РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500785 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Юг“ЕАД с ЕИК-
*********,подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Раева срещу Решение №260057 от
05.04.2022г.,постановено по гр.д.№1377/2021г.по описа на БРС,в ЧАСТТА,с която
районният съд е уважил предявеният срещу въззивното дружество обратен иск и го е
ОСЪДИЛ да заплати на Начално базово училище „Михаил Лъкатник“с ЕИК-********* ,с
адрес: гр.Бургас,ж.к.“Славейков“,до блок 37 след плащане от негова страна на присъдените
в полза на М. К. Т. суми,сумата от 6000 лева,представляваща дължимо на М. К. Т. с ЕГН-
********** чрез неговата майка и законен представител П. Г. Т. с ЕГН-**********
обезщетение за претърпените от детето неимуществени вреди,настъпили в резултат на
нараняването му на 19.11.2020г.в двора на училището ,ведно със законната лихва,считано от
19.11.2020г.до окончателното и изплащане.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и необосновано в
обжалваната част,с която е уважен обратният иск срещу въззивното дружество.Поддържат
се съображенията,изложени в отговора на исковата молба,като се изразява несъгласие с
изложените от съда мотиви,в които съдът е приел,че единствената причина за настъпване на
увреждането е съприкосновението на детето със стърчащо от собствения на въззивното
дружество трафопост арматурно желязо. Счита,че събраните по делото доказателства дават
1
основание за извод,че това не е единствената причина за произшествието,тъй като и съдът е
приел,че вина за настъпването му имат както въззивното дружество,така и училището.В
крайна сметка обаче съдът е уважил изцяло обратния иск,предявен от училището срещу
„Електроразпределение Юг“ЕАД.Посочва се,че съдът не се е произнесъл по възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат,като произнасянето му би довело до отхвърляне на
обратния иск или поне до споделяне на отговорността между отговорния по чл.49 ЗЗД и
собственикът на вещта.Твърди се,че по делото не са събрани доказателства,че злополуката е
настъпила по описания в исковата молба начин,както и че вредата се намира в причинна
връзка със състоянието на трафопоста към момента на настъпване на злополуката.Няма
категорични доказателства,че на 19.11.2020г.е имало ръждясало арматурно желязо,стърчащо
от намиращия се в двора трафопост,както и че в резултат на изронване на мазилката на
стената на трафопоста са се разкрили арматурни железа.Твърди се,че дружеството е
положило дължимата грижа за поддръжката на трафопоста по Наредба №9/2004г.и на
посочената дата не е имало стърчащи железа на стената.С оглед изложеното въззивникът
твърди,че фактически предпоставки и правно основание за ангажиране на отговорността му
няма.Прави се довод,че уважавайки главния иск на ищеца М.Т. срещу НБУ“Михаил
Лъкатник“ районният съд на практика изцяло се е съгласил и е уважил възражението на
въззивното дружество за наличие на изключителен принос за настъпване на вредите от
страна на ръководния и педагогическия персонал на училището,съгласил се е и е приел,че
вредите са последица от липсата на надзор от отговорния педагогически персонал в деня на
злополуката,неизпълнение на задължения на ръководството на училището да обезопасят
училищния двор,в който са причинени вредите,а при констатиране на нередности да
уведомят своевременно собственика на вещта.Впоследствие се прехвърля изцяло
отговорността върху въззивното дружество,въпреки липсата на логика за подобно
разпределение на отговорността. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на
решението на БРС в обжалваната част и постановяване на решение от БОС,с което
исковата и претенция по предявения срещу въззивното дружество обратен иск да бъде
отхвърлена. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
С представения писмен отговор ищецът по обратния иск и ответник по главния иск-
Начално базово училище“Михаил Лъкатник“ чрез пълномощника му адв.Ангелова е
оспорена въззивната жалба като неоснователна.Излага се становище,че
правилно,законосъобразно и обосновано БРС е уважил изцяло обратния иск на основание
чл.50 ЗЗД. Посочва,че отговорността на собственика на една вещ за произлезлите от нея
вреди се свързва и със задължението му да упражнява надзор върху вещта,свързан с
полагане на грижи и наблюдение,с оглед управлението и употребата и.Тази отговорност по
чл.50 ЗЗД е и когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила и са произлезли вреди от вещта.Изтъква се,че по
