Решение по дело №1028/2020 на Административен съд - Пазарджик

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 №   284/9.5.2023г.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                 

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1028 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 204 и сл. от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на „ГОЛД“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез aдвокат П.К. на 27.07.2020 г., срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 194 496,64 лева, за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на плащането до завеждането на исковата молба. Исковата молба е уточнявана няколкократно с допълнителни молби.

В исковата молба се твърди, че дружеството „ГОЛД“ ООД, в качеството си на собственик на хотел „Рич“, находящ се в гр. Велинград, е собственик на електрически пътнически асансьор, peг. № ПзАУ1249, зав. № 0135, скорост 1.0 м/с и товароподемност 500 кг. Посочва се, че на 13.11.2014 г. в хотел „Рич” гр. Велинград е настъпила злополука с посочения асансьор, в резултат на която има пострадало лице. Твърди се, че между „ГОЛД“ ООД, в качеството на възложител, и ЕТ „С. Р. – Елвес“, ЕИК *********, като изпълнител, на 13.03.2013 г. е сключен договор за абонаментно техническо обслужване, с който изпълнителят приема да извършва абонаментно техническо и аварийно обслужване на посочения асансьор. Посочва се, че ЕТ „С. Р. – Елвес“ притежава удостоверение № ПД063 от 23.01.2008 г. за вписване в регистъра на ДАМТН по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП.

Твърди се, че Хотел „Рич“ е сграда с обществен достъп и като такава нейните съоръжения с повишена опасност (СПО), каквито са асансьорите, подлежат на технически надзор от ДАМТН. Tвърди се, че видно от издаден Акт за разследване на злополука със СПО, настъпила в хотел „Рич”, гр. Велинград, на ДАМТН, Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГД ИДТН) от 13.11.2014 г. до 19.11.2014 г., последният технически преглед на асансьора, с който е настъпила злополуката, е от 13.02.2013 г. или 21 месеца преди инцидента. Посочва, че с акта е установено допускането на шест различни нарушения на технически изисквания по чл. 10, ал. 1, т. 3 и т. 7 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА), а именно неправилно функциониращ контакт за безопасност на вътрешна кабинна врата, неправилно функциониращ контакт за безопасност на външна кабинна врата на четвърта спирка, неправилно функциониращо устройство за заключване на шахтна врата на първа спирка, голямо разстояние на долния край на кабинна врата – 10 см., неправилно работеща отбивачка на асансьора и неправилно функциониращ контакт натиск. Твърди, че ако не е подавано искане от ползвателя до Aгенцията за извършване на периодичен технически преглед, нейните служители са били длъжни да извършат внезапна проверка. Такава обаче не е била направена, като по този начин служителите на Агенцията не са били осъществили в срок служебните си задължения и със своето бездействие са станали причина да бъде оставен в експлоатация технически неизправен асансьор, създаващ опасност за живота и здравето на ползвателите му, която в случая била реализирана.

Също така се твърди, че служителите на ответника не са упражнили необходимия контрол върху ЕТ „С. Р. – Елвес“ в продължение на повече от три години, с оглед на което ЕТ „С. Р. – Елвес“ е бил вписан в регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на СПО, въпреки че не е отговарял на изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 34, ал. 4 от НБЕТНА във вр. с чл. 36, ал. 3 от ЗТИП, а именно: 1/ лицата, вписани в регистъра за поддържане, ремонтиране и преустройване на СПО, следва да имат нает персонал от минимум двама монтьори с необходимата правоспособност; 2/ броят им трябва да е пропорционален на броя на поддържаните асансьори; 3/ да осигуряват 24-часово аварийно обслужване. Неотговарянето на изискванията на закона било констатирано при извършена от ДАМТН проверка по реда на чл. 36а от ЗТИП, резултатите от която били обективирани в Заповед № А-0-009 от 04.02.2015 г. на ДАМТН.

Ищецът счита, че в резултат на посочените нарушения, а именно незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника, на 13.11.2014 г. в хотел „Рич“, гр. Велинград е настъпил инцидент. Пострадалото от инцидента лице е предявило иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД срещу „ГОЛД“ ООД, в качеството му на собственик на хотел „Рич“. Предвид изхода от съдебното производство за „ГОЛД“ ООД е налице имуществена вреда, обезщетяването на която се претендира в настоящото производство.

С Молба с вх. № 6835 от 08.10.2020 г. от пълномощника на ищеца е направено следното уточнение относно размера на всяко от претендираните обезщетения, както следва:

-                    100 000,00 лева – присъдените и платени от „ГОЛД“ ООД, представляващи обезщетение за неимуществени вреди;

-                 45 267,55 лева – представляващи присъдена и платена законна лихва върху посоченото обезщетение от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане и 11 268,81 лева мораторна лихва от датата на събитието до завеждане на иска;

-                   3 600,00 лева – адвокатско възнаграждение; 108,00 лева авансова такса и 7 707,27 лева – пропорционална такса, представляващи разноски по изпълнението по воденото от В.Д., в качеството на взискател ИД № 20198410401648/2019 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841, район на действие СГС;

-                   19 779,82 лева – представляващи присъдени разноски по водените граждански дела на ищеца В.Д. и платени от „ГОЛД“ ООД, ведно с лихва от датата на плащане;

-                 6 000 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за защита на „ГОЛД“ ООД по воденото дело от В.Д. пред ОС Пазарджик, както и направени разноски по делото: - 238 лева платена държавна такса на 29.08.2016 г; - 300 лева възнаграждение за вещо лице за СТЕ, внесени на 03.02.2017 г.; - 225 лева възнаграждение за вещо лице за КСМЕ, внесени на 03.02.2017 г.; 150 лева възнаграждение за вещо лице за СМЕ, внесени на 06.04.2017 г.; 300 лева възнаграждение за вещо лице за ВТЕ, внесени на 06.04.2017 г.; 100 лева възнаграждение за вещо лице за повторна ВТЕ, внесени на 09.06.2017 г.; 453,00 лева допълнително възнаграждение за вещо лице за ВТЕ, внесени на 24.10.2017г.; 150,00 лева д.т. за обратен иск; 350,00 лева д.т. за обратния иск; 89,00 лева допълнителна такса за СМЕ; 1395,00 лева държавна такса платена от „ГОЛД“ ООД за въззивното производство и 2 000 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство; 50,00 лева такса за ВКС и 3000,00 лева адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС. Посочват общ размер на тези разноски – 7034,00 лева, както и че претендират лихви върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба.

Посочват, че общият размер на действително претърпените имуществени вреди е 194 496,64 лева.

Прави се уточнение, че отговорността на ответника се претендира на две основания: 1/ Неизпълнение на нормативно установено задължение за осъществяване на технически надзор върху съоръжението – процесния асансьор и 2/ Неосъществен надзор на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 36, ал.1 от ЗТИП.

С Молба с вх. № 7022 от 14.10.2020 г. от пълномощника на ищеца е направено уточнение на петитума на исковата молба, както следва:

Иска се Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да бъде осъдена да заплати на „ГОЛД“ ООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер, както следва :

1/ 167 951,63лв., платени от ищеца по изпълнителното дело и представляващи присъдено на Д. обезщетение и лихви от датата на плащане до завеждане на исковата молба в размер на 8 358,88лв, ведно със законна лихва върху сумата от 167 951,63лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

2/ Разноски по делото срещу „ГОЛД“ ООД, на които е осъден по воденото срещу него гражданско дело за компенсиране на вреди от В.Д. в размер на 19 779,82 лв. (представляващи присъдени разноски по водените граждански дела на ищеца В.Д. и платени от „ГОЛД“ ООД), ведно със законната лихва от датата на направения разход до окончателно изплащане;

3/ Разноски във връзка с воденото гражданско дело от В.Д. срещу „ГОЛД“ ООД, направени пред първоинстанционния съд в общ размер на 7 617,00 лв., ведно с мораторна лихва от датата на последното плащане – 24.10.2017 г. до завеждане на исковата молба, в размер на 2 126,41 лева, както и ведно със законната лихва върху сумата от 7 617,00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

4/ Сумата от 1395,00 лв. държавна такса, платена от „ГОЛД“ ООД за въззивното производство, ведно с мораторната лихва от 04.05.2018 г. до завеждане на исковата молба в размер на 315,00 лв., както и 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, ведно с мораторна лихва от датата на плащане 05.04.2018 г. до завеждане на исковата молба в размер на 467,77 лв.; 50,00 лв. такса за ВКС и 3000,00 лв. адвокатско възнаграждение за ВКС, ведно с мораторна лихва от датата на направения разход, 13.06.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 654,90 лв.

Посочено е, че се претендира и законната лихва върху общия размер на тези суми от 6 445,00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

С Молба с вх. № 8841 от 08.12.2020 г. от пълномощника на ищеца е направено уточнение на петитума на исковата молба, както следва:

Иска се Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да бъде осъдена да заплати на „ГОЛД“ ООД обезщетение за причинени имуществени вреди както следва :

1/ 167 951,63лв., платени от ищеца по изпълнителното дело с взискател В.Д. и 8 358,88 лв., представляващи лихви от датата на извършване на това плащане до завеждане на исковата молба.

Посочено е, че се претендира законна лихва върху сумата от 167 951,63 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

2/ Разноски по воденото гражданско дело от пострадалия В.Д. срещу „ГОЛД“ ООД, на които ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на В.Д. за трите съдебни инстанции дело, в размер на 19 779,82лв., представляващи присъдени разноски по воденото пред трите съдебни инстанции гражданско дело на ищеца В.Д. и платени от „ГОЛД“ ООД.

Посочено е, че сумата се претендира ведно със законната лихва от крайната дата на направения разход, 07.08.2020 г. до окончателно изплащане.

3/ Разноски, направени от „ГОЛД“ ООД за защита по гражданското дело, водено от В.Д. срещу „ГОЛД“ ООД, пред първоинстанционния съд, в общ размер на 7 617,00 лв., ведно с мораторна лихва от датата на последното плащане, 24.10.2017 г. до завеждане на исковата молба, която е в размер на 2126,41 лева, както и че се претендира законната лихва върху сумата от 7 617,00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

4/ Сумата от 1 395,00 лева платена държавна такса от „ГОЛД“ ООД за въззивното производство по воденото от В.Д. дело срещу „ГОЛД“ ООД, от датата на плащането – 04.05.2018 г., ведно с мораторната лихва върху тази сума от посочената дата до завеждане на исковата молба в размер на 315,00 лв., както и 2 000,00 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, ведно с мораторна лихва от датата на плащане 05.04.2018 г. до завеждане на исковата молба в размер на 467.77 лева; 50,00 лв. такса за ВКС и 3000,00 лв. адвокатско възнаграждение за ВКС ведно с мораторна лихва от датата на направения разход, 13.06.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 654,90 лева.

Посочено е, че се претендира законната лихва върху общия размер на конкретно посочените, платени от „ГОЛД“ ООД, суми от 6 445,00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

С Молба с вх. № 1262 от 09.02.2021 г. от пълномощника на ищеца е направено уточнение на петитума на исковата молба, както следва:

Иска се Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да бъде осъдена да заплати на „ГОЛД“ ООД обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платени от ищеца суми, както следва: 167 951,63 лева – заплатени по изпълнително дело № 1648/2019 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841, с район на действие СГС с взискател В.Д., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 8 358,88 лева, която е от датата на плащането – 12.06.2020 г. до датата на завеждане на настоящата исковата молба, и законна лихва върху сумата от 167 951,63 лева от датата на исковата молба до окончателното заплащане; 19 779,82 лева – разноски по гражданско дело № 964/2015г. на Окръжен съд – Пазарджик (които са присъдени на пострадалото лице), ведно със законна лихва от 07.08.2020 г. до окончателното заплащане на сумата; 7 617,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено от дружеството, за защита по гражданско дело № 964/2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик, ведно с мораторна лихва върху тази сумата (7 617 лева) в размер на 2126,41 лева, която е от датата 24.10.2017 г. до датата на завеждане на настоящата исковата молба, и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; 1 395,00 лева за заплатена държавна такса към Апелативен съд – Пловдив за в. гр. д. № 585/2018 г., ведно с мораторна лихва върху сумата от 04.05.2018 г. до датата на исковата молба в размер на 315,00 лева, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 2 000 лева – платен адвокатски хонорар по възз. гр. д. № 585/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 50,00 лева – държавна такса към Върховен касационен съд и 3 000 лева заплатен адвокатски хонорар по гр. д. № 4256/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В уточняващата молбата е посочено също така, че сумите, предмет на настоящото дело, представляват платени от „ГОЛД“ ООД суми, с които имуществото на ищеца е намаляло и с това последният е претърпял вреди в посочените размери. Посочва, че конкретните бездействия на ответника, станали причина за тези вреди, се изразяват в 1/ Неосъществен контрол върху СПО, съответно допускането му в експлоатация и 2/ Неосъществен надзор на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 36, ал.1 от ЗТИП и в частност на ЕТ „С. Р. – Елвес“.

С Молба с вх. № 7913/06.10.2022 г. от ищеца е направено частично оттегляне на предявения иск, както следва: от исковата претенция за сумата от 167 951,63 лева е оттеглен иска за сумата от 12 925,57 лева, представляващи платените от ЗК „Уника“ АД суми от 10 000 лева главница и 2 925,57 лева законна лихва, поддържа се искът за останалата сума от 155 026,06 лева; от исковата претенция за сумата от 8 358,88 лева е оттеглен иска за сумата от 6 492,60 лева, поддържа се искът за останалата сума от 1 866,28 лева.

С молбата е уточнено, че остатъкът от платената от ЗК „Уника“ АД сума в размер на 6 466,67 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, са разноски по обратния иск, тези разноски не са претендирани по настоящото дело и тази сума не е предмет на делото. Предвид направеното частично оттегляне на иска с Молба с вх. № 7913/06.10.2022 г., настоящият състав с протоколно определение от 13.04.2023 г. е оставил без разглеждане исковата молба на „Голд“ ООД против Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София в частта по т. 1.1. от исковата претенция за сумата от сумата от 12 925,57 лв., представляващи платените от ЗК „Уника“ АД суми от 10 000 лв. главница и 2 925,57 лв. законна лихва и по т. 1.2. от исковата претенция за сумата от 6 492,60 лв.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, представлява се от адв. К., която поддържа исковата молба, включително с оглед направените уточнения. В съдебно заседание, проведено на 01.04.2021 г., процесуалният представител на ищеца прави уточнение, че бездействието по неупражняване на контрол се състои не само в липса на извършени проверки, а и във формално извършени такива, без да са констатирани нарушения както по отношение на асансьора, така и по отношение на лицето ЕТ „С. Р. – Елвес“, като формално са попълвани протоколи, без да е извършена проверката с необходимите качества.

По съществото на спора моли да бъдат уважени предявените искове и да бъде признато за установено, че са допуснати бездействия от ответника, станали причина за претендираните вреди и по отношение на процесния асансьор, представляващ съоръжение с повишена опасност, и по отношение на фирмата, осъществяваща абонаментно техническо обслужване. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) в представен писмен отговор по така подадената искова молба и нейните уточнения взема становище, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Счита, че претендираните от ищеца имуществени вреди се свеждат до реализирана деликтна отговорност спрямо ищеца и разноски, свързани с водени съдебни дела по реализиране на отговорността, респ. изпълнителни производства за събиране на присъденото обезщетение и разноски по изпълнението. Счита, че имуществената вредата е резултат от извършения от ищеца деликт спрямо пострадалото в инцидента лице и представлява обезвреда на причинени вреди. Посочено е, че ДАМТН не е собственик или ползвател на асансьора, който е аварирал, нито е поддържала същия, нито пък нейни служители са осъществили манипулации с механизмите на съоръжението, така че то да стане негодно за безопасна експлоатация. Счита, че единственото задължение, което ДАМТН има спрямо асансьор с peг. № ПзАУ1249, монтиран в хотел „Рич“, гр. Велинград, е да осъществява технически надзор спрямо същия по реда и в сроковете, определени в НБЕТНА, което законосъобразно е извършвала. Счита, че вредата, която е нанесена на пострадалото лице и за чието обезщетение е осъдено „ГОЛД“ ООД солидарно със С. Р., е причинена от асансьорния техник С. Р., като ЕТ „С. Р. – Елвес“, лице по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и поддържащо по силата на договор с ползвателя конкретния асансьор. Сочи, че механизмът, по който Р. е въздействал неправомерно върху асансьора и така пряко е станал причина за инцидента с него е подробно описана в Присъда № 6 от 24.02.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 434/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград. Посочва, че въздействието се е случило 6 дни преди инцидента, като от тази дата неизправността на асансьора е била известна на Р.. Същият, съгласно чл. 10, ал. 2 от НБЕТНА е бил длъжен със съдействието на ползвателя да прекрати незабавно достъпа до асансьора, да сигнализира и обезопаси опасните зони и да уведоми незабавно съответния регионален отдел на ГД ИДТН. Заявява, че в ДАМТН/ГД ИДТН такова уведомление не е постъпило, с оглед на което, поради липса на знание за неизправността, служителите на ГД ИДТН не са могли да предприемат предвидените в НБЕТНА и ЗТИП мерки спрямо този асансьор, от което следвало и че няма незаконосъобразно бездействие от тяхна страна. Счита, че „ГОЛД“ ООД отговаря за вредите причинени на пострадалото лице като възложител на работа на ЕТ „С. Р. – Елвес“, както и в качеството му на собственик и ползвател на съоръжението, от което са произтекли вредите.

Посочват, че техническите прегледи за безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност са извършвани от служители на ДАМТН/ГД ИДТН в сроковете, разписани в чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, а именно най-малко веднъж на 36 месеца, съгласно редакцията на разпоредбата към момента на настъпване на инцидента. Твърди, че последният периодичен технически преглед на асансьора преди инцидента (13.11.2014 г.) е извършен от служители на ГД ИДТН на 14.02.2013 г. (което било видно от Ревизионен акт № 5/14.02.2013 г.). Считат, че този преглед е в срок, доколкото предходният е извършен на 15.09.2010 г. (видно от Ревизионен акт № 4/15.09.2010 г.) и предвид действащата към този момент редакция на чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА. Посочва, че към момента на издаването на Ревизионен акт № 5/14.02.2013 г. следващият срок за извършване на периодичен технически преглед е бил до 14.02.2016 г. Посочва, че в сила от 24 октомври 2014 г. е налице изменение на чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, съгласно което  периодичните технически прегледи следва да бъдат извършвани на 12 месеца. Посочва също, че съгласно чл. 24, ал. 2 от НБЕТНА, периодичният технически преглед се извършва по подадено до органа за технически надзор писмено искане от ползвателя. Твърди, че такова искане не е подавано през 2014 г. Счита, че задължението да следи за срочността на техническите прегледи е вменено на ползвателя на съоръжението и обслужващия персонал, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП, посочените лица са длъжни да не го допускат до експлоатация, когато не му е извършен периодичен технически преглед по ЗТИП или наредбите по прилагането му.

В отговора на исковата молба е посочено също, че от страна на ответника няма осъществено бездействие и по отношение на контролната функция на ДАМТН спрямо лицата, вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, и в частност по отношение на ЕТ „С. Р. – Елвес“. Посочва, че съгласно чл. 36а, ал. 1 от ЗИТП, председателят на ДАМТН чрез ГД ИДТН проверява веднъж в годината лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1, за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му. Сочи, че контролните органи на ГД ИДТН са извършвали ежегодни проверки на ЕТ „С. Р. – Елвес“, видно от Протокол за годишна проверка от 17.10.2012 г. на ДАМТН и Протокол за годишна проверка от 25.11.2014 г. на ДАМТН.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение. Считат исковата претенция за силно завишена предвид солидарното осъждане на „ГОЛД“ ООД и С. Р., както и предвид обстоятелството, че за част от претендираната от пострадалото лице сума е осъден застрахователят, с когото „ГОЛД“ ООД е имал сключен договор за застраховка.

В срока за депозиране на отговор на искова молба от страна на ответника е направено искане за удължаване на срока, което е уважено от съда с Разпореждане № 432/02.03.2021 г. с оглед правната и фактическа сложност на делото.

В рамките на удължения срок за депозиране на отговор на искова молба, с допълнение към писмения отговор с вх. № 2832 от 28.03.2021 г. е направено възражение за изтекла погасителна давност. В посоченото допълнение ответникът счита, че не са налице предпоставките по чл. 116, б. „б“ от ЗЗД за спиране на давността, с оглед на което тя е изтекла.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. М. и от служител с юридическо образование В., които оспорват исковата молба. Поддържат възражението за изтекла погасителна давност по отношение на ищцовата претенция, тъй като се твърди, че вредите са причинени от бездействие на държавата по два пункта – по отношение на асансьора в хотел „Рич” и по отношение на лицето, което го поддържа и поради това и предвид, че на 14.11.2014 г. е извършен технически преглед на асансьора, а пък на 04.02.2015 г. е обезсилено издаденото удостоверение на лицето, което поддържа асансьора, считат че петгодишният давностен срок е изтекъл. По съществото на спора излагат становище, че исковата претенция е неоснователна. Претендират присъждане на разноски. Представя писмени бележки.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Пазарджик дава становище, че  са налице всички материални и правни предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които законът свързва с присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразна административна дейност.  Посочват, че в чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП изрично е установено задължение за председателя на ДАМТН да проверява веднъж годишно лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1 за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и когато лицето престане да отговаря на някое от изискванията - удостоверението да се обезсилва и лицето да се заличи от регистъра. Ако ответникът би изпълнил това си нормативно вменено задължение не би допуснал ЕТ, като лице, което не отговаря на изискванията за нает квалифициран персонал, с всички необходими материално-технически условия и средства за дейността, липсата на възможност да извършва 24-часово аварийно обслужване, да извършва аварийно и техническо обслужване на асансьора при ищеца и редица други на територията на Велинград, за които са налице констатации, вкл. и експертно мнение, че са били допуснати умишлено редица нарушения по техническото им обслужване с цел да не аварира често и да не се разхожда от Пазарджик до Велинград едноличният търговец, който към настоящия момент е починал. Представителят на прокуратурата дава становище, че дружеството-ищец е претърпяло непосредствени вреди - такива, които са настъпили по време и място, следващо противоправното бездействие на административния орган. А последното винаги се предполага, когато е следвало да извърши фактически действия при наличие на нормативноустановено задължение за това с цитираната разпоредба на чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП и по Наредба № 3/2001 г. Счита, че ищцовата претенция е доказана както по основание, така и по размер.

По отношение обаче на давността съгласно чл. 110 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗОДОВ в случая тя е петгодишна, а съобразно ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС тя започва да тече от момента, когато ДАМТН, респ. нейни служители са прекратили противоправното си бездействие, налице са доказателства, че това е станало в края на 2014 г., като в началото на 2015 г. е отнет и лиценза на ЕТ, така че би могло да се приеме, че към момента на предявяване на исковата претенция 2020 г. тази давност е изтекла. 

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на прокуратурата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Нe се спори между страните, а и се установява от всички събрани доказателства, че ищецът „ГОЛД“ ООД в качеството си на собственик на хотел „Рич“, находящ се в гр. Велинград, е собственик на електрически пътнически асансьор, peг. № ПзАУ1249, зав. № 0135, скорост 1.0 м/с и товароподемност 500 кг.

Техническото и аварийното обслужване на асансьора е възложено на ЕТ „С. Р. – Елвес“ с договор за абонаментно техническо обслужване от 13.03.2013 г. със срок за действие 1 година. С Допълнително споразумение от 10.03.2014 г. срокът на договора е продължен с една година, а именно до 13.03.2015 г. С посочения асансьор на 13.11.2014 г. е настъпила злополука, в резултат на която има пострадало лице – В.Н.Д..

Установява се че на ЕТ „С. Р.-Елвес“ е издадено Удостоверение № ПД063 от 23.01.2008 г. на основание чл. 36, ал. 6 от ЗТИП, по силата на което посоченото ЕТ е вписано в Регистъра на ДАМТН като лице извършващо дейност по поддръжка, ремонт и преустройство на съоръжения с повишена опасност, вкл. на асансьори  управлявани в група по два асансьора с едноскоростно, двускоростно или регулируемо задвижване и със скорост на движение до 1 m/s. По делото е представена и преписката по издаване на Удостоверение № ПД063 от 23.01.2008 г. на ЕТ „С. Р.- Елвес“.

По делото е безспорно, че с Присъда № 6 от 24.02.2016 г. по н.о.х.д. № 434/2015 г. на Районен съд – Велинград С. В. Р. е признат за виновен за това, че на 13.11.2014 г. в гр. Велинград, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като асансьорен монтьор с най-висока степен на правоспособност съгласно чл. 8 от НБЕТНА в ЕТ „С. Р. – Елвес“ е допуснал използване на неизправно съоръжение: пътнически асансьор рег. № ПзАУ1249, зав. № 0135, монтиран в хотел „Рич“ в гр. Велинград, след като е увеличил контрол натиска на вратата на втора спирка и е шунтирал контакта за безопасност, което е довело до отворена (незаключена) шахтна врата и кабина, намираща се извън зоната на спирката и движение на кабината при отворена врата (нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1, 3, 7 от НБЕТНА), и е причинил на В.Н.Д., многостепенна средна телесна повреда, като съдът на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на две хиляди лева. Тази присъда е била потвърдена с Решение № 98/28.06.2016 г. по в.н.о.х.д. № 332/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Също така с Решение № 46 от 09.02.2018 г., постановено по гр. дело № 964/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД са осъдени солидарно да заплатят на В.Н.Д. обезщетение за неимуществени вреди, за претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел „Рич“, гр. Велинград, в размер на 37 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, като съдът е отхвърлил иска за разликата над размера от 37 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева, като неоснователен, както и сумата от 4 231,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 37 000 лева за периода от 13.11.2014 г. до 28.12.2015 г. като е отхвърлил иска за разликата над 4 231,26 лева до предявения размер от 11 268.81 лева, като неоснователен. Също така е отхвърлен искът на В.Н.Д. срещу С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД, с който се иска последните да бъдат осъдени солидарно да заплатят на В.Н.Д. обезщетение за имуществени вреди, за претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел „Рич“ гр. Велинград (собственост на „ГОЛД“ ООД), в размер на 300,00 лева на месец, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, състоящо се от 5 процедури на месец текар терапия и 5 процедури на месец кинезитерапия, за период от 24 месеца, считано от депозиране на исковата молба – 28.12.2015 г., като неоснователен. С решението съдът осъжда ЗК „Уника“ АД да заплати на „ГОЛД“ ООД на основание сключена застрахова „Отговорност на хотелиера и ресторантьора“, сумата от 10 000 лева, представляваща частичен иск от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на привличането на ответника в процеса – 27.09.2016 г., до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля предявения частичен иск за сумата от 1 250 лева (от иска в размер на 11 268.81 лева), представляващи законна лихва, считано от 13.11.2014 г. до депозиране на иска – 28.12.2015 г., като неоснователен. Също така ЗК „Уника“ АД е осъдено да заплати на „ГОЛД“ ООД, на основание чл. 223, ал. 4 от КЗ (отм.) разноски в размер на 6 466,67 лева.

Срещу посоченото решение са подадени въззивни жалби от В.Н.Д. и „ГОЛД“ ООД против частта, с която С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД солидарно са осъдени да заплатят на В.Н.Д. обезщетение за неимуществени вреди за претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел „Рич“, гр. Велинград (собственост на „ГОЛД“ ООД) сумата в размер на 37 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4231,26 лева, обезщетение за забава за периода 13.11.2014 г. – 28.12.2015 г., като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 100 000 лева, за главницата и от 11 268,81 лева, за мораторна лихва, като са присъдени и разноски, както и против частта, с която е отхвърлен искът на В.Н.Д. срещу С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД, за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца В.Н.Д. обезщетение в размер на 300,00 лева на месец, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, състоящо се от 5 процедури на месец текар терапия и 5 процедури на месец кинезитерапия, за период от 24 месеца, считано от депозиране на исковата молба – 28.12.2015 г.; както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от „ГОЛД“ ООД против ЗК „Уника“ АД иск за заплащане на сумата от 1 250 лева (предявен като частичен от 11 268,81 лева), която сума съставлява мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева за периода 13.11.2014 г. – 28.12.2015 г.

Също така са подадени и частни жалби от В.Н.Д. и „ГОЛД“ ООД против Определение № 279/28.05.2018, постановено по гр.д. № 964/2015 г., по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е изменено постановеното решение в частта, в която С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД са осъдени солидарно да заплатят на В.Н.Д. сумата от 6 537 лева, разноски съобразно уважената част от исковете, като размерът е намален на 3 237,41 лева.

С Решение № 56 от 09.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 585/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е отменено Решение № 46 от 09.02.2018 г., постановено по гр. дело № 964/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.Н.Д. иск против С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД солидарно да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди за претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел „Рич“ гр. Велинград (собственост на „ГОЛД“ ООД) над присъдения размер от 37 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава за периода 13.11.2014 г. – 28.12.2015 г. над присъдения размер от 4 231.26 лева до пълния предявен размер от 11 268,81 лева, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от „ГОЛД“ ООД, против ЗК „Уника“ АД иск за заплащане на сумата от 1 250 лева (предявен като частичен от 11 268,81лв.), която сума съставлява мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева за периода 13.11.2014 г. – 28.12.2015 г., както и в частта, в която В.Н.Д. е осъден да заплати на „ГОЛД“ ООД сумата над 462,87 лева до присъдения размер от 4 965,96 лева, разноски пред първата инстанция, като вместо това е осъдил С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД, солидарно да заплатят на В.Н.Д. обезщетение за неимуществени вреди за претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел „Рич“, гр. Велинград (собственост на „ГОЛД“ ООД) сумата от още 63 000 лева, съставляваща разликата над присъдения в първоинстанционното решение размер от 37 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от още 7 037,55 лева, обезщетение за забава за периода 13.11.2014 г. – 28.12.2015 г. над присъдения размер от 4 231,26 лева до пълния предявен размер от 11 268,81 лева и е осъдил ЗК „Уника“ АД да заплати на „ГОЛД“ ООД сумата от 1 250 лева (предявена като частичен иск от 11 268,81 лева), която сума съставлява мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева за периода 13.11.2014 г. – 28.12.2015 г. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

В необжалваната си част решението е влязло в сила.

С решението се отменя и Определение № 279/28.05.2018, пост. по гр. д. № 964/2015 г., по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е постановено изменение на Решение № 46/09.02.2018г., в частта, в която С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД са осъдени солидарно да заплатят на В.Н.Д., разноски съобразно уважената част от исковете, като същите са намалени на 3 237,41 лв., като вместо него е изменил Решение № 46/09.02.2018 г., в частта, в която С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД са осъдени солидарно да заплатят на В.Н.Д., разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 6537лв. , като определя същия на 9 566,00 лв. и осъжда С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД, солидарно да заплатят на В.Н.Д. сумата от 4 889,38лв., заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, определено по съразмерност и след редуцирането му поради прекомерност, както и осъжда В.Н.Д., да заплати на „ГОЛД“ ООД, сумата от 212,69лв., разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение по съразмерност на отхвърлената част от исковете му.

С Определение № 375 от 04.05.2020 г., постановено по гр. д. № 4256 по описа за 2019 г. на ВКС, съдът не е допуснал касационно обжалване на Решение № 56 от 9.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, а с Определение № 186 от 19.05.2020 г., постановено по гр. д. № 4255 по описа за 2019 г. на ВКС, касационната инстанция е потвърдила Определение № 317 от 24.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството „Голд“ ООД за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение в частта за разноските на решение № 56 от 9.04.2019 г. по същото дело г.

За събиране на присъдените в полза на В.Н.Д. е образувано изпълнително дело № 20198410401648 по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841, район на действие СГС с взискател В.Н.Д. и длъжници С. В. Р. и „ГОЛД“ ООД.

По делото са разпитани свидетелите Р.Б.С., Г.П.Г., Г.С.Р. и Г. М..

Свидетелят Р.С. работи като пиколо в хотел „Рич“, гр. Велинград, от 2009 г. до настоящия момент. В деня на настъпване на инцидента свидетелят е бил на работа и е бил пряк свидетел на случилото се. Заявява, че ремонтни дейности по асансьора, с който е настъпила аварията, са извършвали С. Р., неговият син и свидетелят Г.Г.. При настъпване на инцидента на място е пристигнал свидетелят Г.. Заявява, че асансьорът е засядал с гости на хотела, като лицата, отговорни за поддръжката на асансьора, са идвали по 2-3 пъти в седмицата, като при посещенията са заявявали, че сменят ролки. Твърди, че няма спомен свидетелят Г. и С. Р. да са идвали да извършват някакви ремонтни дейности по асансьора в периода от 1-2 седмици преди инцидента. Заявява също така, че в периода около инцидента, месец или седмица преди това, докато той е бил на работа не се е случвало нищо необичайно с асансьора, както и че, както е работел една година преди това, така е работил и към момента на настъпване на инцидента.

Свидетелят Г., заявява, че към датата на настъпване на инцидента е работил заедно със С. Р. като електротехник, като няма спомен сключеният трудов договор дали е бил с ЕТ „С. Р. – Елвес“ или с „Техномаш-подем-2010“ ООД – дружество с управител синът на С. Р. – Г.Р.. Споделя, че задълженията му се изразявали в това при подаден сигнал за авария да отиде и изключи всичко, да огледа вратите и да чака С. Р.,*** пристигал в рамките на един час, час и половина. Заявява, че никога не е предприемал никакви действия без участието на С. Р. или неговия син, тъй като няма необходимите знания и квалификация, както и че е попълвал и подписвал вместо С. Р. ремонтния дневник на процесното съоръжение. Заявява, че в деня на инцидента е изключил асансьора през трифазния шалтер – бушон, след което е помогнал при изваждането на пострадалия човек. Споделя, че не знае причините, довели до настъпване на инцидента, както и какви неизправности е имал процесният асансьор и какви ремонтни дейности са извършвани. Заявява, че по време на работата си със С. Р. е посещавал немалко на брой обекти.

Свидетелят Р., управител на „Техномаш-подем-2010“ ООД, заявява, че нито той, нито представляваното от него дружество притежава удостоверение за поддръжка на асансьори, с оглед на което по всички договори, сключени от представляваното от него дружество за сервизно обслужване на асансьорни уредби, подизпълнител е ЕТ „С. Р. – Елвес“. Заявява, че са осъществявали поддръжката на асансьори в почти целия гр. Велинград, като посочва, че за 2011-2012 г. „Техномаш-Подем-2010“ ООД с подизпълнител ЕТ „С. Р. – Елвес“ е отговаряло за поддръжката на изключително голям брой асансьори в гр. Пещера, в гр. Панагюрище, в гр. Велинград, в гр. София. Посочва, че „Техномаш-Подем-2010“ ООД е имало и други подизпълнители като за гр. Велинград е бил само ЕТ „С. Р. – Елвес“. Заявява, че за 2013 г. са отговаряли за поддръжката на около 30-40 асансьора в гр. Велинград. Заявява, че към момента на настъпване на инцидента е бил преустановил работа със С. Р.. Също така посочва, че е присъствал на проверки осъществявани от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на ЕТ „С. Р.-Елвес“ по отношение съответствието му с изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗТИП. Заявява, че в един ден е присъствал при извършването на проверки на над 20 асансьора, които са предимно визуални. Проверките са обхващали и материалната база, както и наличието на необходим персонал.

Свидетелят М., работник в „ГОЛД“ ООД от 15 години, заявява, че при настъпила авария са сигнализирали на посочения от техниците телефон, като по-често се отзовавал свидетелят Г. – при авария, при заседнал човек или при блокиране на асансьора. Споделя, че С. Р. не е идвал всеки път. Заявява, че през 2014 г. се е случвало да има аварии и по 2-3 пъти на ден.

Съдът кредитира в пълна степен показанията на свидетелите М. и С. и Г.Р. като ясни, точни и обективни, непротиворечащи на събраните по делото доказателствен материал и като се има предвид, че лицата нямат заинтересованост на изхода на спора.

По отношение на показанията на свидетеля Г., съдът не ги кредитира в частта че никога не е предприемал никакви действия без участието на С. Р. или неговия син по повод на поддържаните асансьори, тъй като няма необходимите знания и квалификация, както и че е попълвал и подписвал вместо С. Р. ремонтния дневник на процесното съоръжение, доколкото тези показания се опровергават от събрания по делото доказателствен материал – писмени доказателства и показанията на свидетеля М.. В останалата им част, съдът кредитира показанията на свидетеля Г. като ясни, точни обективни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и с оглед липсата на заинтересованост на лицето от изхода на спора.

За изясняване на фактите и обстоятелствата в производството като доказателства по делото са приети Договор за абонаментно техническо обслужване от 13.03.2013 г., със срок на изпълнение от 1 години, сключен между „Голд“ ООД и ЕТ „С. Р.-Елвес“ за извършване на абонаментно техническо обслужване на технически съоръжения, находящи се в хотел „Рич“ гр. Велинград, заедно с ревизионни книги и актове по поддръжката на асансьорите, както и Договор за сервизно обслужване от 31.03.2011 г., сключен между „Техномаш-подем-2010“ ООД и „Холидей“ АД за сервизно обслужване на 3 броя асансьорни уредби и срок на действие 1 година; Договор от 31.03.2010 г. сключен между „Техномаш-подем-2010“ ООД и „Холидей“ АД за сервизно обслужване на 3 броя асансьорни уредби и срок на действие 1 година; Договор от 30.01.2012 г., сключен между „Техномаш-подем-2010“ ООД и „Роботика“ ООД за сервизно обслужване на 1 брой пътнически асансьор и срок на действие 1 година и Договор за сервизно обслужване от 01.01.2014 г. сключен между ЕТ „С. Р. – Елвес“ и „ЕТОН“ АД за сервизно обслужване на 7 броя асансьорни уредби и срок на действие до 31.03.2015 г.

Представена е и техническата документация на асансьора и по делото са изслушани и приети съдебно-технически експертизи и допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключенията по които съдът кредитира в пълна степен като изготвени от компетентно лице, ясни, точни, пълни и обективни.

От заключението на вещото лице С. по приетата по делото първа съдебно-техническа експертиза се установява, че към момента на злополуката процесният асансьор не е бил изправен и безопасната му експлоатация е била компрометирана. Според заключението, установените неизправности попадат в хипотезите на чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 7, а именно: т. 1. движение на кабината при отворена шахтна врата, т. 3 – отворена (незаключена) шахтна врата и кабина, намираща се извън зоната на спирката; т. 7 – неправилно функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи, ограничителя на скоростта, захващащия механизъм, бутона „стоп“, устройствата за заключване на шахтните врати или на контактите за безопасност. Съгласно експерта лицето, което е поддържало асансьора, задължително е трябвало да уведоми писмено ползвателя и с негово съдействие да спре асансьора до отстраняването на повредите. Според вещото лице неизправностите са резултат от човешка намеса спрямо елементи от съоръжението, като шунтирането (даване на късо) на контактите за безопасност на шахтната и кабинната врати, както и неправилно регулирания контрол на натиск от страна на поддържащата фирма. Според експерта тези действия, както и неразумните действия на пострадалото лице, което не е спазило правилата за безопасно боравене с асансьори, са довели до злополуката.

Установява се от заключението, че Ревизионната книга на процесното СПО е водена некоректно и са прикрити възникнали повреди по уредбата. Според вещото лице в Ревизионната книга поддържащата фирма трябва да отразява всички нередности и тяхното отстраняване, както и извършените проверки, но в Ревизионната книга за процесното СПО липсват вписани дейности по ремонт и преустройство на асансьора за периода от 2010 г. до датата на злополуката. Вещото лице посочва, че данни за отстранени повреди има в Ремонтния дневник на дата 22.09.2014 г. извършени от асансьорния техник Г., а именно: „Разкъсана механична зашита вътрешна врата (защита натиск)” и „Разкъсана верига от Г контакт. Асансьорът заседнал м/у 2 и 3 етаж. Регулиране на отбивачката”. Експертът посочва, че от обяснението при разследването на злополуката на асансьорния техник Р. се установява, че няколко дни преди това последният е подменил „повредена платка за задвижването на вратата” и е „поставил мост на контакт за безопасност”.

От заключението става ясно, че в конкретния случай асансьорният техник Р. е открил неизправност в контактите за безопасност на кабинната и шахтната врата на първа спирка, като неотстраняването на повредата, а шунтирането (даването на късо) на контактите и пускането в експлоатация на неизправно съоръжение е довело до инцидента с г-н Д.. Според експерта при откриване на неизправности по чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА лицето, което поддържа асансьора, със съдействието на ползвателя трябва да прекрати незабавно достъпа до асансьора, да сигнализира и обезопаси опасните зони и да уведоми незабавно органа за технически надзор на асансьора. От заключението на вещото лице става ясно, че не са налице данни „ЕТ С. Р. – Елвес“ да е инструктирал срещу подпис ползвателя или негов представител за условията за безопасна експлоатация на асансьора, както и че са извършвани проверки, описани в Ремонтния дневник като „редовни“, но няма описани нередности открити по време на проверките. Експертът посочва, че поддържащата фирма е извършвала функционални проверки на около 10 дни, съгласно договора с ползвателя, без да са установявани нередности.

От заключението става ясно, че инспекторите за технически надзор извършват техническите прегледи на асансьорите при постъпване на писмено искане от техните ползватели, като периодичния преглед се извършва в двуседмичен срок от получаване на искането, а резултатите се записват в ревизионната книга. Експертът посочва, че ползвателите на асансьори са длъжни да подават писмено искане за извършване на техническите прегледи на асансьорите по чл. 24, ал. 1 от НБЕТНА до органа за технически надзор, който е регистрирал асансьора. Техническите прегледи се извършват в присъствието на ползвателя им и на лицето, което поддържа асансьора (или което го е монтирало), извършило неговия ремонт или преустройство. Съгласно вещото лице в ревизионен акт се посочват констатираните неизправности, нарушения и други несъответствия с изискванията на наредбата и/или техническата документация на асансьора, както и заключението за годността на асансьора за по-нататъшна безопасна експлоатация и при какви условия може да се експлоатира. Посочено е също така, че в кабината на асансьора се поставя стикер, върху който е записан регистрационният номер на органа, извършил техническия преглед, датата на извършване на прегледа и годината, през която трябва да се извърши следващият периодичен преглед. Срокът за следващия преглед се отразява и в ревизионната книга, която се съхранява от ползвателя на асансьора. Също така експертът посочва, че първият периодичен преглед се извършва 24 месеца след датата на пускането на асансьора в експлоатация, а следващите проверки – на всеки 12 месеца (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г. в сила от 02.04.2011 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.), като в периода до изменението в ДВ. бр. 88 (10.2014 г.) прегледите са се извършвали на всеки 36 месеца.

В заключение експертът посочва, че извършените от поддържащата фирма нарушения за техническа безопасност са довели до инцидента. Съгласно вещото лице, предвид установеното състояние на подемното съоръжение преди злополуката, е било задължително асансьорът да бъде спрян от експлоатация до отстраняване на неизправностите.

От приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза става ясно, че към датата на настъпване на инцидента „ЕТ С. Р. – Елвес“ е имал сключени договори за поддръжка на 19 асансьора, от които 9 пътнически, 5 камериерски, 3 кухненски и 2 товарни. Експертът посочва, че в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2014 г. „ЕТ С. Р. – Елвес“ е бил в нарушение на чл. 36 от ЗТИП, което обстоятелство не е отчетено от ДАМТН при извършената през октомври 2012 г. проверка.

В отговор на зададените му в съдебно заседание въпроси експертът посочва, че от записаното в ремонтния дневник става ясно, че на 22.09.2014 г. асансьорната поддръжка е установила две повреди в процесното СПО - „повреда, разкъсана е механичната защита на вътрешната врата, защитата натиск, след възстановяване работи нормално“ и „разкъсана верига на Г контакт, лоша връзка, заседнал между първия и втория етаж”, с оглед на което е направена религуровката на контакта за натиск. Експертът посочва, че асансьорният техник, който се е подписвал в ремонтния дневник, не е правоспособен да поддържа асансьор с автоматични врати, тъй като той притежава трета степен, а процесният асансьор трябва да бъде поддържан от техник с втора степен.

На въпросите на ответника по отношение на допълнителното заключение експертът отговаря, че не може със сигурност да се каже дали констатираната с Ревизионен акт № 9 неизправност на крайните аварийни изключватели на асансьора е съществувала в периода от изготвянето на Ревизионен акт № 6 до изготвянето на Ревизионен акт № 9, тъй като съгласно РА №№ 7 и 8 съоръжението е напълно изправно.

По делото е допусната и приета и съдебно – техническа експертиза, изготвена от същото вещо лице, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като изготвено от компетентно лице, ясно, точно и обосновано, с което са дадени отговори по оставени от ищеца въпроси касаещи поддържка на асансьори в други хотели в гр. Велинград от същото лице – изпълнител на поддръжката. Вещото лице е заключило, че повредите открити при внезапните проверки и по съоръженията в другите обекти, имайки предвид техническите специфики на съоръженията говорят за 65% допуснати идентични неизправности и системно пренебрегване безопасността на експлоатация на подемните съоръжения.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като изготвено от компетентно лице, ясно, точно и обосновано,  се установява, че от страна на „ГОЛД“ ООД е платена сума в общ размер на 19 779,82 лева, представляваща разноски по водени граждански дела. Вещото лице посочва, че се претендира законна лихва върху сумата от 19 779,82 лева от дата 07.08.2020 г., датата на последното извършено плащане, до окончателното ѝ плащане. Става ясно, че от страна на „ГОЛД“ ООД във връзка с водените дела са сторени и заплатени разноски в общ размер на 8 355,00 лева, като в настоящото производство се претендира частично сумата от 7 617,00 лева, ведно с мораторна лихва върху тази сума от датата на последното плащане – 24.10.2017 г. до завеждане на исковата молба – 24.07.2020 г., в размер на 2 001,74 лева. Експертът посочва също, че се претендира законната лихва върху сумата от 7 617 лева от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

От заключението на вещото лице става ясно, че по образуваното изп. дело № 1648/2019 г. по описа на ЧСИ Н.М. от страна на длъжника по делото „ГОЛД“ ООД са заплатени суми в общ размер на 167 951,63 лева. Експертът посочва, че с тази сума е покрито изцяло задължението в размер на 100 000 лева, 11 268,81 лева, представляващи обезщетение за забава върху главница от 100 000 лева за периода от 13.11.2014 г. до 28.12.2015 г., 108,00 лева такса за образуване на ИД, 3600,00 лева адвокатски хонорар на взискателя, 7 707,27 лева такса по т. 26 на ЧСИ, както и дължимата законна лихва. Експертът посочва, че с разпореждане от 16.06.2020 г. изпълнителното дело е приключено поради събиране на дълга, като съгласно вещото лице по изпълнителното дело няма данни за събрани суми от солидарния длъжник С. В. Р..

