Р Е Ш Е Н И Е №2458
20.06.2018 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VIІ-ми гр. състав, в открито съдебно заседание на четвърти
април две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 4312 по описа на същия съд за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Пряк частичен иск на увреденото лице „
Автотранс 2000 „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Източен №
48 ет. 6 офис 18 , против застрахователя на деликвента по застраховка
гражданска отговорност - застрахователна
компания „ Кове” KOBE Central European Mutual
Insurans Association Hungary -1108 Budapest Venyige u.3, за сума от 1000 лева частично
от общо 27 854.30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от ищеца.
Според изложеното в исковата молба ,
ищцовото дружество е собственик на моторно пътно превозно средство – автобус,
марка „Мерцедес", модел „О 405"
с per. номер ******, с рама №***********,
закупен във Франция, регистриран в България на
15.04.2013г. с държавен контролен номер *****. При транспорта на автобуса на собствен
ход от Ф. към Б., управляваното от Н. Г.
процесно превозно средство попада в пътнотранспортно произшествие на
територията на територията на Р. У., по пътя от гр. Х. в посока гр. Б.
Произшествието е настъпило на дата *******г, по вина на
***** гражданин Ж. К., който се „движел от Х. в посока Б. с управлявания
от него - собственост на Ж. З. С. - влекач Волво с регистрационен номер ******* и прикачено към него
ремарке Ван Хол - собственост на Хойер ООД - с регистрационен номер *********
със скорост около 80 км/час, достигайки до участъка на километър 149 +064, в
следствие на неправилно избрана дистанция управляваната от него композиция удря
с предницата си отзад движещия се по-бавно в същата посока автобус Мерцедес с
регистрационен номер **********, собственост на Автотранс ООД,
управляван от Н. Г., който по-рано
излиза от паркинг, намиращ се в участъка на километър 150 и се престроява в
крайната лента, като постепенно ускорява”.
За
развилия се инцидент били уведомени
надлежните полицейски власти в Р. У. Ж. К.
е санкциониран за неправомерно поведение при управление на МПС. Гражданската му отговорност като виновен водач била застрахована
от Унгарската застрахователна компания КОВЕ /КОВЕ Central European Mutual Insurance
Association/.
Ищцовото дружество твърди, че стойността на вредите
, претърпени от ПТП, е 27854.30 лв., като
ремонта на увредения автобус възлиза на 18759,70 лв. по експертна оценка, както
и че е направил разходи за репатриране на автобуса от У. до Б. в размер на
6649,82 лв., както и разходи за пътна помощ на територията на У. в размер на
общо 1250 евро. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да се
осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума от 1000 лева, частично от пълния
размер на иска.
Ответното дружество, при редовно връчени съобразно Регламент (ЕО)
№ 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември
2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни
документи по граждански или търговски дела ( връчване на документи ) и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета ( Регламент 1393) книжа - препис от искова молба на унгарски език - е депозирало отговор в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК. Искът се оспорва
като неоснователен, тъй като не били изяснени обстоятелствата, свързани с твърдяното
ПТП; липсвал договор за застраховка,
която да застрахова отговорността на виновния водач при ответното дружество,
тоест , такъв по който ответното дружество да е страна; липсвали разходи за
пътна помощ на територията на У. и от У. до Б.; липсвали доказателства за вида
и стойността на щетите по автобуса. Прави се отделно възражение , че стойността
на придобиване на автобуса е 2000 евро, което било максималната възстановителна
стойност, която ответното дружество следвало да плати .
Вещото
лице по проведената съдебно – автотехническа експертиза дава заключение , че
стойността , на която възлизат
нанесените на автобуса щети е 10 072
лева , при положение , че самия автобус е с пазарна стойност от 11 849
лева.
Иск с
правно основание в чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането ( отм.)
Съдът, при така представените доказателства
и с оглед твърденията на страните, като се запозна с позитивното унгарско право
касателно действията на водача Ж. К. и наличието на договора за
застраховка, съобрази следното:
І. Приложим закон:
Съдът приема , че се касае за хипотеза по
чл. 1 ал. 2 от Кодекса за международното частно право , според която разпоредба
„ По смисъла на този кодекс „частноправно
отношение с международен елемент” е отношение, свързано с две или повече държави”. Международната компетентност на българските съдилища ,
РС Пловдив - в частност, е налице
според чл. 4 от КЧМП. Оттук, приложим материален национален закон по
правоотношението е българския Кодекс за застраховането, с уговорката, че административно- наказателните последици от извършеното от Ж.
К. като водач на пътнопревозно средство
се уреждат от унгарското национално право; по същото се преценява и наличието
и доказателствената годност на полицата за застраховка, съставена на територията на същата държава.
Затова,
и с оглед и датата на настъпването на пътното произшествие , правната квалификация на спорното право е чл.
226 ал.1 от Кодекса за застраховането ( отм. ).Според тази законова разпоредба
, „Увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя”. Или, подлежат на доказване
следните елементи на хипотезата – увреда на лице, различно от причинителя на вредата;
тази увреда е причинена от такова лице, чиято гражданска отговорност е
застрахована като риск по договор със застрахователя, валиден към датата на
вредоносното събитие , разглеждано като настъпване на рисковото събитие.
Съдът
приема на база представения договор за покупка на автобуси ,и на свидетелството
за регистрация на л. 48 от дело № 3197 по описа на Пловдивски окръжен съд за
2013г, че ищцовото дружество е собственик на автобуса марка „Мерцедес",
модел „О 405" с държавен контролен
номер *********, вкл. към датата на пътното произшествие.
