РЕШЕНИЕ
№ 9394
............................., 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:...................
като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело №
20211110145814 по описа за 2021 година
иск на застрахован срещу застраховател за присъждане на застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие с правно основание чл. 386, ал. 1
от Кодекса за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на
същия кодекс.
Ищецът ......................... със седалище и адрес на управление в ............................. в жилищен квартал
........................, представлявано от управителя ......................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в ............................. на ........................ чрез пълномощницата адвокат А.Н. Я. твърди, че на .................
година сключил с ответната ........................ със седалище и адрес на управление в ............................. на
............................., представлявано от изпълнителните директори .......................... с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в ............................. на бул. ....................... застрахователен договор.
Застраховането имущество било повредено в следствие на обилно снеготопене, предизвикало
наводнение. На .................... година ищецът уведомил ответното дружество за настъпило
застрахователно събитие. Ответното застрахователно дружество отказало плащането на
застрахователно обезщетение, като се мотивирало, че снеготопенето не е покрит застрахователен
риск. Предвид непрекъснатото използване на застрахованите помещения, ищецът поправил щетите
за своя сметка. Развива съображения, че застрахователят му дължи връщане на похарчената за
поправката сума.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
9 762.58 лева застрахователно обезщетение;
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на
иска на ..................... година до окончателното изплащане на сумата;
направените по делото разноски.
1
В открито съдебно заседание, проведено на .................. година, пълномощницата на ищеца
иска увеличение на размера на иска. Въпреки указанията на съда ищецът не внася допълнителна
държавна такса, затова искането е отхвърлено с определение, постановено в проведено на
................. година открито съдебно заседание.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не дължи плащане на ищеца, а
на собственика на имота, наемодател на ищеца. Развива съображения, че според застрахователния
договор застрахователното събитие наводнение не може да възникне от снеготопене. Последното
не било покрит застрахователен иск. Твърди, че снеготопенето нямало да повреди имота, ако
керемидите на покрива не били разместени.
1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По отношение на сключването на застрахователния договор:
На ........................ година в ............................. ..................... с ЕГН********** и .................... с
ЕГН**********, и двамата живеещи в ............................. на ул. .................. сключват с ищеца (с
предишно наименование ....................) представен по делото в проведено на година открито
съдебно заседание договор за наем, по силата на който физическите лица се задължават да
предоставят на ищеца за временно ползване застрахования недвижим имот, срещу което ищецът се
задължава да им плаща наемна цена.
На ..................... година пълномощник на ищеца попълва предложение-въпросник за
сключване на комбинирана застраховка ...................., в което декларира, че не иска да застрахова
чуждо имущество. Предложението-въпросник е представено по делото с отговора на исковата
молба.
На същата дата страните в настоящото производство сключват застраховка .................... за
срок от часа на .......................... година до часа на ....................... година с обект на застраховане
недвижим имот – детска градина. За горното явства застрахователна полица № представена по
делото с исковата молба. Според полицата един от покритите рискове е наводнение.
2. По отношение на настъпването на застрахователното събитие:
На ........................ година застрахованият имот бил наводнен в следствие топенето на
натрупан на покрива на сградата сняг. Според показанията на свидетеля ...................... с
ЕГН**********, живеещ в ............................. в жилищен квартал ........................, след стапянето на
снега водата проникнала в помещението на една от занималните и повредила дъбовия паркет,
стените, боята и изолацията. Свидетелят е управител на ищцовото дружество, затова съдът
преценява показанията му съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс.
На .............................. година ....................... със седалище и адрес на управление в .................
представлявано от управителката ...................., издава фактура №................. с данъка върху
добавената стойност, приложена по делото с исковата молба. Фактурата е издадена за покупка
на масивен дъб. Ищецът е посочен като получател във фактурата.
На 28. IV. 2021 година в град София ищецът сключва със ................... със седалище и адрес
на управление в ............................. в жилищен квартал ......................, представлявано от управителя
......................, договор за изработка, по силата на който неучастващото в делото юридическо лице
2
се задължава на свой риск да организира поправката на застрахования имот, съгласно поръчката на
ищеца, а ищецът се задължава да заплати възнаграждение в размер на 7 035.07 лева. Договорът е
представен по делото от пълномощницата на ищеца в открито съдебно заседание, проведено
на година.
3. По отношение на искането за плащане на застрахователното обезщетение :
На ..................... година ищецът изпраща на ответното застрахователно дружество искане за
плащане на застрахователно обезщетение. По искането ответникът образува претенция
№..................... На .................... година ответникът изпраща на ищеца писмо с изходящ
№.................... с което отказва да плати застрахователно обезщетение.
Искането и писмото са представени по делото с исковата молба.
4. Обстоятелства, установени от експертното заключение:
На .......................... година от вещото лице архитект .................... С. представя в съда
заключение на техническа експертиза. Видно от заключението, всички увреждания по
застрахования имот са поправени. Закупената подова настилка е поставена. Средните цени за
такава поправка възлизат на 7 000.00 лева. проникването на вода в помещението не би било
възможно без разместване на покривните елементи.
