Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Даниела
Недева адм.дело № 434 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от „Стената Пропърти Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.В, бул. „////” №//, офис ///, представлявано от управителя Т.С.С.,
депозирана чрез пълномощника адв. М., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-8-0024305/09.01.2020 г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – снек бар „Ел балкон“, находящ се в
к.к. ***, стопанисван от
дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
поради издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че в
търговският обект е монтирано и въведено в експлоатация ФУ вписано в публичния
Регистър на одобрените модели Електронни касови апарати с ЕКАФП, воден от НАП,
за което обстоятелство е издадено Свидетелство № 759/12.12.2018 г. Фискалното устройство
е свързано към софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/ „CLOCK POSITIVE”, Версия: 3.6.Х от 03.07.2019 г., който също е
включен в одобрения от НАП списък на СУПТО, за което е издадено Свидетелство №165. Жалбоподателят твърди, че установеното
нарушение се дължи на моментна грешка на свързания с фискалния принтер софтуер
или на друго непредвидено обстоятелство, като поддържа, че в конкретния случай това
не може да обуслови налагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. По съображения, основани на регламентираните в чл. 22 от ЗАНН цели
на принудителните административни мерки и предвид обстоятелството, че
противоправното поведение на търговеца е преустановено и съответно нарушението
е отстранено още в деня, на констатирането му, счита че към момента на издаване
Заповед за налагане на ПАМ, основанието за прилагане на ограничителната мярка
вече е било отпаднало. Твърди, че доколкото от обуславящото налагане на ПАМ
нарушение не са произтекли никакви вредни последици за фиска, обжалваният
административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Отправя искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-8-0024305/09.01.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП да бъде отменена, като незаконосъобразна.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на
изложените в същата съображения за незаконосъобразност. Сочи, че нормата на
чл. 118, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗДДС разпорежда императивно продажбите в
търговски обекти да се отчитат, чрез издаване на фискален касов бон от фискално
устройство, което е от одобрен тип. В тази връзка нормата на чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС разпорежда, че условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа се определя с Наредба на министъра на финансите. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
посочения подзаконов нормативен акт фискалното устройство трябва да отговаря
първо на функционалните изисквания и второ на техническите изисквания, които са
приложения 1 и 2 към същата наредба. Съгласно ал. 2 от чл. 8, от Наредбата
фискалното устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на
техническите и функционални изисквания по чл. 1, има издадено свидетелство за
одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 от Наредбата. Доколкото не се спори, че жалбоподателят
използва одобрен тип фискални устройства, дори да има недостатъци в тяхната
работа те са изследвани от компетентни органи, преди включването им в одобрения
списък и счита, че недостатъците на работата не могат да бъдат основание за
ангажиране отговорност на дружеството.
По така изложените съображения, моли процесния
административен акт да бъде отменен с присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната страна – началникът на
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
редовно призована не се явява, не се представлява. С писмо вх. д.
№ 2139/11.02.2020 г. , писмо с.д. № 3351/05.03.2020 г. и писмени бележки, чрез процесуален
представител оспорва жалбата и релевира доводи за нейната неоснователност. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и
оставяне в сила на процесната заповед с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2020г. в 12,55 часа
била извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от
ДР на ЗДДС снек бар „Ел балкон", находящ се в община Смолян, к.к.
„Пампорово", хотел „Стената", стопанисван от дружеството
жалбоподател, при която е констатирано, че търговецът в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснал нарушение на същата.
При извършена контролна покупка на 3 броя
мед, 1 брой минерална вода, 3 броя чай, 1 брой боб с кюфтета и 1 брой пица
„Салами“ на обща стойност 29,80 лв., от монтираното и въведено в експлоатация в
обекта фискално устройство модел DATECS FP -
2000 с ИН на ФУ DT511939 и ИН на ФП
02511939 е издаден фискален бон № 0004187 0006/06.01.2020г., който не съдържа
реквизитите: наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени
стоки, който е задължителен реквизит съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1, т.
7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. От издадения фискален бон, се
установило, че вместо наименование на стоките е посочено само продажби и обща
сума - 29,80 лв.
За резултатите от проверката е съставен Протокол
сер.АА № 0024305/06.01.2020г. При така установените в хода на проверката факти е
прието, че дружеството не е спазило начина за
издаване на съответни документи за продажба, издадени по съответния ред за
продажба, с което е нарушен чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. с 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1т.1 б.”а” от ЗДДС, чл.186 ал.3 ЗДДС и чл.187 от ЗДДС
със Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-8-0024305/09.01.2020 г. Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП наложил ПАМ запечатване
на търговски обект – снек бар
„Ел балкон", находящ се в община Смолян, к.к. „Пампорово", хотел
„Стената", стопанисван от дружеството, и забрана на достъпа до него за срок от 7 /седем/
дни.
