесъл значителни
материални щети. Към датата на ПТП отговорността на
виновния водач М. била застрахована по застраховка «Гражданска отговорност» на
автомобилистите - полица № BG/02/119002045364, валидна от 23.07.2019 г. до 22.07.2020 г., издадена от ответника.
След подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие по описа на
ответника била образувана щета № **********/05.12.2019 г. Служител на
застрахователя изготвил описи на увредените детайли по л.а. на ищеца, като
направил и снимков материал. Ищецът бил уведомен от ответника, че щетата е тотална,
поради което ще му бъде изплатено обезщетение, след представяне на
доказателство за прекратена регистрация на МПС. На 23.12.2019 г. ищецът отишъл
в отдел ПП при ОДМВР-Хасково, където прекратена била регистрацията на л.а. и на
свидетелството за регистрация част І било изписано „тотална щета”. Според
заключението на вещото лице, стойността по средни пазарни цени на л.а.
/действителна стойност/ възлизала на 14 850 лв., при което и според Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. за ЗЗ от КЗ, раздел ІV чл.22 ал.2, застрахователното
обезщетение в случая не можело да е под 75% от тази стойност или под
11 137,50 лв. След приспадане от последната на изплатеното от ответника на
ищеца обезщетение в размер на 9 029,79 лв., дължими на ищеца от ответника
оставали 2 107,71 лв. за причиненото тотално увреждане на процесния л.а.,
като приложение намирала разпоредбата на чл.386 ал.2 от КЗ. Въпреки, че ищецът
изпълнил всички указания на застрахователя, последният все още не бил му
изплатил изцяло полагащото му се застрахователно обезщетение, а срокът по
чл.496 ал.1 от КЗ изтекъл на 06.03.2020 г. Ето защо и на основание чл.498 ал.3,
вр. чл.432 ал.1 от КЗ, за ищеца налице бил правен интерес от предявяването на
настоящия иск, пряко срещу застрахователя на виновния водач – ответникът.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 2 107,71
лв. за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.12.2019
г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до окончателното
изплащане; като му присъди и направените по делото разноски, както и адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Тези си искания ищецът
поддържа, чрез пълномощник – адвокат, в допълнителни писмени молби по делото и
в открито съдебно заседание.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131
ал.1 от ГПК, като я оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите да процесния л.а. ***** с рег. № *****. Оспорва
механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямали
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Ищецът
ангажирал единствено съставения за случая протокол за ПТП, който не се ползвал
с материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Така не можел да се
направи извод, кой от участниците е действал противоправно, без което неприложима
била презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД. Ответникът оспорва ищцовите
твърдения относно механизма на ПТП, като счита че те не се опирали на
доказателствения материал. Оспорва още да е налице деликтен фактически състав
по отношение на всеки от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в
поведението на водача на МПС. Ответникът възразява, че събитието е случайно
/чл.15 от НК/ за водача на МПС, като за него не била налице обективна
възможност, да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Процесното ПТП и
причинените от него вреди били съпричинени от водача на л.а. ****** с рег. № *****,
който с поведението си създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди. Е. И. като водач на този л.а. не
подсигурил достатъчно странично разстояние от л.а., който изпреварва, и можел
да предприеме други конкретни действия, с които евентуално да избегне ПТП,
напр. да предприеме своевременно спиране. Отговорността му не се покривала от
ГО на л.а. **** с рег. № *****. Ответникът оспорва иска и по размер.
Имуществената вреда била в размер до 12900 лв., без приспадане на запазените
части, които били поне 30%. Така реалното обезщетение не следвало да надхвърля
сумата от 9 000 лв.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на
предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан, а евентуално да се намали
размера на претендираното обезщетение, като му се присъдят направеите по делото
разноски. Тези си искания ищецът поддържа, чрез пълномощник – адвокат, в
допълнителни писмени молби по делото, като прави възражение и за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие
протокол за ПТП № 1748257/ 05.12.2019 г., рег. № 214, съставен в 5,50 ч. от
мл.автоконтрольор СПП-ОДМВР-Хасково за ПТП на същата дата в 5,20 ч., в гр. Х.,
на бул. „******”, до бензиностанция „***”. Посочени са двамата участника в ПТП.
Участник № 1 е л.а. **** с рег. № *****, управляван от В.Б.М., със застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите - полица № BG/02/119002045364 при ответника. Участник № 2 е л.а. ****** с рег. № ******, собствен
на ищеца в настоящото производство, управляван от Е.Г.И.. В протокола са
отразени видимите щети по двата л.а., в нечетлив вид. Като обстоятелства,
причини и условия за ПТП е посочено: на посоченото място, в посока към центъра на
града, участник № 1 - М. извършва неправилна маневра „завой наляво”, при
наличие на двойно непрекъсната осева линия /М-2/; без да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, като се удря с минаващия покрай
нея от лявата й страна в посока центъра на града л.а. на участник № 2; като
настъпва ПТП с материални щети. Изготвена е схема на ПТП. Отразено е, че спрямо
участник № 1 е взето административно отношение с АУАН № GA130304 по чл.25 ал.1. Протоколокът
за ПТП е подписан от съставителя и от двамата участника в произшествието. За
наличието на горецитираната застраховка, със срок на валидност 23.07.2019 г. –
22.07.2020 г., по делото се представи и проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към дата 05.12.2019 г. по отношение на МПС с ДКН *****.
От датата на ПТП е издаденият от ответника опис на щета № 1 №
**********/05.12.2019 г., № на полица: BG/02/ 119002045364; видно от който л.а.
на ищеца не е в движение, като му предстои следващ оглед. Ответникът е изпратил
до ищеца писмо с изх. № ОК-789257/18.12.2019 г. от директора на Дирекция
„Уреждане на застрахователни обезщетения“, че по заведената при тях щета №
********** – щетата по неговия л.а. е тотална, по смисъла на чл.390 от КЗ, като
приложение намирала ал.1 от същия текст и следвало да се представи документ,
удостоверяващ прекратяването на регистрацията и удостоверение от КАТ. До
представянето на тези документи не можело да се премине към изплащане на
обезщетението по щетата. Посочените документи ищецът прилага към исковата си
молба, а именно: свидетелство за регистрация част I № ********* за лек
автомобил марка „****“ модел „****“ с рег. № *******, сочещо, че именно той е негов
собственик, върху което е направено саморъчно отбелязване от дата 23.12.2019 г.
- „тотална щета“; и удостоверение рег. № 191253000440 от дата 23.12.2019 г. на
ПП-КАТ-РДВР-Хасково, че за периода 12.06.-23.12.2019 г. ищецът е бил собственик
на този л.а. За ангажираната административно – наказателна отговорност на
виновния водач, СПП-ОДМВР-Хасково представи по делото преписката за това,
съдържаща процесния протокол за ПТП, снимков материал, АУАП и НП, справка за
водача. Описаната в АУАН Серия GA № 130304/05.12.2019 г. и в НП №
19-1253-002251/24.03.2020 г. по описа на ОД на МВР – Хасково, с оформена разписка
за връчването му от дата 15.05.2020 г., фактическа обстановка е аналогична на
посочената по-горе в протокола за ПТП. Актът е посписан от съставителя, от
нарушителя /без възражения/ и от свидетел, като за нарушен е посочен чл.25
ал.1. В НП за нарушен е посочен чл.25 ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.179 ал.2, вр. ал.1 т.5 от ЗДвП, на М. е наложено административно наказание
глоба. Няма данни по делото, това НП да е било обжалвано.
Ответникът представи по делото преписката по образуваната при
него щета за процесното ПТП, съдържаща и допълнители документи, освен вече
коментираните по-горе – протокол за ПТП, опис на щета № 1 и писмо до ищеца,
последното получено на 19.12.2019 г., видно от отбелязване в известие за
доставяне обратна разписка с № CL0000868510. Заедно с това писмо, ответникът е
изпратил и писмо изх. № ОК-789257/18.12.2019 г. до ОДМВР – Хасково, Сектор
„Пътна полиция“; в аналогичен смисъл на това до ищеца. По преписката са
приложени калкулация на щета № **********/05.12.2019 г. и доклад №
191004031001/ 23.01.2020 г. по същата щета, № на полица: BG/02/119002045364, съставени
от ответника. Видно от тях, като обезщетение по експертна оценка за тоталната
щета на ищцовия л.а. е определена сумата от 9 029,79 лв. Тази сума е била
изплатена от ответника на ищеца, видно от платежно нареждане с референция
FT20189302062830 от дата 07.07.2020 г., по банков път. Ищецът призна, че е
получил това плащане на 08.07.2020 г. Междувременно, ищецът и ответникът са
водили кореспонденция помежду си. На 20.03.2020 г. ищецът е подал до ответника
заявление, че на 27.12.2019 г. му е представил всички необходими документи,
като е поискал изплащане на обезщетението по щетата. Ответникът му е отговорил
с писмо с изх. № ОК-195528/09.04.2020 г., че преписката е изпратена към
направление „Застрахователни обезщетения по Автокаско и Гражданска отговорност”
за разглеждане на документите и съответно решение, като установено било, че
всички изискуеми документи са представени и ликвидационната преписка е
приключена с решение за изплащане на застрахователно обезщетение. Това писмо е
било получено на 13.04.2020 г., видно от известие за доставяне обратна разписка
с № CL0000931396.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по
делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша
съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото,
извършило е допълнителни проучвания и изчисления. То
потвърждава механизма на настъпилото ПТП, описан в протокола за него. Двата
л.а. се движели един след друг, с разрешена скорост, в двете ленти на платното,
навлизащо в града от юг на север. Водачът на ищцовия л.а. в лявата лента не
видял предупредителни сигнали за предстояща маневра от движещия се в дясната
лента пред него л.а., управляван от М., която в района на бензиностанция «***»
внезапно завива наляво и навлиза в лентата за движение пред ищцовия л.а. За
водача на последния разполагаемото време до удара било по-малко от необходимото
време за реакция. М. предприела маневрата, без да се съобрази с наличието на
друг л.а., движещ се в същата лента и то толкова близо, че няма възможност да
реагира на възникналата опасност. В момента на сблъсъка ищцовият л.а. се ударил
с дясната си предна част в предната странична лява част на другия л.а.,
навлезнал в платното му за движение. Същият се плъзнал по бронята на завилия
по-висок автомобил, управляван от М., и от това настъпили повреди и по десните
врати и заден панел. Ищцовият л.а. бил със сериозни материални щети и не можел
да се придвижва на самоход. Експертизата е констатирала, че в базовото
обзавеждане на ищцовия л.а. били направени промени /сменено окачване и волан
със спортни, осветление на пътя с ксенонови, дъгови фарове/,които се отразявали
на цената на л.а. като нов, както и върху действителната му стойност към
05.12.2019 г. Последната е изчислена на сумата от 14 850 лв., а общата
стойност на разходите, необходими за пълното възстановаване на щетите,
установени при огледа на 23.12.2019 г., възлизала на сумата от 11 935 лв.,
т.е. 80,37% от действителната стойност на л.а. към 05.12.2019 г., което давало
основание за определяне на щетата като тотална. Вещото лице сочи, че включените
в описа на застрахователя повредени елементи от конструкцията на ищцовия л.а.
по вид и степен напълно отговаряли на описания механизъм на ПТП, както и на
приложените снимки на л.а. от деня на произшествието. Не били описани повреди,
които да не съответстват на посоката и силата на въздействието при удара.
Налице била причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените
вреди по процесния л.а. Водачът на ищцовия л.а. не установил сигнали за маневра
на предхождащия го л.а. и за него завоят наляво и навлизането в лентата му за
движение били изненадващи. При опасна зона на спиране 32 м, той не бил в
състояние да предотвряти сблъсъка. Експертизата сочи, че общата стойност на
запазените части по средни пазарни цени и стойността на останалата метална маса
като скрап, формирали към 05.12.2019 г. ликвидационната стойност на л.а. в
размер на 3 800 лв., включваща 3 200 лв. по средни пазарни цени на
авточасти втора употреба от същия модел и година на производство на запазените
части, представляващи подробно описани от вещото лице запазени конструктивни
елементи; както и 600 лв. за всички останали детайли и агрегати, оценени като
скрап.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В настоящия случай съдът намира,
че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото
производство имуществени щети по собствения му увреден л.а., настъпили от
процесното ПТП. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че към датата на процесното ПТП 05.12.2019 г. гражданската отговорност на
водача на л.а. ***** с рег. № *********, управляван от В.Б.М., е била покрита от ответника в настоящото
производство по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477 ал.1 от КЗ/. Не са
спорни по делото фактите относно датата, мястото, участниците и щетите по
процесното МПС, представляващи тотална щета, както и обстоятелствата, при които
е възникнало, в т.ч. механизмът му и вината на водача на л.а. М. за настъпването му, причинно-следствената връзка
между претендираните имуществени щети и нейното виновно поведение. След
съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по настъпването на ПТП,
признати от ответната страна с факта на извършеното в хода на настоящия процес
плащане. Установи се, че инцидентът е станал на 05.12.2019
г., 5,20 ч., в гр. Х., на бул. „********”, като двата л.а. – горепосоченият, управляван от М., и собственият на ищеца л.а. ****** с рег. № ******, управляван от Е. Г.И.; са се движели един след друг, с разрешена скорост, в двете ленти на платното,
навлизащо в града от юг на север. Водачът на ищцовия л.а. в лявата лента не
видял предупредителни сигнали за предстояща маневра от движещия се в дясната
лента пред него л.а., управляван от М., която в района на бензиностанция «***»
внезапно завива наляво и навлиза в лентата за движение пред ищцовия л.а. За
водача на последния разполагаемото време до удара било по-малко от необходимото
време за реакция. М. предприела маневрата, без да се съобрази с наличието на друг
л.а., движещ се в същата лента и то толкова близо, че няма възможност да
реагира на възникналата опасност. В момента на сблъсъка ищцовият л.а. се ударил
с дясната си предна част в предната странична лява част на другия л.а.,
навлезнал в платното му за движение. Същият се плъзнал по бронята на завилия
по-висок автомобил, управляван от М., и от това настъпили повреди и по десните
врати и заден панел. Ищцовият л.а. бил със сериозни материални щети и не можел
да се придвижва на самоход. Водачът на ищцовия л.а. не установил сигнали за
маневра на предхождащия го л.а. и за него завоят наляво и навлизането в лентата
му за движение били изненадващи. При опасна зона на спиране 32 м, той не бил в
състояние да предотвряти сблъсъка. За извършеното на М. на место е бил съставен
АУАН, подписан от нея без възражения, а в последствие е била ангажирана и
административно- наказателната й отговоронст с влязло в сила НП за нарушение по
чл.25 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2, вр. ал.1
т.5 от ЗДвП. Първата от цитираните норми сочи, че водач на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, в т.ч. да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път - преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В този смисъл и
според доказателствения материал по делото, причината за настъпване на ПТП е единствено у водача на л.а. М., за което е
била ангажирана административно-наказателната й. Ответните възражения за
обратното са неоснователни и недоказани. Същите не кореспондират и с
извънсъдебното поведение на ответника, който във водената с ищеца
кореспонденция е признал, че му се дължи обезщетение за процесните вреди по
неговия л.а.; дори нещо повече – в хода на настоящия процес е извършил и
плащане в полза на ищеца за обезщетяването на същите тези вреди. Гражданската отговорност на виновния в случая водач
на МПС за причинените от него имуществени вреди на ищцовия л.а. е покрита от
ответното дружество /чл.493 ал.1 т.2 от КЗ/, предвид на което предявеният иск за
тези вреди се явява доказан в своето основание. По делото нито се твърди, нито
се доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от
основанията по чл.494 от КЗ. Относно размера, до който следва да се уважи искът
и който всъщност е единственото спорно обстоятелство между страните, съдът взе
предвид заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, както и ответното извънсъдебно признание, че настъпилата тотална
щета на увреденото ищцово имущество е в причинно - следствената връзка с процесното
ПТП, настъпило от виновното и противоправно поведение на водача на л.а. Вещото лице е категорично, че щетата в случая е тотална. Съобразило е, че
в базовото обзавеждане на ищцовия л.а. са били направени промени /сменено
окачване и волан със спортни, осветление на пътя с ксенонови, дъгови фарове/,
които се отразявали на цената на л.а. като нов, както и върху действителната му
стойност към 05.12.2019 г. Последната е изчислена на сумата от 14 850 лв.,
а общата стойност на разходите, необходими за пълното възстановаване на щетите,
установени при огледа на 23.12.2019 г., възлизала на сумата от 11 935 лв.,
т.е. 80,37% от действителната стойност на л.а. към 05.12.2019 г., което давало
основание за определяне на щетата като тотална. Експертизата сочи, че общата
стойност на запазените части по средни пазарни цени /3 200 лв./ и
стойността на останалата метална маса като скрап /600 лв./, формирали към
05.12.2019 г. ликвидационната стойност на л.а. в размер на 3 800 лв. При
тези данни по делото, размерът на дължимото обезщетение, определено при наличие
на «тотална щета», т.е. след приспадане от пазарната стойност на автомобила
/14 850 лв./ на стойността на запазените части /3 800 лв./, възлиза
на сумата от 11 050 лв. Основателен е обаче ищцовият довод, че
обезщетението следва да се определи по правилото на чл.22 ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.4 пр.посл. от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени от МПС, по ЗЗ «ГО» на автомобилистите - Приложение № 1 към чл.15
ал.4 към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249
т.1 и 2 от КЗ и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС – в сила до
приемане на методиката по чл.1 ал.3 от Наредба № 49/ 16.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки «ГО» на автомобилистите и
«Злополука» на пътниците в средствата за обществен превоз, на основание §3 ал.3 от ПЗР от същата Наредба.
Според същото, при установяване на запазени части при тотална щета, както е в
случая, размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под
75% от размера на действителната стойност. Ето защо, размерът на дължимото обезщетение за процесната «тотална щета» на ищцовия
автомобил възлиза на сумата от 11 137,50 лв. /75% от определената от вещото лице пазарна стойност на автомобила от 14 850
лв./, надвишаваща обоснованата по-горе сума от 11 050 лв. От тази сума от 11 137,50 лв. следва да се приспадане сумата от 9 029,79 лв.,
която е била изплатена от ответника на ищеца по процесната щета с платежно
нареждане от 07.07.2020 г., по банков път. Ищецът призна, че е получил това
плащане на 08.07.2020 г., което следва предявяването на иска на 22.06.2020 г.
Така неизплатен е остатъкът от 2 107,71 лв. /11 137,50 лв. - 9 029,79 лв./ и в този размер искът следва да се
уважи изцяло. Върху уважения размер на
главницата, според ищцовото искане, следва да се присъди законната лихва от
датата на предявяване на иска 22.06.2020 г. до окончателното
изплащане. В тази връзка съдът взе предвид, че ищецът е изпълнил задължението
си по чл.390 ал.1 от КЗ преди
предявяване на иска, респ. представил е на ответника изискуемите документи от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС, с отбелязване, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпилата тотална щета. Признание на този неизгоден за ответника
факт се съдържа в негово писмо до ищеца от 09.04.2020 г.
Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати
на ищеца деловодни разноски, съобразно изцяло уважения размер на иска, а именно
– сумата от общо 384,31 лв., включваща 84,31 лв. за държавна такса и 300 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество,
представлявало ищеца, сумата от 377,54 лв., представляваща възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по
настоящото дело, определено според уважения размер на иска и по правилата на
чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изцяло неоснователно в тази връзка е ответното възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, доколкото такъв не е
бил заплащан, а е определен от съда, според горепосоченото.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Бул инс" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район *****, бул. „****" № **,
представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К.; ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.А. с ЕГН ********** *** 107,71 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди по неговия лек автомобил ****** с рег. № ******, в следствие на ПТП с участието на
този автомобил и на лек автомобил *****с рег. № *********, управляван от В.Б.М.,
настъпило на 05.12.2019 г., в 5,20 ч., в гр. Х., на бул. „********”, до бензиностанция „***”; за което е бил съставен протокол за ПТП № 1748257/05.12.2019
г., рег. № 214; и при ответника е била образувана преписка по щета №
**********/ 05.12.2019 г., № на полица: BG/02/119002045364; ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 22.06.2020
г. до окончателното изплащане; както и СУМАТА от 384,31 лева за деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул инс" АД, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., район *****, бул. „****" № **,
представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К.; ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и М.”, с код по Булстат *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С., район ****, бул. „*****” № ** вх.*
ет.* ап.**, представлявано от управителя адвокат К.К.Г., с личен номер
**********, с адрес на кантората в гр. Х., бул. „*******” № *** ет.* офис *** -
СУМАТА от 377,54 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел. пощи на адвокатите им от л.2 и
л.107, като им се изиска незабавно потвърждание, а при липса на такова – делото
да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.