2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По иска за главницата:
Според чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този
кодекс. Тълкувайки цитираната разпоредба, съдът стига до извода, че за да се уважи предявения
иск е необходимо наличието на следните предпоставки:
валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие;
настъпване на самото застрахователно събитие;
уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок;
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи.
В хода на настоящото производство се установи безспорно, че дружеството – ищец е
наемател, а не собственик на застрахованата вещ. Предвид посоченото обстоятелство следва да се
приеме, че ищецът е сключил договор за застраховка по отношение на чужд имот, макар да е
декларирал противното пред застрахователя – ответник. Оттук се налага извод за
недействителност на застрахователния договор по смисъла на чл. 349, ал. 2 Кодекса за
застраховането – поради липсата на застрахователен интерес.
По аргумент от разпоредбата на чл. 402 от същия кодекс, изводът за липса на
застрахователен интерес не следва само от отрицателния факт, че ищецът не е собственик на
имота. Доктрината допуска в застрахователното право сключването на договор за застраховане на
чуждо имущество, от лице, което действа от свое име, а не от името на собственика на вещта. В
този случай, обаче, макар лицето, което сключва договора да е застраховащ, застрахован всякога е
собственикът на вещта. Според легалната дефиниция §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Кодекса за застраховането „застрахован“ е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага
3
са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Застраховащ може да бъде
както собственика, така и несобственика на застрахованото имущество. В хипотезата на сключен
договор от лице без представителна власт, правото да получи застрахователното обезщетение
принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена
в полза на трето лице или ако собственикът изрично изрази желание, обезщетението да бъде
платено на трето лице – мнимо представляващия го.
С решение № 156, постановено на 04. I. 2017 година по търговско дело №1948 по описа на I
търговско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2015 година,
постановено след допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос, е
отговорено, че лицето, договаряло със застрахователя по договор за застраховка на чужда вещ, е
легитимирано да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на
застрахователното събитие, само ако собственикът на вещта одобри договора (възможно
включително след настъпване на застрахователното събития) и, ако прехвърли вземането за
застрахователното обезщетение в полза на застраховащия несобственик. При липса на одобрение
на договора за имуществена застраховка от собственика на вещта, обаче, по отношение на
договора за застраховка не настъпва валидиращата го предпоставка.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният случай попада в същата хипотеза:
ищецът не е собственик на имота, сключил е договор за застраховка по отношение на чуждо
имущество, затова и предвид липсата на одобрение на договора в хипотезата на чл. 402, ал. 2 от
Кодекса за застраховането, договорът за застраховка е недействителен съгласно чл. 349, ал. 2 от
същия кодекс, поради липсата на застрахователен интерес.
Липсата на първата необходима предпоставка за уважаването на иска е достатъчно
основание за отхвърляне на същия. Затова съдът не обсъжда останалите доводи на страните, нито
представените за тях доказателства.
Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да отхвърли предявения
иск като неоснователен.
2. По иска за обезщетението за забава:
Съдът отхвърля главния иск по изложени по-горе съображения, поради което следва да
отхвърли и акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва като неоснователен.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
И двете страни представят списъци за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс. Според списъка ответникът е направил разноски от общо 450.00 лева, от
които 150.00 лева за призоваване на свидетел и 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице вещо
лице. По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с
уважената част от иска, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената
сума изцяло.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на ........................ със седалище и адрес на управление в
4
............................. на ............................., представлявано от изпълнителните директори .......................... с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ............................. на бул. ....................... да
плати на ......................... със седалище и адрес на управление в ............................. в жилищен квартал
........................, представлявано от управителя ......................, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в ............................. на ........................ чрез пълномощницата адвокат А.Н. Я.
следните суми:
9 762.58 лева застрахователно обезщетение;
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на
иска на ..................... година до окончателното изплащане на сумата.
2. ОСЪЖДА ......................... със седалище и адрес на управление в ............................. в жилищен квартал
........................, представлявано от управителя ......................, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в ............................. на ........................ чрез пълномощницата адвокат А.Н. Я. да
плати на ........................ със седалище и адрес на управление в ............................. на .............................,
представлявано от изпълнителните директори .......................... с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в ............................. на бул. ....................... разноски в размер от 450.00 лева.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 3 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на най-напред на електронния адрес, посочен в исковата
молба.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка, а съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред.
3. Ако се наложи връчване по общия ред, то ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат А.Н. Я. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата адвокат А.Н. Я. не живее или не пребивава на
адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване
на източника на тези данни в разписката;
Ако пълномощницата адвокат А.Н. Я. не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не
живее или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец
най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като
5
най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на физическия адрес на ищеца.
Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ищеца, ДА СЕ
ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическото лице от Търговския
регистър и съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, посочен от юридическото лице в исковата молба;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходните адреси.
Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме призовката, това обстоятелство ДА СЕ
ВПИШЕ в разписката.
Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ответника по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответното застрахователно дружество на електронен адрес
на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6