Вещото лице посочва, че по настоящото дело се претендира законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 24.07.2020 г. до окончателното ѝ заплащане, както и мораторна лихва от датата на последното извършено плащане - 15.06.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба. Според заключението на вещото лице дължимата мораторна лихва върху главница - 167 951,63 лева, дължима за периода 15.06.2020 г. до 24.07.2020 г., е в размер на 1 866,28 лева (претендира се по-голям размер).

От изготвената експертиза също така става ясно, че извършените разходи във въззивното производство от страна на „ГОЛД“ ООД са в общ размер на 6 399,62 лева. Вещото лице посочва също, че „Уника“ АД е изплатило на „ГОЛД“ ООД следните суми: 10 000,00 лева главница, ведно със законна и мораторна лихва от 13.11.2014 г. до окончателното ѝ плащане в размер на 2 925,57 лева и 6 466,67 лева – присъдени съдебни разноски.

Експертът посочва, че при извършената проверка в счетоводството на „ГОЛД“ ООД е установено, че на 17.09.2021 г. е нареден превод в размер на 23 736,00 лева в полза на адвокат П.К..

В съдебно заседание, проведено на 29.09.2022 г., експертът уточнява, че преводът, извършен от ищеца „ГОЛД“ ООД към адв. К., е във връзка с плащания, които са правени от нея. Посочва че това плащане съставлява възстановени разноски. Вещото лице посочва, че не е установила какво точно включва сумата като сбор от компоненти.

Установява се по делото, че след злополуката на 13.11.2014 г. от страна на ДАМТН, РО Инспекция Държавен технически надзор южна България е извършена незабавна проверка по случая, за която е съставен Акт за разследване на злополука за периода 13.11-19.11.2014 г., с който е установено, че лицето допуснало нарушение, с оглед на което е настъпила злополуката е ЕТ „С. Р.- Елвес“. С оглед извършената проверка са разпитани лицата Ю. Р., Г.Г., С. Р., Р.З. и Б. С..

Със Заповед № А-О-009 от 04.02.20215 г. на председателя на ДАМТН е обезсилено Удостоверение № ПД063 от 23.01.2008 г. издадено на ЕТ „С. Р.-Елвес“ на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП и ЕТ „С. Р.-Елвес“ е заличен от регистъра на ДМАТН на лицата извършващи дейност по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност. Мотивите за обезсилване на лиценза са в четири насоки, като е посочено, че лицето не разполага с нает по трудово правоотношение персонал, съгласно чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП, търговецът не разполага с необходими за дейността процедури за работа, съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4 от ЗТИП, търговецът не разполага с пряка телефонна линия, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗТИП, търговецът не разполага с всички необходими материално – технически условия и средства за извършване на дейността  и няма информация за начина по който е осигурено 24 часово аварийно обслужване. 

Заповедта е изпращана с писмо с обратна разписка неколкократно до адресата ЕТ „С. Р.-Елвес“, но е връщана като непотърсена, поради което с писмо изх. № 83-00-1047-3 от 01.07.2019 г. и на основание чл. 61, ал. 3 от АПК е залепено  уведомление на таблото за уведомления в ДАМТН. Липсват данни за оспорване на заповедта или за нейната отмяна.

Спорен между страните стои и въпросът дали ЕТ „С. Р.-Елвес“ е разполагал с необходимия персонал за обслужване на всички асансьорни съоръжения, за които е ангажиран, с оглед обезсиленият лиценз със Заповед № А-О-009 от 04.02.20215 г. В тази връзка от страна на ответника е представен протокол от 17.12.2012 г. по повод извършвана проверка на ЕТ „С. Р.-Елвес“, към който от страна на проверяваното лице е представено Удостоверение изх. № 130191200121419 от 05.12.2012 г. от Национална агенция по приходите с приложена Справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори на ЕТ „С. Р.-Елвес“ към 10.12.2012 г. – л. 107 и 108 от делото. Справката е заверена с гриф „вярно с оригинала“ и подпис от страна на ЕТ „С. Р.- Елвес“ и от същата следва, че ЕТ е имал нает по трудов договор девет служителя, като Г.Г., разпитан и като свидетел в настоящото производство не е един от тях.

От страна на ответника по делото са представени и всички налични при него писмени доказателства представяни му от страна на ЕТ „С. Р.-Елвес“ по повод на проверките извършвани на лицето, вкл. в процедурата по заличаването му от регистъра на ДАМТН и обезсилване на лиценза. В тази връзка е представена и Справка за актуално съС.ие на всички действащи трудови договори към 04.12.2014 г. от НАП (л. 191 от делото), от която е видно, че лицето има нает персонал 8 души, един от които Г.Г.. Справката е заверена с гриф „Вярно с оригинала“ и подпис. Представен е и Трудов договор от 01.03.2013 г., между ЕТ „С. Р.-Елвес“ и Г.С.Р.. Представени са и дипломи за завършено образование и квалификация за лицата, за които се твърди, че са наети от ЕТ „С. Р.-Елвес“.

Съгласно Протокол от 25.11.2014 г. обаче е прието, че наетият персонал не е достатъчен за извършване на дейността.

С Писмо изх. № 04-02-105-3 от 09.09.2015 г. на ГД „Инспекция за държавен технически надзор“, регионален отдел Южна България е посочено, че към момента на издаване на Удостоверение № ПД063 от 23.01.2008 г. ЕТ „С. Р.-Елвес“ е разполагал с необходимия персонал за изпълнение на дейността, но по повод годишна проверка  по чл. 36а от ЗТИП е установено, че лицето не разполага с необходимия персонал поради което регистрацията му е заличена.

Съгласно направеното от страна на ищеца искане, по делото е представена по служебен път информация от Национална агенция по приходите с писмо вх. № 3833 от 21.04.2021 г.(л. 153 и сл. от делото), с която се посочва, че за периода 2013-2015 г. ЕТ „С. Р.-Елвес“ няма сключени трудови договори и няма данни за назначени служители.

Със същото писмо е представена информация по отношение на С. Р. и Г.Г., от която е видно, че С. Р. е бил нает за периода 01.09.2011 г. до 20.02.2015 г. в „Техномаш подем 2010“ ООД, а Г.Г. е бил нает в „Грас“ ЕООД за периода 02.11.2015 г. – 11.06.2016 г., в „Етон“ АД за периода 31.08.2015 г. – 12.10.2015 г., в ЕТ „Павел Дойкин“ за периода 11.03.2015 г. – 01.06.2015 г. и в „Техномаш подем 2010“ ООД за периода 19.04.2013 г. – 20.02.2015 г.

С ново писмо вх. № 5742/18.06.2021 г. от страна на НАП е предоставена информация по повод на сключени трудови договори в ЕТ „С. Р.-Елвес“ за периода 2008-2014 г., като става видно, че за този период лицето е имало наети по трудово правоотношение три лица за периода 2008-2011 г., като и трите договора са прекратени на 01.06.2011 г.

Представени са по делото и издадените фактури по повод извършване на годишни проверки на ЕТ „С. Р.-Елвес“ от страна на ДАМТН за 2013 г. и за 2014 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. вследствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона  е да защити физическите и юридическите  лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди.

В настоящото производство се твърди претърпени вреди следствие от незаконосъобразно бездействие на административен орган.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице  не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

Отделно от това и с оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции от страна на ответника в допълнителния отговор на искова молба, както и в съдебно заседание, следва да се отбележи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3 / 2004 г. на Върховен касационен съд, ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В настоящия случай с исковата молба се претендира обезщетение от юридическо лице за претърпени от него имуществени вреди изразяващи се в противоправно намаляване на неговото имущество поради бездействие на административен орган.

След анализ на събраните в настоящото производство доказателства, съдът намира тези доводи за недоказани по отношение на основанието на заявената осъдителна искова претенция. Освен това, с оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност, следва да се установи че същото е основателно.

Както бе посочено по-горе, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3 / 2004 г. на ВКС, при наличие на незаконни действия или бездействия на административните органи началото на давностния срок започва да тече от момента на преустановяването им. В случая злополуката станала причина за редицата граждански и наказателни дела описани в началото на настоящото решение е станала на 13.11.2014 г. Твърдените претърпени вреди са по повод същата злополука и водените в тази връзка срещу ответника и срещу С. Р. гореописани граждански дела. Твърди се незаконосъобразно бездействие от страна на ответника по повод контролните му функции спрямо ЕТ „С. Р.- Елвес“, като лице на което е поверено поддръжката на асансьорите в хотел „Рич“ гр. Велинград от ответника, съответно както и на бездействие от страна на ответника по повод контролните му функции по отношение на процесния асансьор – СПО. В тази връзка обаче на авариралия асансьор е извършена проверка към 25.11.2014 г., а със Заповед № А-О-009 от 04.02.2015 г. е обезсилено Удостоверение № ПД063 от 23.01.2008 г. издадено на ЕТ „С. Р.-Елвес“ на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП и ЕТ „С. Р.-Елвес“ е заличен от регистъра на ДМАТН на лицата извършващи дейност по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност. С оглед действащата към този момент редакция на чл. 61, ал. 3 от АПК, връчването на тази заповед е извършено законосъобразно чрез изпращане по пощата и залепване на таблото ДАМТН на 01.07.2015 г. Процесната искова молба обаче е подадена на 27.07.2020 г. с вх. № 6621/27.07.2020 г. пред Окръжен съд – Пазарджик, от където е изпратена по компетентност на Административен съд – Пазарджик.

Предвид горните, следва да се установи, че злополуката от която следват гореописаните обстоятелства е станала на 13.11.2014 г., проверката на СПО е извършена в периода 13-19.11.2014 г., лицензът на лицето по отношение на което ответникът дължи реализиране на контролни функции е отнет на 04.02.2015 г. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Петгодишният давностен срок  в този случай изтича на 04.02.2020 г., а дори да се приеме, че същият ще започне да тече от влизане в сила на Заповед № А-О-009 от 04.02.20215 г., то тогава петгодишният давностен срок би изтичал на 15.07.2020 г. (заповедта връчена на 01.07.2015 г. и изтичане на 14 дневният срок за обжалването ѝ). Исковата молба в случая обаче е подадена на 27.07.2020 г., т.е. след изтичане на определения давностен срок.

За изчерпателност следва да се посочи, че съдът не следи и не прилага служебно за наличие на изтекла погасителна давност, но в случая е сезиран с валидно възражение от страна на ответника, направено както в допълнението на отговора на искова молба, представено в удължения от съда срок с Разпореждане № 432/02.03.2021 г., така и в съдебно заседание.

При горните мотиви, съдът намира за основателно възражението за изтекла погасителна давност наведено от страна на ответника.

Независимо от това, настоящият състав счита, че следва да бъдат изложени мотиви и по съществото на спора, с оглед пълнота на мотивите и произнасяне по всички наведени от страните твърдения и възражения.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“.

В настоящия случай се установява по безспорен начин, че на ЕТ „С. Р.-Елвес“ е издадено Удостоверение № ПД063 от 23.01.2008 г. на основание чл. 36, ал. 6 от ЗТИП, по силата на което посоченото ЕТ е вписано в Регистъра на ДАМТН като лице извършващо дейност по поддръжка, ремонт и преустройство на съоръжения с повишена опасност, вкл. на асансьори  управлявани в група по два асансьора с едноскоростно, двускоростно или регулируемо задвижване и със скорост на движение до 1 m/s.

За да получи удостоверението, ЕТ „С. Р.-Елвес“ е представил пред ДАМТН необходимия набор от документи, вкл. данни за лицата наети от него по трудов договор. Именно и предвид това му е издадено посоченото удостоверение и е вписан в поддържания от ДАМТН регистър.

Съгласно чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ проверява веднъж в годината лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му.

По делото е представен протокол от извършената на ЕТ „С. Р.- Елвес“ проверка по чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП за 2012 г., от която е видно, че лицето е представило на контролния орган справка от органите на НАП, от която е видно, че към 10.12.2012 г. разполага с нает по трудов договор персонал. Важно в случая е да се отбележи, че справката е заверена с гриф „вярно с оригинала“ и подпис и печат на ЕТ „С. Р.-Елвес“. Т.е. липсвали са основания за съмнение и  проверка за длъжностните лица в ДАМТН относно истинността на справката за наличие на сключени трудови договори от НАП, доколкото същата от външна страна изглежда валидна.

Съгласно Договор за абонаментно техническо обслужване от 13.03.2013 г., със срок на изпълнение от 1 година, сключен между „Голд“ ООД и ЕТ „С. Р.-Елвес“ на последния е възложено извършване на абонаментно техническо обслужване на технически съоръжения, находящи се в хотел „Рич“ гр. Велинград, т.е. на асансьорите в хотел „Рич“. Именно в срока на изпълнение на този договор е настъпила и злополуката от 13.11.2014 г., по повод на която са претърпени болки и страдания от пострадалия В.Д. и са понесени имуществени вреди от ищеца с оглед осъдителното решение на Окръжен съд – Пазарджик, потвърдено с решение на Апелативен съд – Пловдив (подробно описани по-горе).

Съответно по повод контролните функции на ДАМТН по отношение на ЕТ „С. Р.-Елвес“ във вр. с чл. 36а от ЗТИП са представени и два броя фактури за осъществена проверка през 2013 г. и 2014 г. (фактура № ********** от 22.03.2013 г. и фактура № ********** от 25.11.2014 г.), въпреки че протоколи за проверка са представени от дати 11.05.2011 г., 17.10.2012 г. и 25.11.2014 г., т.е. липсва протокол за проверка от 2013 г. Констатации за лицето, че е престанало да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 от ЗТИП са налични едва в протокола от 25.11.2014 г., въз основа и на който е обезсилено удостоверението.

В тази връзка ответникът изрично е посочил, че съгласно Вътрешна процедура на ДАМТН „П-ИДТН-08.07“, извадка от която е представил по делото, досието на заличено от регистъра по чл. 36 лице се съхранява в срок до 5 години от влизане в сила на заповедта за заличаване. В случая от страна на ДАМТН са представени наличните документи в досието на ЕТ „С. Р.-Елвес“, като се сочи че предвид, че към момента на провеждането на съдебните заседания, ДАМТН не е имала задължение да съхранява досието след изтичане на петгодишния срок, не следва да се приема, че липсата на даден документ е равнозначно на липса на извършване на действие, което се удостоверява чрез него. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Р. дадени в съдебно заседание на 30.09.2021 г., който посочва, че ЕТ „С. Р.-Елвес“ бил проверяван всяка година.

Предвид това, следва да се приеме, че са налице достатъчно данни даващи възможност за обоснован извод, че от страна на ответника са осъществявани проверки на ЕТ „С. Р.-Елвес“ всяка година, с оглед задължението по чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП. Следва обаче да се посочи изрично, че действително чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП не поставя времева рамка на проверката – в рамките на дванадесет месеца или до определена дата на календарната година, а поставя изискване за проверка на спазване на обхвата на удостоверението „веднъж в годината“. Предвид представените фактури от 22.03.2013 г. и 25.11.2014 г., следва и, че проверка е извършвана веднъж годишно, съобразно чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП, но в разстояние на повече от 12 месеца. Т.е. налице е формално изпълнение на дейността по контрол съобразно чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП и формално спазване на посочения в разпоредбата срок.

Що се касае до задължението на ответника за техническите прегледи на асансьор с peг. № ПзАУ1249, съдът намира следното: относимо към спора е прилагането на чл. 24 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /НБЕТНА/. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 02.04.2011 г.) от НБЕТНА органите за технически надзор извършват периодични технически прегледи на асансьорите веднъж на 36 месеца. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 (изм. – ДВ от 2014, бр. 88 от 24.10.2014 г.) от НБЕТНА обаче органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на асансьорите периодични - първият периодичен преглед се извършва 24 месеца след датата на пускането на асансьора в експлоатация, а следващите проверки - на всеки 12 месеца.

Т.е. от влизането в сила на НБЕТНА до нейното изменение и допълнение с Държавен вестник (ДВ) бр.88 от 24 Октомври 2014 г. периодичните прегледи са най-малко веднъж на 36 месеца. По делото се установи, че последният периодичен преглед на процесния асансьор преди инцидента е извършен от служители на ГД ИДТН на 14.02.2013 г. (видно от Ревизионен акт № 5/14.02.2013 г.). Този преглед е извършен в предвидения в наредбата срок, доколкото предходният е извършен на 15.09.2010 г. (видно от Ревизионен акт № 4/15.09.2010 г.) и предвид действащата към този момент редакция на чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА. Към момента на издаването на Ревизионен акт № 5/14.02.2013 г. следващият срок за извършване на периодичен технически преглед е бил до 14.02.2016 г. В цитирания Ревизионен акт също е отбелязана годината за следващия технически преглед. От заключението в същия се установява, че асансьорът е в добро техническо състояние и остава в експлоатация. Следва изменение на чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА в сила от 24 октомври 2014 г., вследствие на което периодичните технически прегледи се съкращават на 12 месеца. Съгласно чл. 24. ал. 2 от НБЕТНА обаче техническите прегледи на асансьорите по ал. 1, т. 1 - 6 и 8, т.е. и периодичните, се извършват по писмено искане на техните ползватели в двуседмичен срок от получаване на искането от органа за технически надзор, пред който асансьорите са регистрирани.

По делото не се установява такова искане по чл. 24, ал. 2 от НБЕТНА да е отправяно от страна на ищеца към ДАМТН след изменението на НБЕТНА от 24.10.2014 г. с ДВ бр. 88. Следователно липсата на извършен технически преглед (при нововъведената периодичност) до момента на инцидента не може да се определи като бездействие на ответника.

От страна на ищеца е повдигнато и възражение по отношение на контролните функции на ответника по повод дейността на ЕТ „С. Р.-Елвес“, че за последния не са били налични ангажирани лица по трудово правоотношение, които да осъществяват дейността му. В тази връзка от страна на ответника са представени депозираните пред него справки за трудови договори от НАП и по делото е изискана служебна информация от страна на НАП описани подробно по-горе.

