РЕШЕНИЕ
№ 1448
гр. Варна, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110116562 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. №
87675/19.12.2022 г. от „В.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, чрез пълномощник срещу Я. Ц. Ц., с адрес: *, с искане до съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1279.71 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 221, ал. 1, т. 2 от КТ, за периода от 04.03.2022 г. до
18.05.2022 г., формирано след прихващане на трудово възнаграждение за
месец февруари 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, въз основа на трудов договор, сключен на 11.11.2021 г., с
който ответникът е назначен и е приел да изпълнява длъжност „товарач.“
Работникът е постъпил на работа на 12.11.2021 г. С трудовия договор е
уговорено, че същият е безсрочен, както и че се прекратява с тримесечно
предизвестие за всяка от страните. На 19.02.2022 г. е депозирана молба
предизвестие от работника за прекратяване на трудовия договор, считано от
19.05.2022 г. – след изтичане на срока за предизвестие. На 07.03.2022 г.
дружеството е уведомено, че ответникът няма да отработи предизвестието,
както и е потвърдил, че дължи обезщетение за периода от 04.03.2022 г. до
18.05.2022 г. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №
1
153/04.03.2022 г., връчена на служителя срещу подпис, както и е оформена
трудовата му книжка. На 16.03.2022 г. между страните е сключено
споразумение, че работникът дължи сумата от 1279.71 лв., като са извършили
прихващане между насрещни еднородни задължения. Твърди се още, че
ответникът не е изпълнил задължението си заплащане на дължимото
обезщетение за неспазения срок на предизвестие.
Ответникът – Я. Ц. Ц. не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че в негова
тежест е да установи: наличие на валидно трудово правоотношение, в
периода 04.03.2022 г. - 18.05.2022 г., което е прекратено на наведеното
основание, от което е възникнало правото на ищеца да получи търсеното
обезщетение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова
тежест е да установи: спазване срока на предизвестие; погасяване на
задължението към дружеството.
В настоящата хипотеза, липсва спор между страните, че вземането за
главница е погасено в хода на процеса. Последното се потвърждава и от
представената в съдебно заседание операционна бележка от 06.04.2023 г.
По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази
всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите,
настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска. В предвид последното, извършеното в хода на
процеса, но след предяване на иска, погасяване на задължението,
представляващо главница, следва да бъде съобразено, поради което и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 79, ал 1 ЗЗД.
С факта на плащане ответникът признава задължението за главницата,
като видно от представените писмени доказателства, преди предявяване на
иска е настъпил падежа на всяка от фактурите.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция,
за заплащане на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
19.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Независимо от изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
и извършените в настоящото производството разноски в общ размер от
2
451.19 лв., доколкото с поведението си ответникът е дал повод за образуване
производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „В.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, законната лихва върху
сумата 1279.71 (хиляда двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и една
стотинки) лева /представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по
чл. 221, ал. 1, т. 2 от КТ, за периода от 04.03.2022 г. до 18.05.2022 г.,
формирано след прихващане на трудово възнаграждение за месец февруари
2022 г./, считано от датата на предявяване на иска – 19.12.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: * срещу Я. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: *, иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1279.71 (хиляда двеста
седемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 1, т. 2
от КТ, за периода от 04.03.2022 г. до 18.05.2022 г., формирано след
прихващане на трудово възнаграждение за месец февруари 2022 г., на
основание чл. 221, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Я. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „В.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 451.19 лв.
(четиристотин петдесет и един лева и деветнадесет стотинки),
представляваща извършени в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3