ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 26.07.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията адм.дело №672/2021 г.     

 

                                                                                                     

            По жалбата на Г.Д.С. ***, с посочен по делото съдебен адрес, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/2830 от 12.04.2021 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, са налице условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

 

В жалбата е формулирано следното искане: „Моля да спрете предварителното изпълнение на оспорения административен акт, ако такова е допуснато при неговото издаване със самия акт или нарочен друг акт, за съществуването на който не съм уведомен.“  

С писмо вх.№4790/21.07.2021 г. от пълномощник на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, по делото е изпратена изисканата административна преписка по издаване на обжалвания акт. 

Съдът, като взе предвид твърденията на оспорващия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-6500-2830#2 от 12.04.2021 г., е издаден на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП, и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, и с него е определено публично държавно вземане от Г.Д.С. в размер на 8962,87 лв.   

Според разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП, обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им.

В обжалвания АУПДВ няма изрично произнасяне на административния орган, с което да се допуска предварително изпълнение на акта, тъй като такова е допуснато по силата на самия закон.

Ето защо формулираното в жалбата искане настоящият съдебен състав преценява като предявено от оспорващия искане за спиране по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя.

Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане. 

Предвид направените твърдения и наличните по делото доказателства, искането е неоснователно.

Извод за наличието на вреди от вида и характера на посочените в чл.166, ал.2 от АПК в случая не може да се обоснове, тъй като в жалбата липсват каквито и да било твърдения за тяхното настъпване, произход, вид и размер.

Искането в жалбата не е мотивирано. В него дори не се твърди оспорващият да счита, че би претърпял от предварителното изпълнение на акта някакви вреди, а в негова тежест е не само да посочи пред съда, но и да установи по несъмнен начин наличието на обстоятелства, обуславящи спирането на изпълнението на заповедта.

Само от вида на разпореденото с процесния АУПДВ не може да се установи, че с предварителното изпълнение на същия интересите на оспорващия ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от допускане предварителното изпълнение на акта.

Ето защо съдът счита искането за спиране на предварителното изпълнение на акта за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено. 

С оглед изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

КОНСТИТУИРА страните по делото, както следва:

            жалбоподател – Г.Д.С.;

            ответник – Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.10.2021 г. от 10.00 часа.

            УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

            УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи изложените в жалбата твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Определението в тази част не подлежи на  обжалване.

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането Г.Д.С. ***, за спиране предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/2830#2 от 12.04.2021 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.3 от АПК определението да се съобщи на страните.

 

                                                                                  

                                                                                                СЪДИЯ: