Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.07.
2017 Година
гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
12.06. 2017 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 47 по описа за 2016 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба,
предявена от "М." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., кв. *** против: 1. "Т." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: с. К., общ. Р., обл.С.З. и 2. “Р. Р.” ЕАД с ЕИК ***/в
несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: гр.Р., обл.С.З., ул. ***с
цена на иска 659 449,56лв.
Ищецът твърди, че в рамките на производство по несъстоятелност срещу
длъжника „Р. Р." ЕАД по т.д. 212/2014г. по описа на СтОС е
предявено вземане на “Т.”
ЕАД – с.К. в размер на 4 043 573.25 лв., произтичащо от непризнат данъчен
кредит в размер на 2 047 555.19 лева - главница и 475 232.01 лева - лихви,
установени по силата на РА № *********/ 11.08.2009 г., в който е констатирано,
че при търговските отношения между “Т.” ЕАД и гражданско дружество "Р. И.",
в което „Р. Р." ЕАД /в производство по несъстоятелност/ има участие, са
били допуснати нарушения на данъчното законодателство, като всички фактури във
връзка с извършваните дейности са били издавани от „Р. Р." ЕАД, вместо от
данъчно задълженото лице гражданско дружество "Р. И.". Вземането било
включено от синдика на „Р. Р." ЕАД в списъка на неприетите вземания, като
недоказано по основание и размер.
С Определение № 230 от 19.02.2016г., постановено по
ч.т.д.№ 290/ 2015г. от СтОС, обявено в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с вписване № 20160219174015 от 19.02.2016 г., съдът уважил частично
постъпило от “Т.” ЕАД възражение по чл.690, ал. 1 ТЗ, като включил в списъка на
приети вземания по чл.686, ал. 1,т. 1 ТЗ, вземането на "Т." ЕАД до
размер на 659 449.56 лв., представляващо част от главница по Ревизионен акт №
********* от 11.08.2009г, с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Ищецът твърди, че е кредитор в производството по
несъстоятелност, чието вземане, предявено с молба вх. № 10095 от 06.08.2015г.,
е включено в списъка на приетите от синдика вземания под № 80, който списък е
обявен по партИ.та на длъжника в Търговския регистър на 07.10.2015г. Качеството
на кредитор в масата на несъстоятелността обуславяла активната процесуална
легитимация на дружеството за завеждане на настоящия отрицателен установителен
иск.
Моли да бъде признато за установено по отношение на
всички кредитори в производството по несъстоятелност, че „Р. Р." ЕАД/в
несъстоятелност/ не дължи на “Т.” ЕАД
сумата от 659449.56 лв., представляващо част от главница по Ревизионен акт №
********* от 11.08.2009г, с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ
Излага следните аргументи в подкрепа на допустимост и
основателност на иска си:
С определение № 230/19.02.2016г. съдът е допуснал
включване в списъка с приетите в производството по несъстоятелност вземания на
главница, представляваща непризнатия данъчен кредит по издадените от „Р. Р."
ЕАД фактура № **********/ 12.11.2007 г. с ДДС в размер на 355 267.16 лв. и
фактура № **********/ 07.01.2008 г. с ДДС в размер на 304 182.40 лв.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
имуществена отговорност на „Р. Р." ЕАД при така изложения фактически състав
в заявлението за предявяване на вземането и последвалото възражение.
Посочва, че липсват основни елементи на непозволеното
увреждане, а именно противоправност на деянието, реални вреди и
причинно-следствена връзка между действията на „Р. Р." ЕАД и увреждането
на “Т.” ЕАД. Още повече юридическо лице можело да отговаря за вреди само на
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. В случая, с влязло в сила решение
по гр. д. 1144/2009 г. по описа на Окръжен съд-С.З. бил отхвърлен идентичен иск
с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу физическите лица, за които се твърдяло, че
са причинили вреда на “Т.” ЕАД - Г.Н., С.С.и С.Ч., което изключвало и
отговорността на лицето, което е наело деликвентите да извършат определена
работа.
Сочи, че не е налице и неоснователно обогатяване на „Р.
Р." ЕАД.Твърдението за получаване на облага без основание било
несъстоятелно, тъй като ДДС по всяка една от фактурите бил внесен в държавния
бюджет, а уговореното възнаграждение се дължало по силата на договорите между
възложителя от една страна и съдружниците в гражданското дружество от друга.
Счита, че такова вземане не би могло да възникне с
титуляр частноправен субект, какъвто е ответното дружество „Т." ЕАД, с. К..
Ревизионният акт представлявал диспозитивен административен акт на органите по
приходите, чиито предели на действие били регламентирани в
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК с ревизионния акт се „установяват”, изменят и/или прихващат задължения за
данъци и за задължителни осигурителни вноски". Кредитор по задължение за
данъци можел да бъде само държавата в лицето на законоустановените органи по
приходите, а именно Националната агенция за приходите. Посочва, че не би могло
за частно дружество да произтече вземане по силата на ревизионен акт, предвид
което включването на въпросното в списъка на приетите вземания се явява
неправилно и необосновано.
На следващо място се сочи, че „Р. Р." ЕАД не е
ревизиран субект, не е адресат на Ревизионния акт и за него не би могло за
възникне задължение в резултат на ревизионното производство. Твърди, че не може
да съществува вземане на „Т." ЕАД - с. К. от „Р. Р." ЕАД за „част от
главница по Ревизионен акт № ********* от 01.08.2009 г.", поради което с
Решение по чл. 694, ал. 4 ТЗ несъществуването на въпросното, следвало да се
установи по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството
по несъстоятелност.
Счита, че представения с отговора на исковата молба
Ревизионен акт № ********* от 11.08.2009 г., издаден от Главен инспектор по
приходите Е.Ц. при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители" е
незаконосъобразен, като доколкото като диспозитивен документ не подлежал на
оспорване по отношение на съдържание, счита че подлежи на контрол за
законосъобразност от решаващия граждански съд по аргумент от чл. 17, ал. 2,
изр. 2 ГПК. Ревизионният акт, от който „Т." ЕАД - с. К. черпел права, бил
неправилен като постановен в противоречие с материалния закон: ревизиращият
орган направил погрешни правни изводи за нарушения на чл. 95 ЗДДС, водещо като
санкция до непризнаване на данъчен кредит по фактури № 1632/12.11.2007 г и
2371/07.01.2008г. Твърдението, че за "Т." ЕАД не било налице право на
приспадане на данъчен кредит, противоречало на изискванията на чл. 71, ал. 1 т.
1 от ЗДДС.
Посочва, че въпросното вземане не би следвало да бъде
включено в списъка на приетите такива по следните причини: Производството по
чл. 692, ал. 3 и 4 ТЗ не било същинско исково производство за установяване със
сила на присъдено нещо на вземанията на кредиторите. Целта му била да се
осигури облекчен и бърз ред за установяване на безспорни и убедителни вземания,
за които не се налагало същинско съдебно установяване в спорно производство.
При наличие на съществени съмнения относно съществуването на предявеното
вземане, с оглед специфичния предварителен характер на производството по разглеждане
на възражения, ограничен до лесно установими
въз основа на
търговски книжа и
писмени доказателства вземания
към неплатежоспособен длъжник, съдът следва да откаже да приеме спорно вземане.
В случая не били дори проверени търговските книжа на кредитор и длъжник, не
били събрани доказателства за установяване на въпросното задължение.
Ответникът "Т."
ЕАД твърди, че предявеният иск е недопустим.Алтернативно взема становище,че
този иск е неоснователен. Посочва се, че
към исковата молба, ищецът е представил съдебно решение по гр.д. 1144/2009г. по
описа на СтОС, с което ответниците ЮЛ били осъдени да заплатят на ищеца /по
същото дело/ посочената в решението сума. Това решение на СтОС било отменено с
решение по в.т.д. 704/2013г. на ПАС и върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.Излага съображение,че абсолютна предпоставка за предявяването на
иска по чл.694 ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ е липсата на образувано преди откриване
на производството по несъстоятелност исково производство за установяване или
събиране на същото вземане,спряно по реда на чл.637 ТЗ,подлежащо на
възобновяване по реда на чл.637 ал.3 ТЗ.Предявеният иск от страна на „М.“
ЕАД-предмет за разглеждане от съда по настоящото дело бил недопустим при
наличие на друго производство –това по гр.д. №87/2015 г. по описа на
СтОС,поради което следвало да бъде постановено определение,с което да се
прекрати производството по настоящото дело,както и да се присъдят направените в
производството разноски.
Счита също, че всички останали посочени в исковата
молба съображения относно принципа на института на непозволеното увреждане и
неоснователното обогатяване имащи значение за основателността на предявения иск
за неотносими към същия. Пред съда по несъстоятелност била подадена молба от
страна на ТЕЦ"М."ЕАД за предявяване на вземане срещу длъжника „Р. Р."
ЕАД общо в размер на сумата от 4 043 573.25 лв.
В същата се включвала сума в размер на 2 047 555.19
лв. установена по ревизионен акт № ********* от 11.08.2009г. издаден от ТДТДО
гр.С., влязъл в сила на 25.08.2009г. и изплатена от ТЕЦ "М." ЕАД с
платежно нареждане № 517165 от 14.08.2009г. по сметка на Републиканския бюджет.
Включена била също сумата от 475 232,01 лв. установена
и начислена лихва в същия ревизионен акт върху отделни периоди, която сума също
била изплатена от страна на ТЕЦ"М."ЕАД с платежно нареждане № 518029
от 14.08.2009г.
Посочва, че са включени начислени дължими лихви върху
първата сума за периода от 14.08.2009г. до деня на предявяване на вземането,
както и съдебни разноски по гр.д. 1144/2009г. на СтОС, в.т.д. 704/2013г. по
описа на ПАС и т.д. 2357/2014г. по описа на ВКС - ТК- 1-во отделение .
Вземането било доказано, както с посоченото в РА, така
и с платежните нареждания за внесени суми, като за „Р. — Р." ЕАД /в
производство по несъстоятелност/ се доказвало и от издадените и приложени към
молбата за предявяване на вземане и към настоящия отговор фактура № **********
от 12.11.2007г. и фактура № ********** от 07.01.2008г. Видно било от фактурите
и отразеното в РА, че начисленото ДДС е
общо в размер на 659 449.56 лв., така както правилно съда приел и отразил в
диспозитива на определение № 230 от 19.02.2016г. постановено по ч.т.д. № 290/2015г.
по описа на СтОС — ТО. В мотивите към
същото определение съда посочил, че индивидуалната отговорност на „Р. Р."
ЕАД е в посочения по- горе размер. Тази сума не била изплатена от страна на „Р.
Р."ЕАД на ответника „Т." ЕАД. Посочва се, че като е имал предвид
доказателствата, които е обсъдил обстойно, съда е постановил диспозитив, като е
допуснал промяна в изготвения от синдика списък на приети и неприети вземания и
е включил сумата от 659 449.56 лв. в списъка на приетите вземания с ред на
удовлетворение по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ.
Ответникът счита,
че вземането е
правилно установено от
съда по несъстоятелността, както
по основание, така и по размер.
Предмет на иска по гр.д. 87/2015г. по описа на СтОС
била цялата внесена от ТЕЦ “М.” ЕАД сума по непризнат данъчен кредит, начислен
по РА № *********, поради неспазване на данъчното законодателство при
издаването на фактури от страна на всеки един от членовете в ГД „Р. - И.",
а именно „Р. Р."ЕАД (в производство по несъстоятелност), „М." АД, ЕТ
"Д. - И." , „Е.„ АД. Искът бил предявен срещу посочените дружества солидарно.
Моли, като се има предвид изложеното в отговора, както
и приложените към същия доказателства, да се постанови решение, с което да се
отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.Претендира за
направените по делото разноски, пред настоящата инстанция.
Ответникът „Р. Р.“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр.Р. редовно
призован по чл.47 ал.5 ГПК не изпраща представител и не взема становище по
същество на спора.
Синдикът на „Р. Р.“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр.Р. Ц.В.М.
в хода на размяна на книжа твърди,че предявеният иск е допустим,а разгледан по
същество основателен и доказан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694
ал.3 т.2 ТЗ.
В хода на
производството се установява следната фактическа обстановка:
В производство по несъстоятелност срещу
длъжника „Р. Р." ЕАД по т.д. 212/2014г. по описа на СтОС е
предявено вземане на “Т.”
ЕАД – с.К. в размер на 4 043 573.25 лв., произтичащо от непризнат данъчен
кредит в размер на 2 047 555.19 лева - главница и 475 232.01 лева - лихви,
установени по силата на РА № *********/ 11.08.2009 г.Вземането е включено от
синдика на „Р. Р." ЕАД в списъка на неприетите вземания, като недоказано
по основание и размер.
С определение № 230 от 19.02.2016г., постановено по
ч.т.д.№ 290/ 2015г. от СтОС, обявено в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с вписване № 20160219174015 от 19.02.2016 г., съдът е уважил
частично постъпилото от “Т.” ЕАД възражение по чл.690, ал. 1 ТЗ, като е включил
в списъка на приетите вземания по чл.686, ал. 1,т. 1 ТЗ, вземането на "Т."
ЕАД до размер на 659 449.56 лв., представляващо част от главница по Ревизионен
акт № ********* от 11.08.2009г, с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.Непризнатия данъчен кредит е по издадените от „Р. Р." ЕАД фактура №
**********/ 12.11.2007 г. с ДДС в размер на 355 267.16 лв. и фактура №
**********/ 07.01.2008 г. с ДДС в размер на 304 182.40 лв.
Не е спорно обстоятелството,че ищецът е кредитор в производството по
несъстоятелност като вземането, предявено с молба вх. № 10095 от 06.08.2015г.,
е включено в списъка на приетите от синдика вземания под № 80, който списък е
обявен по партидата на длъжника в Търговския регистър на 07.10.2015г.Налице е
процесуална легитимация на ищеца за водене на отрицателния установителен
иск.Предметът на иска е вземане,което не е било включено от синдика,но е било
включено от съда с определение по ч.т.д. №290/2015 г. по описа на СтОС.Спазен е
и преклузивният срок за завеждане на иска.
Ответникът “Т.” ЕАД чрез процесуалния си представител
излага твърдения,че е нецелесъобразно при наличие на висящо производство
установяването на вземането да започне отначало по пътя на предявяване на нов/
на практика стар/ иск с правно основание чл.694 ТЗ.Позовава се на
обстоятелството,че по гр.д. №87/2015 г./ постановеното след възобновяване на
производството и конституиране на страните решение има установително действие в
отношенията между синдика,длъжника и всички кредитори в производството по
несъстоятелност /чл.637 ал.4 ТЗ и аналогичния такъв по чл.694 ал.8 /нов/ от ТЗ/.Изразява
се становище,че действието на съдебното решение по вече висящ спор ще има същия
правен ефект,както и този на решение по чл.694 ТЗ,като е без значение
естеството на иска /установителен или осъдителен/.
Настоящият съдебен състав не споделя тези правни
доводи по следните съображения:Не е спорно обстоятелството,че е налице висящо
производство по гр.д. №87/2015 г./предишно производство по гр.д.№1144/2009 г./
по описа на СтОС.Искът по гр.д. №87/2015 г. обаче е осъдителен и няма идентичност на страните с настоящото
производство.Действително спорът е за сумата 2 047 555,19 лв.,като в
тази сума се включва и процесната 659449,56 лв.Определението на СтОС,с което е
било спряно производството по гр.д. №87/2015 г. и съответно изключено вземането
за сумата 659449,56 лв. след обжалване е
отменено с определение №60/03.02.2017 г.,постановено по ч.т.д. №2192/2016 г. на
ВКС.Задължителните указания на ВКС ,че разглеждането на този иск следва да
продължи по възобновеното от първоинстанционния съд исково производство с
участието на посочените в чл.637 ал.3
т.2 ТЗ страни не могат да се тълкуват в смисъл,че е недопустимо производството
по чл.694 ТЗ.Двете производства-настоящото и това по гр.д. №87/2015 г. по описа
на СтОС имат идентичност единствено частично по предмета на предявените искове.
Видно от представените два броя фактури
№**********/12.11.2007г. с данъчна основа 1 776 335,82 и ДДС в размер
на 355 267,16 лв. и фактура № **********/07.01.2008 г. с данъчна основа 1
520911,98 лв. и ДДС в размер на 304 182,40 лв. и двете издадени от „Р.-Р.“
ЕАД /в несъстоятелност/ същите са издадени въз основа на сключен договор №8323
от 16.05.2007 г.Няма спор,че фактурите не са издадени от субекта сключил
договора-Гражданско дружество „Р.-И.“,което е данъчно правен субект и е данъчно
задължено лице. От констатациите в ревизионен акт №*********/11.08.2009 г. на
ГДУ се установява относно посочените по-горе фактури,че не се признава правото
на данъчен кредит на ТЕЦ „М.“ ЕАД,защото е следвало да бъдат издадени от
Гражданското дружество.
От представените 2 броя платежни-вносни бележки
№517165 и 518029 и двете от 14.08.2009 г. безспорно се установява,че
сумите,отразени по РА са внесени от страна на ТЕЦ „М.“ ЕАД в Републиканския
бюджет.Сумата от 659 449,56 лв. е включена във внесената сума от страна на
ответното дружество в Републиканския бюджет.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза,от чието заключение се установява,че в счетоводните книги на „Р. Р.“
ЕАД към 31.12.2012 г. не е отразено задължение по Ревизионен акт №********* от
11.08.2009 г.След 31.12.2012 г. липсват счетоводни данни за това дружество. Ревизионен
акт №********* от 11.08.2009 г. е издаден във връзка с извършена данъчна
проверка на „ТЕЦ „М.“ ЕАД.С него са установени данъчни задължения на „ТЕЦ „М.“
ЕАД,а не на „Р. Р.“ ЕАД.Задължения на „Р. Р.“ ЕАД гр.Р. във връзка с цитирания
РА не са вземани предвид при финансово-икономическият анализ и при изчисляване
на коефициентите за ликвидност на това дружество по т.д. №212/2014 г. по описа
на СтОС.
Не са налице доказателства Ревизионен акт №*********
от 11.08.2009 г. да е обжалван.Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 изр.2 ГПК
съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове,освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,която не е била участник
в административното производство по издаването и обжалването му.От цитирания
по-горе ревизионен акт „ТЕЦ „М.“ ЕАД черпи права.Настоящият съдебен състав
намира,че следва да се произнесе по законосъобразността на ревизионния акт.Съгласно
разпоредбата на чл.71 т.1 ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на
данъчен кредит,когато е изпълнило едно от следните условия-т.1 /притежава
данъчен документ,съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 ,в
който данъкът е посочен на отделен ред-по отношение на доставки на стоки или
услуги,по които лицето е получател/.В ревизионният акт е прието,че издадените
фактури не са от името на ГД „Р.-И.“ ,а от фирми участващи в него,поради което
не следва да се признае правото на данъчен кредит.Този извод е в противоречие с
разпоредбата на чл.71 т.1 ЗДДС.
С оглед на тези правни изводи следва,че ответникът
„ТЕЦ „М.“ ЕАД не може да черпи права от незаконосъобразен акт,а именно- Ревизионен
акт №********* от 11.08.2009 г.Отрицателният установителен иск е основателен и
доказан,поради което следва да бъде уважен.В полза на ищеца по делото следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски-юристконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на кредиторите в производството
по несъстоятелност на „Р. Р." ЕАД/в несъстоятелност/ ЕИК *** гр.Р. ул.*** ,че „Р. Р." ЕАД/в
несъстоятелност/ не дължи на “Т.” ЕАД ЕИК *** с.К. община Р. обл.С.З. сумата от
659449.56 лв., представляващо част от главница по Ревизионен акт № ********* от
11.08.2009г, с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОСЪЖДА “Т.” ЕАД ЕИК *** с.К.
община Р. обл.С.З. да заплати на "М." АД, ЕИК *** гр.С.З. кв. *** сумата
300 лв./триста лева/-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред АС – гр. П.в двуседмичен срок от получаване съобщение за
постановяването му с приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: