ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 423
гр. ХАСКОВО, 24.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500332 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна
жалба на В. В. Н. от град ***. Обжалва се Определение № 237/03.05.2022
година, постановено по гр.д. № 84/2022 година по описа на РС-Харманли за
прекратяване производството по делото.
Жалбоподателката прави оплакване за неправилност на атакувания
съдебен акт, поради неговата незаконосъобразност. Твърди, че за нея вече
съществуват пречки за упражняване на правото на собственост върху
процесния имот, тъй като след влизане в сила на заповедта на Кмета на
Община – *** за премахване на незаконния строеж „Преустройство на покрив
от четирискатен на двускатен“, тя следва да я изпълни. Жалбоподателката
вече била поканена да премахне незаконния строеж доброволно, с което за
нея се пораждал интерес да защити правото си на собственост от
неоснователни действия на Общината, които пречат, смущават или
ограничават правото като собственик да ползва имота по предназначение. С
тези доводи моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да
върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен
състав.
В срока по чл. 276 от ГПК ответникът по частната жалба Община –
*** не подава писмен отговор и не взема становище по жалбата.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 84/2022 година по описа на РС-Харманли
е образувано по иск, предявен от В. В.Н. от гр. *** против Общ., с правно
основание чл. 109 от ЗС.
Ищцата твърди, че собственик на 155,14 идеални части от Поземлен
имот с идентификатор 77181.11.344, находящ се в гр.*** област Хасково, по
кадастралната карта и регистри на гр.***, общ.***, обл.Хасково, одобрени
със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град
София, с административен адрес на имота град *** обл.Хасково ул. ***,
застроен и незастроен целия с площ от 723 кв.м., при съседи на поземления
имот: 77181.11.356, 77181.11.355, 77181.11.354, 77181.11.353, 77181.11.346,
77181.11.345, 77181.11.343, 77181.11.340, ведно с цялата жилищна сграда
еднофамилна с идентификатор 77181.11,344.1 на един етаж с площ от 84 кв.м.
и цялата сграда с идентификатор 77181.11.344.4 с площ от 22 кв.м. с
предназначение „Гараж".
През 2017 година бил извършен ремонт и реконструкция на покрива
на жилищната сграда с идентификатор 77181.11.344.1 - била променена
формата на покрива от четирискатен на двускатен. Това се наложило поради
необходимост от запазване и укрепване на съществуващата сграда. Тъй като
съсобственикът на имота оспорил законността на реконструкцията и понеже
тя била извършена без строителни книжа, със заповед №РД-555/25.05.2021
година на Кмета на Общ. на ищцата било наредено да се премахне незаконен
строеж „Преустройство на покрив от четирискатен на двускатен" находящ се
в ПИ 77181.11.344 по Кадастралната карта на гр,***, УПИ ***, кв.*** по
ПУП на гр.***, извършен от В. В. Н.". Бил определен двумесечен срок от
влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, с предупреждение, че
в противен случай незаконният строеж ще бъде премахнат принудително по
реда на чл. 225а ал. 3 от ЗУТ.
Ищцата настоява, че премахването на покрива ще бъде пагубно за
цялата сграда и ще доведе до сериозни повреди на нейните части, ще я
направи негодна за обитаване и по този начин ще попречи на нея като
собственик на имота да упражнява пълноценно правото на собственост
върху имота. С тези доводи моли съда да осъди ответника-Общината да не
премахва процесния покрив, т.е. да не се изпълнява заповедта за премахване
на незаконния строеж.
Ответникът Община-*** е оспорил иска.
От представените ведно с исковата молба доказателства, а и по този
въпрос между страните няма спор по делото, със Заповед №РД-555/25.05.2021
година на Кмета на Общ. на ищцата действително е наредено да се премахне
незаконен строеж „Преустройство на покрив от четирискатен на двускатен"
2
находящ се в ПИ 77181.11.344 по Кадастралната карта на гр,***, УПИ ***,
кв.*** по ПУП на гр.***, извършен от В. В. Н.". Ищцата е обжалвала
заповедта пред АС – Хасково, но с Решение № 628/06.12.2021 година,
постановено по адм.д. № 572/2021 година жалбата й е била е отхвърлена като
неоснователна, а извършената от В.Н. реконструкция на покрива е била
призната за незаконна. Няма спор относно това, че решението на АС-Хасково,
а следователно и процесният административен акт за премахване на
незаконен строеж, са влезли в законна сила. С оглед твърденията на ищцата
за началния момент на течението на срока за доброволно изпълнение и
неговата продължителност (2 месеца), към настоящия момент той е изтекъл.
Следователно, заповедта подлежи на принудително изпълнение.
С атакуваното определение РС-Хасково е приел, че в предоставения
му срок ищецът не обосновава правния си интерес от провеждане на
предявения негаторен иск с правно основание чл. 109 от ГПК, тъй като
Общината – ответник все още не е пристъпила към активни действия по
премахване на незаконния строеж, а след като е така, то все още не е
накърнено правото на ищцата да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху сградата. Поради това е прекратил производството по
делото поради недопустимост на предявения иск.
Макар и да не споделя правния аргумент на първостепенния съд за
прекратяване производството по делото, ХОС в настоящия си състав счита,
че като краен резултат атакуваното определение за прекратяване на делото е
правилно, поради следните съображения: Предявеният иск намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 109 ЗС, съгласно която собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право. Съгласно установената съдебна практика
негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота или в
съответствие обема на правото на собственост. Този иск може да бъде
успешно проведен и когато се касае до преустройства, осъществени въз
основа на издадено техническо разрешение. В ТР № 31/84/06.02.1985 г. по
гр.д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС приема, че "негаторният иск поначало не е
предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на
държавни органи. Защитата срещу неправилните административни актове е
уредена от закона по друг начин и с особени средства - конкретно и общо.
Затова не е допустимо чрез негаторния иск да се отменяват архитектурният
3
(работният) проект, строителният протокол и други строителни книжа, както
и разрешителното за строеж, което е меродавният за законността на строежа
административен акт.“ По-нататък тълкувателното решение разяснява, че
доколкото строителните разрешения, технически и други строителни книжа
установяват и определят само техническата възможност и/или
благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище
предимно на обществения интерес, то засегнатият носител (притежател) на
правото на собственост не е лишен и не може да бъде лишен от правна защита
на своето неоснователно засегнато право и чрез негаторния иск, уреден с
разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗС. Т.е. в производството по този иск, при
спор между собственици или съсобственици е възможен косвен съдебен
контрол относно законосъобразно издаване на строителните книжа.
Предявеният от В. В. Н. иск, обаче, не е такъв между собственици или
съсобственици, а с него тя се домогва да преодолее стабилитета на влязъл в
законна сила административен акт, който, освен това, вече е бил предмет на
съдебен контрол. Ето защо съдът счита, че в случая са относими
разясненията, дадени в ТР № 31/84/06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г., ОСГК
на ВС само в частта, в която Върховният съд приема, че пряката защита с
негаторен иск по чл. 109 от ЗС срещу административни актове и действия на
държавни органи е недопустима, тъй същата е уредена от закона по друг
начин и в други закони – ЗУТ и АПК.
Действително, решенията на административни съдилища по жалби
срещу административни актове, каквато несъмнено се явява процесната
заповед за премахване на незаконния строеж (реконструиран без строителни
книжа и разрешение покрив н жилищна сграда), не формират сила на
присъдено нещо относно правото на собственост на засегнатите страни и
неговото упражняване. Но в конкретния случай ищцата вече е изчерпала
специалния ред за атакуване на този административен акт, предвиден в ЗУТ и
АПК, макар и неуспешно. И предявявайки иск с правно основание чл. 109 от
ЗС с основно искане – да не бъде изпълнявана влязлата в сила заповед за
премахване на покрива, въззивницата цели да превъзмогне изпълнението на
един проверен от съда и потвърден като законосъобразен административен
акт, което не е допустимо.
Тъй като РС-Харманли е стигнал до същия краен извод – за
4
недопустимост на предявения иск, правилно е прекратил производството по
делото и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 237/03.05.2022 година,
постановено по гр.д. № 84/2022 година по описа на Районен съд – Харманли.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на
РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5