Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260037
Гр. Кубрат, 23.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският
районен съд в публично заседание на девети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 595 по описа на РСКт за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „Б.П.П.Ф.С. клон Б.”, ЕИК *********, с адрес ***, ***,
представлявано от Д.Д.чрез пълномощник юрисконсулт Н.М. твърди, че на 12.06.2019 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № CREX-17083397, въз основа на
който е предоставен на Н.С.Г. кредит в размер на 575 лева за закупуване на избраната от
него стока, при ГПР
в размер на 27.03% , ГЛП в размер на 24.16 % и краен
срок на издължаване
на кредита 20.04.2020 г., съгласно
погасителен план. Като заявява,
че кредитополучателят е усвоил кредита, но не изпълнил
договорните си задължения по редовното
погасяване на месечните вноски,
на основание чл. 3 от договора изпаднал в забава, а кредиторът обявил
остатъкът по кредита за предсрочно изискуем, за което уведомил и длъжника. Ответникът не изпълнил договорните
си задължения и поради това на 29.09.2020 г. кредитодателят
е подал заявление в РС-Кубрат за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 466/2020 г.
Издадената по цитираното дело Заповед № 260016/01.10.2020 г. е била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение
указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото
дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови
решение, с което да признае, че Н.С.Г.
дължи на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България”, ЕИК *********, с адрес – ***, *** сумите: 471.49 лева, ведно с законната лихва
върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
29.09.2020 г.; 43.71 лева – възнаградителна лихва за
периода 20.09.2019 г. до 20.04.2020 г.; 37.34 лева – мораторна
лихва за периода 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г. Претендират и направените
в заповедното и в настоящото производство разноски. Исковете намират правно
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ответникът
Н.С.Г.,
ЕГН ********** с рег. пост./ наст. адрес *** чрез
назначения му особен представител адв. И.С.от
АК–Разград, заявява становище за допустимост на предявените искове, а по
основателността им ще ангажира становище след събиране на всички релевантни за изсняване на спора доказателства.
В
съдебно заседание особеният представител заявява, че от събраните доказателства
се установява, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения, поради
което и заявените от ищеца претенции следва да се уважат.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
От
приложените към исковата молба и приложеното ч. гр. дело № 466/2020 г. по описа
на РС – Кубрат и приети като доказателства по делото Договор за потребителски кредит № CREX-17083397/12.06.2019 г. и условия по договора (л. 10 - л. 14), се установи
по несъмнен начин, че на посочената дата между ищцовото
дружество и ответника е сключен договор за кредит в размер на 575 лв. за
закупуване на избраната стока на изплащане за срок от 10 месеца, обхващащ
периода от сключването му до 20.04.2020 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размер на
оставащата главница. След сключване на
договора кредиторът е превел сумата по сметка на търговеца, с което изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
договора. С така извършеното плащане от името на кредитора за сметка на
кредитополучателя по дължимо вземане на търговеца от кредитополучателя, създава
задължение за последния да заплати на кредитора десет месечни погасителни
вноски всяка в размер на 64.40 лв.
Договорен е ГПР – 27.03% и ГЛП – 24.16%, като е посочена и общата
стойност на плащанията.
Ищецът
твърди, че Н.С.Г. е преустановил плащането на вноските по договора на 20.09.2019
г., като към тази дата е погасил две месечни вноски.
Съгласно
чл. 3 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.
Поради
това, че ответникът не платил следващите две месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска – 20.10.2019 г., вземането
на кредитора е станало изискуемо в пълен размер, за което кредитополучателя е
уведомен по реда и условията на чл. 7 от договора с изпратено му на посочения
от него адрес за кореспонденция между страните уведомление.
Ищцовото
дружество, позовавайки се на договореното с ответника свое право на предсрочна
изискуемост, на 29.09.2020 г. предявило целия дълг за плащане подавайки
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, образувано в ч.
гр. дело № 466/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Издадената
по цитираното гражданско дело Заповед № 260016/01.10.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което заявителят е бил
уведомен, че следва да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната
заповед.
Приетият
като писмено доказателство Договор за потребителски паричен кредит № CREX-17083397/12.06.2019 г., съставляващ частен диспозитивен
документ, подписан и от двете страни, е годно доказателствено
средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли
лица.
Поради
това, че ответната страна чрез особения представител не е оспорил претендираните вземания, не е допусната съдебно-счетоводна
експертиза.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Искът
за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Установява
се по безспорен начин облигационната връзка между страните във връзка със
сключеният между тях на 12.06.2019 г., в писмена форма договор за потребителски
паричен кредит.
Конкретният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015
г.
Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В
настоящия казус, процесният договор е сключен в
предвидената в чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие
относно размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със застрахователна
премия, общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита – фиксиран
годишен лихвен процент от 24.16% и годишният процент на разходите – 27.03%,
погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски и техния размер.
Безспорно
изискването на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК налага императивното изискване договора
за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Но в
конкретния случай, доколкото за целия срок на договора е договорен фиксиран
лихвен процент, липсва задължение погасителния план да съдържа информация за
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. С оглед на това и предвид, че размерът на уговорената договорна лихва (и
ГПР) по процесния договор не надвишава максимално
предвидения като допустим размер в ЗПК, не е
налице основание за прогласяване нищожността на уговорката за възнаградителна лихва и тя е дължима от заемополучателя
заедно с получената в заем сума.
Следователно
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7-9 от ЗПК са изпълнени.
Не
се спори между страните, че ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита на 21.05.2020 год., т. е. преди подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното съдът стига до извода, че главният иск е изцяло основателен и
доказан, и следва да се уважи.
Следва
да бъдат уважени и останалите акцесорни претенции за договорна
лихва и мораторно обезщетение, тъй като същите
представляват договорни, санкционни последици в следствие забавата на длъжника
и неизпълнение на основното му задължение да плаща в сроковете и размерите
ползваните от него суми по договора.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски по настоящото
производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените
такива за заповедното. Общият размер на сторените е 600.00 лв. (по заповедното:
25 лв. – д. т. и 50 лв. – юрк. възнаграждение и по
настоящото: 125 лв. - д. т., 100 лв. - юрк.
възнаграждение и 300 лв. внесен депозит за възнаграждение на особения
представител), поради което съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца
следва да се присъдят сторени разноски в размер на 600.00 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Г.,
ЕГН ********** с рег. пост./ наст. адрес *** ДЪЛЖИ
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж
рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представляван от Д.Д.– управител чрез пълномощник
юрисконсулт Н.А.М. следните суми, за
които е издадена Заповед № 260016/01.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 466/2020 г. по описа на РС – Кубрат: главница в
размер на 471.49 лева (четиристотин
седемдесет и един лева, четиридесет и девет ст.), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
29.09.2020 г.; 43.71 лева
(четиридесет и три лева, седемдесет и една ст.) – възнаградителна
лихва за периода 20.09.2019 г. до 20.04.2020 г.; 37.34 лева (тридесет и седем лева, тридесет и четири ст.) – мораторна лихва за периода 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г.,
всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № CREX-17083397/12.06.2019
г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.С.Г.,
ЕГН ********** с рег. пост./ наст. адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представляван от Д.Д.–
управител чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.М.
сумата от 600.00 лева (шестстотин
лева, нула стот.) представляваща направени в
настоящето и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова