№ 10416
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Частно гражданско дело №
20211110145915 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 73210/20.10.2021г. за допълване на издадената по делото
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта за разноските,
като адвокат М. О., като процесуален представител на заявителя Р. В. К. моли съда да
допълни заповедта за изпълнение в частта за разноските, като определи и и присъди
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК длъжникът
е взел становище по молбата, като моли съда да не я уважава доколкото бил изплатил в
срока по чл. 414а от ГПК вземането по заповедта, съдът с оглед подаденото от него
възражение указал на заявителя да вземе становище по възражението, такова не постъпило,
поради което заповедта следвало да бъде обезсилена, което възпрепятствало допълването и
в частта за разноските.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е не обжалваемо
– в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска
решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските.
Разпоредбата на чл. 248 е приложима и в заповедното производство съгласно постановките
на т.7 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В първата хипотеза, следва да има изрично
произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не
съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а
във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по
искането за разноски, какъвто е настоящият случай. Съдът, с оглед дадените, задължителни
за настоящата инстанция указания, с Определение № 8408 от 30.08.2022г. на СГС, ЧЖ, VI-Б
състав, постановено по ч.гр.д. № 8331/2022г., приема, че молбата за допълване е подадена в
срок, и като такава е допустима и подлежи на решаване по същество.
1
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
27.08.2021г., като е уважил искането на заявителя и е издал заповедта. Със заявлението е
отправено до съда искане да присъди в полза на процесуалния представител на заявителя –
адвокат М. М. О., ЕГН ********** с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/,
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв., като за целта е
приложен към заявлението договор за правна защита и съдействие, с уговорено
представителство в горепосочената хипотеза, което според константната съдебна практика е
достатъчно основание за присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от
ЗАдв. Съдът извлича още първоначално от така подадената молба, независимо от
уточнението, направено от заявителя с молба с вх. № 1678/04.01.2023г., което съдът е дал
само с оглед указанията на СГС, че се касае за допълване на заповедта в частта за
разноските, по реда на чл. 248 от ГПК, а не за допълване на разпореждането, обективирано в
заповедта, касаещо произнасяне по същество за дължимостта на процесните суми. С оглед
уважаване на искането за издаване на заповедта и с оглед обективния характер на
отговорността за разноски, съдът намира, че на процесуалния представител на заявителя му
се следва присъждане на възнаграждение за оказаното процесуално представителство.
Доколкото по делото е издадена заповед за изпълнение разноски са дължими и с оглед
общия принцип, заложен в чл. 81 от ГПК. Възражението на длъжника, че по реда на чл.
414а от ГПК е подал възражение, с приложени към него доказателства за заплащане на
сумите по заповедта, като в указания от съда срок заявителят не е взел становище по него,
поради и което на основание чл. 414а, ал.4 от ГПК, заповедта подлежала на обезсилване,
включително в частта за разноските, като аргумент, съдът да не уважава молбата, се намира
за неоснователно, доколкото процедурата по чл. 414а от ГПК е последваща и влече след
себе си други правни последици, по които съда ще вземе становище на по-късен етап в
производството.
В случая, адвокатското възнаграждение се дължи на адвоката, оказал безплатна
правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като възнаграждението се определя от съда в
размер не по – нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, и се осъжда другата
страна да го заплати – арг. от чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА. Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА препраща
към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че на адвокат М. М. О., ЕГН ********** с адрес на упражняване на
дейността в /АДРЕС/, следва да и бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 7, ал. 7,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията й
след изменението с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г. в размер на 200,00 лева, с оглед характера на
производството, извършените процесуални действия и размера на сумата, за която е
издадена заповедта.
Така мотивиран съдът:
РАЗПОРЕДИ:
2
ДОПЪЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
27.08.2021г., издадена по ч.гр.д. № 45915/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. М. О. от АК – С.,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на
200,00 лева, разноски присъдени в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3