делото са били извършени две експертизи-първата,която е установила изправността на
трафопоста от електротехническа страна и втората,която е дала становище за състоянието
му.Огледът на експерта по втората експертиза е бил през м.януари 2022г.и е направил
констатации за оголена и стърчаща арматура,което според въззиваемото училище сочи,че и
до този момент,повече от година след инцидента не са предприети необходимите действия
по обезопасяването му.Намира,че е безспорно установено по делото,че увреждането на
детето е настъпило в резултат на съприкосновението му със стърчащо арматурно желязо от
трафопоста,собственост на въззивника,поради което и съдът е приел,че дружеството следва
да носи отговорността за причинената вреда от собствената му вещ,поради което и
обратният иск правилно е приет за основателен.Предявеният иск е с правно основание чл.49
ЗЗД,а не чл.50 ЗЗД и съдът е приел,че ответникът е бил задължен да осигури безопасността
по отношение на учениците и да препятства техния достъп до трафопоста.Намира за
неоснователни доводите на въззивника,че отговорността следва да се носи от
училището,поради ненадлежно упражнен надзор върху децата.Увреждането е причинено от
стърчащо желязо от трафопост,а последният е собственост на въззивника.Това е съоръжение
под високо напрежение и задължение на въззивника като негов собственик е да упражнява
надзор,свързан с наблюдението на вещта,полагане на грижи и ремонти.Моли решението на
2
БРС да бъде потвърдено в обжалваната част,няма доказателствени искания,претендира
разноски.
С постъпилия писмен отговор от ищеца М.Т. чрез неговата майка и законен
представител П.Т.,подаден чрез пълномощника адв.Лора Станкова е взето становище по
въззивната жалба на ответника по обратния иск.На първо място се сочи,че въззивната жалба
е неясна,тъй като въпреки изричното посочване,че се обжалва решението по обратния иск,в
петитума се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.Обстоятелствената част
също намира за неясна,тъй като се твърди изцяло неправилност на решението относно
разпределението на вината между ответника по главния иск и третото лице помагач-
ответник по обратния иск. Моли,в случай че въззивникът направи исканото уточнение и
заеме позицията,че обжалва решението и в частта,по отношение на главния иск в качеството
си на трето лице помагач на ответника,съдът да има предвид изложеното от въззиваемия
становище относно основателността на претенцията му по предявения от него иск.Изложени
са подробни аргументи в подкрепа на становището,че предявеният главен иск е основателен
и доказан от събраните по делото доказателства.Подчертава се,че искът срещу ответното
училище е с правно основание чл.49 ЗЗД,а не по чл.50 ЗЗД,в който случай е от значение чия
собственост е увреждащата вещ.Доколкото М.Т. не е страна по обратния иск,с основание
чл.50 ЗЗД,то не следва да взема становище по него,както и по отношение на твърденията на
въззивника,че е налице съпричиняване между страните и допуснати груби процесуални
нарушения от съда в тази насока.Моли решението на БРС да бъде потвърдено,няма
доказателствени искания,претендира разноски.
Постъпило е и писмено становище от третото лице помагач на въззивното дружество-
ЗК“Уника“АД ,в което се излагат доводи в подкрепа на въззивната жалба .Няма
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител.В писмено становище се поддържа въззивната жалба срещу решението на
БРС,като се моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемата страна-ищец по обратния иск НБУ“Михаил
Лъкатник“ ,се представлява от адв.Ангелова,която оспорва въззивната жалба и моли същата
да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание въззиваемата страна- ищец по главния иск М.Т.,действащ чрез
своята майка и законен представител П.Т.,редовно уведомени,не се явяват.Представлява се
от адв.Станкова и адв.Стоянова,които считат решението на БРС за правилно по главния иск.
В съдебно заседание въззиваемата страна-третото лице помагач ЗК“Уника“АД не
изпраща представител.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери решението в
обжалваната му част- досежно уважения изцяло обратен иск за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора по обратния иск БОС
намери следното:
Решение №260057 от 05.04.2022г.,постановено по гр.д.№1377/2021г.по описа на БРС,в
ЧАСТТА,с която районният съд е уважил предявеният срещу НБУ „Михаил Лъкатник“ град
Бургас иск с правно основание чл.49 ЗЗД и го е ОСЪДИЛ да заплати на ищеца М. К.
Т.,действащ чрез своята майка и законен представител П.Т. сумата от 6 000
лева,представляваща обезщетение за претърпените от детето неимуществени
вреди,настъпили в резултат на нараняването му на 19.11.2020г.в двора на училището,от
които 5 000 лева-обезщетение за претърпените от детето болки и страдания в резултат на
нараняването и извършените след това операция и физиотерапия и 1000 лева-обезщетение за
претърпените от детето страдания вследствие на невъзможността му да се обслужва
ежедневно и да участва в тренировки и футболни турнири,ведно със законната лихва върху
главницата от деня на увреждането- 19.11.2020г.до окончателното и изплащане.
По искане на ответното училище по делото по делото е конституирано
3
„Електроразпределение Юг“ЕАД като трето лице помагач. Ответникът по главния иск е
твърдял,че увреждането е настъпило в резултат на повреда на вещ-трафопост,който не е
собственост на училището,а на „Електроразпределение Юг“ЕАД и негово е било
задължението да упражнява надзор над съоръжението,да полага грижи за управлението и
употребата му,както и да го поддържа в изправно състояние и е предявил обратен иск срещу
дружеството,който е бил квалифициран от БРС с правно основание по чл.50 ЗЗД.
В мотивите на решението, относими към главния иск и обвързващи третото лице
помагач „Електроразпределение Юг“ЕАД се сочи,че ищецът М.Т.,ученик в ответното
училище,на 19.11.2020г.е претърпял инцидент в двора на училището,при който след сблъсък
с друго дете по време на игра на футбол се е наранил на ръждясало арматурно желязо,което
е стърчало от стената на намиращия се в двора на училището трафопост. М.Т. е получил
порязна рана по предната повърхност на лявото си бедро,с дължина около 12-15 см. Съдът е
установил и взел предвид при постановяване на решението си,че инцидентът е станал по
време на занималнята на учениците,в учебно време,когато децата следва да са под наздор на
лице от педагогическия персонал на училището. За да уважи иска с правно основание чл.49
ЗЗД срещу ответното училище, БРС е приел,че до нараняването на детето се е стигнало
поради наличие на опасност в двора на училището/стърчащо арматурно желязо/,което е в
резултат на непредприемането на необходимите действия от ръководството на училището
по премахването му и вземането на всички необходими мерки за безопасността на
учениците,а така също и поради ненадлежното упражняване на надзор върху децата от
съответното отговорно лице от педагогическия персонал. Предявеният иск от М.Т. срещу
НБУ“Михаил Лъкатник“ е бил уважен изцяло от БРС,като относно гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответното училище съдът е посочил,че е ирелевантно чия
собственост е трафопостът,тъй като същият се намира в двора на училището и задължение
на ръководството на училището е да осигури неговата безопасност,включително и чрез
препятстване на достъпа на децата до трафопоста,уведомяване на собственика му за
нередности по него,което не се установява по делото да е било сторено.
Решението в частта,с която БРС е уважил главния иск не е обжалвано и е влязло в
сила,като съгласно чл.223 ГПК то има установително действие между третото лице и
насрещната страна,а установеното в мотивите на решението в отношенията му със
страната,която го е привлякла е задължително за третото лице. При това
положение,въззивният съд не следва да разглежда оплакванията във въззивната жалба за
това,че по делото не са били събрани категорични доказателства,подкрепящи
твърдението,че злополуката е настъпила по описания в исковата молба начин и че е налице
причинно-следствена връзка между вредите и състоянието на трафопоста,включително и
оспорването, че е имало ръждясало стърчащо арматурно желязо от конструкцията му,на
което М.Т. се е наранил.
Въззивният съд намира,че предявеният обратен иск също е с правна квалификация
чл.49 ЗЗД,тъй като съгласно ППВС №4/1975г. когато вредите са настъпили от неспазване на
техническите правила за безопасност или от човешко действие или от
необезопасяване,отговорността е по чл.49 ЗЗД,а не по чл.50 ЗЗД. В Решение №79 от
07.06.2019г.по гр.д.№3839/2018г.на ІІІ г.о.на ВКС е дал разяснения,че когато вредите
произтичат от явен недостатък на вещта,който може да се отстрани и от него произлязат
вреди за трети лица,отговорността е по чл.49 ЗЗД,а когато вредите произтичат от скрит
недостатък на вещ,тогава отговорността за вреди е по чл.50 ЗЗД.
Ответникът по обратния иск е имал задължение да следи за спазване на техническите
правила за безопасност и да обезопаси трафопоста,който е негова собственост, а твърдените
вреди произтичат от явен недостатък на вещта, което предпоставя правна квалификация на
иска срещу него по чл.49 ЗЗД.
Въззивният съд споделя становището на БРС,че ответникът по обратния иск не е
положил дължимата грижа за обезопасяване на сградата на трафопоста. От приетата по
делото СТЕ на вещото лице Доброслав Славов се установява,че ответното дружество е
спазвало изискванията на Наредба №9/09.06.2004г.за техническата екплоатация на
4
електрическите централи и мрежи ,като негови служители са извършвали дължимите
регулярни огледи на процесния трафопост. При извършения на 23.07.2020г. оглед не са били
констатирани повреди на сградата ,свеждащи се до нужда от измазване или боядисване.
Липсата на констатация за нуждата на сградата от ремонт и обезопасяване към 23.07.2020г.
,които св.Б.,извършил огледа,потвърждава и в показанията си пред съда, не може да
обоснове извод,че не е имало нужда от такъв в периода до датата на инцидента. Показанията
на св.Б. съдът не кредитира в частта им,в която заявява,че не е имало никакво оголване на
стените на трафопоста/ерозирала мазилка/,тъй като не кореспондират с показанията на св.С.
и св.К.. От показанията на св.С. и св.К.,които са били пряко ангажирани с ремонтни
дейности в двора на училището през 2020г. година,се установява,че през 2020г.е имало
компрометиране на мазилката на трафопоста и активна ерозия, не само там,където е станал
инцидентът. Двамата свидетели не са виждали стърчащи арматурни железа преди датата на
увреждането на детето,но са категорични във възприятията си,че още към м.март 2020г. е
била видима ерозията на мазилката на много места. Според св.С. преди инцидента не е
имало стърчаща арматура и вероятно някой е издърпал арматурната мрежа,за да стърчи. От
заключението на вещото лице Бангева по приетата СТЕ се установява,че трафопостът и
понастоящем е с ерозирала мазилка и стърчаща арматура/видимо и от снимките/. Вещото
лице посочва,че има активни корозионни процеси,вследствие на които е настъпило
увреждане и скъсване на арматурата,като тя се изкривява навън от бетона.Оголените
арматурни железа създават опасност от инциденти,като също така е възможно те да бъдат
изкривени и в резултат на човешка намеса.Вещото лице Бангева не е установило сградата на
трафопоста да има технически паспорт, техническа документация не е намерена и в Община
Бургас,нито е представена от ЕР ЮГ.Констатациите за състоянието на трафопоста са от
30.11.2021г.,когато е извършен оглед от експерта Бангева на трафопоста,като вещото лице
не се е ангажирало с отговор за тяхната давност.
Анализът на доказателствата в тяхната съвкупност,води съда до извод,че
въззивното дружество не е изпълнило задълженията си като собственик на сградата на
трафопоста да положи дължимата грижа за обезопасяването и чрез извършване на ремонт,
който да спре ерозионните процеси и възстанови целостта на външната мазилка,за да не е
видима,оголена и достъпна за въздействие/изкривяване/арматурната конструкция,създаваща
опасност от инциденти. При огледа на 23.07.2020г.очевидно не е било констатирано
действителното състояние на сградата на трафопоста, по която още към м.март 2020г. е
имало видими следи за ерозия на мазилката,налагащи извършването на ремонт и
обезопасяване. В резултат на бездействието на въззивното дружество ерозионните процеси
не са били спрени,а са продължили да се развиват и към датата на инцидента по стените на
сградата/в това число и мястото на инцидента/ е имало паднала мазилка и оголена
арматура.Понастоящем,към датата на огледа,извършен от вещото лице
Бангева/30.11.2021г./,една година след увреждането на детето М.Т., сградата на трафопоста
не е ремонтирана и ерозионните процеси не само не са преустановени,а са се увеличили-
мазилката на много места е паднала и арматурата е видима. До оголените части от
конструкцията и към момента на инцидента,и понастоящем имат безпрепятствен достъп
неограничен кръг лица- както децата,играещи в училищния двор,така и външни лица,които
биха могли да изкривят оголените и непокрити с мазилка арматурни пръчки.
Въззивният съд намира за основателни оплакванията на въззивното дружество,че в
разрез с изложените мотиви в решението си по главния иск,в които е приел,че ответното
училище следва да отговаря на основание чл.49 ЗЗД за причинените на детето М.Т.
увреждания,в решението си по обратния иск БРС е приел,че отговорността за непозволеното
увреждане следва да се прехвърли изцяло върху „Електроразпределение Юг“ЕАД, въпреки
липсата на логика за подобно разпределение на отговорността. Съгласно чл.53 ЗЗД ,ако
уврежданията са причинени от неколцина,те отговарят солидарно,като увреденото лице
може да предяви иска си срещу всички или срещу някои от солидарно отговорните за
увреждането субекти.В случая,привличането на ЕР ЮГ ЕАД към отговорност за
увреждането по обратния иск не изключва отговорността на първоначалния ответник
НБУ“Михаил Лъкатник“. За да бъде прехвърлена изцяло отговорността за непозволеното
5
увреждане на ответника по обратния иск е необходимо да бъде установено от
доказателствата по делото,че то е настъпило единствено и само в резултат на негови /на
негови служители/неправомерни действия/бездействия,което в случая не е така.
Нараняването на детето М.Т. се намира в причинна връзка както с неправомерно
поведение/бездействие както на НБУ“Михаил Лъкатник“,така и с установеното бездействие
на собственика на сградата „ЕР ЮГ“ЕАД. Както е посочил БРС и в мотивите на решението
си по главния иск, ръководството на училището е могло самостоятелно, без да зависи от
волята на собственика на сградата, да предприеме мерки за ограничаване достъпа на
учениците до сградата на трафопоста чрез поставяне на ограждения в двора, да предприеме
мерки за засилен и непрекъснат надзор върху децата, намиращи се в двора на училището и
др., които мерки биха препятствали и ограничили до минимум вероятността от инциденти
като процесния. В разрез с тези свои мотиви,районният съд е уважил изцяло обратния иск,
без да разгледа възражението на ответника по него за съпричиняване на вредоносния
резултат и необосновано е приел,че отговорността за увреждането на детето М.Т. следва да
бъде понесена изцяло от собственика на трафопоста. БОС намира,че е установено по делото
съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен,поради което решението на БРС в
частта,с която ответникът по обратния иск е осъден да заплати на ищеца НБУ“Михаил
Лъкатник“ сума над размера от 3 000 лева до размера от 6 000 лева следва да бъде
отменено,а обратният иск над размера от 3 000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Решението на БРС по обратния иск до размера от 3 000 лева следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно,а в частта за разноските изменено с
намаляване на размера на присъдените в полза на ищеца по обратния иск разноски до
размера от 570 лева разноски,присъдени в полза на М.Т. и до размера от 805.25 лева
разноски,присъдени в полза на НБУ“Михаил Лъкатник“.
С оглед изхода от спора след въззивното обжалване и частичното уважаване на
въззивната жалба,съобразно правилата на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК,в полза на въззивното
дружество съдът присъжда разноски,направени във въззивното производство в размер на
210 лева,както и допълнително разноски,направени в първоинстанционното производство в
размер на 260 лева. В полза на въззиваемото училище се присъжда сумата от 600 лева
разноски за адвокатско възнаграждение,а в полза на М.Т.- 450 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260057 от 05.04.2022г.,постановено по гр.д.№1377/2021г.по описа на
БРС,в ЧАСТТА,с която районният съд е уважил предявеният от Начално базово училище
„Михаил Лъкатник“ с ЕИК-********* срещу въззивното дружество „Електроразпределение
Юг“ЕАД с ЕИК-********* обратен иск и го е ОСЪДИЛ да заплати на Начално базово
училище „Михаил Лъкатник“с ЕИК-********* ,с адрес: гр.Бургас,ж.к.“Славейков“,до блок
37 след плащане от негова страна на присъдените в полза на М. К. Т. суми,сумата над
присъдения размер от 3000/три хиляди/ лева до размера от 6000/шест хиляди/
лева,представляваща дължимо на М. К. Т. с ЕГН-********** чрез неговата майка и законен
представител П. Г. Т. с ЕГН-********** обезщетение за претърпените от детето
неимуществени вреди,настъпили в резултат на нараняването му на 19.11.2020г.в двора на
училището ,ведно със законната лихва,считано от 19.11.2020г.до окончателното и
изплащане и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен обратния иск на Начално базово училище „Михаил
6
Лъкатник“ с ЕИК-********* с адрес: гр.Бургас,ж.к.“Славейков“,до блок 37 срещу
„Електроразпределение Юг“ЕАД с ЕИК-********* ЗА ОСЪЖДАНЕ на
„Електроразпределение Юг“ЕАД с ЕИК-********* ,след плащане от страна на Начално
базово училище „Михаил Лъкатник“ с ЕИК-********* на присъдените в полза на М. К. Т.
суми, да ЗАПЛАТИ НА НАЧАЛНО БАЗОВО УЧИЛИЩЕ „МИХАИЛ ЛЪКАТНИК“ сумата
над присъдения размер от 3000/три хиляди/ лева до размера от 6000/шест хиляди/
лева,представляваща част от дължимо на М. К. Т. с ЕГН-********** чрез неговата майка и
законен представител П. Г. Т. с ЕГН-********** обезщетение за претърпените от детето
неимуществени вреди,настъпили в резултат на нараняването му на 19.11.2020г.в двора на
училището ,ведно със законната лихва,считано от 19.11.2020г.до окончателното и
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260057 от 05.04.2022г.,постановено по гр.д.
№1377/2021г.по описа на БРС,в ЧАСТТА,с която „Електроразпределение Юг“ЕАД с ЕИК-
********* Е ОСЪДЕНО да заплати на Начално базово училище „Михаил Лъкатник“с
ЕИК-*********,с адрес: гр.Бургас,ж.к.“Славейков“,до блок 37 след плащане от негова
страна на присъдените в полза на М. К. Т. суми, сумата до присъдения размер от
3000/три хиляди/ лева,представляваща частта от дължимото на М. К. Т. с ЕГН-**********
чрез неговата майка и законен представител П. Г. Т. с ЕГН-********** обезщетение за
претърпените от детето неимуществени вреди,настъпили в резултат на нараняването му на
19.11.2020г.в двора на училището,ведно със законната лихва,считано от 19.11.2020г.до
окончателното и изплащане,за която част ответникът по обратния иск отговаря при
условията на съпричиняване с НБУ“Михаил Лъкатник“.
ИЗМЕНЯ Решение №260057 от 05.04.2022г.,постановено по гр.д.№1377/2021г.по
описа на БРС,в ЧАСТТА за разноските,като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза
на ищеца по обратния иск НБУ“Михаил Лъкатник“ разноски както следва : до размера от
570 лева разноски, присъдени в полза на М.Т. и до размера от 805.25 лева
разноски,присъдени в полза на НБУ“Михаил Лъкатник“.
ОСЪЖДА Начално базово училище „Михаил Лъкатник“ с ЕИК-********* да заплати
на Електроразпределение Юг“ЕАД с ЕИК-********* сумата от 210 лева,представляваща
разноски,направени във въззивното производство,както и допълнително разноски,направени
в първоинстанционното производство в размер на 260 лева.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ЕАД с ЕИК-********* да заплати на Начално
базово училище „Михаил Лъкатник“ с ЕИК-********* сумата от 600 лева,представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ЕАД с ЕИК-********* да заплати на М. К. Т. с
ЕГН-********** чрез неговата майка и законен представител П. Г. Т. с ЕГН-**********
сумата от 450 лева,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,направени във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8