В заповедта са изложени мотиви, че при определяне на
продължителността на мярката са съобразени следните обстоятелства: големината на търговския обект с капацитет 12
маси и 49 места на закрито, местоположението му - в популярен зимен курортен
комплекс, в известен хотел, посещаван от голям брой туристи, с множество
потенциални клиенти, характера на дейността - снек бар, разнообразният
асортимент на предлаганите храни и напитки, бързата ликвидност на същите,
широкият диапазон на цените, работното време на обекта—от 08:00 ч. до 23:00 ч.,
без почивен ден, както и факта, че това се налага, за да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Административният орган е взел предвид и допуснати от дружеството
предходни нарушения на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за което е било издадено Наказателно
постановление № 430895-1 F469036/22.04.2019г.
- влязло в сила на 14.05.2019г. и нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за което бил
съставен АУАН № F369829/17.01.2018г. и
съответно издадено Предупреждение № F369829/21.05.2018г.
- влязло в сила на 11.06.2018г.
Извън
горното, по време на документирана с ПИП cep. АА № 0024305/06.01.2020г.
проверка било установено и друго нарушение на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на
МФ - за извършената контролна покупка от органите до приходите бил издаден и
предоставен служебен бон с №0004186/06.01.2020г. от монтираното и въведено в
експлоатация в обекта ФУ, с което била нарушена разпоредбата на чл. 7а, ал.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която не се допуска издаване на
служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.
Прието
е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. Наличието на законоустановените реквизити на фискалния бон, издаването
на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано
работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския
обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118
от ЗДДС са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, които следва се изпълняват при съответните
предпоставки. След анализ на извършеното деяние, е прието, че поведението на
лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
За
извършването на промяна в организацията на дейността в обекта е прието, че е
необходим определен срок. Посочено е, че при определянето на този срок е
съобразен принципа на съразмерност, целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
За
така установеното нарушение е съставен АУАН № F534122/14.01.2020г. Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ
№ ФК-8-0024305/09.01.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в т. ч. ПИП сер.АА № 0024305/06.01.2020 г.; ПИП сер. АА №
0024314/14.01.2020 г.; ПИП сер. АА № 0024315/14.01.2020 г.; Касова бележка № 1-
2 бр.; Фискален бон-2бр.; Касова бележка № 2 - 2 бр., Опис на сторно в Снек бар
за периода 01.014.2019 г.-06.01.2020 г.; Опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверка към ПИП № 0024305/06.01.2020 г.;
Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от 06.12.2020
г. на Н.А.И.; Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение
от 06.12.2020 г. на К.Й.Й. ; Декларация от лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение от 06.12.2020 г. на В.И.Д.; Договор за ползване на софтуер за
абонаментен план „Clock Evo ЗАКУПУВАНЕ
(USE)“ за № 2378; Приложение към Договор № 2378; Фискален бон от 06.01.2020 г.;
Служебен бон от 06.01.2020 г.; Междинен отчет сервитьор(и) от 06.01.2020 г.;
Отчет фискална памет (съкратен) от 01.01.2019 до 31.12.2019; Фискален бон от 06.01.2020 г.; Служебен бон от 06.01.2020
г. - 2 бр.; Обяснение към ПИП № 0024305 от 06.01.2020 г. от Ф.Ц.; Таблица за
отчитане явяването и неявяването на работа за месец януари 2020 г.; Договор за
наем от 02.12.2019 г. Представени по делото от жалбоподателя са и
заверени за вярност клен от 06.01.2020г. служебни и фискални бонове.
При така
изложената фактическа обстановка съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано
лице, в законоустановения срок, като е налице
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка
„запечатване на обект” се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета
като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни
дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция
за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС /л.
6 от адм.преписка/. Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС №
ФК-8-0024305/09.01.2020 г. е издадена от материално компетентен административен
орган – Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, в
рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник
отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е
описано фактическото основание за налагане на ограничителната административна
мярка, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното
нарушение, датата и мястото на неговото извършване, като са изложени отделни
мотиви за продължителността на срока на мярката. Предвид горното съдът приема,
че е изпълнено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
проведеното административно производство, които на това основание да водят до
отмяна на оспорената заповед.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
подвеждат в посочената като правно основание за неговото издаване норма,
съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В
случая на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а” от ЗДДС, според която норма принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето,
а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват
от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридическият факт,
пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект
/кумулативно с нея и при същите предпоставки по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда
или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В
нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови
бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които
трябва да съдържат, са регламентирани в издадената въз основа на законовата
делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /чл. 1, ал. 1, т. 4 от
Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е регламентирано, че фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително реквизитите, посочени в т. 1 -17, като
сред императивно изискуемите се реквизити са наименованието на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги /чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ/.
Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на
изискванията по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ досежно задължителното съдържание
на издаваните фискални касови бележки от ФУ в изпълнение на задължението
по чл. 3, ал. 1 от същата Наредба, осъществява фактическия състав на законово
предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а” от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на начина
за издаване на съответен документ за продажба.
В
случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява
описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че на
06.01.2020 г. при извършена от служители на ГДФК при ЦУ на НАП оперативна
проверка на търговски обект по смисъла § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – снек бар, находящ се в хотел „Стената”, к.к. Пампорово,
община Смолян, стопанисван от „Стената Пропърти Мениджмънт” ООД, е
констатирано, че за извършена от проверяващите контролна покупка на 3 броя мед,
1 брой минерална вода, 3 броя чай, 1 брой боб с кюфтета и 1 брой пица „Салами”
на обща стойност 29,80 лв., е издаден фискален касов бон № 0004187
0006/06.01.2020г., от намиращото се в обекта и въведено в експлоатация фискално
устройство, в който липсват изискуемите реквизити наименование на стоката,
количество и стойност по видове закупени стоки. Посочените обстоятелства не се
оспорват от жалбоподателя, и са удостоверени в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0024305/06.01.2020г.,
който е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. Правилно установеното при извършената
проверка /липса в издадения фискален бон на наименованието на стоката,
количество и стойност по видове закупени стоки/, е квалифицирано като нарушение
на императивното изискване по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и съответно като юридически факт
пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект,
кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на
начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
При
установено нарушение на реда или начина за издаване на документ за продажба,
административен орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка
„запечатване на търговския обект”, за обекта, в който е осъществено нарушението
– т. е. органът действа в условията на обвързана компетентност. Законът не
регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва преценка
дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи
или не мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Обстоятелството
дали и не е преустановено издаване на фискални касови бонове, чието съдържание
не съответства на изискванията на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е ирелевантно за
законосъобразността на наложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС от гледна
точка на наличието на нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за нейното прилагане. Приложимият специален закон /ЗДДС/, не
регламентира възможност при отстраняване на установеното нарушение на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, да не се издава заповед по чл. 186, ал. 3 във
вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ. Преустановяването
/отстраняването/ на нарушението, съставляващо предвидена в закона материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ, не заличава нито факта на извършването на
това нарушение, нито обуславя извод за отпаднало материалноправно основание за
налагане на ограничителната мярка, нито изключва възникването и съществуването
на правопораждащия фактически състав за упражняване на административното
правомощие за постановяване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 3 във
вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя за неправилно приложение на чл.
186 ЗДДС поради това, че липсата
на горните реквизити на касовия бон не влияе на отчитането на оборота и
начислените 29,80 лева са били точно калкулирани. При липсата на данни във
фискалната касова бележка за продадените количества и единичните цени е
невъзможно да се проследи движението на стоките в обекта, което може да доведе
до неотчитане на реалните приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане.
Непротиворечива е съдебната практика в разбирането, че липсата на
реквизитите по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е нарушение на правилата относно
отчитането на продажбите и е основание за прилагане на ПАМ. В този смисъл са и
Решение № 9720 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2018 г., I о., Решение
№ 16014 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2019 г., VIII о., Решение №
16399 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2019 г., I о., Решение № 177 от
7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9496/2019 г., I о., Решение № 2216 от
11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2019 г. и др.
Своевременното
преустановяване /отстраняване/ на нарушението представлява обстоятелство, което
би могло да има значение при определяне продължителността на срока на
налаганата ПАМ, но е ирелевантно за наличието на предпоставките за прилагането
на законово предвидената по вид и съдържание, следваща се за това нарушение
принудителна административна мярка. В този смисъл неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че тъй като констатираното нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ при издаването на фискални касови
бонове в търговския обект, е било отстранено /преустановено/ към датата на
издаване на оспорената заповед, е липсвало основание за прилагането на ПАМ
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, кумулативно с нея и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Наличието, респ. липсата на вреди, съответно на възможност за
тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на
налагането на ПАМ, но е ирелевантно за упражняването на административното
правомощие по прилагането на мярката.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че административният орган
обосновано е приел, че допуснатото в проверения търговски обект на
жалбоподателя нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, съставлява основание за издаване на заповед
по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и в условията на обвързана
компетентност е приложил със ЗНПАМ принудителна административна мярка
запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и
по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се
налага за срок до 30 дни. В случая наложена на дружеството жалбоподател с
оспорената заповед принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект- снек бар и забрана за достъп до него, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е за срок от 7 дни. Съдът приема, че при определяне на срока
на наложената ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК -
продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. При определянето продължителността на
срока на мярката административният орган правилно е взел предвид от една страна
тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални
касови бонове за реализираните продажби, като съдът съобрази, че това нарушение
има за последица неотчитане на точните количества продадени от търговеца стоки,
както и неотчитането на единичната цена на стоката, което не позволява да се
установи фактически реализирания оборот по доставени и продадените продукти. Административният
орган правилно е отчел също местоположението и търговската площ на обекта /49
броя места на закрито/, както и вида и характера осъществяваната търговска
дейност /заведение с голям асортимент на алкохолни, безалкохолни и топли
напитки, предястия, салати, основни ястия, десерти, пици, паста, работно време
без почивен ден от 8.00 до 23 часа/, обуславящи възможност за реализиране на
високи търговски обороти, които биха могли да бъдат засегнати от посочените
по-горе последици на констатираното нарушение във връзка с тяхното отчитане.
От друга страна, липсват доказателства към датата на издаване на оспорената
заповед – 09.01.2020 г. – дружеството да е привело фискалното устройство в
съответствие с изискванията на нарушената норма на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., така че издаваните от това устройство
фискални бонове да имат необходимото и задължително съдържание по чл. 26, ал. 1
от Наредбата. Неоснователно е възражението, че ЗПАМ е издадена значително
по-късно от установяване на нарушението в момент, в който фискалното устройство
е било синхронизирано и приведено в съответствие с изискванията на чл.26 ал.1
от Наредбата. Нарушението е установено на 06.01.2020г., а заповедта е била
издадена на 09.01.2020г. т.е. три дни след установяването му, като липсват
доказателства в този срок да е извършена сочената синхронизация и привеждане на
фискалното устройство с нормативните изисквания. Служебният бон с артикули за
клиентска поръчка не замества издаването на фискален касов бон с
изискуемите по чл.26 ал.1 от Наредбата реквизити. Недоказано се явява възражението, че към момента на издаване на оспорената
заповед е постигната целта на принудителната административна мярка.
Определянето
продължителността на срока на принудителната административна мярка като такава
от 7 дни, е под предвидения среден размер, при максимален от 30 дни и не ограничава правата на търговеца в степен,
надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел и сочи, че при анализ е взето предвид, че при
извършената от служители на ГД „Фискален контрол” проверка са констатирани
други нарушения на данъчното законодателство описани в ЗНПАМ като това на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС, за което е било издадено и влязло в сила на 14.05.2019г.
Наказателно постановление № 430895-1 F469036/22.04.2019г.
и нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за което бил съставен АУАН № F369829/17.01.2018г. и съответно издадено
Предупреждение № F369829/21.05.2018г.
В този смисъл съдът приема, че
продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на
охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка обществените
отношения, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо правилна,
законосъобразна, съответна на целите по чл. 22 от ЗАНН и
на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е
преценката на административния орган, че за осигуряване защитата на обществения
интерес и спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина и
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде за
срок от 7 дни. Оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на дружеството
на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано
от наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за
налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от прилагане на мярката за
постигане на предвидената в закона цел.
Оспореният административен акт изпълнява целите по чл.
22 ЗАНН и по конкретно –
предотвратяване на административни нарушения, засягащи интересите на държавния
бюджет от неправилното отчитане на продажбите, и вредните последици от тях.
Продължителността на мярката е съответна на тежестта на извършеното нарушение и
на принципа за съразмерност по чл.
6 АПК. Срок от 7 дни при
максимален от 30 дни не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел.
С
оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; при спазване на
административнопроизводствените правила; постановена в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, и съобразяване с целта на закона е
законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК,
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
спора следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно
от АПК, Административен
съд-Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стената Пропърти Мениджмънт”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В, бул. „////” №//,
офис ///, представлявано от управителя Т.С.С. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-8-0024305/09.01.2020 г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
снек бар „Ел балкон”, находящ се в к.к. П, хотел „///”, община ////, стопанисван от дружеството и забрана за
достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Стената Пропърти
Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В, бул.
„////” №//, офис ///, представлявано от управителя Т.С.С. да заплати на
Националната агенция за приходите – София сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: