Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-23 30.06.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На шестнадесети март 2021 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 2847 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260035 от 02.10.2020г., постановено по гр. дело № 1102/2017г. по описа на Районен съд – Айтос е осъдена К.Е.Т. да заплати на Т.К.Р. следните суми – сумата от 2 893, 56 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание в периода 20.03.2017г. до 28.11.2017г. на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и дворно място, находящо се в гр. А., ул. „Б.“ № *и сумата от 661, 78 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание в периода от 20.03.2017г. до 28.11.2017г. на килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза в гореописаната жилищна сграда. С цитираното решение са отхвърлени исковите претенции в оставалата им част – над уважените 661, 78 лева до претендираните 1 600 лева за килер и кухня с южно изложение от приземния етаж.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от К.Е.Т. чрез своя процесуален представител – адвокат Петя Владикова, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че решението е неправилно – постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. В жалбата се посочва, че неправилно и необосновано, първоинстанционният съд е приел, че ищецът през периода на претенцията е бил лишен от правото си да ползва имота съобразно квотата си в съсобствеността, като било доказано „безпротиворечиво“ от свидетелските показания, че за процесния период „ответницата е живяла и стопанисвала процесния имот“. В жалбата се посочва, че са неправилни изводите на съда, че този договор не бил противопоставим на ищеца, тъй като той притежавал повече от половината от съсобствеността върху имотите и тази сделка била сключена без негово съгласие и същият не я приема. В жалбата се сочи, че районният съд изобщо не е обсъдил и преценил представеното по делото писмено доказателство – въвод във владение на недвижим имот от 03.05.2017г. на ЧСИ – Делян Николов, от съдържанието на който се установява, че на тази дата ищецът е въведен във владение на имота – чрез неговия пълномощник В. А. Р., на когото са предадени ключове за достъп до имота и при тези данни, първоинстанционният съд е следвало да прецени, че по отношение на ползването на приземния етаж – мазе, ищецът е следвало да насочи своите претенции към третите лица, които реално са ползвали тази част от имота, а не към ответната страна – Т.. В жалбата се посочва и обстоятелството, че по делото се установява, че ищецът по никакъв начин не е бил препятстван от ответната страна да ползва имота през процесния период.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – Т.К.Р. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмен отговор, с който претендира въззивната жалба да бъде оставена отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение като правилно постановено и законосъобразно. В депозирания пред съда отговор се посочва, че всички твърдения, въз основа на които е подадена въззивната жалба са голословни, недоказани и незаконосъобразни, което се установява от събраните доказателства пред първоинстанционния съд. Посочва се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е изследвал фактическата обстановка и правилно е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата страна обезщетение за ползване без основание на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и дворно място, находящо се в гр. Айтос.
Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Т.К.Р. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективни иска от Т.К.Р. против К.Е.Т., с които претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 2 960 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място – цялото от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319, кв. 144 по плана на гр. Айтос, за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VІІІ-319, в кв. 144 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 415 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., заедно с първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор за периода от 20.03.2017г. до 28.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер на 1 600 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза и дължима за лишаването му от получаване на добиви от наем, представляваща получена от ответната страна наеми за периода от 20.03.2017г. до 28.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По делото е представено Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.01.2017г., постановено по изпълнително дело № 20098040400553 по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие – Окръжен съд – Бургас, от което е видно, че е възложен на Т.К.Р. недвижим имот, а именно – ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 410 кв.м. с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. собственост на В. М. К.от гр. С., самостоятелен обект – първи жилищен етаж с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., собственост на В. М. К.от гр. С. и гараж с площ от 18 кв.м. с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., собствeност на В. К., а именно – ½ ид.ч. от дворно място, с изключение на 3,80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., собственост на В. М. К., находящо се в гр. Айтос, с площ от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319, кв. 144, за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VІІІ-319, кв. 144 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 415 кв.м., ведно със самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., собственост на В. К., ½ част от тавана с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., собственост на В. К. от гр. С. с реално ползване на южната половина, ведно с гараж със застроена площ от 18 кв.м. с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., собственост на В. М. К..
По
делото е представено и копие от Протокол за въвод във владение на недвижим имот
от 03.05.2017г., от който е видно, че съдебният изпълнител е осъществил въвод в
имота, предмет на постановлението за възлагане, като изрично е посочил, че на
ищеца е предадено владението на описания недвижим имот. Изрично в
постановлението за възлагане е посочено обстоятелството, че се е извършил въвод
на 5/6 ид.ч. от изброените недвижими имоти и имотът се
предава във вида и състоянието, в което е описан, посочено е, че имотът се
обитава от К.Е.. В представения по делото Протокол за въвод във владение на
недвижим имот се посочва, че длъжниците са предали ключовете от жилищния етаж,
от таванския етаж и от гаража. Посочено е, че от приземния етаж ключ не се
предава, тъй като входната врата не се заключва. Ключ не се е предал и от
входния портал, тъй като се затваря само с резе. Съдебният изпълнител изрично в
протокола за въвод във владение е посочил, че след осъществения въвод във
владение с ключове от имота разполагат и достъп до къщата имат – Т. Р. –
купувач от осъществената публична продан, Е. И.– ипотекарен
длъжник, обжалвал действията на ЧСИ по отношение на 1/6 ид.ч.
от имота без 3, 80 кв.м. и К.Е.Т. – наемател с вписан договор за наем по
отношение на 3, 80 кв.м.
При извършената проверка по
реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба
съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото
в жалбата.
По наведените твърдения за
неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:
За да уважи претенцията първоинстанционния съд е приел, че ответната страна си е служела и е ползвала целия имот, а не само отдадената под наем част от имота. Настоящата инстанция намира за основателно възражението, отправено във въззивната жалба, че съдът не е взел предвид представения по делото Протокол за въвод във владение на недвижимия имот от 03.05.2017г. Безспорно е, че на основание чл. 498, ал. 2 от ГПК въвод във владение се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и то може да се брани само с иск за собственост. Както бе отбелязано по-горе изрично съдебният изпълнител в протокола за въвод във владение е посочил, че след осъществения въвод във владение с ключове от имота разполагат и достъп до къщата имат – Т. Р. – купувач от осъществената публична продан, Е. И.– ипотекарен длъжник, обжалвал действията на ЧСИ по отношение на 1/6 ид.ч. от имота без 3, 80 кв.м. и К.Е.Т. – наемател с вписан договор за наем по отношение на 3, 80 кв.м. При това положение, настоящата инстанция намира, че след осъществения въвод във владение от имота са отстранени всички лица, които са се намирали в имота и изцяло във властта на ищеца е да ограничи достъпа до този имот на трети лица. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за лишаването му от право на ползване на целия имот е основателна само до датата на осъществяване на въвода във владение от страна на съдебния изпълнител, а именно – до 03.05.2017г. и именно до тази дата следва да се уважи претенцията. С оглед на представеното по делото заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че средният пазарен наем за първия жилищен етаж за периода от 20.03.2017г. до 03.05.2017г. съобразно квотата в съсобствеността на ищеца възлиза на сума в размер от 482, 27 лева, а средния пазарен наем за периода от 20.03.2017г. до 03.05.2017г. по отношение на килер и кухня с южно изложение от приземния етаж съобразно квотата в съсобствеността на ищеца възлиза на сума в размер от 118, 24 лева.
След датата на осъществяване на въвода във владение по делото се установява, че ответната страна К.Т. е продължила да ползва една стая – всекидневна с кухненски бокс от първия жилищен етаж заедно с баня и тоалетна. Това обстоятелство се потвърждава както от представения по делото Протокол за въвод във владение, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които сочат, че К.Т. ползва една стая от първия жилищен етаж – всекидневна с бокс-кухня, както и баня и тоалетна, а от имота й е предоставена възможността да ползва едва 0, 63% и следва да се приеме, че същата ползва площ от имота в размер по-голям от този, за който е сключила Договор за наем на недвижим имот от 21.04.2017г. с другия съсобственик на имота – Е. Щ. Ж.и именно за тази част от ползването дължи обезщетение на собственика Т.Р.. Предвид обстоятелството, че същата ползва стая с размери приблизително от 12 кв.м. и баня и тоалетна с обща площ приблизително от 6 кв.м., а има право на ползва единствено 0, 74 кв.м. (0, 63% от 118 кв.м. се равнява на 0, 74 кв.м.), то за разликата над 0, 74 кв.м. до ползвания имот от 18 кв. м. същата дължи обезщетение за собственика, а именно – за ползваните от нейна страна без правно основание 17, 26 кв.м. По делото е безспорно, че същата е продължила да ползва и след въвода във владение всекидневна с кухненски бокс – тоест – за периода от 03.05.2017г. до 28.11.2017г. и съобразно заключението на вещото лице и обстоятелството, че посочената средна наемна цена за квадратен метър възлиза на сума в размер от 3 лева за кв.м., то за целият период от време обезщетението за ползване на имота от страна на К.Т. възлиза на сума в размер от 353, 83 лева и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца по делото. По делото няма данни тя да е продължила да ползва други части от имота на ищеца, поради което и предявения иск за заплащане на обезщетение за ползване на килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза от жилищната сграда за периода след 03.05.2017г. до 28.11.2017г. е неоснователен.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е осъдена К.Е.Т. да заплати на Т.К. Р. сума в размер над 836, 10 лева до присъдения размер от 2 893, 56 лева, представляваща обезщетение за ползване на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и дворно място, находящо се в гр. А., ул. Б. № * без правно основание за периода от 20.03.2017г. до 28.11.2017г., както и в частта в която е осъдена К.Т. да заплати на Т. Р. сума в размер над 118, 24 лева до присъдения размер от 661, 78 лева, представляваща обезщетение за ползване на килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза в гореописаната жилищна сграда без правно основание и за периода от 03.05.2017г. до 28.11.2017г. и вместо това да се постанови ново решение по същество на спора, по силата на което да се отхвърлят претенциите на ищеца за сумите над 836, 10 лева, представляваща обезщетение за ползване на първи жилищен етаж до присъдения размер от 2 893, 56 лева и за сумата над 118, 24 лева, представляваща обезщетение за ползване на килер и кухня от приземния етаж до присъдения размер от 661, 78 лева.
По отношение на разноските в производството, съдът намира следното: – за първоинстанционното производство на ищеца Т.Р. съобразно уважената част на претенцията следва да бъде присъдена сума в размер на 209, 91 лева съобразно с уважената част на претенцията, а на ответната страна К.Т. да бъде присъдена сума в размер на 237 лева, съобразно отхвърлената част на претенцията. При това положение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на Т.Р. разноски за сумата над 209, 91 лева до присъдения размер от 991, 52 лева, а на К.Т. следва да бъдат присъдени още 172, 12 лева (до пълния размер от дължимите 237 лева – 172, 12 лева плюс 64, 88 лева се равнява на 237 лева). За въззивната инстанция на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 271, 36 лева, съобразно с уважената част на жалбата и за ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 161 лева съобразно с отхвърлената част на въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260035 от 02.10.2020г., постановено по гр. дело № 1102/2017г. по описа на Районен съд – Айтос в частта, в която е осъдена К.Е.Т. да заплати на Т.К.Р. сума в размер над 836, 10 лева до присъдения размер от 2 893, 56 лева, представляваща обезщетение за ползване на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и дворно място, находящо се в гр. А., ул. Б. № *имота без правно основание за периода от 20.03.2017г. до 28.11.2017г., както и в частта в която е осъдена К.Т. да заплати на Т.Р. сума в размер над 118, 24 лева до присъдения размер от 661, 78 лева, представляваща обезщетение за ползване на килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза в гореописаната жилищна сграда имота без правно основание и за периода от 03.05.2017г. до 28.11.2017г., както и в частта на присъдените в полза на Т.Р. разноски за сумата над 209, 91 лева до присъдения размер от 991, 52 лева са присъдени разноски и за двете страни и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Т.К.Р., ЕГН ********** *** против К.Е.Т., ЕГН ********** *** за сума в размер над 836, 10 (осемстотин тридесет и шест лева и десет стотинки) лева до присъдения размер от 2 893, 56 лева (тоест – за сума от 2 057, 46 лева), представляваща обезщетение за ползване на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и дворно място, находящо се в гр. А., ул. Б. № * без правно основание за периода от 20.03.2017г. до 28.11.2017г., както и в частта в която е осъдена К.Т. да заплати на Т.Р. сума в размер над 118, 24 лева до присъдения размер от 661, 78 лева (тост – за сума в размер от 543, 54 лева), представляваща обезщетение за ползване на килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза в гореописаната жилищна сграда без правно основание и за периода от 03.05.2017г. до 28.11.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260035 от 02.10.2020г., постановено по гр. дело № 1102/2017г. по описа на Районен съд – Айтос в останалата му част, а именно – в частта, в която К.Е.Т. е осъдена да заплати на Т.К. Р. сума в размер на 836, 10 лева, представляваща обезщетение за ползване на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и дворно място, находящо се в гр. А., ул. Б. № *, както и за сума в размер на 118, 24 лева, представляваща обезщетение за ползване на килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза в гореописаната жилищна сграда.
ОСЪЖДА Т.К.Р., ЕГН ********** *** да заплати на К.Е.Т., ЕГН ********** *** сума в размер на още 172, 12 (сто седемдесет и два лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство и сума в размер на 271, 36 (двеста седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К.Е.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.Р., ЕГН ********** *** сума в размер на 161 (сто шестдесет и един) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.