РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Перник , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500452 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 12 от 29.01.2020 г. постановено по гр.д. № 549 по описа на Районен
съд Радомир за 2019 г. съдът е осъдил Д. В. И. , с ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на Н. С. Ш. , с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл. 50 ЗЗД, сумата
от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие ухапване на ищцата на *** г. от куче, собственост на
ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до
окончателното изплащане, като отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 5000
лв. (пет хиляди лева), като неоснователен и недоказан.
Със същото Решение Районният съд отхвърли предявеният от Н. Ш. срещу М. П.
Д., с ЕГН: ********** с адрес: ****, иск за заплащане на сумата от 5000 лв. (пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
ухапване на ищцата на *** г. от куче, собственост на ответницата, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. И. да заплати на Н. С. Ш. сумата от
689.50 лв. (шестстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща
направени по делото разноски.
Осъдил Н. С. Ш. на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 Закона за
адвокатурата, да заплати на адвокат Ц. И. от Адвокатска колегия С., сумата от 174 лв.
1
(сто седемдесет и четири лева), представляваща разноски по делото за оказана безплатна
адвокатска защита.
Осъдил Н. С. Ш. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на М. П. Д. сумата
600,00 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски съобразно
отхвърлената част на иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство Д. И., която в законоустановения срок, е подала
въззивна жалба. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд е постановил
неправилно, необосновано и незаконосъобразно Решение. В жалбата се изтъква, че от
събраните по делото доказателства, не е доказано по несъмнен начин, че ищцата е
претърпяла болки и страдания от ухапване от животно собственост на ответницата Д.
И., както е приел Районният съд. Излага съображения, че нараняванията на ищцата са в
следствие на ухапване от куче. Твърди, че липсва преценка на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност. С жалбата се моли обжалваното решение
да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Н. С. Ш. чрез процесуалния си представител – адв.
Б., е подала отговор на жалбата, като по подробно изложени съображения моли същата
да бъде оставена без уважение, а обжалваното Решение да бъде потвърдено.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното Решение по
направените оплаквания в жалбите и с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено и доказано следното:
Производството пред Районен съд Перник е образувано по молба подадена от Н.
С. Ш. чрез адв. Б. Б., с която моли да бъдат осъдени Д. В. И. и М. П. Д. да й заплатят
солидарно сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие ухапване на ищцата на *** г. от
куче, собственост на ответниците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
*** г. до окончателното изплащане, както и да бъдат осъдени ответниците да й заплатят
и сторените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК Д. В. И. подала такъв, като оспорила
предявените искове по основание и размер и е поискала отхвърляне на същите.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор М. П. Д. оспорва насочения
срещу нея иск с довод, че не е собственик на имота и кучето, за което се твърди да е
причинило увреждането, поради което не следва да носи отговорност за причинени от
последното вреди.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа
страна:
На *** г. в късния след обяд Н. С. Ш. била в имота си представляващ дворно
място с жилищна сграда, находящи се в ***. В съседен на нейния имот собственост
на ответницата Д. В. И. се намирали над 30 кучета, за които И. се грижела. Тъй като
ищцата имала работа и се наложило да излезе на улицата пред дворното място.
2
Неочаквано към нея се спуснали няколко кучета, от тези, които се стопанисвали в
съседния двор, след което едно от кучетата я ухапало в областта на дясна подбедрица.
Ш. паднала на земята и започнала да вика, като на помощ й се притекла съседка, която
успяла да й помогне и да разгони кучетата. На място пристигнал екип на „Спешна
помощ“, който закарал ищцата до ФСМП гр. Р., където била извършена хирургическа
обработка на раната и поставена инжекция против тетанус. На следващия ден Ш.
посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, откъдето ù издали съдебномедицинско
удостоверение.
Вследствие на инцидента претърпяла множество болки и страдания, както по
време на увреждането, така и по време на лечението. Не можела да спи, тъй като
сънувала кошмари. Изживявала случилото се, което ù донесло допълнителен стрес и
се наложило да пие успокоителни медикаменти.
С обжалваното решение, РС Радомир е осъдил Д. В. И. , с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на Н. С. Ш. , с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл. 50
ЗЗД, сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие ухапване на ищцата на *** г. от куче, собственост на
ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до
окончателното изплащане, като отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 5000
лв. (пет хиляди лева), като неоснователен и недоказан, както и отхвърлил иска срещу
М. П. Д..
При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС Радомир
в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Радомир е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна,
като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от Районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията
на районния съд, следва да се отбележи следното:
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивницата,
че Районният съд се е произнесъл без да съобрази всички налични доказателства и без
да вземе предвид доводите на защитата, нито свидетелските показания, както и
представените по делото писмени доказателства. В тази връзка, въззивният съд намира
за необходимо да отбележи, че РС Радомир е събрал необходимите, допустими и
3
относими доказателства, ангажирани от страните и детайлно е обсъдил всички доводи
на страните, като решението е постановено след анализ на доказателствения материал
и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Следва да се има предвид също,
че ответницата не е давала обяснения по делото по реда на чл. 176 ГПК, нито е
представила писмени доказателства за установяване на твърденията й, че не е
собственик на кучето, поради което изложените в тази връзка доводи във въззивната
жалба са несъстоятелни.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства. От показанията на свидетеля М., който е присъствал на инцидента се
установява, че в двора на ответницата се отглеждат около 30 – 40 кучета, които
постоянно излизат на улицата, тъй като не са вързани и се разхождат свободно, като
също така са агресивни. Свидетелят е видял, как около 5 – 6 от кучетата на
ответницата са нападнали ищцата, като едно от тях я е ухапало по десния крак. Видял
е, че на място пристигнали екип на спешна помощ, както и служители на полицията.
В подкрепа на изложеното от този свидетел са и показанията на свидетелката С.
К., която също притежава имот в ***, който посещава ежеседмично. И тази свидетелка
знае, че в притежаваното от ответницата дворно място се отглеждали 40 – 50 кучета,
които се разхождали на двора. Заявила е, че на *** г. видяла линейка, която преминала
покрай нейния имот и продължила нагоре по пътя, след което се обадила по телефона
на ищцата, която, плачейки ù заявила, че е била ухапана от кучетата на ответниците.
Противно на твърденията във въззивната жалба, показанията на свидетелите са
последователни, обективни и непротиворечиви, същите не са оборени от други по-
достоверни такива, нито са ангажирани доказателства опровергаващи изявленията им.
Изнесените от свидетелите М. и К. данни се подкрепят и писмените доказателства
по делото, включително и цялата административна преписка, образувана в община
Радомир по повод подавани жалби от жители на *** срещу отглеждането на кучета от
ответницата Д. И. в имот, находящ се в същото село. Други доказателства,
установяващи противното, не са ангажирани от ответницата. Обратен извод не следва
от ангажираните от ответницата свидетели – А. Н. и В. И., тъй като същите не са били
очевидци на инцидента и не изнасят релевантни за спора факти, поради което
правилно показанията им не са били обсъждани и кредитирани от първата инстанция, а
възраженията на въззивницата в този смисъл са неоснователни.
Районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, като
изрично е указал на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже всичките си
възражения. Доказателства, обаче за установяване на твърденията в писмения отговор,
страната нито е искала, нито е представила по делото, поради което възраженията във
въззивната жалба, че такава възможност не е била дадена от съда са несъстоятелни. Ето
4
защо, въззивният съд приема, че Д. И. следва да се счита за лице, което упражнява
надзор над кучетата и тя е легитимирана да отговаря по иска за вреди.
Относно възражението в жалбата, че не е доказано, че ищцата е претърпяла болки
и страдания от ухапване от животно собственост на ответницата Д. И., както е приел
Районният съд, настоящият въззивен състав счита това твърдение за неоснователно по
следните съображения:
От приетото по делото заключение по назначената съдебно – медицинска
експертиза е установено, че в резултат от уврежданията пострадалата е търпяла
физически болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-
интензивни в първите дни след получаване на уврежданията и са намалявали по
интензитет по време на възстановителния период. От събраните по делото
доказателства – писмени и гласни е установено, че вследствие на инцидента освен
физическото страдание, ищцата е претърпяла и травми върху психиката, като след
инцидента е била стресирана, чувствала се е много напрегната и потисната, имала е
неспокоен нощен сън и множество вегетативни симптоми с панически облик и предвид
липсата на други доказателства в обратна насока, изложените в тази връзка доводи във
въззивната жалба са несъстоятелни.
Относно размера на присъденото обезщетение:
Обжалваното решение е постановено при пълно и точно установена фактическа
обстановка и при правилно приложение на материалния закон, а именно чл. 52 от ЗЗД.
Възражението за съпричиняване, наведено от ответницата в писмения отговор и
във въззивната жалба, настоящият въззивен състав намира за неоснователно. В случая
не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване размера на
обезщетението, тъй като по делото не е установено ищцата да е допринесла за
настъпването на вредите. По смисъла на посочената разпоредба, принос е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи обаче
приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, а е само предполагаем. В случая, такива данни по делото не са
налице, от страна на въззивницата-ответница не са ангажирани каквито и да било
доказателства в този смисъл, а само твърдения не са достатъчни, като съдът не може
единствено на базата на предположения да приеме наличие на съпричиняване на
вредите от ищеца. Затова, възражението е неоснователно и определеното обезщетение
не следва да бъде намалявано.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и
5
следва да бъде потвърдено.
В останала част, с която исковете срещу М. П. Д. са отхвърлени, Решението като
необжалвано е влязло в сила.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от Районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
направените пред настоящата въззивна инстанция разноски в размер на 400 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният по делото списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12 от 29.01.2020 г. постановено по гр.д. № 549 по
описа на Районен съд Радомир за 2019 г.
ОСЪЖДА Д. В. И. , с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Н. С. Ш. , с
ЕГН: ********** с адрес: ***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6