Съдът в тази връзка намира, че към момента на издаване удостоверението на ЕТ „С. Р.-Елвес“ е действал чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП редакция към ДВ, бр. 45 от 31.05.2005 г., според който лицата искащи да получат удостоверение следва да разполагат с персонал, нает по трудово правоотношение, който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността. Т.е. изисквало се е да бъдат представени доказателства за сключен трудов договор, но не и задължително справка по чл. 62 от КТ. С допълнение на разпоредбата ДВ, бр. 12 от 06.02.2018 г. e прието, че лицата следва да „разполагат с персонал, нает по трудово правоотношение, чиито трудови договори са регистрирани по реда на чл. 62 от Кодекса на труда, и който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността;“ Т.е. едва от 2018 г. или 4 години след злополуката е поставено изискване да бъдат представяни и удостоверения по чл. 62 от КТ даващи уверение, че действително са налични сключени трудови договори със съответния персонал.

В този смисъл пред ДАМТН са представяни доказателства за сключени трудови договори и справки за сключените договори от НАП, както за 2012 г., така и за 2014 г., които от външна страна не страдат от пороци, същите са и заверени с гриф „вярно с оригинала“ и подпис на проверяваното лице. От това следва и извод, че за ответника не са били налице предпоставки да изисква служебно информация от страна на НАП или удостоверения по чл. 62 от КТ  за сключени договори на посочените в справките лица, доколкото пред органа са били представени доказателства за сключени договори. Макар и фактът на наличие на сключени договори да се опроверга в настоящото съдебно производство с оглед официално представената информация от страна на НАП с писма вх. № 3833 от 21.04.2021 г. и вх. № 5742/18.06.2021 г., то не може да се приеме, че от страна на ответника е било налично бездействие към 2012 г., 2013 г. и 2014 г. с оглед установяване наличието на персонал на ЕТ „С. Р.-Елвес“, предвид представените от последния заверени от негова страна доказателства за сключени трудови договори. От разпитите на свидетелите Г.Г. и Г.Р. би могло да се направи извод, че ЕТ „С. Р.-Елвес“ е сключвал трудови договори с асансьорни техници, но не винаги ги е регистрирал в НАП, което към процесния период би представлявало нарушение на Кодекса на труда, но не и на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП.

Що се касае до факта, че ревизионните книги за 2014 г. са попълвани и подписвани от свидетеля Г., който се установи от представените от НАП справки, че не е нает от ЕТ „С. Р.-Елвес“, то следва да се отбележи, че с документите за проверка от 2014 г. е представено удостоверение пред ДАМТН, в което като назначено по трудов договор е посочено лицето Г.Г.. Т.е. и за този случай за ответника са липсвали предпоставки да предположи наличието на неверни данни по отношение на заявения персонал, доколкото му е представена справка, която от външна страна е валидна.

Що се касае до изискването за пропорционалност на броя асансьорни техници спрямо поддържаните асансьори от лицето по чл. 36 от ЗТИП, то това изискване е въведено с чл. 44 от ЗТИП, който в относимата редакция ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г. предвижда, че ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят обслужването им от персонал, който има необходимата квалификация и/или правоспособност. Броят на персонала се определя в проектите на строежите, в които ще се монтират съоръженията, или от органите за технически надзор. Съгласно чл. 34, ал. 4 от НБЕТНА, ДВ, бр. 27 от 25.03.2014 г., лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, трябва да отговарят на изискванията на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗТИП и да разполагат с нает по трудово правоотношение персонал - не по-малко от двама асансьорни монтьори с необходимата за поддържането, ремонтирането и/или преустройването на асансьорите, за които кандидатстват, правоспособност съгласно Наредба № 3 от 2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори“. С изменението на НБЕТНА от 24.10.2014 г. обаче е приета нова ал. 4 към чл. 34, която предвижда, че броят на лицата от персонала по ал. 1, т. 1 трябва да е пропорционален на броя на поддържаните асансьори, така че да се осигури необходимият брой лица за извършване на всички дейности по поддържането, ремонтирането и преустройването на асансьорите съобразно чл. 9, ал. 3. От приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че ЕТ „С. Р.-Елвес“ не е разполагал с необходимия персонал да изпълнява поддръжката на всички асансьори. Съгласно § 4в от ПЗР към НБЕТНА (ДВ, бр. 88 от 2014 г.) обаче е предвидено, че лицата, които са вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и притежават удостоверения за извършване на поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, трябва да се приведат в съответствие с изискванията на чл. 34, чл. 4 в срок до 1 януари 2015 г. Т.е. ЕТ „С. Р.-Елвес“ е бил длъжен да приведе броя на лицата от персонала си до 01.01.2015 г., когато е подлежал на контрол от страна на ответника. Съгласно чл. 44 от ЗТИП обаче е било налично задължението на ползвателя на съоръжението – в случая ищецът да осигури обслужването на асансьорите си от персонал, който има необходимата квалификация и/или правоспособност, като броят на персонала се определя в проектите на строежите, в които ще се монтират съоръженията, или от органите за технически надзор. Т.е. в случая не се установява бездействие от страна на ответника към 13.11.2014 г. и по повод контрол на ЕТ „С. Р.-Елвес“ за спазване на изискванията за пропорционалност на персонала.

Освен горните следва да се отбележи и, че причината за възникване на инцидента, както и самият инцидент се състоят от кумулативно свързани обстоятелства и по-конкретно от действия на асансьорния техник и ЕТ „С. Р.-Елвес“ дни преди инцидента, както и от действията на самия пострадал В.Д. по време на инцидента. От писмените обяснения на С. Р., дадени след инцидента, от ремонтния дневник на асансьора и назначените съдебно-технически експертизи по настоящото дело и наказателното срещу Р. /приключило с осъдителна присъда/, еднозначно се заключва, че умишлено въздействие на С. Р. върху асансьорния механизъм е предпоставката за възникналия инцидент. Р. е притежавал втора степен правоспособност като монтьор на асансьори, видно от Свидетелство за правоспособност № 0952/14.04.2003г., която съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори“ му дава право да оперира с асансьори със скорост на движение до 1 м/с, какъвто е и асансьорът с peг. № ПзАУ1249. Съгласно заключението на СТЕ по инцидента С. Р. е променил силата на натиск на вратите на асансьора, а 3 дни преди инцидента е дал „на късо“ контактите за безопасност на външната и кабинните врати, поради които причини е и осъден съобразно горецитираните подробно наказателни производства. Неизправностите, довели до инцидента, не са съществували при периодичния технически преглед на асансьора през 2013 г., извършен от служители на ДАМТН, а са предизвикани от С. Р.. Видно от приложеното наказателно дело, с влязлата в сила присъда, С. Р. е признат за виновен за това, че на 13.11.2014 г. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност като асансьорен монтьор с най- висока степен на правоспособност е допуснал използване на неизправно съоръжение - пътнически асансьор, монтиран в хотел „Рич“, след като е увеличил контрол натиска на вратата и е шунтирал контакта за безопасност, с което е причинил многостепенна средна телесна повреда на В.Д.. Следователно причината за инцидента е поради конкретни, неправомерни и виновни действия на правоспособен асансьорен техник. Установено е и неправилна употреба на съоръжението от страна на пострадалия, който е вкарал крак в асансьора при затварящи се врати.

Липсват данни ДАМТН да е ангажирана в рамките на друго съдебно или на административно производство по повод на инцидента, респ. липсват данни нейни служители да са привлечени към наказателна отговорност по повод злополуката.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по повод настъпилата злополука от 13.11.2014 г. в хотел „Рич“ Велинград, доколкото не се установи наличието на бездействие на административния орган, което е имало за резултат настъпване на вредоносни последици за ищеца, които да са пряк и непосредствен резултат от бездействието.

Задължението на служителите на ДАМТН е да проверяват асансьора веднъж на 36 месеца до изменението на НБЕТНА от 24.10.2014 г., а след изменението - на 12 месеца, при това след писмено заявление от ползвателя на съоръжението. Липсват данни за направено искане в тази насока от страна на ищеца. По делото са налични голям обем доказателства, че процесният асансьор не е функционирал правилно и се е налагало честото му ремонтиране от страна на ЕТ „С. Р.- Елвес“. Такива данни са изложени и в приетите по делото съдебно – технически експертизи на вещото лице С., вкл. в уточненията направено от негова страна в съдебно заседание. Въпреки това от страна на ищеца не са предприети мерки за смяна на дружеството обслужващо асансьорите и не е направено искане за проверка от страна ДАМТН на съоръжението.  Последиците от избора на лице по чл. 36 от ЗТИП, неглижирането на очевидни за персонала и гостите на хотела проблеми с асансьора през 2014 г., лошата комуникация между „Голд“ ООД и ЕТ „С. Р. - Елвес“ по отношение на експлоатацията на асансьора не могат да бъдат вменени като отговорност на ответника поради негово бездействие.

Предвид изложените, съдът намира предявените искови претенции за неоснователни.

С оглед акцесорния характер на претенцията за присъждане на лихви и неоснователността на главния иск, съдът следва да отхвърли и исковата претенция за претендирани лихви за забава.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ, ответникът представляван от адвокат има право на разноски, които възлизат на 7230 лв., от които 6720 заплатено адвокатско възнаграждение, 300 депозит за съдебно-техническа експертиза, 150 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 60 лева депозит за свидетели.

Воден от горното Административен съд – Пазарджик:

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „ГОЛД“ ООД, ЕИК *********, чрез aдв. К. срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника изразяващо се в неизпълнение на нормативно установено задължение за осъществяване на технически надзор върху съоръжението – електрически пътнически асансьор, peг. № ПзАУ1249 и неосъществен надзор на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП .

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главното вземане от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „ГОЛД“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор разноски по делото в размер на 7230 /седем хиляди двеста и тридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                         СЪДИЯ: /п/