По отношение на съществуването , вкл. и
формата на сключване на договора за застраховка „гражданска отговорност”,
приложим закон се явява действалия към датата на ПТП „Закон LXII от 2009 г за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на МПС” на територията на У. Според същия,
инкорпориран в превод по делото ( в открито съдебно заседание на 05.11.2015г) ,
по – точно § 6 ал. 1 и 2 , „застрахователния договор се сключва с писмено
споразумение между страните” или , алтернативно , „ако на систематизиран от
застрахователя лист за оферти договарящият се ползвател предложи на
застрахователя ......оферта, съответстваща на тарифата на премиите ...”. И в
двата възможни случая, договорът за застраховка е формален, писмен, вкл. и
за доказването си както от страните ,
така и от третото ползващо се от него лице, каквото е ищеца по смисъла на § 3 т
. 19 от същия закон. По делото е представено ( л. 397 ) копие от застрахователна полица/договор
за застраховка, което доказва, че е била застрахована гражданската отговорност
на водача Ж. К. или на вреди , настъпили при управление на влекач Волво с
унгарски държавен контролен номер ***** и/или прикачено към него ремарке Ван
Хол - собственост на Хойер ООД - с регистрационен номер ****** договорът е
със „начало на носенето на риска „ от
28.06.2012г. , 00. часа и 00 минути , и изтича на 01.05.2013г., т. е, има
действие към датата на ПТП. Възоснова този договор за застраховка, „Корис България „ ООД , ЕИК *********,
представител за щетите на ответния застраховател на територията на РБългария, е образувал преписка по щета, макар да не е ясно по делото защо на ищеца е отказано
изплащането на обезщетение. Или договора за застраховка (като основание да се
ангажира отговорността на ответника) съществува.
Представено е и извлечение от акт
на унгарски държавен орган – решение Чонгради – Чорбане, в което е прието, че вина за настъпването на
ПТП има водача Ж. К.; за това му деяние
, на същия е наложено наказание – глоба в размер от 40 000 форинта , тъй като „деянието съставлява закононарушение
– смущение на реда в автомобилния транспорт..............съгласно член 219 ал.
1 от Закон ІІ от 2012,” (мотиви към решението на водещия преписката по
закононарушението), решението е в сила и е представено пред българския съд в
заверен от страната препис, без да е оспорено касателно доказателствата си
годност. Затова и съдът приема, че К. е прекия причинител на вредите
по автобуса, и последните са виновно
причинени. Хипотезата на чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.)
е осъществена по отношение на вредите, представляващи равностойността на
увредената вещ. Плащане се дължи.
Според заключението на вещото лице , което
съдът цени , стойността , на която
възлизат нанесените на автобуса щети е 10 072 лева , а самия автобус е с
пазарна стойност от 11 849 лева ; възстановяването на автобуса е затова
икономически нецелесъобразно. Цената на
придобиването му от ищеца е без значение. Налице е т.нар. тотална щета на
автобуса, определена по смисъла на чл. 193 ал. 4 от КЗ ( отм. ), но дори и при
това положение , ответникът дължи плащане на всички вреди, а не само на 70 % от
тях, тъй като коментираната разпоредба не е приложима в отношенията между
страните – към датата на ПТП, респ., на определянето на размера на
обезщетението , МПС като увредена вещ не е било регистрирано за движение на
територията на РБългария.
За пълнота , представени са в хода на
преписката по щетата, образувана при Корис България” АД, фактури за това, че ищецът е сторил разходи за
6649,82 лв . репатриране на повредено МПС на територията на РБългария, както и
разходи за пътна помощ на територията на У. в размер на общо 1250 евро,
равностойни на 2444.79 лева . Сочените в исковата молба за доказването им
писмени доказателства ( представени от ищеца фактури ) фигурират по делото и не са оспорени от
ответника, като се и подкрепят от събраните свидетелски показания.
Само заради изложеното искът е основателен
до пълния предявен размер.
Разноските по делото се понасят от ответника.
Доказателства за такива , направени от ищеца ,
има до размер от 1504.30 лева; списък по чл. 80 от ГПК , даден от ищеца , не се
откри по делото. Не се кредитира
записаното в договора за правна помощ на л. 260 от делото , че на ищеца е
оказана „безплатна правна помощ на
основание чл. 38 ал. 1 т . 3 от Закона за адвокатурата” , доколкото ищеца по
делото е юридическо лице - търговец, а
коментираната разпоредба дава възможност на адвоката да окаже безплатно помощ
само на „роднини, близки или
на друг юрист”. Затова се присъждат само разноски за такси , хонорари на вещо лице и
преводи от унгарски език.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда застрахователна компания „ Кове” KOBE Central European Mutual
Insurans Association Hungary -1108 Budapest Venyige u.3, да заплати на ищеца „ Автотранс 2000 „ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в
Пловдив, бул. Източен № 48 ет. 6 офис 18, сума от 1000 лева , част от
обезщетение за имуществени вреди от ПТП от дата 25.01.2013г. с автобус Мерцедес с регистрационен номер ********, собственост на Автотранс ООД,
управляван от Н. Г., с регистрационен номер *********, с български държавен
контролен номер ********.
Осъжда застрахователна компания „ Кове” KOBE Central European Mutual
Insurans Association Hungary -1108 Budapest Venyige u.3, да заплати на ищеца „ Автотранс 2000 „ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив
, бул. Източен № 48 ет. 6 офис 18 сума от
1504.30 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