№ 132
гр. Разград, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101505 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от С. М. Д. против „ЗД Бул Инс“ АД за
заплащане сумата 5000 лв. частичен иск от 15000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от дата
12.08.2021 г., законната лихва считано от 07.07.2022 г. Претендира разноски.
Като взе предвид становищата на страните, съдът приема следното от
фактическа страна:
На 12.08.2021 г. свид. Х. Х., който по същото време работил като
търговски представител на „Добруджански хляб“, управлявал в гр.Разград
МПС – л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ***. След като заредил магазин „Корона“,
той тръгнал надолу по бул. „Княз Борис“. Х. бил правоспособен водач, с
категория В. Движейки се по улицата свидетелят забелязал, че има улица
(вляво с оглед посоката му на движение), която слиза надолу към центъра, по
която е разрешено движението. Свидетелят се намирал близо до училище
„Васил Левски“, което оставало вдясно с оглед посоката му на движение.
Намирал се в близост до две пешеходни пътеки. В същия момент, в който
видял, че има улица, по която е разрешено движението, той пуснал
аварийните светлини и извършил маневра назад, след което подал сигнал за
завиване наляво и извършил маневрата, като се убедил, че няма никакви МПС
назад. Същевременно свидетеля не преценил дали в близост има други улици,
откъдето може да излезе МПС или има опасност да няма изцяло видимост,
поради опасност от наличие на мъртва точка. Тръгвайки на първа скорост,
свидетелят предприел маневра за завиване наляво, като не бил пресякъл
напълно в другата част на платното, когато в един момент усетил удар в
зоната на лявата задно колело и задна лява врата, като именно в този момент
възприел друго МПС, а именно управлявания от ищеца мотоклицет „Сузуки
Бургман“ с рег. № ***, който се движил по същото пътно платно и посока на
движение, като водача на л.а. Изводът, че двете МПС са били в движение в
1
момента на удара произтича от посоченото от вещото лице по назначената
СТЕ, както и приложения констативен протокол за ПТП с рег. № 178. Според
вещото лице удара е бил челен по отношение на мотоциклета и ляво
страничен по отношение на л.а. Спрямо широчината на уличното платно,
сблъсъкът между мотоциклета „Сузуки” и л.а."Форд Фокус” е възникнал в
дясната лента за движение на бул. ”Княз Борис I”, считано спрямо посоката
от Старите гробища към магазин „Терамаркет”. Спрямо дължината на
бул.”Княз Борис I” мястото на удара отстои на около 1,5 м след първата
пешеходна пътека. Към момента на сблъсъка и двете процесии МПС са били
в движение. Мотоциклетът „Сузуки” се е движил праволинейно по бул. ”Княз
Борис I”, по посока от Старите гробища към магазин „Терамаркет”, а
л.а."Форд Фокус” - е извършвал маневра завиване наляво от бул.”Княз
Борис I” към ул. „Паркова”. Вещото лице подчертава, че ако удара е
възникнал при спрян л.а., то тогава щяха да бъдат засегнати и други части от
купето на л.а. След удара ищецът паднал заедно с мотора, после станал и
тръгнал вбесен към свид. Х.. Посетилият ПТП полицейски служител съставил
констативен протокол, в който отразил, че ищеца е с охлузни рани по ръцете,
краката, стомаха и натъртвания по главата. Посочил, че е взето отношение със
съставен АУАН срещу свид. Х., който при движение назад не се е убедил, че
пътя зад него е свободен и със задната си лява част е ударил движещия се зад
него мотоциклет. Вещото лице по назначената СТЕ е приело, че опасността
за движението от технически характер е възникнала в момента, в който
водачът на л.а.„Форд Фокус" с peг. № *** е предприел завиване наляво,
пресичайки по този начин праволинейната траектория на мотоциклет
„Сузуки” с рег. № *** и ограничавайки възможността за евентуално
заобикаляне или изпреварване. Според вещото лице при конкретната пътна
обстановка ищецът е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка с
л.а. "Форд Фокус” с рег. № ***, чрез аварийно спиране с двете спирачки.
Сочи се, че минималната скорост на мотоциклета, при която сблъсъкът е бил
непредотвратим от страна на неговият водач, е около 85 м/ч. Според
експертизата при конкретната пътно-транспортна обстановка и при скорости
на мотоциклета непосредствено преди ПТП в границите от 30 до 50 км/ч,
мотоциклетистът С. Д. е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка с л.а. „Форд Фокус” с рег. № *** чрез аварийно спиране с двете
спирачки. Автотехническата експертиза е обсъдила единствено възможността
за предотвратяване на ПТП чрез спиране, обстоятелство което с основава на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Свид. Р., който преминал с друго МПС в района, видял мотора и МПС
до училището, като предната част на л.а. била в посока на центъра, а мотора –
паднал на пешеходната пътека. Свидетелят продължил по пътя си, когато
десет минути по-късно получил телефонно обаждане от ищеца и така разбрал
чия собственост е падналия мотор. Свид. Р. трябвало да прибере мотора,
който бил потрошен след случилото се. Когато свид. Р. отишъл втория път на
мястото, моторът вече бил изтеглен на тротоара, а на мястото той не заварил
ищеца, който по това време вече бил в болнично заведение. Върху мотора
имало счупена каска. След 5 – 6 дни Р. разговарял с ищеца, който му обяснил,
че е изписан от болницата, но има болки в главата и гърба. Обяснил още, че е
изплашен и повече не желае да управлява мотор.
Свид. Л. посетила болницата в деня на ПТП и видяла ищеца целия
ожулен. Лекарите и съобщили, че ищеца трябва да остане в болничното
заведение. Дни след изписването му от болницата, ищеца се прибрал в дома
2
си, но споделил с майка си, че продължава за изпитва болки в главата, гърба и
областта на сърцето. Няколко пъти ищеца посетил психиатър, който му
предписал медикаменти, заради паник атаки. Професионално ищецът
шофирал на дълги разстояния (до Русия), но след инцидента не искал да
шофира на такива дълги разстояния.
От събраните доказателства се установява, че и двамата водачи са
правоспособни, включително за съответната категория съобразно
управляваните от тях МПС.
Срещу свид. Х. е издадено НП за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДП,
което е влязло в сила.
Установява се, че към момента на ПТП движението на МПС по ул.
„Паркова“ в посока на движение от бул. „Княз Борис“ е разрешено.
Съгласно заключението по назначената СМЕ, в резултат на ПТП от
12.08.2021 г. ищецът е получил хематом на дясно бедро; охлузвания в дясна
теменна област, горните и долните крайници; сътресение на мозъка, без
обективна неврологична находка. Експертизата прави предположения за
механизма на произшествието само по приложения Протокол за възникналия
пътен инцидент. Приема, че травмите могат да бъдат получени при
сблъскването на двете МПС и изпадането на мотоциклетиста от скутера,
който е управлявал. Вещото лице сочи, че ако е имало удар на главата в
автомобила, то при липса на поставена предпазна каска, черепно-мозъчната
травма би била много по-тежко изразена, като не изключва и фатална за
здравето и живота. Ако се има в предвид носенето на протектори на горни
и/или долни крайници, то получените охлузвания изключват използването на
такива. Според заключението описаните в медицинската документация
увреждания са с характер на хематом, охлузвания и леко/средно изразено по
тежест мозъчно сътресение. Те са резултат от удар/и с/върху твърд/и тъп/и
предмет/и и от тангенциалното действие на такива. Ако пострадалият е нямал
предпазна маска, то травмата на главата е можело да бъде много по-сериозна,
даже и фатална, а носенето на протектори би ограничило само охлузванията
по крайниците. По своята медико-биологична характеристика тези
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и имат възстановителен период около 20 дни, като не оставят трайни
последици за физическото здраве. Няма приложена медицинска
документация, която да сочи настъпили допълнителни усложнения за
физическото здраве в този срок. Увреждането на брахиалния плексус е
диагностицирано на 04.01.2022 г. От Амб. лист № 000006/04.01.2022 г.,
първичен амб. преглед, д-р Г.Х.Д.С., специалист-невролог, е видно, че при
направената рентгенова графия на шийния сегмент на гръбначния стълб са
установени „данни за спондилоза и остеохондроза". Експертизата сочи, че
спондилозата е дегенеративно заболяване, свързано с изтъняване и
изместване на междупрешленните дискове, загуба на еластичните свойства на
халиановия хрущял и образуване на костни израстъци във вид на шипове
(остеофити), като компенсация на разрушения хрущял и вследствие
натоварване в края на прешлените с напредване на възрастта. Вещото лице
сочи, че остеохондрозата е заболяване на гръбначния стълб, при което се
получават изменения в хрущялите на междупрешленните дискове, а в
тъканите около тях се развиват реактивни процеси. Според заключението
основна причина за развитие и на двете заболявания са възрастовите
изменения в организма и разрушаването на костната и хрущялната тъкани. Те
3
се развиват бавно през годините и нямат травматична генеза. Сочи се, че в
медицинската документация не се намират данни за увреждане на брахиалния
плексус при ПТП на 12.08.2021 г., а ако е имало травма на шията, респ. на
брахиалния сплит – разтежение или компресия на нерви, то симптоматиката
би се проявили веднага.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“ за л.а. "Форд Фокус” с рег. № ***.
Ищецът отправил искане до ответника за изплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. От събраните доказателства се
установява, че на 24.08.2021 г. ответникът е изискал от ОДМВР копие от
издаденото срещу Х. наказателно постановление. На 21.06.2022 г. ищецът е
изпратил напомнително до ответника, но не е получил отговор.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ се обуславя от наличието
на две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние (действие или
бездействие) на лице, от което са причинени вреди (имуществени или
неимуществени) в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден
договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. В тежест
на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на деянието,
вредите по вид, интензивност и продължителност и наличието на причинна
връзка между тях, както и наличието на валиден договор за застраховка
гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага, докато
наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от
установените по делото факти.
В тежест на ответника бе да установи наведените правоизключващи
отговорността му възражения, включително че е налице съпричиняване от
страна на ищеца.
По делото не са спорни между страните обстоятелствата, че на
процесните дата и място е настъпило ПТП с участници л.а. "Форд Фокус” с
рег. № ***, управляван от свид. Х., и мотоклицет „Сузуки Бургман“ с рег. №
***, управляван от ищеца, както и че за водача, управлявал л.а., е налице
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника
към датата на ПТП.
От представените писмени доказателства: констативен протокол и
наказателно постановление се установява, че във връзка с процесното ПТП е
ангажирана административно наказателната отговорност (глоба в размер на
20 лева) на свид. Х., че същият е нарушил правилата на чл. 40, ал. 1 от ЗДП,
тъй като се е движил на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението. Според заключението по СТЕ
при конкретната пътно-транспортна обстановка и при скорости на
мотоциклета непосредствено преди ПТП в границите от 30 до 50 км/ч,
мотоциклетистът С. Д. е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка с л.а. „Форд Фокус” с рег. № ТХ5864ХМ чрез аварийно спиране с
двете спирачки.
Съдът приема, че действията на водачът Х. Х. и противоправното му
поведение (движение назад в района на кръстовище в близост до училище и
потегляне за извършване на маневра без да се убеди, че пътят зад него е
свободен, не създава опасност или затруднения за останалите участници в
4
движението и може да извърши маневрата безопасно) са в пряка причинно-
следствена връзка с леката телесна повреда, макар и при условията на
независимо съпричиняване. При тези факти съдът намира иска за доказан по
основание. При определяне на размера му съдът съобразява фактите,
установени от заключението на съдебномедицинските експертизи, събраните
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите, касаещи
интензивността на болките и степента на възстановяване. По своята медико-
биологична характеристика уврежданията на ищеца обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и имат възстановителен период
около 20 дни, като не оставят трайни последици за физическото здраве. Няма
приложена медицинска документация, която да сочи настъпили
допълнителни усложнения за физическото здраве в този срок. Свид. Р. сочи,
че не ищеца вече не желае да управлява мотор , а според свид. Л., майка на
ищеца, той е посещавал психиатър, а след инцидента не искал да шофира на
такива дълги разстояния, с каквото била свързана работата му. При тези
факти съдът и при условията на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че справедлив
размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е
5000 лв.
Ответникът е възразил по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване.
Съпричиняването на вредите включва следните елементи: 1. деликт,
извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата
гражданска отговорност; 2. наличие на пряка причинна връзка между вредите
и поведението на пострадалия; 3. неделимост на вредата и 4. поведение на
пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. Предпоставките по чл.
51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при
принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния
резултат и начина на определяне на степента му, и преценката за
съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е
допринесъл за настъпване на деликта, е разрешен в константната практика на
ВКС, съгласно която за определяне наличието и степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице, от значение
е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача на увреждащото моторно превозно
средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на
всеки от участниците в конкретното ПТП.
В конкретния случай се установява, че с поведението си ищецът
обективно е допринесъл за вредоносния резултат, доколкото макар и да е
имал техническа възможност да спре, не е предприел такива действия.
Следователно, въведеното в процеса защитно възражение на ответника, е
основателно. При преценката за съотношението на приноса на участниците в
процесното ПТП, съдът съобразява поведението им и степента, в която е
допринесло за настъпване на произшествието. В случая следва да бъде
съобразено обстоятелството, че районът на местопроизшествието е в близост
до училище, което несъмнено налага повишено внимание от страна на
водачите на автомобили. При установената фактическа обстановка - ясна
видимост (светлата част на денонощието) и техническата възможност на
водача да избегне удара (суха асфалтова настилка) и с това да предотврати
5
настъпването на ПТП-то, поведението на ищеца нарушава разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДП – всеки водач да предприема такава скорост на движение,
съобразно с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Отделно
следва да се обсъди и обстоятелството, че носенето на протектори би
ограничило само охлузванията по крайниците. С оглед изложеното, съдът
приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия е в размер на 50 процента, а приносът на делинквента е същия –
50 процента.
При приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия и определеното обезщетение за неимуществени вреди от 5000
лева, обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетото
съпричиняване, т. е. с 1/2.
Съдът намира, че искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от
КЗ чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД в размер на 5000 лв., предявен като частичен
иск от такъв в размер на 15000 лв., е основателен и доказан само до размера
на сумата от 2500 лв. и е неоснователен за разликата до 5000 лв.
Предвид уважаване на искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 493, ал. 1, т.
1 от КЗ чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД, основателен се явява акцесорния иск за
мораторна лихва. В чл. 497 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичане на срока от 15 работни дни от представяне на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496 от КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. По реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ застрахователят
може да изисква само онези доказателства за обстоятелства, относими към
основанието и размера на претенцията, за които е налице обективна
възможност за представяне от увреденото лице. В случая не е спорно
обстоятелството, че на 21.06.2022 г. е налице подадена застрахователна
претенция ведно с всичко необходимо. Съобразно чл. 496, ал. 3 от КЗ
застрахователят не може да откаже да изплати обезщетение, когато към
претенцията е приложен протокол от ПТП, какъвто е и настоящият случай.
Поради това съдът намира, че началния срок на изискуемост на мораторна
лихва е от 07.07.2022 г. по предявения иск.
Относно разноските:
Ищецът по делото е направил разноски в размер общо на 2250,00 лв., от
които 1800 за адвокатско възнаграждение, 200 лева за ДТ и 250 лева за
депозит на вещо лице.
Ответникът по делото е направил разноски в размер общо на 2850,00
лв., от които 2160,00 лв. за адвокатско възнаграждение, 650,00 за депозити по
назначените експертизи и 50,00 лева за депозит за свидетел.
Като взе предвид материалния интерес и броя на проведените с.з., съдът
приема възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения като
неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, поради частично уважаване на исковата
6
претенция до размера на сумата от 2500,00 от предявени 5000,00 лв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца пропорционално на
нея и частта от направените разноски, а именно 1125,00 лева.
Ответникът има право на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски
пропорционално на отхвърлената част от иска, която е в размер на 2500 лв.
(отхвърлената част) и му се дължат разноски в размер на 1425,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ
чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 497 КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД „ЗД „БУЛ ИНС““
АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1407, общ. Столична, обл. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Д. с
ЕГН-********** от гр. ***, сумата от 2500,00 лв., представляваща частична
претенция за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (търпени
болки и страдания), настъпили след ПТП на 12.08.2021 г., предизвикано от
виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил с л.а. "Форд
Фокус” с рег. № ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност на
автомобилистите" при ответника, ведно със законната лихва от 07.07.2022 г.
до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2500,00
лева до 5000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, общ.
Столична, обл. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Д. с ЕГН-
********** от гр. ***, направени по делото разноски в размер на 1125,00
(хиляда сто двадесет и пет), като отхвърля искането за разликата до
претендирания размер от 2250,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. М. Д. с ЕГН-********** от
гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, общ. Столична, обл.
София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от
С.С.П. и К.Д.К., направени по делото разноски в размер на 1425,00 (хиляда
четиристотин двадесет и пет) лева, като отхвърля искането за разликата до
2850,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7