№ 45
гр. Оряхово, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100181
по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. С. Л., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34, чрез адв. Р. Р. -АК
Пловдив, против „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ № 5 иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за финансов лизинг №
AG0008879/17.07.2019 г., със задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия
актив, сключен между страните, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД,
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит и на осн. чл.55 ал.1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца, заплатената в периода 17.07.2019 г. до
06.03.2024 г. без правно основание сума в размер на 1 000 лв. по нищожен Договор за
финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., със задължително придобИ.е на собствеността
върху лизинговия актив, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2019 г., ищецът е сключил Договор за
финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., със задължително придобИ.е на собствеността
върху лизинговия актив, с „Мого България“ ООД, със сегашно наименование “Амиго
Финанс“ ЕООД, по силата на който ответникът се е задължил да закупи и предостави за
ползване на ищеца МПС Kia Ceed с рама № U5YHB316ABL058807. за продажна цена в
размер на 8300 лв. Ответникът е закупил вещта от продавача, като ищецът е бил задължен
да плати първоначална вноска в размер на 1700 лв., такса за приоритетно разглеждане на
документи в размер на 300 лв., както и разходи за регистрация на Лизинговия актив в
размер на 120 лв. Сочи се, че остатъкът от 6600 лв. ищецът се е задължил да върне на
лизингодателя на 48 равни месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 41,16 % и годишен процент на разходите - 49,88 %. Твърди се, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора и след изплащане на дължимите суми е придобил
собствеността върху лизинговия актив. На осн. чл. 3, ал. 3 от ЗПК, разпоредбите на ЗПК се
прилагат и за договори за лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на
стоката - предмет на договора.
Ищецът твърди, че сключеният Договор за финансов лизинг № AG0008879/
1
17.07.2019г. е нищожен и всички плащания над главницата в размер на 6600 лв. са лишени
от основание, поради което следва да бъдат върнати на ищеца.Сочи, че с договорения
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,16 % се нарушават добрите нрави и се
внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на
кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.
В ИМ се твърди, че договорът е нищожен на осн. чл. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК във вр. с.
чл. 22 ЗПК. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е
различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,88 % е
заблудил потребителя.Сочи се, че предвидените първоначална такса за приоритетно
разглеждане в размер на 300 лв. и разходи за регистрация на Лизинговия актив в КАТ в
размер на 120 лв. са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1
и 2 ЗПК. Твърди се, че ответникът в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1
и 2 ЗПК, не е включил в договорения ГПР от 49.88% разходите, които следва да извърши
ищеца за заплащане на горепосочените такси, поради това посоченият в договора размер на
ГПР, не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2. т. 1 от Закона за защита на потребителите.
С оглед неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради нарушаване на
изискванията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК ищецът счита, че целия договор за финансов
лизинг е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което претендира връщане на
платените суми по договора за лихва.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му юр.к. Д. Д. К.,
е постъпил писмен такъв, в който оспорва иска, като навежда доводи в тази насока.В
отговора се сочи, че неоснователно е твърдението на ищеца, че ГПР по договора за лизинг
не е правилно изчислен и че в него трябва да бъдат включени таксата за регистрация КАТ в
размер на 120 лева и таксата за приоритетно разглеждане в размер на 300 лева. В чл. 19,
ал.З, т.1 и т.2 от ЗПК е предвидено, че в ГПР не се включват разходите,които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора и различни от покупната цена на
стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на
услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит.
Сочи се, че таксата за регистрация КАТ отговаря на изискванията на чл. 19, ал.З, т.2 от
ЗПК, защото при договора за финансов лизинг ответника, в качеството му на лизингодател,
е придобило посочения от ищеца-лизингополучател лек автомобил и част от лизинга, т.е. от
услугата, е промяна на регистрацията на МПС в КАТ свързано с промяна на собствеността
върху тази вещ. За да може лизингополучателят да ползва лизинговия автомобил, същият
следва да се придобие от лизингодателя и това да се впише в регистрите на КАТ,
лизингополучателят да се впише в свидетелството за регистрация на превозното средство и
едва след това МПС се предава на ищеца за ползване. Затова в случая разходът за
регистрация КАТ не се включва в ГПР на основание чл.19, ал.З, т.2 от ЗПК, във вр. с чл.342,
ал.2 от ТЗ и чл. 345, ал.1 от ТЗ.Таксата за приоритетно разглеждане в размер на 300 лева
съгласно се дължи единствено в случаите на поискана такава допълнителна услуга от
клиента, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането му, независимо от реда на
подаване на заявката, видно от чл. 1.36 във вр. с чл. 3.7 и сл. от Общите условия. Услугата е
заявена от клиента при кандидатстването му и е предвидена в индивидуално договорена
клауза в Договора. Договорната лихва и ГПР са съобразени с изискванията на ЗПК и са
напълно действителни и законни. Конкретно ГПР е 49.88%, което съответства на чл.19, ал.4
от ЗПК.Сочи се също, че е неоснователно и твърдението на ищеца, че договорна лихва е в
размер по-висок от разписания в ЗПК. С измененията на ЗПК от 2014г. се въведе горна
2
граница на ГПР, по която да се прави преценка дали разходите по един кредит, в това число
и договорната лихва, са законосъобразни.
С отговора на осн.чл.211 ГПК от ответника е предявен Насрещен иск срещу ищеца, за
осъждане на ищеца А. С. Л., с ЕГН **********, да заплати на ответника “АМИГО
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл.34 ЗЗД, сумата от 8300 лв. представляващата
платена продажна цена за придобИ.е правото на собственост върху лек автомобил Kia Ceed с
per. № СВ3873ТК, предоставен на ответника по нищожен договор за финансов лизинг №
AG0008879, ведно със законната лихва от 17.07.2019 до окончателното изплащане на
вземането и за осъждане на ищеца А. С. Л., с ЕГН **********, да заплати на “АМИГО
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ********* на осн. чл.59 от ЗЗД, сумата от 1500.00 лева,
представляваща част от възнаграждението за ползване на лек автомобил Kia Ceed с per. №
СВ3873ТК, собственост на дружеството-ищеца без основание за периода от 17.07.2019г. до
31.08.2023 г.
В насрещният иск се сочи, че на 17.07.2019г. между ответника по ИМ и ищеца по
насрещния иск е сключен договор за финансов лизинг № AGOOO8879, като предмет на
договора е предоставяне ползването на лек автомобил Kia Ceed с per. № СВ3873ТК.
Договорът е сключен първоначално за срок от 48 месеца.Посоченото МПС е придобито от
дружеството съгласно Договор за покупко-продажба на МПС № РС0008879 от 17.07.2019г.
за сумата от 8300 лв., като продажната цена е заплатена по банков път на продавача на
17.07.2019 г. за която предоставям заверен препис от платежното нареждане.МПС е
предоставено на ответника на 17.07.2019г. на адрес: гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 5, за
което е съставен приемно-предавателен протокол.
Впоследствие със споразумение от 29.10.2020г. и погасителен план към него, ищецът
по ИМ и ответник по Насрещния иск, е поискал отсрочване и разсрочване на част от вноска
№ 14 и вноска № 15 за период от 4 месеца, считано от 16.10.2020 г.с оглед на това, че
ищецът е бил в неизпълнение на договора за финансов лизинг, като е имал непогасени
задължения.В изпълнение на Договора за финансов лизинг, лизингодателя е прехвърлил на
31.08.2023 г. правото на собственост на А. С. Л..Следователно ответникът е ползвал
автомобила, собственост на ищеца, за периода от 17.07.2019г. до 31.08.2023г. включително.В
Насрещният иск се сочи, че след като договора за финансов лизинг е прогласен за нищожен
по съдебен пред на осн. чл.34 от ЗЗД, ответника трябва да върне на ищеца продажната цена
за лек Kia Ceed с per. № СВ3873ТК в размер на 6600 лв., ведно със законната лихва от
17.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането.Сочи се, че след като клаузите за
договорна лихва по договор за финансов лизинг № AG0008879 е прогласена от съда за
нищожна и съгласно чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен всяка от
страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Сочи се, че
ответникът по насрещния иск е ползвал автомобила за посочения период и при нищожност
на договорната лихва по договора за лизинг, поради което няма да заплати възнаграждение
на ответника за използването на неговата собствена вещ. Следователно ответникът по
насрещния иск се е обогатил за сметка на дружеството-насрещен ищец, като се претендира
заплащане на пазарния наем за периода от 17.07.2019г. до 31.08.2023г. за лек автомобил Kia
Ceed с per. № СВ3873ТК с техническа спецификация, съгласно Свидетелство за регистрация-
част I /голям талон/ № *********.
Претендират се и направените по делото разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. От пълномощника на същия адв. Р. Н. Р.-АК Пловдив, е постъпила молба с
която поддържа предявения иск, и отговора на насрещните искове, като моли съда да уважи
исковата претенция на ищеца и да отхвърли предявените насрещни искове от ответника.
За ответникът редовно призован,се явява ю.к С., редовно упълномощен по делото,
който оспорва предявените искове, като неоснователни, и моли съда в случай че същите
бъдат уважени да уважи предявените насрещни искове срещу ищеца.
3
По делото са приети писмени доказателства представени от страните.
По искане на страните е изготвена съдебно счетоводна експертиза, със задача 1.Какви
разходи по договора по смисъла на чл.19 ал.1 ЗПК, са включени в годишния процент на
разходите, разписан в договора в размер на 49.88%? 2. Какъв ще бъде размера на
приложения в правоотношението ГПР, ако в неговия обхват се включи и уговорената такса
за приоритетно разглеждане в размер на 300.00 лв. и разходите за регистрация на
Лизинговия актив в КАТ в размер на 120.00 лв.? 3.Какъв е размера на платените от ищеца
суми по процесния договор за периода от 17.07.2019 г. до 06.03.2024 г. и каква част от тях е
отнесена за заплащане на възнаградителна лихва? 4.Какъв е размерът на ГПР съгласно
погасителния план, който е приложение към Споразумение от 29.10.2020 г.
По искане на ответника е допусната и изготвена съдебно оценителна експертиза със
задача 1. Какъв е средният размер на месечния пазарен наем на лек автомобил Kia Ceed с
per. № СВ3873ТК с техническа спецификация, съгласно Свидетелство за регистрация-част I
/голям талон/ № ********* в периода юли 2019г. - август 2023г.? 2. Какъв е общият размер
на пазарния наем на лек автомобил, Kia Ceed с per. № СВ3873ТК с техническа
спецификация, съгласно Свидетелство за регистрация-част I /голям талон/ № *********
изчислен за периода от 17.07.2019г. до 31.08.2023г., включително?
По искане на ищеца в с.з, съдът на осн.чл.214 ГПК, е допуснал намаление на размера
предявеният иск с пр.осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД - от сума в размер на 1000.00 лв. представляваща
недължимо платена лихва в периода от в периода 17.07.2019 г. до 06.03.2024 г. по нищожен
Договор за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., със задължително придобИ.е на
собствеността върху лизинговия актив, на сума в размер от 6951.36 лева, представляваща
недължимо платена лихва в периода от в периода 17.07.2019 г. до 06.03.2024 г., по нищожен
Договор за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., със задължително придобИ.е на
собствеността върху лизинговия актив.
По искане на ответника в с.з На осн.чл.214 ГПК, съдът е допуснал увеличение на
предявения насрещен иск с правно осн. чл.59 ЗЗД, за осъждане на ищеца А. С. Л., с ЕГН
**********, да заплати на “АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1500.00
лева, като същия се счита предявен за сумата от 7 000 лв,представляваща част от сумата от в
размер на 21 626 лв., - възнаграждение за ползване на лек автомобил Kia Ceed с per. №
СВ3873ТК, собственост на дружеството-ищеца без основание за периода от 17.07.2019г. до
31.08.2023 г..
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г.,
със задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия актив, с „Мого България“
ООД, със сегашно наименование “Амиго Финанс“ ЕООД, по силата на който ответникът се е
задължил да закупи и предостави за ползване на ищеца МПС Kia Ceed с рама №
U5YHB316ABL058807. за продажна цена в размер на 8300 лв. В изпълнение на договора,
ответникът е закупил процесния автомобил с договор за покупко продажба на МПС №
РС0008879 от 17.07.2019г. и на същата дата го е предал на ищеца с Приемо-предавателен
протокол. При подписване на договора ищецът е платил първоначална вноска в размер на
1700 лв., такса за приоритетно разглеждане на документи в размер на 300 лв., както и
разходи за регистрация на Лизинговия актив в размер на 120 лв. Съгласно сключеният
договор остатъкът от продажната цена 6600 лв. ищецът е следвало да плати на
лизингодателя на 48 равни месечни вноски с падеж на първа погасителна вноска на
16.08.2019г. и последна вноска 16.07.2023г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 41,16 % и годишен процент на разходите - 49,88 %.
На 29.10.2020г. между страните е сключено допълнително споразумение към Договор
за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., с който е изменен погасителния план, като е
отсрочено и разсрочено плащането на 2 от погасителните вноски - № 14 и №15.
4
На 21.08.2023г. ищецът е изпълнил задълженията си по договора и след изплащане на
дължимите суми е придобил собствеността върху лизинговия актив на 31.08.2023г., с
договор за прехвърляне на собствеността върху МПС в изпълнение на Договор за финансов
лизинг № AG0008879, с нотариална заверка на подписите .
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза,
която съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставените
въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната
област, се установява, че в посочения в договора ГПР в размер на 49.88% са включени само
главница – 6 600 лева и договорна лихва – 6951.36 лева. Вещото лице посочва, че размера
ГПР, след включване начислени те суми за главница, възнаградителна лихва и такси за
приоритетно разглеждане и регистрация на лизинговия актив в КАТ, е в размер на 56.34%.
От заключението на вещото лице се установява, че в периода от 17.08.2019г. до 21.08.2023г.
ищецът е внесъл по Договор за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г. в полза на
ответникът общо сумата от 18 545.66 лева,с която изцяло е изпълнил задълженията си по
договора, като от тази сума платената възнаградителна лихва възлиза в размер на 6951.36
лева. Вещото лице е изчислило и размерът на ГПР съгласно погасителния план към
сключеното допълнително споразумение между страните към договора за финансов лизинг,
като посочва че същото възлиза на 60.33%.По искане на ответникът е допуснат
допълнителен въпрос към вещото лице, а именно да се изчисли какъв е ГЛП и ГПР по
договора за лизинг, като се изчисли въз основа на сключения договор и допълнителното
споразумение към него.От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че
след изменение на процесния договор с подписаното допълнително споразумение от
29.10.2020г., ГПР е в размер на 48.63%, като вещото лице е взело предвид следните
допускания – 6600 – главница, 6 951.36 договорна лихва, 48 бр. погасителни вноски, 0.00
лева стойност на 14 и 15 погасителна вноска, 399.90 лева размер на 16,17,18,19 погасителна
вноска,41.16% - фиксиран годишен лихвен процент, 282.32 лева – размер на 1 месечна
погасителна вноска и 13 551.36 лева обща сума за плащане по договора.
От заключението на съдебно оценителната експертиза се установява, че средният
размер на месечния пазарен наем на лек автомобил Kia Ceed с per. № СВ3873ТК с
техническа спецификация, съгласно Свидетелство за регистрация-част I /голям талон/ №
********* в периода юли 2019г. - август 2023г. е в размер както следва – за 2019г. – в размер
на 376 лева, 2020г. в размер на 405.00лева, за 2021г. – 434.00 лева, за 2022г. – 463.00 лева, за
2023г. в размер на 492.00 лева, а общият размер на пазарния наем на процесният лек
автомобил, Kia Ceed за периода от 17.07.2019г. до 31.08.2023г., включително възлиза на
сумата в размер на 21626.00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените от ищеца обективно съединени искове са с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за финансов лизинг №
AG0008879/17.07.2019 г., със задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия
актив, сключен между страните, като противоречащ на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от
ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
сумата от 6 951.36 лв., представляваща недължимо платена сума в периода от 17.07.2019г. до
06.03.2024г. по нищожен Договор за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., със
задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия актив, сключен между
страните.
Предявените от ответника насрещни обективно съединени искове са с правно
основание чл. 34 ЗЗД и чл.59 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ищеца, да заплати на ответника
сумата от 8300 лв. представляващата платена продажна цена за придобИ.е правото на
собственост върху лек автомобил Kia Ceed с per. № СВ3873ТК, предоставен на ответника по
нищожен договор за финансов лизинг № AG0008879, ведно със законната лихва от
5
17.07.2019 до окончателното изплащане на вземането и за осъждане на ищеца да заплати на
ответника, сумата от 7000.00 лева, представляваща част от обезщетението за ползване на лек
автомобил Kia Ceed с per. № СВ3873ТК, собственост на дружеството-ищеца без основание
за периода от 17.07.2019г. до 31.08.2023 г.
По предявените от ищеца искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.55 ал.1 от
ЗЗД, съдът намира следното:
Въз основа на представените по делото доказателства съдът приема за установено, че
между страните е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът като
лизингодател се е задължил да придобие правото на собственост върху лизинговия актив,
след което да го предостави за ползване на ответника срещу съответно възнаграждение, а
ответникът като лизингополучател се е задължил срещу предоставеното му ползване да
заплаща уговорената с договора цена, както и да придобие правото на собственост върху
автомобила след изтичане на срока на договора за лизинг.
В константната практика на ВКС /например Решение № 102/03.08.2010 г. по т. д. №
897/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 120/10.11.2010 г. по т. д. № 1025/2009 г. на ВКС, I ТО,
и др. / е прието, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие
вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг
съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния
елемент – придобИ.ето на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови
вноски.
По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция
за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него
лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка
на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на
покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на
лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени
интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг
размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е
калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/,
разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за
закупуване на този актив от лизингополучателя. Налице е правен резултат като при усвоен
кредит, чието погасяване става чрез заплащането на лизинговите вноски.
С оглед на това процесният договор за финансов лизинг има характер на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК предвид препращащата норма на чл. 3, ал. 3
ЗПК, според която разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг,
при които се предвижда възможност за закупуване на стоката – предмет на договора, както и
с оглед обстоятелството, че лизингополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК
и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и ЗЗП.
С оглед на това съдът следва да следи служебно за нищожността на правни сделки при
решаване на правен спор в обсега на потребителката защита. Според чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е
длъжен да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, произтичаща от
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че описаната в процесния
договор и общите условия "допълнителна услуга" за приоритетно разглеждане по
съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или
преференциални условия, които да носят допълнителни ползи за лизингополучателя, за да
6
обосновават заплащане на такса. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че изначално
липсва яснота какъв е срокът за разглеждане на искането за лизинг, в случай че не бъде
избрана "допълнителната услуга", т. е. не се установява конкретна полза или преимущество
за лизингополучателя. Ето защо съдът намира, че т. нар. "допълнителна услуга" всъщност
няма такъв характер, а представлява действие по усвояването на кредита, за което
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите
разходи по кредита. Следователно налице е нарушение на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което
следва да бъде санкционирано с нищожност на клаузите за тази "допълнителни услуги" на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Същевременно тези клаузи са в разрез с изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и са неравноправни. Те са нищожни, защото липсват доказателства
да са индивидуално уговорени, като такъв извод не следва и от тяхното съдържание. Те са
част от очевидно типизиран договор за лизинг и общи условия, като липсват доказателства
услугата да е действително поискана от потребителя преди подписването им.
Предвид изложеното съдът намира, че таксата за приоритетно разглеждане в
действителност е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1,
т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР. В случая е видно от чл. 9 и чл.11 от
договора за лизинг, че в общия разход по кредита /респ. в ГПР/ не е включена нито таксата
за приоритетно разглеждане, нито разходите за регистрация на лизинговия актив в КАТ,
които също са елемент от уредените в Тарифата на ответното дружество такси за
допълнителни услуги, а е включена единствено лихвата.
Също така съдът приема, че разходите за регистрация в КАТ в размер на 120.00 лева,
също представляват такси, свързани с "усвояването на кредита" по смисъла на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. При съответно прилагане на тази правна разпоредба спрямо договора за финансов
лизинг и при отчитане на изложеното в ОУ, се достига до извода, че разходите за
регистрация в КАТ са свързани с действието на договора за финансов лизинг и заплащането
им предхожда придобИ.ето на лизинговия актив.
Невключването на тези два вида разходи в ГПР е в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено изискването в ГПР по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. Същевременно при включването в ГПР на
посочените такса и разходи неговият действителен размер очевидно надвишава
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР не може да се бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определени с постановление на Министерски съвет на Република България. Това
безспорно се установи и от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводна
експертиза, което посочва, че при изчисляване на посочения в договора ГПР в размер на
49.88% са включени само главница и договорна лихва, а действителния размер на ГПР, след
включване начислените суми за главница, възнаградителна лихва и такси за приоритетно
разглеждане и регистрация на лизинговия актив в КАТ, е в размер на 56.34%. С оглед на
това съдът намира, че несъответствието на ГПР с изискванията на ЗПК произтича пряко от
договора, като в същия ГПР не е определен съгласно реалните разходи по договора за
финансов лизинг.
Следователно, като не е оповестил действителния ГПР в договора, лизингодателят е
7
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, защото
съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. По
силата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, който в случая
изчислен от вещото лице по предвидената в закона формула възлиза на 56.34%,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. С
оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните
договор за кредит Договор за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., със
задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия актив се явява недействителен
на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и предявеният иск за
прогласяване на нищожността му е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед недействителността на договора за финансов лизинг на специалните основания
за това, то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по
договора, а именно продажната цена на лизинговия актив, която е в размер от 8300 лв.
Не се спори между страните и от събраните в хода на производството писмени
доказателства и заключението на вещото лице се установява, че ищецът е заплатил на
ответника по договора за финансов лизинг обща сума в размер от 18 545.66 лева, от които
договорна лихва в размер на 6951.36 лева, поради което разликата до размера на погасената
главница /8300.00 лв./ или сумата от 10 245,66 лв. подлежи на връщане, с оглед на което
предявеният осъдителен иск с пр. осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи в претендирания
размер на сумата от 6951.36 лева представляваща недължимо платена лихва по Договор за
финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., със задължително придобИ.е на собствеността
върху лизинговия актив.
По насрещните искове с правно основание чл. 34 ЗЗД и чл.59 ал.1 от ЗЗД, съдът
намира следното:
Съдът намира предявеният от ответника иск с пр. осн. 34 от ЗЗД за неоснователен. При
недействителност на договора за финансов лизинг на основание ЗПК, съгласно разпоредбата
на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по чл.422
ГПК,съответно в производство по чл.79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото
ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит /в случая договор за
финансов лизинг/ и задължението за периодичност за връщане на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителния
договор, в частност на нищожен договор за потребителски кредит“. Така Решение по чл.290
ГПК по гр.д.№ 3855/ 2021г. на ВКС – ІV ГО и по гр.д.№ 3620/ 2021г. на ВКС – ІІІ ГО.
В процесния случай от представените от ищеца разписки за платени суми и
заключението на вещото лице се установи, че в периода от 17.07.2019г. до 21.08.2023г.
ищецът е изплатил изцяло дължимите суми по сключения между страните Договор за
финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г. със сумата общо в размер 18 545.66 лева, в
8
това число 8300.00 лева – цена на лизинговият автомобил и стойност на лизинга,300 лева –
такса приоритетно разглеждане, такса регистрация в КАТ, вкл. държавни такси – 120 лева. С
оглед на това, че ищецът е платил претендираната сума от 8300 лева – цена на процесния
автомобил искът на ответника за заплащането и се явява неоснователен, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ответника – ищец по насрещният иск
за заплащане на обезщетение на осн. чл.59 от ЗЗД от ищецът - ответник, за ползването на
лекият автомобил Kia Ceed с per. № СВ 3873 ТК, който е бил собственост на дружеството-
ищец в периода от 17.07.2019г. до 31.08.2023 г и предоставен за ползване на ищеца въз
основа нищожният Договор за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., без основание.
В случая ответникът претендира на осн. чл.59 от ЗЗД обезщетение за ползването на
лизинговата вещ без основание, поради прогласяване на нищожността на договора за
финансов лизинг, от момента на предаване на процесния лизингов автомобил по нищожния
договор за лизинг – 17.07.2019г. до прехвърлянето на собствеността с договор за
прехвърляне на собствеността процесният автомобил на 31.08.2023г. на ищеца .
Претенцията на ответника е неоснователна, тъй като прогласяването на нищожността
на договора за финансов лизинг, не влече нищожност на сключеният между страните
Договор за прехвърляне на собствеността върху процесното МПС, по силата на който
ищецът е придобил собствеността върху процесният автомобил.
Правото на обезщетение на основание чл.59 ЗЗД и правото да се иска възстановяване
на разменените престации по нищожен договор, са с различно правно основание, поради
което съществуват паралелно.
Когато се претендира връщане на собствеността върху вещ предадена на основание
нищожна сделка, същата се дължи на изначална липса на основание за придобИ.ето й, но
обезщетението за ползването на тази вещ без основание се дължи на отпаднало основание,
тъй като след влизане в сила на решението, с което се прогласява нищожността на сделката с
която е прехвърлена собствеността превръща новият собственик в държател.
По изложените съображения, съдът намира, че настъпването на изискуемостта на
вземането с правно основание чл.59 ЗЗД, евентуално би се дължало след влизане на решение
за прогласяване на сделката за прехвърляне на собствеността върху процесният автомобил за
нищожна.
С оглед на изложеното, предявеният от ответника против ищеца осъдителен иск с пр.
осн. чл.59 от ЗЗД също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.6 от ГПК тъй като делото е решено в полза на
ищеца, който е освободен от държавна такса и от разноски по производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда, по сметка на РС - Оряхово първоначална
д.т за разглеждане на исковете по чл.26 и чл.55 от ЗЗД в размер на 1170.90 лева на осн. чл.1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, както и възнаграждение на вещото лице по изготвената ССчЕ в размер
на 350.00 лева платени от бюджета на съда.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв.Р. Р. -
процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение да бъде определено при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение съобразно изхода на делото за двата иска съгласно чл.2 ал.5 от НАРЕДБА №
1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която гласи
че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията на адвоката се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая с
оглед цената на предявените искове, възнаграждението на процесуалния представител на
9
ищеца следва да бъде определено в размер на 1300.00 лева за иска по чл.26 от ЗЗД и 400.00
лева или общо в размер на 1700.00 лева, като при определянето им съдът взе предвид
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 и т.3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и обема на предоставената по делото правна
помощ и извършените процесуални действия от адвоката.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, нищожността на Договор за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., със
задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия актив сключен между А. С. Л.,
с ЕГН ********** с адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34 и „АМИГО ФИНАНС“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Белоградчик, ул.“Алеко
Константинов“ № 5, като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Л., с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34, сумата
в размер на 6 951.36 лв./шест хиляди деветстотин стотин и един лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща платена сума без основание в периода от 17.07.2019г. до
06.03.2023г. по нищожен Договор за финансов лизинг № AG0008879/17.07.2019 г., със
задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия актив, ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на ИМ в съда – 18.03.2024г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният Насрещен иск с пр. осн. чл.34 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД от
„АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ № 5 против А. С. Л., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34, за осъждане на
ищеца А. С. Л., с ЕГН **********, да заплати на ответника “АМИГО ФИНАНС” ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 8300 лв. представляващата платена продажна цена за придобИ.е
правото на собственост върху лек автомобил Kia Ceed с per. № СВ3873ТК, предоставен на
ответника по нищожен договор за финансов лизинг № AG0008879, ведно със законната
лихва от 17.07.2019 до окончателното изплащане на вземането и за осъждане на ищеца А. С.
Л., с ЕГН **********, да заплати на “АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ********* на осн.
чл.59 от ЗЗД, сумата от 7000.00 лева, представляваща част от възнаграждението за ползване
на лек автомобил Kia Ceed с per. № СВ3873ТК, собственост на дружеството-ищеца без
основание за периода от 17.07.2019г. до 31.08.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ № 5, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Александър Малинов“ № 51, бл.0, вх.А, ет.9, ап.офис 20,
представлявано от управителите Ивет В.а Д. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р. Р. от АК -
Пловдив, сумата от 1700.00 лева /хиляда и седемстотин лева /, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ № 5, представлявано от управителите
Ивет В.а Д. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл.78 ал.6 от ГПК по сметка на РС-Оряхово
първоначална д.т за разглеждане на исковете по чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД в
размер общо на 1376.84 лева /хиляда двадесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки /.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок, от съобщението.
10
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11