№ 24191
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110128967 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 07.05.2025 г., подадена от „Б М Г“ ЕООД, чрез адв. К., с
която се иска допълване на Определение № 18387 от 23.04.2025г., с което съдът на
основание чл. 232 ГПК е прекратил производството по гр.д.№ 28967/2024г. по описа на СРС,
167 състав.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца, чрез адв. П., с който
намира молбата за неоснователна.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска допълване на определението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
В исковото производство най-рано искането за разноски може да бъде направено от
ищеца в исковата молба, а от ответника – в писмения отговор по чл. 131 ГПК. Искането
обаче трябва да бъде направено най-късно до приключване на съдебното заседание в
съответната съдебна инстанция – арг. чл. 80 ГПК, като до този момент следва да са
представени и доказателствата за направените разноски. Смисълът на този краен срок за
релевиране на искането за разноски е на първо място да не се създават след това
1
доказателства с оглед узнатия резултат по делото и на второ място – да може другата страна
да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по прекомерността им.
Когато исковото производство бъде прекратено (преди делото да е било внесено за
разглеждане в открито съдебно заседание или впоследствие в закрито заседание),
ответникът би могъл да поиска и след постановяване на прекратителното определение да му
бъдат присъдени направените разноски по реда на чл. 248 ГПК, дори в отговора на исковата
молба подобно искане да не е било направено, освен ако съдът не е уведомил изрично
страните, че в определен срок ще се произнесе по допустимостта на исковете, респективно
по предприето оттегляне/отказ от исковете, в който случай ответникът следва да заяви
искането си за присъждане на разноските преди изтичането на този срок (в този смисъл е
определение от 25.11.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 13569/2015 г. по описа на Софийски
градски съд, ІV-„В“ въззивен състав.).
Следователно, ако исковото производство бъде прекратено, след като е депозиран
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, се предполага, че ищецът неоснователно е
заставил ответника да направи разноски по делото. В този случай ответникът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ако своевременно е поискал присъждането им,
действително е заплатил уговорения адвокатски хонорар и е представил доказателство за
това. Доколкото определението за прекратяване на производството не е било разгледано в
открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав приема, че правото на присъждане на
разноски на ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК се реализира с молба, предявена по реда и в
срока по чл. 248 ГПК, като следва и да се отбележи, че законодателят не е предвидил
преклузия на правото на разноски на ответника, ако искането не е направено с отговора на
исковата молба.
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай по делото въобще не е представен договор
за правна защита и съдействие, респ. не е доказано договарянето и заплащането на
претендираното адвокатско възнаграждение, както и не е указан видът на плащане.
Предвид гореизложеното, не следва да бъдат присъждани на ответника „Б М Г“
ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение, поради което искането му с правно
основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на „Б М Г“ ЕООД, чрез адв. К.,
за допълване на Определение № 18387 от 23.04.2025г. по гр.д. № 28967/2024 г. по описа на
СРС, 167 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца и ответника „Б М Г“ ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3