Решение по дело №1924/2018 на Окръжен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                

 

                                   №           /          2019 г.      

                                         

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на 13.05.2019г. в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :        ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ :                 КОНСТАНТИН И.                                                                                                                             МАЯ НЕДКОВА

 

секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от председателя на състава

в. гр. дело № 1924 по описа за  2018г.

 

            В исковата молба ищецът посочва, че към датата на образуваното досъдебно производство- 28.06.2007г., е заемал по трудов договор длъжността „лекар-ординатор, психиатър“ към ДКЦ „Света Марина“-гр.Варна, по допълнителен договор е работил като психиатър-консултант в АМЦСМП „ Надежда“ ЕООД- гр.Варна, и едновременно с това по граждански договор в Център за психично здраве- гр.Варна, като лекар в метадоновата програма. В изпълнението на своите задължения се е ръководил от уредените с нормативните актове права, личната отговорност и морал, професионалния си опит като експерт. По повод на ДП № 5416/ 2007г. ОД на МВР  е извършена документална проверка на медицинските кабинети по месторабота, изискани са амбулаторни журнали и амбулаторни книги, жълти рецепти,в негово отсъствие. Предприетите полицейски действия са станали достояние на всеки един от неговите колеги и  медицинските служители,и са го поставили в крайно неловко положение да дава обяснения пред съответните ръководители. Тази информация е достигнала до Окръжен съд-Варна, поради участието му като вещо лице  по наказателни и граждански дела, и за да бъде коректен се отказал от работата си като експерт в съдебни производства. За обвинението на практика разбрали всички магистрати, служители от съда, прокуратурата и следствието, което го притеснило изключително, тъй като поддържал добри професионални контакти, а с някои в общ житейски план. Наложило се да ограничи кръга на хората, с които контактувал и поради публикацията за делото срещу него във в-к „Труд“, приложение „ Варна Морски труд“, бр.186/ 2135 от 25.09.2007г., с автор Ю.К.озаглавена „Лекар изписвал неправомерно заместител на дрогата“ и под нея с голям шрифт „ Разследват афера с жълти рецепти“. Статията посочва неговото име и месторабота, мнения на колеги и лекари , коментират се факти от семейството, работата му като вещо лице , предстоящи разпити на свидетели , които ще потвърдят търговия с“жълти рецепти“ и „експертизи“,  и изнесените по този начин факти възприел  като крайно унизителни и позорящи за него. Наказателното производство е проведено на три инстанции и през цялото време е бил под изключително напрежение , че може да бъде осъден и лишен от правата на лекар. Приключването се отразило крайно негативно  в отношенията с приятели и  колеги, преживявало се като кошмар в семейството, в период когато двете му деца изисквали повече грижи и внимание. Силният стрес и притеснение от създалата се ситуация отключили през 2008г. заболявания- „ Декомпенсиран захарен диабет, инсулинозависим тип, кетоацидоза, придружено от артериална хипертония, струма дифуза, стеатохепатит, дислипидемия, остеопения“, констатирано при приемането му по спешност за лечение в МБАЛ "Св.Марина",гр.Варна на 08.02.2008г., където е установено диабетно усложнение“ Диабетна дистална  сензо-моторна полиневропатия умерено-тежка степен“ ЗД тип-2.  Това поставило началото на непрекъснато медикаментозно лечение с инжекционна форма на инсулин, всекидневно по две инжекции, и интензивна перорална терапия. Поради  влошаване на състоянието му периодично е постъпвал за стабилизиране и лечение в болнична обстановка. Невъзможността да  присъства по време на процеса и лично да изложи възраженията си срещу обвинението , както и да бъде непрестанно със семейството, допълнително увеличавали притесненията му. При тези обстоятелства бил принуден да излезе в продължителен неплатен отпуск през м.юни 2010г., след което се завърнал на работа в ДКЦ „Св.Марина“ през януари 2014г. Счита, че изминалите четири години от  привличането му като обвиняем на 28.07.2007г.,до окончателното приключване на наказателното производство в качеството му на подсъдим, са извън разумните срокове по чл.22 от НПК и ч„л.6 от ЕКЗПЧОС.

            Ответникът, чрез РП-Варна, е изразил становище за неоснователност на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3  от ЗОДОВ. Противопоставя следните възражения: -претендираните неимуществени вреди не представляват пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на  Прокуратурата на РБ, съответно не попадат в обхвата на отговорността, регламентирана в чл.4 от ЗОДОВ; - не са налице данни повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство да са разгласени от длъжностни лица на  Прокуратурата или с тяхно съгласие;- размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не съответства на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД-  спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение, не са прилагани други мерки на процесуална принуда и повдигнатото обвинение не е тежко.Периодът до приключването му включва времето на досъдебното и съдебното производство, част от него за прехвърляне на делото в друг съдебен район, поради което  неговата продължителност не е извън разумния срок 

            Доводи в същия смисъл се поддържат пред въззивия съд, съпоставимо на определения от жалбата предмет на спора.

            По релевантните факти и обстоятелства:

            В хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ съдът констатира факта на незаконното обвинение срещу ищец, като основание за претендирано обезщетения за претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди, без да формира самостоятелни изводи за предпоставките на ангажираната наказателна отговорност.

            По писмени данни е безспорно установено, че в образувано ДП № 5416/2007г. по описа на ОД на МВР Варна ,  ищецът В. Т. е  привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 354б, ал.5 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,че в периода 04.2005г.-01.2007г., в гр.Варна като лекар, в нарушение на нормативната уредба съзнателно изписвал наркотични вещества или техни аналози или лекарства, съдържащи такива вещества, с определена  мярка за неотклонение „подписка“. На 15.07.2010г.е издаден  обвинителен акт от Окръжна прокуратура-Добрич, по който е образувано НОХД № 1265/ 2010г. по описа на Окръжен съд-Варна, преобразувано в НОХД № 1265/ 2010г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново. С присъда № 165/ 14.12.2010г. е признат за невиновен по повдигнатите обвинение за престъпление по чл. 354б, ал.5 вр. чл.26, ал.1 от НК. По протест на ДОП е образувано ВНОХД № 626/ 2010г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, който с присъда № 54/ 21.02.2011г. е наложил наказание- три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с три години.  Присъдата е отменена с  решение № 234/ 29.06.2011г. по КНД № 1335/ 2011г. на ВКС, и подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл.345б, ал.5 от НК.

            В предмета на разглеждане са твърдените неимуществени вреди, причинени на ищеца от образуваното  досъдебното производство на 28.06.2007г. до окончателното приключване на наказателното преследване в съдебната фаза на разглеждане на 29.09.2011г.

            Неоспорим е факта, че образуваното  ДП № 5416/ 2007г. е станало достояние на широк обществен кръг след публикацията на в-к Труд / Морски труд/, бр.186 / 2135 от 25.09.2007г., в която авторът е цитирал името на ищеца, неговата длъжност и месторабота, коментари на колегите му в контекста на подзаглавието “Разследват афера с жълти рецепти“, факти от личния му живот и семейство, като е създал по този начин предположение за престъпно поведение, установяването на което е предстоящо и в изключителната компетентност на специализираните органи- следствие и прокуратура.

            Информацията за разследване в началния стадий на досъдебното производство е рефлектирала негативно в професионалните  изяви и контактите, които е имал до този момент. Ищецът е лекар, със специалност“ Психиатрия“, и активна практика в гр.Варна. Към релевантния момент е заемал по трудов договор длъжността в ДКЦ „Света Марина“-гр.Варна, и по допълнителен договор като психиатър-консултант в АМЦСМП „ Надежда“ ЕООД- гр.Варна. Поддържал е ежедневно професионални контакти с колеги и служители на съответните медицински заведения, с пациенти и техни близки. Като специалист в съответната област е бил включен в списъка на вещите лица, съдебен район –ВОС, и участвал в назначени съдебни експертизи.

            Посочените обстоятелства се доказват с показанията на свидетеля Емил Енев- колега на ищеца, с когото са поддържали близки отношения и професионални контакти дълги години пред и по време на разглеждания период. Познава д-р Т. като енергичен човек, с чувство за хумор, общителен, устойчив и уверен в себе си. След образуване на наказателното производство бил подтиснат и напрегнат, нямал предишната енергия. През следващите 3-4 години ищецът се чувствал огорчен и ощетен морално. Споделил, че имало  обиск на работното му място и иззета документация , което го злепоставило пред работодателите му .Отношението на останалите колеги било  по-резервирано, чувствал се изолиран, а това се отразявало на професионалната му ангажираност. Като отговорен човек се притеснявал за семейството си и се стремял да не ги натоварва. Свидетелят знае за здравословните му проблеми- установеното диабетно заболяване ,а по-късно артериалната хипертония.  Според него периодът на „дистрес“ продължил дълго във времето, а когато всичко приключило, ищецът не бил „ предишния човек “, който познавал.

            В хода на първоинстанционното производство е допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза, която практически не е изпълнена. Не е представено  становище, обединяващо констатациите в общо заключение по всички поставени въпроси.  Представени са самостоятелни заключения на назначените вещи лица, със специалност „ Кардиология“ и „ Неврология“. 

            Във въззивното производство е  назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, с мотивите на определение № 2968/ 16.11.2018г., за да отговори на поставените въпроси в тяхната цялост.  Заключението, представено на  10.05.2019г. от назначените вещи лица д-р Д.П., специалист невлог, и д-р Д.Г., съдебен медик, е съобразено с констатациите от проверените медицински документи, присъединени към в.гр.д.№ 1924/ 2018г.ВОС и гр.д.№ 7501/ 2016г.ВРС, вкл.проведени контролни прегледи, параклинични изследвания , и консулти. Не е оспорено от страните и се преценява от разглеждащия състав  като обективно дадено, непротиворечиво за  спорни факти и  обстоятелствата.

            Ищецът е с множество заболявания.: захарен диабет II тип, артериална хипертония  чернодробна стеноза/ стеатохепатит/, дислипидемия, дифузна струма, остеопороза.  Констатирана е наследствена, генетична обусловеност на захарния диабет тип 2. До  2008г.  протича безсимптомно, когато е открит с  декомпенсация, кетоацедоза и диабетна полиневропатия.  Според вещите лица фактът, че е открит  в началото на изследвания период / 2007-2011г./ с декомпенсация дава основание да се приеме, че върху неговото развитие оказва влияние неблагоприятното въздействие на психоемоционалните фактор. В подкрепа на този извод  е заключението в.л. д-р Поля Николова-невролог, с.265, 266 от първоинстанционното дело. Диабетната полиневропатия  представлява усложнение,  което засяга периферните нерви на долните крайници, с неблагоприятни прогнози, и се намира в причинна връзка със заболяването.

            Установена е първична артериална хипертония, която е с комплексна генеза. Включва фактори на околната среда- стрес, психоемоционални фактори. Продължителният период от време, през който  освидетелстваният е бил подложен на неблагоприятни психоемоционални въздействия,  има значение за клиничната проява на артериалната хипертония , чрез повишаване нивото на адреналина и предизвикване на хипертонични кризи.    Останалите заболявания по медицински документи , между които чернодробна стеатоза, не се намират в причинно-следствена връзка със събитията в периода 2007-2011г.

            В съдебно заседание вещите лица поясняват, че  констатираното през 2008г. усложнение- диабетна кетоацетоза, е опасно за живота състояние, което се провокира от стресови ситуации, и болният може да изпадне в кома. Съчетанието на диабет с хипертонична болест води до съдови изменение от различен характер / исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, мозъчни кръвоизлив/, включително и летален изход. Захарния диабет тип 2 води до неврологични усложнения, т.н.“ диабетна полиневропатия“. При обследвания състоянието на диабетна дистална сензо-моторна полиневропатия е в умерена към тежка степен. Развитието на това хронично състояние се забавя от предписаните медикаменти, но категорично лечение няма. Практика е болният от диабет да постъпва в болница един до три пъти в година, за изследвания и евентуална промяна на терапията. 

            Всички медицинските документи, приложени към гр.д.7501/ 2016г.ВРС установяват в хронологичен ред , че  на  08.02.2008г. ищецът постъпва по спешност в МБАЛ „ Св.Марина“ –Варна, където е диагностициран със заболяване  „ Захарен диабет Диабетна кетоацитоза.Диабетна полиневропатия „, , и лечението продължава според съдържанието на издадените епикризи  в периода   2009г.-2014г.  С Експертно решение № 1254/ 058 от 18.04.2017г.ТЕЛК  е призната 64%  трайно намалена работоспособност за срок от три години, при водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“ / с.161/.

            Във въззивно производство са представени рецептурна книжка за 2018г., протоколи за изписани медикаменти и амбулаторни листи от 2018г., които са включени в изследваните документи по изпълнението на КСМЕ  като доказателства за провеждано медикаментозно лечение на установеният ЗД 2. .  

            По основателността на иска с правно основание  чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:

            Съгласно чл.2, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани като резултат от незаконната правозащитна дейност на разследващите органи, съда и прокуратурата. При  наличието на влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатите обвинения за извършено престъпление по чл. 354б ал.5 вр.чл. 26, ал.1 НК, за ищеца възниква правото на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконното обвинение.

            Предявеният иск за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен. Спорът е преди всичко за размера на обезщетението, съобразно въведения с чл.52 от ЗЗД критерий за  справедливост. Подчертана е неговата прекомерност, поради наложената най-лека мярка за неотклонение, приключване на производството в разумни срокове, тежестта на предявеното обвинение, липсата на доказана връзка между стреса от воденото наказателно производство  и появата на заболяването захарен диабет, респ.и с настъпилите усложнения.

            В трайната съдебната практика, последователно е прилагано разбирането, че понятието „ справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД   не е абстрактно, свързано е с преценката на конкретни, обективно съществуващи във всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид  при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането -   решение № 132  от 3.05.2016г. ВКС по гр.д.№ 5861/ 2015г., IVг.о.,ГК. При съобразяване на ППВС №4/ 1968г. първоинстанционният съд е преценявал: 1. тежестта на наказанието, предвидено за престъпление по чл. чл. 354б ал.5 НК / - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева, и  възможно лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 НК; 2. наложената мярка за неотклонение“подписка“, която позволява да се реализират професионални,лични и семейни ангажименти, без драстична промяна в начина на живот; 3. Продължителността на воденото наказателно производство- общо четири години, от които три  при необосновано забавяне в досъдебната фаза /от привличането му като обвиняем до предявяване на разследването/ и една година в съдебната фаза, на три инстанции – ОС,АпС,ВКС.

            Друго важно обстоятелство, неправилно изключено в преценката на съда, е оповестеното разследване с  публикация в национален ежедневник, чрез която името, професията и други обстоятелства от живота на ищеца, са станали достояние на широка читателска аудитория. Изнесеното по този начин безусловно е накърнило личността му, неговата чест и достойнство, поставяйки го в крайно унизително положение още в началото на  досъдебното производство. Като човек с изградена ценностна система и като професионалист, разпознаваем в медицинските среди, е бил принуден да търпи негативите от огласяване на разследването и след предприетите  процесуално-следствени действия, на практика се е почувствал изолиран от обичайната работна среда, а по собствена воля  от участието си на вещо лице –експерт.

            Прокуратурата е поддържала обвинението последователно пред всички съдебни инстанции, а общата продължителност от четири години е създала предпоставки за ескалация на негативните преживявания, които ищецът е изпитвал, още повече при положение,че постановената на въззивна инстанция осъдителна присъда бъде потвърдена.  Тежестта на наказанието, което включва и възможност за лишаване от права по чл.37,ал.1, т6 и 7 НК, а това за него е правото да упражнява професията на лекар, е важно обстоятелство в контекста на цялостната преценка за понесените в този период неимуществени вреди.

            С показанията на св.Енев се установява, че ищецът е преживявал силен емоционален стрес, постоянно притеснение и напрежение от неправомерно повдигнато обвинение, които реално са го променили.  Според  решение № 138 от 8.05.2013г. на ВКС по гр.д.№ 637/ 2012г. IV г.о., ГК, по чл. 290 от НК , той   не носи тежестта на доказване на всяко негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, в резултат на  предприетите срещу него действия, доколкото искът е доказан по своето основание.

            Състоянието на стрес  оказва въздействие върху личността и здравето на ищеца. В конкретния случай преживените душевни страдания и притеснения от действията на правозащитните органи   са  допринесли за влошаване на здравословното му състояние. Основание за този извод е категоричното заключение на КСМЕ, че ищецът е диагностициран със захарен диабет тип 2 за първи път през 2008г., след  постъпването му в болница. Проявлението на болестта и нейното прогресивно развитие е причина за признатата от ТЕЛК  намалена трудоспособност през 2017г. Породените от това състояние усложнения, поради хроничния си характер са необратими, изискват постоянно лечение,контрол и наблюдение, за което са представени убедителни доказателства-- медицинска документация, обсъдена детайлно в заключението на комплексната СМЕ. От обективна страна влошеното здравословно състояние на ищеца е доказано в причинна връзка от повдигнатото обвинение, в резултат на породения стрес и негативни емоции  от незаконосъобразното обвинение.

            Присъденото на основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ  обезщетение следва да отговори на нуждата от репарация за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди и да бъде  достатъчно според вложеното съдържание в чл.52 от ЗЗД. В посочения размер отговаря на това изискване, без да води до пълна компенсация.

            С изложените мотиви решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в оспорената част. В останалата , необжалвана част, е  влязло в законна сила.

            По разноските:

            В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските, които са направени в настоящото производство по представения смисъл по чл. 80 ГПК. Доказани са в  размер на  2200лв., от които 900лв.- внесен депозит за КСМЕ, 1300лв.- внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

            На основание  чл.271 от ГПК и чл.280, ал. 3 ГПК, съдът

 

                       Р    Е    Ш    И    :