Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 5119 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Л.л.“ ЕООД твърди,
че е кредитор на ответника „Е.А.Д.“ ЕАД и притежава спрямо него парично вземане
в размер на 43 597.62 лева. Вземането е породено по силата на договор от
25.02.2008 г. за доставка и монтаж на системи за сухо строителство „К.“ на
обект „Ваканционно селище, хотел и КОО А.- гр. Поморие“. Твърди изпълнение на
задълженията си по договора и неизпълнение на задълженията на „Е.А.Д.“ ЕАД
да заплати договорената сума. Твърди, че въз основа на решение №
236/20.05.2015 г., постановено по т. д. № 593/2014 г. на БОС, дружеството ищец
се е снабдило с изпълнителен лист от 01.06.2015 г., с който ответникът „Е.А.Д.“
ЕАД е осъден да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, част от общо дължимата
сума от 43 597.62 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени
СМР по договор от 25.02.2008 г., за доставка и монтаж на системи за сухо
строителство „К.“, 2 000 лева- като част от общо дължимата сума от 13 383.79
лева, представляваща лихва за забава върху главницата и законна лихва върху
главницата. Твърди, че въпреки изпълнителния титул вземането на „Л.л.“ ЕООД не
е погасено. След проучване на финансовото състояние на дружеството длъжник
установява, че след възникване на вземането по договора от 25.02.2008 г.,
ответното дружество е започнало да се разпорежда с недвижимото си имущество в
полза на свързани лица, като към настоящия момент „Е.А.Д.“ ЕАД не разполага с
недвижимо имущество, от което дружеството ищец да се удовлетвори. Твърди, че с
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 148,
том V, рег. № 31899, дело №821/09.10.2009 г. на нотариус И.Д., вписан под акт №
154, том 124, дело №27306/2009 г., вх. рег. № 43482/09.10.2009 г. по описа на
службата по вписванията- гр. София, дружеството „Е.А.Д.“ ЕАД, представлявано от
управителя П.Х., е продало на „Х.и.г.“ ЕООД, представлявано от същото лиц е- П.Х.
следните свои собствени недвижими имоти, находящи се в землището на гр. София,
местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“, ул. „********, а именно: гаражна клетка № 4,
на втори сутерен, секция 7, кота 6.90 м., със застроена площ от 26.50 кв. м.;
гаражна клетка № 55, на втори сутерен, секция 8, кота 6.90 м., със застроена
площ от 17.63 кв. м. и гаражна клетка № 71, на първи сутерен, секция 3, кота
4.30 м., със застроена площ от 19.48 кв. м. Твърди, че с договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 66, том I, рег.
№ 2478, дело № 56/13.02.2012 г. на нотариус И.Д., вписан под акт № 166, том
VIII, дело 1608, вх. рег. № 4370/13.02.2012 г. по описа на Служба по
вписванията- гр. София, дружеството „Е.А.Д.“ ЕАД е продало на „Х.и.г.“ ЕООД
склад № 1, находящ се в жилищна сграда, построена в гр. София, СО, р-н
„Студентски град“, с административен адрес бул. „Симеоновско шосе“, секция 7,
на 2 сутерен, със застроена площ от 14.23 кв. м., заедно с 1.15% и. ч. от
общите части на сградата. Твърди, че разпоредителните действия с посочените
недвижими имоти са сключени единствено с цел увреждането на „Л.л.“ ЕООД, в
качеството му на кредитор на „Е.А.Д.“ ЕАД. Счита, че тъй като към датата на
извършване на разпоредителните сделки законен представител на двете дружества е
било едно и също лице, то в конкретната хипотеза знанието за увреждане се предполага.
Счита, че посочените в нотариален акт № 66, том I, рег. № 2478, дело №
56/13.02.2012 г. на нотариус И.Д. плащания не са осъществени. Предвид
изложеното, иска от съда да бъдат прогласени за недействителни по отношение на
ищеца „Л.л." ЕООД, сделката - предмет на Нотариален акт № 148, том V, peг.
№ 31899, дело № 821/09.10.2009 г. година на Нотариус И.Д., вписан под акт №
154, том 124, дело № 27306/2009 година, вх. рeг. № 43482/09.10.2009 г. по описа
на Служба по вписванията - град София в частта по отношение на гаражна клетка №
4, на втори сутерен, секция 7, кота 6.90 м., със застроена площ от 26.50 кв. м.
и гаражна клетка № 71, на първи сутерен, секция 3, кота 4.30 м., със застроена
площ от 19.48 кв. м. и сделката - предмет на нотариален акт № 66, том I, peг. №
2478, дело № 56/13.02.2012 г. година на Нотариус И.Д., вписан под акт № 166,
том VIII, дело 1608, вх. рeг. № 4370/13.02.2012 г. по описа на Служба по
вписванията - град София, в частта
относно склад № 1, находящ се в жилищна сграда, построена в град София,
Столична община, район „Студентски град“, с административен адрес: бул. „********,
съгласно строителна документация Секция 7, на 2-ри сутерен, на кота -6.90 метра, със застроена площ от 14.23 кв. м.
Претендира направените разноски.
Ответникът „Е.А.Д.“ ЕАД не
подава отговор на исковата молба и не взема становище по иска в хода на
производството.
Ответникът „Х.и.г.“ ЕООД
подава отговор, с който оспорва предявените искове по основателност. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
обстоятелството, че към 13.02.2012
г., П.Х. е бил част от управителните
тела на „Е.А.Д.“ АД. Твърди, че с промяната на наименованието на дружеството
през 2010 г., е показано разграничението на П.Х. от дейността на последното,
поради което Х. не може да отговаря за решенията, които са взимани по отношение
разпоредителни сделки с имущество на първия ответник. Оспорва факта процесната
сделка да е извършена безвъзмездно. Оспорва да са налице обстоятелства, от
които да се направи извод, че целта на сделката е увреждане на ищеца. Моли съда
да отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
На 09.10.2009 г., в необходимата нотариална
форма – нот. акт № 148, т. V, рег. № 31899, дело № 821/2009 г., е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който „Х. И.Г.“ АД,
представлявано от П.Д.Х. продава на „Х.и.г.“ ЕООД, представлявано от П.Д.Х.,
следните свои недвижими имоти, находящи се в землището на гр. София, местност
„Витоша ВЕЦ Симеоново“, ул. „*********, а именно: гаражна клетка № 4, на втори
сутерен, секция 7, кота 6.90м. със застроена площ от 26.50 кв. м., заедно с
2.36% или изразени в площ от 32.86 кв. м. идеални части от общите части на
сградата и заедно с 0.108% или изразено в площ от 6.73 кв. м. от дворното
място; гаражна клетка № 55, на втори сутерен, секция 8, кота 6.90 м., със застроена
площ от 17.63 кв. м., заедно с 1.57% или изразено в площ от 21.85 кв. м.
идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.072% или изразено в площ
от 4.48 кв. м. идеални части от дворното място и гаражна клетка №71, на първи
сутерен, секция 3, кота 4.30 м., със застроена площ от 19.48 кв. м., заедно с
0.66% или изразено в площ от 14.46 кв. м. идеални части от общите части на
сградата заедно с 0.079%, или изразено в площ от 4.95 кв. м. идеални части от
дворното място, цялото с площ от 6 239 кв. м., съставляващо УПИ I-522,900, от
квартал № 1 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“. Уговорената
от страните с договора цена е 55 000 лева без ДДС, като страните се съгласяват
така посочената покупна цена да бъде получена в срок не по-късно от 5 работни
дни, след датата на нотариално изповядване на сделката. Този договор в частта
по отношение на гаражна клетка № 55 не е предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД.
На 13.02.2012 г., в необходимата
нотариална форма – нот. акт № 66, т. I, рег. № 2478, дело № 56/2012 г., е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който „Е.А.Д.“ АД,
представлявано от А. Г.продава на „Х.и.г.“ ЕООД, представлявано от П.Д.Х.,
следните свои недвижими имоти: склад № 1, находящ се в жилищна сграда,
построена в гр. София, СО, р-н „Студентски град“, с административен адрес бул.
„Симеоновско шосе“, секция 7, на 2 сутерен, със застроена площ от 14.23 кв. м.,
заедно с 1.15% и. ч. от общите части на сградата, заедно с 0.072% идеални части
от правото на собственост върху УПИ, съставляващо УПИ I-522,900, от квартал №1 по
плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“. Уговорената от страните с
договора цена е 12 500 лева без ДДС, като страните се съгласяват дружеството
купувач да заплати на продавача договорената сума по банкова сметка *** „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД, като сумата следва да бъде получена в срок не по-късно от 5 работни
дни, след датата на сделката.
На 02.12.2010 г., по електронното дело
на ответника „Е.А.Д.“ АД в Търговския регистър е вписана промяна в
наименованието му от „Х. И.Г.“ АД в „Е.А.Д.“ АД. На същата дата 02.12.2010 г.
ответникът Х. е заличен като представител на дружеството и член на Съвета на
директорите, а на 08.06.2012 г. е вписана и промяна в правно-организационната форма на дружеството
от акционерно дружество в еднолично акционерно дружество, с едноличен
собственик на капитала - Н.И.ООД, чуждестранно юридическо лице, държава: САЩ.
На 21.11.2012 г. като едноличен собственик на капитала е вписан С.М.Г.ЕООД, ЕИК
*********.
По делото е представен договор за
доставка и монтаж на системи сухо строителство К., сключен на 25.02.2008 г.
между „Х. И.Г.“ АД, като възложител и „Л.л.“ ЕООД, като изпълнител. Видно от т.
16 от договора СМР е следвало да бъдат извършени до 31.04.2008 г., към договора
са приложени и 12 броя фактури издадени от „Л.л.“ ЕООД с получател по фактурите
„Х. И.Г.“ АД.
Установява се, а и не спорно, че с писмо
изх. № 2 от 27.01.2011 г., „Е.А.Д.“ АД, е потвърдило, че към 31.12.201 г.,
дължи суми към „Л.л.“ ЕООД в размер на 43 597.62 лева.
На 01.06.2015 г. на
ищеца е издаден изпълнителен лист по т. дело № 593/2014 г. по описа на
ОС-Бургас, с който „Е.а.д.“ ЕАД е осъдено да плати на ищеца следните суми: 26
000 лева, част от общо дължимата сума от 43 597.62 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за извършени СМР по договор от 25.02.2008 г., за
доставка и монтаж на системи за сухо строителство „К.“, 2 000 лева- като част
от общо дължимата сума от 13 383.79 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 26 000 лева за времето от 11.12.2011 г. – 12.12.2014 г., законна
лихва върху главницата от 26 000 лева, считано от 12.12.2014 г. до
окончателното изплащане и 2 320 лева- разноски. Представено е и решение № 236
от 20.05.2015 г. постановено по т. д. № 593/2014 г. по описа на ОС-Бургас, въз
основа на което е издаден идпълнителният лист от 01.06.2015 г.
От показанията на свидетеля А.С.М.се
установява, че свидетелката работи в „Л.л.“
ЕООД от 1998 г. Твърди, че познава г-н Х.
и, че го е виждала в офиса на фирмата по повод взаимоотношенията с дружеството,
което той представлява. Отбелязва, че и е известно, че дружеството „Е.а.д.“ ЕАД
все още има неизплатени задължения към „Л.л.“ ЕООД на стойност 43 000 лева във
връзка с изпълнени СМР на обект „А.“ , гр. Поморие, а сумата е следвало да бъде
изплатена след приключване на договора. Спомня си, че са били водени разговори
от управителя на „Л.л.“ ЕООД с Х. по телефона, но е имало и кореспонденция по
електронната поща. Отбелязва, че не е водила разговори с Х. лично, а само е присъствала
на част от разговорите, в които е имало уговорки за частично плащане. Допълва,
че по време на разговорите не е присъствала в стаята, когато управителят е
разговарял с Х., но тя като счетоводител е била запозната с неизпълнените
задължения към дружеството. Посочва, че първоначално Х. е предлагал да бъде
изплатена част от сумата, която се дължи, като солидарно удържи част от сумите,
удържани на него, но „Л.л.“ ЕООД е възразило, тъй като гаранционните удръжки не
се отнасят до изпълнените от тях СМР. Спомня си, че впоследствие са продължили
да си разменят кореспонденция, като последното е от 2011 г., подписано от новия
представляващ „Е.А.Д.“ ЕАД. Спомня си, че през 2011 г., са започнали нов проект
с „Х.и.г.“, като са се водили разговори за тези задължения. Заявява, че е убедена,
че Х. е запознат със задължението към „Л.л.“ ЕООД. Не си спомня добре, но по
повод настоящото дело е проведена среща в гр. Бургас, на която среща е
присъствал лично Х., управителят на „Л.л.“
ЕООД и лично тя. Спомня си, че на тази среща Х. е казал, че ще се свърже с
тяхната адвокатка, за да уговорят сумата, която би могла да бъде платена, като
няма да е цялата сума. Не си спомня сумата, но счита, че е около 5-10 хиляди
лева. Посочва, че не е присъствала на други срещи с Х.. Посочва, че са
кореспондирали само от един мейл адрес на „Х. И.Г.“ ЕООД, което сега е „Е.а.д.“
ЕАД, за което е било изпратено съобщение, че името е сменено. Посочва, че
мейлът, от който е получено потвърждение на салдото, е този, с който са
работили и с „Х. И.Г.“ ЕООД.
Не си спомня точно договорът, въз основа
на които са изпършени СМР от коя година е, но си спомня, че се водят преговори
от приключването на съответните дейности, но не си спомня точно момента.
Допълва, че разговорът състоял се по това дело се е провел миналата или
по-миналата година, но не се сеща точно кога е било. Посочва, че се е случвало
да сключват нови договори с дружества, които им дължат пари. Посочва, че когато
са сключили договор с новото дружество, са знаели, че Х. не представлява „Е.а.д.“
ЕАД. Твърди, че това, което и е предал управителят е, че са водени разговори по
някакъв начин да бъдат оправени старите вземания. Посочва, че Х. е ходил
няколко пъти в техния офис, не си спомня конкретните дати, но го е виждала два
пъти. Допълва, че са били поддържани контакти и по факс, като последно през 2011
г. са получили факс от „Е.а.д.“ ЕАД.
От показанията на свидетеля Д.Н.К.се
установява, че до 2009 г. е бил служител на „Е.а.д.“ ЕАД, а от 2009 г работи
като главен инженер в „Х.и.г.“. Посочва, че му е известен обектът, който се
намира в гр. София, бул. „********. Твърди, че този обект, който е предимно
жилищен, с магазини и подземни гаражи е строен с търговска цел. Основно
продажбите са вървели на апартаментите, а за гаражите е имало по-слаби продажби,
тъй като цената им е била доста висока – около 10 000 лева. Знае, че
дружеството „Х.и.г.“ е закупило част от тези гаражи, тъй като тогава
дружеството е имало нужда от охраняеми складови помещения и затова на
оперативка се е взело решение да се купят гаражи, които да се използват за
складове за инвентар и други. Отбелязва, че няма пряк поглед върху работата на
„Лагуна лукс“, тъй като той отговаря за обекти в София-град, а „Лагуна лукс“
работи по обекти на морето.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е предоставен на
разположение на кредитор, увреден от определени действия на длъжника. С този
иск кредиторът може да иска обявяване за относително недействителни спрямо
кредитора на тези действия на длъжника, които го увреждат. Всеки кредитор,
чийто интереси са застрашени от действия на длъжника, може да иска обявяване на
относителна недействителност на тези действия. Кръгът на кредиторите
разполагащи с право на иск по чл. 135 от ЗЗД
не е ограничен с оглед на предмет на дължимата престация – имуществото
на длъжника обезпечава не само паричните му задължения, но и всички останали
негови задължения, вкл. и непарични такива, както и да даде или да извърши
нещо.
Възникването на правото по чл. 135 от ЗЗД предпоставя наличие на валидно възникнало вземане срещу длъжника, отделно и
действия на длъжника, които препятстват възможността на кредитора да
удовлетвори същото. Такова действие може да бъде и онова, което затруднява
събиране на вземането, като напр. прехвърляне на лесно ликвиден актив срещу
придобиване на актив, който е значително по-трудно ликвиден. Друга
предпоставка, за да се уважи иска по чл. 135 от ЗЗД е знание от двете странни
по възмездната сделка за увреждането, ако сделката е възмездна, но същото при
хипотезата на свързани лица се предполага по арг. от чл.
135, ал. 2 от ЗЗД. Само, ако увреждащото действие е извършено преди да възникне
вземането на кредитора, тогава следва да се докаже и че това действие съобразно
чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, е било
предназначено да увреди кредитора. В противен случай разпоредбата на чл. 135,
ал. 3 от ЗЗД, изискваща доказване на
намерението за увреждане, не се прилага. При успешно провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД за кредитора се
открива възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането
си към прехвърленото с атакуваната
сделка имущество, независимо че то е преминало валидно в патримониума на
преобретателя по сделката. Искът по чл. 135 от ЗЗД не засяга обвързващата сила
на сделката между страните, които са я сключили. (В този смисъл ТР№76/1964; Постановление
№1829.03.1965г. на Пленум на ВС; Решение № 655/05.07.2007г. по гр.д.№
573/2006г. на ВКС; Решение № 97/02.06.2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., по т.д.№
828/2010г.; Решение № 120/02.02.2000г. по гр.д.№ 704/199г. на ВКС).
В случая от представените по делото
доказателства безспорно се установи, че ищецът има качество на кредитор по
отношение на ответника „Е.а.д.“ ЕАД /с предишно наименование „Х. И.Г.“ АД/,
доколкото в негова полза е издаден изпълнителен лист за парични вземания въз основа
на влязло в сила съдебно решение.
Към момента на извършване на процесните
разпоредителни действие от страна на длъжника – 09.10.2009 г. и 13.02.2012 г.,
вземанията на ищеца кредитор са били изискуеми, като не се установява същите да
са били погасени. От приетите по делото нотариални актове от 09.10.2009 г. и
13.02.2012 г. се установява, че
ответниците „Х. И.Г.“ АД, в последствие
„Е.а.д.“ ЕАД и „Х.и.г.“ ЕООД са сключили валидни договори, с които първият
ответник се е разпоредил в полза на втория с притежавано от него недвижимо
имущество описано в нотариалните актове. Тези договори са сключени в
необходимата нотариална форма и са породили вещноправното си действие, което е
довело до смяна на собствеността върху процесните имоти.
Всяко отчуждаване на длъжниково имущество
обективно намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, доколкото
при принудително изпълнение кредиторът
не би могъл да насочи изпълнение върху отчуждените от длъжника имоти и да
удовлетвори вземането си от евентуалното осребряване на тези имоти. Затова за
основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е ирелевантно обстоятелството дали длъжникът разполага с друго имущество за
удовлетворяване на вземанията на ищеца. Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е да
попречи на недобросъвестния длъжник да намали или да се лиши от възможност да
изпълни задължението към ищеца. Дали това имущество ще е достатъчно, за да се
удовлетвори ищеца, дали е годен обект на принудително изпълнение няма отношение
към основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД.
Знанието на длъжника за увреждане е
налице винаги, когато към момента на извършване на увреждащото действие
длъжникът знае, че има кредитор. В случая вземането на ищеца е установено с
влязло в сила съдебно решение, поради което следва да се приеме и за
безспорно установено знанието на първия
ответник, че ищецът има качество на негов кредитор за вземанията – предмет на
съдебното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че
вторият ответник „Х.и.г.“ ЕООД е знаел, че със сделката от 09.10.2009 г., се
уврежда ищецът, тъй като към момента на сделката П.Х. е бил законен
представител, както на дружеството прехвърлител, така и на дружеството
преобретател и едноличен собственик на капитала на последното. В това си
качество същият е знаел за задълженията на „Х. И.Г.“ АД.
В
настоящия случай обаче основателно се явява направеното от ответника възражение
за погасителна давност. Съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД началният
момент на давностния срок е този, в който вземането е станало изискуемо.
Предвид фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, правото на иск на
кредитора за обявяване на недействителни спрямо него на действията, с които
длъжникът го уврежда, възниква с извършване на увреждащото действие, което в
случая се явява сключеният договор под формата на нотариален акт № 148, т. V,
рег. № 31899, дело № 821/2009 г.. От този момент започва да тече погасителната
давност за предявяване на този иск, която в случая е петгодишна, доколкото не е
предвидено друго /арг. от чл. 110 ЗЗД/. Предвид изложеното, доколкото от
увреждащата сделка, извършена на 09.10.2009 г. до датата на изпращане на
исковата молба - 23.07.2015 г. /датата
на пощенското клеймо, с което е изпратена исковата молба/ са изтекли повече от
пет години, съответно искът по чл. 135 от ЗЗД по отношение сделката от
09.10.2009 г. се явява погасен по давност.
По отношение сделката, извършена на 13.02.2012 г., с нотариален акт №
166, т. I, рег. № 2478, дело № 56/2012 г., настоящият състав намира, че в
случая вземанията на ищеца спрямо първия ответник са безспорно установени, но
не се доказва по категоричен начин, че ответникът „Х.и.г.“ ООД е знаел, че със
сделката се уврежда дружеството ищец. Видно от доказателствата по делото П.Х.
не е част от ръководството на „Е.А.Д.“ АД от 2010 г. Към момента, в който Х. е
бил част от изпълнителното ръководство безспорно следва извод, че дружествата-
ответници са знаели, че със сделката от 2009 г. се уврежда дружеството ищец. Но
за сделката от 2012 г., която е сключена значително време, след като Х. не е
част от изпълнителното ръководство на „Е.А.Д.“ АД, не може да се направи извод,
че „Х.и.г.“ ООД чрез неговия управител е знаел за съществуването на
задължението на „Е.а.д.“ ЕАД към дружеството ищец, предвид възможността
задължението да е било изпълнено към момента на сключване на сделката. От
свидетелските показания на М. не се установява безспорно Х. да е знаел за
наличието на непогасени вземания на прехвърлителя към ищеца към момента на
сделката, нито, че с тази сделка се увреждат интересите на кредитора. Свидетелката заявява, че ищецът е сключил друг
договор /различен от договора, във връзка с който е издаден процесният
изпълнителен лист/ с дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е П.Х..
В този смисъл известните й разговори между управителя на ищцовото дружество и Х.,
касаещи плащане на някакви парични задължения може да се отнасят и до
възникналото впоследствие облигационно правоотношение между ищеца и „Х.и.г.“
ЕООД. Не се установяват и факти, които да обусловят категоричен извод за знание
у ответника „Х.и.г.“ ЕООД, че със сключване на сделката от 13.02.2012 г. се
увреждат интересите на кредитора ищец. Видно от свидетелските показания на
служителя на ответника „Х.и.г.“ ЕООД, ответникът е имал нужда от охраняеми
складови помещения и затова се е взело решение да се купипомещение, което да се
използва за складад за инвентар, съответно вписаният в ТР основен предмет на
дейност на ответника длъжник е покупка
на недвижими имоти с цел спродажба и строително предприемачество. В случая
знанието за увреждане не се предполага, тъй като по отношение на тази сделка не
се установява дружествата ответници да са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ. С оглед изложеното не
може да се направи извод, че със сделката е целено увреждане на ищеца, за което
да е съществувало знание у „Х.и.г.“ ООД чрез неговия управител П.Х..
Предвид липсата на изискуемите
предпоставки, предявеният срещу ответниците иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД по отношение сделката от 13.02.2012 г. следва да се отхвърли като
неоснователен.
С
оглед изхода на делото съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
разноските по делото следва да бъдат поставени в тежест на ищеца и същият
следва да бъде осъден да заплати на ответника „Х.и.г.“ ЕООД сумата от 2 064
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Л.л.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „Е.а.д.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Подуяне“, ул. „********, ет 5 и „Х.и.г.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 16, иск с
правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност по
отношение на ищеца на сделката - предмет на нотариален акт № 148, том V, peг. №
31899, дело № 821/09.10.2009 г. година на Нотариус И.Д., вписан под акт № 154,
том 124, дело № 27306/2009 година, вх. рeг. № 43482/09.10.2009 г. по описа на
Служба по вписванията - град София в частта по отношение на гаражна клетка № 4,
на втори сутерен, секция 7, кота 6.90 м., със застроена площ от 26.50 кв. м. и
гаражна клетка № 71, на първи сутерен, секция 3, кота 4.30 м., със застроена
площ от 19.48 кв. м., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Л.л.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „Е.а.д.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Подуяне“, ул. „********, ет 5 и „Х.и.г.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 16, иск с
правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност по
отношение на ищеца на сделката - предмет на нотариален акт № 66, том I, peг. №
2478, дело № 56/13.02.2012 г. година на Нотариус И.Д., вписан под акт № 166,
том VIII, дело 1608, вх. рeг. № 4370/13.02.2012 г. по описа на Служба по
вписванията - град София, в частта
относно склад № 1, находящ се в жилищна сграда, построена в град София,
Столична община, район „Студентски град“, с административен адрес: бул. „********,
съгласно строителна документация Секция 7, на 2-ри сутерен, на кота - 6.90 метра, със застроена площ от 14.23 кв. м.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Л.л.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Х.и.г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, офис 16, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски по производството в размер на 2 064 лева /две хиляди шестдесет и
четири лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: